ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани
Административният съд в Кюстендил даде ход на делото против изгарянето на боклуци в Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ по тъжба на „ За Земята — достъп до правораздаване “. Като заинтригувани страни се включват и общо 99 поданици от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното позволение, даващо право на електроцентралата отчасти да размени въглищата с гориво от боклуци. Това е и първото дело в България против замърсяваща електроцентрала на въглища с присъединяване на толкоз огромен брой локални хора.
С довода, че Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият индустриални и търговски секрети, юристите на централата желаеха делото да се води при закрити порти.
„ Такова дело неизбежно допуска разглеждане на изискванията на работа на централата, само че заради значителното засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е планувал засилено присъединяване на обществеността. Затова е неприемливо жителите и медиите да нямат достъп до правосъдната зала “, уверена е юристът по делото — Регина Стоилова от „ За Земята – достъп до правораздаване “.
Съдията даде седемдневен период, в който двете страни да показват позицията си против или в отбрана на откритите съвещания.
Интересно е, че Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ продължава да се крие зад израза „ комерсиална загадка “ по отношение на точното наличие на изгаряните боклуци, техния генезис и метод на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция, постанови, че информацията за „ пробно горене “ на боклуци в централата е информация за околната среда и следва да се даде на обществеността съгласно условията на закона.
„ Откритите правосъдни съвещания са една от главните процедурни гаранции в правосъдния развой на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са лимитирани до това да се отбрани публичната и националната ни сигурност, да вземем за пример. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на жителите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме? “, споделя Меглена Антонова от Грийнпийс — България.
По време на съвещанието гражданин на Бобов дол изиска да връчи на съдията подписка против разрешителното за горене на боклуци, подписана от 69 поданици на Големо село, живеещи директно до централата, по тази причина и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтригувани страни, само че съдът не почете тяхната молба.
Делото против топлоцентралата, обвързвана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че още две страни оповестиха последна дата за превъзмогване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България към този момент поддържа илюзията, че въглищата за извънредно нужни за енергетиката ни, само че под натиска на високите цени ставаме очевидци на необикновена и не по-малко рискова промяна на горивото. А точно — подмяна на въглищата с боклуци, които постоянно са с неразбираемо наличие.
Следващото съвещание е планувано за 19 ноември в 14:00 часа.
С довода, че Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият индустриални и търговски секрети, юристите на централата желаеха делото да се води при закрити порти.
„ Такова дело неизбежно допуска разглеждане на изискванията на работа на централата, само че заради значителното засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е планувал засилено присъединяване на обществеността. Затова е неприемливо жителите и медиите да нямат достъп до правосъдната зала “, уверена е юристът по делото — Регина Стоилова от „ За Земята – достъп до правораздаване “.
Съдията даде седемдневен период, в който двете страни да показват позицията си против или в отбрана на откритите съвещания.
Интересно е, че Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ продължава да се крие зад израза „ комерсиална загадка “ по отношение на точното наличие на изгаряните боклуци, техния генезис и метод на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция, постанови, че информацията за „ пробно горене “ на боклуци в централата е информация за околната среда и следва да се даде на обществеността съгласно условията на закона.
„ Откритите правосъдни съвещания са една от главните процедурни гаранции в правосъдния развой на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са лимитирани до това да се отбрани публичната и националната ни сигурност, да вземем за пример. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на жителите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме? “, споделя Меглена Антонова от Грийнпийс — България.
По време на съвещанието гражданин на Бобов дол изиска да връчи на съдията подписка против разрешителното за горене на боклуци, подписана от 69 поданици на Големо село, живеещи директно до централата, по тази причина и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтригувани страни, само че съдът не почете тяхната молба.
Делото против топлоцентралата, обвързвана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че още две страни оповестиха последна дата за превъзмогване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България към този момент поддържа илюзията, че въглищата за извънредно нужни за енергетиката ни, само че под натиска на високите цени ставаме очевидци на необикновена и не по-малко рискова промяна на горивото. А точно — подмяна на въглищата с боклуци, които постоянно са с неразбираемо наличие.
Следващото съвещание е планувано за 19 ноември в 14:00 часа.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ