EA Daily: На днешния ден в историята: Калоян разбива кръстоносците в битката при Адрианопол
Адрианопол. На 14 април 1205 година край град Адрианопол (дн. Одрин в европейската част на Турция) става стълкновение сред кръстоносците, предвождани от Балдуин I Фландърски и обединената българо-куманска армия, под управлението на българския цар Калоян. Битката приключва с цялостния погром на кръстоносците, гибелта на мнозина рицари и пленяването на самия Балдуин, написа в материал на съветската медия EA Daily , показан без редакторска интервенция.
Латинската империя, с която в този миг водят война българите, е учредена от кръстоносците през 1204 година, откакто те завземат Константинопол. По същото време българският цар Калоян се договаря с римския папа Инокентий III.
Славянският държател получава купата „ рекс “, т.е. крал, а българският архиепископ става „ примас “, което е еквивалентно на статута на патриарх. В началото връзките сред българите и европейските рицари били положителни, само че скоро почнали бързо да се утежняват.
Причината е безспорната политическа непредвидливост на кръстоносците – те не желаят да признаят царската купа на българския държател, който в подмяна на това е подготвен да подписа съюз с тях. На това предложение високомерният Балдуин дава отговор, че Калоян би трябвало да се обръща към него като плебей към господаря си, което оскърбява грубо царя.
Освен това латинците стартират да правят нападения в българските земи, което налива още повече масло в огъня. А кръстоносците показали и необикновено равнодушие и не се страхували от ответни дейности от страна на българите, смятайки ги за пасмина. Допълнително, латинците намерено презирали и тормозили локалното завоювано население. В резултат гръцките благородници почнали да търсят съюз с българите.
В началото на март 1205 година войската на Калоян с поддръжката на куманите нахлула в рамките на Латинската империя. Момент е определен удачно – в това време главната войска на кръстоносците води боеве в Мала Азия с Никейската империя. Подкрепата на гърците обезпечава на българите бързо завземане на цяла Тракия.
Императорът изпраща пратеници на изток с искане да бъде трансферирана армия. Но високомерието и презрението към съперника дефинитивно подвеждат Балдуин. Без да дочака тяхното идване, той в края на март 1205 година потегля към Адрианопол, който в оня миг е в ръцете на българите.
В началото на април кръстоносците, благодарение на своите съдружници венецианци, обсаждат града, а цар Калоян потегля на помощ на своя гарнизон. Армията му е голяма за тези времена и наброява към 65 хиляди души, от които към 15 хиляди са кумански конни отряди.
На 13 април цялата тази войска стига до обсадения град. Още при първите конфликти латинците са осъдени за своята надменност. Куманите съумяват да залъжат отряд кръстоносци да излязат от укрепения лагер, а по-късно ги разстрелват с лъковете си. На идващия ден стартира борбата сред главните сили, която продължава до залез. В последна сметка кръстоносците са разгромени и побягват към Мраморно море.
Българският цар желал да ги преследва и траял да им нанася загуби. Преследването приключва чак на 18 април, когато европейците стигат до Родосто, който тогава е следен от Венецианската република.
В тази борба кръстоносците понесли ужасни загуби, доста рицари починали, а самият император Балдуин бил заловен в плен, където по-късно починал с насилствена гибел. Венецианският дож Енрико Дандоло, който взе участие в похода, също умира от раните си на 1 юни. Тялото му е заровено в Света София.
Загиват голям брой знатни рицари и няколко епископа. Но най-важното е, че това проваляне унищожава ореола на непобедимостта към латинците, който до тогава компенсира техния дребен брой.
В средновековната българска столица и до в този момент са непокътнати крепостните врати, носещи името Френкхисарска врата. Смята се, че близо до тях се намира кулата, в която живее до края на дните си плененият император.
Превод и редакция: Иван Христов
Латинската империя, с която в този миг водят война българите, е учредена от кръстоносците през 1204 година, откакто те завземат Константинопол. По същото време българският цар Калоян се договаря с римския папа Инокентий III.
Славянският държател получава купата „ рекс “, т.е. крал, а българският архиепископ става „ примас “, което е еквивалентно на статута на патриарх. В началото връзките сред българите и европейските рицари били положителни, само че скоро почнали бързо да се утежняват.
Причината е безспорната политическа непредвидливост на кръстоносците – те не желаят да признаят царската купа на българския държател, който в подмяна на това е подготвен да подписа съюз с тях. На това предложение високомерният Балдуин дава отговор, че Калоян би трябвало да се обръща към него като плебей към господаря си, което оскърбява грубо царя.
Освен това латинците стартират да правят нападения в българските земи, което налива още повече масло в огъня. А кръстоносците показали и необикновено равнодушие и не се страхували от ответни дейности от страна на българите, смятайки ги за пасмина. Допълнително, латинците намерено презирали и тормозили локалното завоювано население. В резултат гръцките благородници почнали да търсят съюз с българите.
В началото на март 1205 година войската на Калоян с поддръжката на куманите нахлула в рамките на Латинската империя. Момент е определен удачно – в това време главната войска на кръстоносците води боеве в Мала Азия с Никейската империя. Подкрепата на гърците обезпечава на българите бързо завземане на цяла Тракия.
Императорът изпраща пратеници на изток с искане да бъде трансферирана армия. Но високомерието и презрението към съперника дефинитивно подвеждат Балдуин. Без да дочака тяхното идване, той в края на март 1205 година потегля към Адрианопол, който в оня миг е в ръцете на българите.
В началото на април кръстоносците, благодарение на своите съдружници венецианци, обсаждат града, а цар Калоян потегля на помощ на своя гарнизон. Армията му е голяма за тези времена и наброява към 65 хиляди души, от които към 15 хиляди са кумански конни отряди.
На 13 април цялата тази войска стига до обсадения град. Още при първите конфликти латинците са осъдени за своята надменност. Куманите съумяват да залъжат отряд кръстоносци да излязат от укрепения лагер, а по-късно ги разстрелват с лъковете си. На идващия ден стартира борбата сред главните сили, която продължава до залез. В последна сметка кръстоносците са разгромени и побягват към Мраморно море.
Българският цар желал да ги преследва и траял да им нанася загуби. Преследването приключва чак на 18 април, когато европейците стигат до Родосто, който тогава е следен от Венецианската република.
В тази борба кръстоносците понесли ужасни загуби, доста рицари починали, а самият император Балдуин бил заловен в плен, където по-късно починал с насилствена гибел. Венецианският дож Енрико Дандоло, който взе участие в похода, също умира от раните си на 1 юни. Тялото му е заровено в Света София.
Загиват голям брой знатни рицари и няколко епископа. Но най-важното е, че това проваляне унищожава ореола на непобедимостта към латинците, който до тогава компенсира техния дребен брой.
В средновековната българска столица и до в този момент са непокътнати крепостните врати, носещи името Френкхисарска врата. Смята се, че близо до тях се намира кулата, в която живее до края на дните си плененият император.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ