Съдът отказа да признае еднополов брак между българки сключен във Великобритания
Административният съд - София е отхвърлил жалбата на млада жена с букви - Д.К. против отхвърли на Столична община да признае брака й с жена, подписан във Англия. Това оказва се от решение на арбитър Снежанка Кьосева от осми януари тази година.
Бракът сред Д. К. и Лилия Бабулкова е подписан на 15 ноември 2016 година. Няколко месеца по-късно тя подава искане в Столична община, регион " Люлин ", в което желае бракът й да бъде отразен в персоналния й регистрационен картон и да отразява настоящото й фамилно състояние, а точно " женен ". Институцията отхвърля, мотивирайки се с идентичния пол на Д.К. и брачната половинка й.
Мотивите на съда, че с цел да бъде вписан тук бракът е трябвало да бъде подписан, съгласно българското законодателство - т.е. да е сред мъж и жена. Освен това съдът приема, че признаването на брака сред двете българки би противоречало на публичния ред у нас.
С решението жалбоподателката е наказана и да заплати сумата от 100 лв. на Столична община за заплащане на юристконсулта на община Люлин. Пред съда на съвещанието през декември той оспори жалбата. Прокуратурата не взе мнение по проблема.
" Основната причина да се оженим е желанието да имаме деца " ,
споделя Лилия Бабулкова, представен от " Капитал ". " Искаме да имаме документ, който работи като застраховка при положение, че нещо неприятно се случи с една от нас. Много хора не си дават сметка, че това правно споразумяване защищава децата, в случай че настъпи сходна неприятна обстановка с единия родител – при правни неуредици те губят и другия родител. Направихме го с ясното схващане, че бракът ще има повече значение във времето, защото няма по какъв начин да се признае автоматизирано у нас. Но най-малко имаме от кое място да тръгнем. Решихме, че ще сме повече в законово нарушаване, в случай че не го записваме в България, в сравнение с, в случай че го записваме. "
Пред съда юристът, който съставлява Д.К. по случая - Деница Любенова от организацията " Действие " поддържа жалбата и изясни, че непризнаването на брака на двете дами може да докара до правни парадокси и даже закононарушения: многобрачие на едно от лицата, данъчни измами, заявления с погрешно наличие и други сходни.
Бракът не отговоря на българското законодателство
" За да бъде обновено фамилното състояние на Д.К. в персоналния й регистрационен картон е належащо: съществуване на детайли от комплициран в действителност състав, включващ: съществуване на цивилен брак, подписан в чужбина в сходство с българското законодателство; вписване на този брак въз основа на дубликат или извлечение от формирания от задграничния локален орган акт за гражданско положение /чл.4 от Наредбата/, посредством сформиране на акт за цивилен брак в РБ; издаване на автентично уверение за подписан цивилен брак по одобрен пример /чл.22 от Наредбата/; основаване на електронен еквивалент на акта за подписан цивилен брак в Националния електронен указател на актовете за гражданско положение с въвеждане на последното положение на данните от акта за гражданско положение /чл.60, ал.1 от Наредбата/; култивиране на актуализационен документ – електронен документ – акт за брак; отразяване в електронния персонален регистрационен картон на настоящото фамилно състояние на лицето, посредством данните от Националния електронен указател на актове за гражданско положение или посредством култивиране на актуализациония документ от длъжностно лице ", оказва се от решението.
Пълният текст на решението на АССГ
Съдът приема, че " не е налице цивилен брак, подписан във формата и условията на Семейния кодекс ". " Липсата на брак според българското законодателство изключва опцията да се актуализира фамилното състояние на К., т.е. да се осъществят останалите детайли от фактическия състав. Сключеният от жалбоподателката брак в Обединено кралство... не поражда последствията, които законът свързва с брака. Еднаквият пол на лицата съставлява спънка за подписване на цивилен брак, според българското законодателство по мотив от наредбите на чл.46, ал.1, изр.1 от Конституцията на Република България и на чл.5 от Семеен кодекс, според които бракът е непринуден съюз сред мъж и жена ", записва още в решението си арбитър Кьосева.
Тя прецизира, че тази уредба на брака не опонира на наредбите на правото на европейската общественост.
Бракът опонира на българския " публичен ред "
Съдът приема, че признаването на подписания еднополов брак опонира на понятието у нас за публичен ред.
" Следва да се означи и че даже да е правилно изказванието на жалбоподателката, че подписаният брак сред български жители от един и същи пол не опонира на закона на страната, в която е подписан, не е правилно изказванието, че признаването на този брак не опонира на българския " публичен ред ".
Според съда " публичен ред " е " основополагащи за правопорядъка в страната повелителни правила и правила в правораздаването, които имат универсално значение, като не се има поради несъгласие с съответна правна норма, а несъгласие, което би довело до нарушение и на публичния и на персоналния интерес на жителите и до неприемливо засягане на съществени полезности в обществото ", оказва се още от решението.
Според съда с цел да се реши дали сключването на еднополов брак би нарушило българския публичен ред, би трябвало " да се изхожда от главните начала на правото, въз основа на които е построена българската правна система ", които са закрепени в Конституцията, Семейния кодекс, Закона за гражданската регистрация и други документи.
" Безспорно е, че Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) напълно зачита вътрешната уредба на всяка страна, като признава правото на договарящите страни встъпването в брак и правото на основаване на семейство да се подсигуряват и уредят в сходство с националните закони, които уреждат упражняването на тези права. По отношение на брака, преценка, съгласно " публичния интерес " или ползите на лицата не се изисква.
Това е по този начин, тъй като се признават съществени права, които произтичат от общите за държавите-членки конституционни обичаи, само че тези права се поясняват в естетика с тези обичаи, както и заради неналичието на единодушие сред страните членки по отношение на еднополовите бракове.
Във връзка с правото на свободно придвижване в Европейски Съюз, Европейската комисия е била запитана дали еднополовите бракове в страните членки следва да имат същия статус, както " обичайните " бракове. С. се е произнесъл, че заради невъзможността да бъде реализирано единодушие сред страните членки по отношение на еднополовите бракове, сътрудниците в тези съюзи не могат да имат правата на фамилни членове за задачите на свободното придвижване на служащи по смисъла на европейското право.
Предвид изложеното съдът приема, че актуализиране на фамилното състояние в персоналния картон на Д.К. ще опонира на българския публичен ред ", стимулира решението си арбитър Кьосева.
То не е дефинитивно и предстои на обжалване пред Върховния административен съд.
Бракът сред Д. К. и Лилия Бабулкова е подписан на 15 ноември 2016 година. Няколко месеца по-късно тя подава искане в Столична община, регион " Люлин ", в което желае бракът й да бъде отразен в персоналния й регистрационен картон и да отразява настоящото й фамилно състояние, а точно " женен ". Институцията отхвърля, мотивирайки се с идентичния пол на Д.К. и брачната половинка й.
Мотивите на съда, че с цел да бъде вписан тук бракът е трябвало да бъде подписан, съгласно българското законодателство - т.е. да е сред мъж и жена. Освен това съдът приема, че признаването на брака сред двете българки би противоречало на публичния ред у нас.
С решението жалбоподателката е наказана и да заплати сумата от 100 лв. на Столична община за заплащане на юристконсулта на община Люлин. Пред съда на съвещанието през декември той оспори жалбата. Прокуратурата не взе мнение по проблема.
" Основната причина да се оженим е желанието да имаме деца " ,
споделя Лилия Бабулкова, представен от " Капитал ". " Искаме да имаме документ, който работи като застраховка при положение, че нещо неприятно се случи с една от нас. Много хора не си дават сметка, че това правно споразумяване защищава децата, в случай че настъпи сходна неприятна обстановка с единия родител – при правни неуредици те губят и другия родител. Направихме го с ясното схващане, че бракът ще има повече значение във времето, защото няма по какъв начин да се признае автоматизирано у нас. Но най-малко имаме от кое място да тръгнем. Решихме, че ще сме повече в законово нарушаване, в случай че не го записваме в България, в сравнение с, в случай че го записваме. "
Пред съда юристът, който съставлява Д.К. по случая - Деница Любенова от организацията " Действие " поддържа жалбата и изясни, че непризнаването на брака на двете дами може да докара до правни парадокси и даже закононарушения: многобрачие на едно от лицата, данъчни измами, заявления с погрешно наличие и други сходни.
Бракът не отговоря на българското законодателство
" За да бъде обновено фамилното състояние на Д.К. в персоналния й регистрационен картон е належащо: съществуване на детайли от комплициран в действителност състав, включващ: съществуване на цивилен брак, подписан в чужбина в сходство с българското законодателство; вписване на този брак въз основа на дубликат или извлечение от формирания от задграничния локален орган акт за гражданско положение /чл.4 от Наредбата/, посредством сформиране на акт за цивилен брак в РБ; издаване на автентично уверение за подписан цивилен брак по одобрен пример /чл.22 от Наредбата/; основаване на електронен еквивалент на акта за подписан цивилен брак в Националния електронен указател на актовете за гражданско положение с въвеждане на последното положение на данните от акта за гражданско положение /чл.60, ал.1 от Наредбата/; култивиране на актуализационен документ – електронен документ – акт за брак; отразяване в електронния персонален регистрационен картон на настоящото фамилно състояние на лицето, посредством данните от Националния електронен указател на актове за гражданско положение или посредством култивиране на актуализациония документ от длъжностно лице ", оказва се от решението.
Пълният текст на решението на АССГ
Съдът приема, че " не е налице цивилен брак, подписан във формата и условията на Семейния кодекс ". " Липсата на брак според българското законодателство изключва опцията да се актуализира фамилното състояние на К., т.е. да се осъществят останалите детайли от фактическия състав. Сключеният от жалбоподателката брак в Обединено кралство... не поражда последствията, които законът свързва с брака. Еднаквият пол на лицата съставлява спънка за подписване на цивилен брак, според българското законодателство по мотив от наредбите на чл.46, ал.1, изр.1 от Конституцията на Република България и на чл.5 от Семеен кодекс, според които бракът е непринуден съюз сред мъж и жена ", записва още в решението си арбитър Кьосева.
Тя прецизира, че тази уредба на брака не опонира на наредбите на правото на европейската общественост.
Бракът опонира на българския " публичен ред "
Съдът приема, че признаването на подписания еднополов брак опонира на понятието у нас за публичен ред.
" Следва да се означи и че даже да е правилно изказванието на жалбоподателката, че подписаният брак сред български жители от един и същи пол не опонира на закона на страната, в която е подписан, не е правилно изказванието, че признаването на този брак не опонира на българския " публичен ред ".
Според съда " публичен ред " е " основополагащи за правопорядъка в страната повелителни правила и правила в правораздаването, които имат универсално значение, като не се има поради несъгласие с съответна правна норма, а несъгласие, което би довело до нарушение и на публичния и на персоналния интерес на жителите и до неприемливо засягане на съществени полезности в обществото ", оказва се още от решението.
Според съда с цел да се реши дали сключването на еднополов брак би нарушило българския публичен ред, би трябвало " да се изхожда от главните начала на правото, въз основа на които е построена българската правна система ", които са закрепени в Конституцията, Семейния кодекс, Закона за гражданската регистрация и други документи.
" Безспорно е, че Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) напълно зачита вътрешната уредба на всяка страна, като признава правото на договарящите страни встъпването в брак и правото на основаване на семейство да се подсигуряват и уредят в сходство с националните закони, които уреждат упражняването на тези права. По отношение на брака, преценка, съгласно " публичния интерес " или ползите на лицата не се изисква.
Това е по този начин, тъй като се признават съществени права, които произтичат от общите за държавите-членки конституционни обичаи, само че тези права се поясняват в естетика с тези обичаи, както и заради неналичието на единодушие сред страните членки по отношение на еднополовите бракове.
Във връзка с правото на свободно придвижване в Европейски Съюз, Европейската комисия е била запитана дали еднополовите бракове в страните членки следва да имат същия статус, както " обичайните " бракове. С. се е произнесъл, че заради невъзможността да бъде реализирано единодушие сред страните членки по отношение на еднополовите бракове, сътрудниците в тези съюзи не могат да имат правата на фамилни членове за задачите на свободното придвижване на служащи по смисъла на европейското право.
Предвид изложеното съдът приема, че актуализиране на фамилното състояние в персоналния картон на Д.К. ще опонира на българския публичен ред ", стимулира решението си арбитър Кьосева.
То не е дефинитивно и предстои на обжалване пред Върховния административен съд.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ