Убити са Сараевските Ромео и Жулиета
Адмира Исмич (на сръбски: Адмира Исмић) и Бошко Бркич (на сръбски: Бошко Бркић), и двамата родени през 1968 година в Сараево и убити на 18 май 1993 година, стават известни като Сараевските Ромео и Жулиета. За тях е изработен документалният филм Ромео и Жулиета в Сараево (1994).
Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват дружно гимназия, след което се сгодяват. Следват дружно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 година те остават в обсаденото Сараево, където е доста мъчно смесени двойки да оцелеят. Затова, 14 месеца след започване на войната, Адмира и Бошко вземат решение да избягат от Сараево и през следените от сърбите територии да заминат за Сърбия. В началото на войната в Сараево най-силно въздействие има Исмет Байрамович, по прякор Кело, който се съгласява против 18000 марки да обезпечи на двамата влюбени гладко излизане от Сараево. С тези пари той е трябвало да подкупи снайперистите да си затварят очите, до момента в който Адмира и Бошко претичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.
На 18 май 1993 година през нощта Адмира и Бошко потеглят да прекосят река Миляцка по моста Връбаня, Обаче откакто стигат средата на моста, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е погубен на място, а Адмира, която е ранена смъртоносно, съумява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.
Трагедията на Адмира и Бошко става известна с помощта на голям брой непознати кореспонденти. Пред тях и двете страни си трансферират виновността за убийството им. Родителите им научават за гибелта им със забавяне от два дни. Бащата на Адмира се обръща към ЮНПРОФОР за подпомагане да приберат труповете. Обаче от ЮНПРОФОР отхвърлят с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.
Така Адмира и Бошко остават да лежат непогребани цели шест дни – от 18 до 24 май 1993 година и никой не може да се добере до телата им, с цел да ги прибере и погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да създадат нищо. На шестата нощ сръбски бойци съумяват да се промъкнат единствено на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно излиза наяве, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 година биват ексхумирани и заровени в Сараево, още веднъж дружно.
Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват дружно гимназия, след което се сгодяват. Следват дружно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 година те остават в обсаденото Сараево, където е доста мъчно смесени двойки да оцелеят. Затова, 14 месеца след започване на войната, Адмира и Бошко вземат решение да избягат от Сараево и през следените от сърбите територии да заминат за Сърбия. В началото на войната в Сараево най-силно въздействие има Исмет Байрамович, по прякор Кело, който се съгласява против 18000 марки да обезпечи на двамата влюбени гладко излизане от Сараево. С тези пари той е трябвало да подкупи снайперистите да си затварят очите, до момента в който Адмира и Бошко претичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.
На 18 май 1993 година през нощта Адмира и Бошко потеглят да прекосят река Миляцка по моста Връбаня, Обаче откакто стигат средата на моста, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е погубен на място, а Адмира, която е ранена смъртоносно, съумява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.
Трагедията на Адмира и Бошко става известна с помощта на голям брой непознати кореспонденти. Пред тях и двете страни си трансферират виновността за убийството им. Родителите им научават за гибелта им със забавяне от два дни. Бащата на Адмира се обръща към ЮНПРОФОР за подпомагане да приберат труповете. Обаче от ЮНПРОФОР отхвърлят с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.
Така Адмира и Бошко остават да лежат непогребани цели шест дни – от 18 до 24 май 1993 година и никой не може да се добере до телата им, с цел да ги прибере и погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да създадат нищо. На шестата нощ сръбски бойци съумяват да се промъкнат единствено на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно излиза наяве, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 година биват ексхумирани и заровени в Сараево, още веднъж дружно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ