Администрацията в България показва завидна устойчивост в съпротивата си срещу

Администрацията в България демонстрира забележителна резистентност в съпротивата си против въвеждане на електронно държавно управление. Но няма различен път за България, в случай че тя желае да притегля вложения. Много симптоматично е, че понижават с всяка минала година вложенията в България, при изискване, че имаме съвършени макроикономически индикатори.

Това сподели в изявление за БГНЕС Цветан Симеонов, ръководител на УС на БТПП.

Неговата оценка дни преди приключването на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е по-скоро позитивна – първо за това, че България стана извънредно забележима и за европейските си сътрудници, които бяха у нас неведнъж на визити по разнообразни начинания. Второ по тази причина, тъй като България стана забавна и за света, защото Европейски Съюз е организация, без която светът не може да действа. Затова БТПП прави оценка, че европейското председателство с напъните на всички бе превърнато в един огромен триумф за България. За страната ни има нови измерения и ново доверие в България.

Конкретно за бизнеса, от позиция на БТПП е изключително значимо, че нашите членове започнаха по-живо да се интересуват от това, което се случва в Европа, започнаха по-внимателно да наблюдават резултата за промени в европейските нормативи, което ще бъде от значимо значение за по-нататъшното ни интензивно присъединяване в подобряването на Европейски Съюз. Ясно е, че той е едно огромно достижение, само че достижение, което се нуждае от рационализиране. Ние сме окуражени като комерсиална палата с нашите членове да играем роля в това възстановяване на Европейски Съюз, съобщи Симеонов. Той акцентира, че към този момент е налице сполучливият резултат от дейностите на палатата и на евроклуба, който действа още преди започване на работа за присъединение към Европейски Съюз, а точно да поддържат на високо равнище консенсус в българското общество за европейската ни интеграция. Все още никой не е поставял съществено въпроса за това дали е рационално да бъдем членове на Европейски Съюз, или не – което е добре за нашето бъдеще. Надяваме се с измененията, които ще бъдат импортирани, тези детайли в европейската интеграция, които накараха Англия да стартира отдръпването си от Европейски Съюз, да бъдат избегнати, акцентира ръководителят на БТПП.

В нашите среди има необятна поддръжка на еврото, предприемачите, а и търговците от дълго време пресмятат и в евро своите цени и своите разноски и облаги. Това стана след въвеждането на Валутния ръб след 1997 година ние към този момент мислим в евро, тъй че влизането ни в Еврозоната ще бъде единствено завършекът на един развой, който работи в нашата стопанска система. Правили сме задълбочени оценки - ние не сме първите, които ще влязат в еврозоната откакто сме били в интервал на преход. Абсолютно във всички страни от Европейски Съюз, в това число и в по-малки от нас страни, резултатите като цяло са позитивни – най-малкото за това, че не се водят сметки в две разнообразни валути. Колкото и да се стремим да понижим таксите на банките, тези разноски са един спомагателен налог към българския бизнес за това, че не сме се включили още към еврозоната. Смятам, че самият временен интервал при нас ще бъде доста по-безболезнен. В последна сметка, влизайки в еврозоната, ние ще имаме и преимуществата за това да употребяваме заеми с по-ниска цена. Страните, които търгуват с България отвън Европа, не престават по остарял табиет да включват в своите покупко-продажби и оценки на съдействието и риска от обменния курс, което от дълго време след въвеждане на валутния ръб, не съществува. При влизането ни в еврозоната доста сходни привидно дребни неща ще бъдат изчистени в комерсиалните връзки и сравнимостта на нашите триумфи ще бъде по-добра, в случай че тя не се преизчислява от лв. в евро. В последна сметка изгодите са повече от минусите. Дори нашите разбори демонстрират, че по всички детайли в България е по-добре, в сравнение с са условията към страните, които към този момент са в еврозоната. Т.е. ние сме подготвени от макроикономическа позиция да бъдем в еврозоната, безапелационен е специалистът.

Той обаче подсети, че дисциплината в еврозоната на първия стадий не беше сякаш задоволително висока. Контролните органи, в тази ситуация Централната банка, наподобява не си свърши както би трябвало работата, тъй като другояче няма по какъв начин да бъде обяснено това, че имаше усложнения в еврозоната, най-големи в Гърция, не дребни в Португалия, в Испания, които не бяха решени. Това ни кара да бъдем нащрек в процеса на присъединение към еврозоната, с цел да не се наложи нашите компании да заплащат за грешките на предходното ръководство на еврозоната. По отношение на банковия съюз Симеонов акцентира, че и БТПП, и всички работодателски организации са склонни да убеждават членове си да желаят присъединението на България. Банковият съюз е първа стъпка, имам вяра, че в предвидимо бъдеще ние ще бъдем част от еврозоната, добави той.

Колкото до българския бизнес, да той има своите проблеми. За последните години настъпи напълно дребна смяна в целите за промени в икономическата, а и изобщо средата, в която се работи, в България. Допреди няколко години максимален проблем беше електронното държавно управление. Но в последно време породиха и такива като набирането на квалифицирана работна ръка. Бизнесът се обезсърчи и не вижда светлина в тунела за въвеждане на електронно държавно управление. Предприемат се ограничения, само че доста от тях са палиативни. В дълготраен проект значимо е образованието, достъпът на чужденци до нашия трудов пазар би трябвало да се реши по-категорично. От наша позиция най-сериозен е казусът с електронното държавно управление. Ясно е, че администрацията в България демонстрира забележителна резистентност в съпротивата си против въвеждане на електронно държавно управление. Но няма различен път за България, в случай че тя желае да притегля вложения. Много симптоматично е, че понижават с всяка минала година вложенията в България, при изискване, че имаме съвършени макроикономически индикатори. Симптоматично е и това, че тези макроикономически индикатори са тласък единствено за тези, които към този момент са вложили в България. Те явно са намерили своя път в лабиринтите на българската администрация и над 95% от тях имат намерение да уголемяват своите вложения у нас. Това не е задоволително, ние би трябвало да сътворяваме конкуренция и сред вложителите. Това значи да решим и другите проблеми с електронното държавно управление, с цел да не ги плашим изначално. От друга страна и правосъдната система, като последна инстанция за решение на разногласията не работи добре.

Бизнесмените се усещат несигурни и не могат да защитят като цяло своите ползи. Специално в комерсиалния бранш те имат разполагаем арбитражния съд към БТПП, който е на светлинни години освен от българските арбитражи, а и в света, тъй като е напълно цифровизиран и е измежду най-модерните арбитражи. Но в случай че не се оправи изцяло правосъдната система, също не бихме могли да чакаме окуражаване на задграничните вложители. Корупцията е подразбиращо се продължение на административната тежест, счита Симеонов. Тя е обвързвана и с един различен минус – не добре действат контролните органи в България. Разпоредбите на Европейски Съюз, които на нас ни се постановат, в доста сериозна част са непотребни и са в тежест за бизнеса. Ние обръщаме съществено внимание на всяка една наредба, която се постанова на бизнеса. Така е и с неотдавна влезлия в действие правилник за отбрана на персоналните данни. Ние сме доста деликатни за това наредбите да бъдат по този начин дефинирани, с цел да не се трансформира това в още едно поле за подборен обстрел на неуместни компании. Виждаме, че Агенцията за отбрана на персоналните данни работи с много съществено закъснение и то в интервал, когато наредбите още не са влезнали в действие. Какво остава да мислим за времето, когато тя ще би трябвало да следи за тяхното използване. Там имаме терзание, че още веднъж обект на инспекции, надзор и в последна сметка и тормоз посредством санкции ще бъдат компании, неуместни на тези, които дефинират длъжностните лица в организацията, съобщи Цветан Симеонов. /БГНЕС