Административната реформа в Украйна не заплашва българското малцинство, каквито опасения

...
Административната реформа в Украйна не заплашва българското малцинство, каквито опасения
Коментари Харесай

Българското малцинство в Украйна не е заплашено от административната реформа

Административната промяна в Украйна не заплашва българското малцинство , каквито опасения изрази в декларация българският парламент, а тя от своя страна провокира ответна отрицателна реакция на украинското външно министерство.

Реформата планува сегашният административен регион Болград да бъде накълцан на пет по-малки административни единици.

Тази промяна доближава услугите до хората и няма никакво отношение към идентичността , съобщи пред БНР Николай Дмитриевич Богоев, кмет на село Огородное в южната част на Бесарабия, учредено през 1813 година и в което живее българско население. Хората са съгласни с промяната и няма притеснителни моменти, свързани с българския език и българската просвета, увери той.

" В нашето село никой не ни не разрешава да съблюдаваме традиции и обичаи, да развиваме българската просвета ", посочи Богоев и описа: " Когато през 2014 година тази промяна стартира, още през 2015 година ние казвахме, че тази промяна няма да е неприятна за нашите села, само че не се случваше, тъй като има доста съперници. Сега, като видяхме, че ще бъде доведена до дъно, всички кметове се събрахме и приехме решение, че ще е по-правилно да създадем пет общини. Проведохме публични чувания в селата, събрания. "

В Болградския регион влизат 18 кметства. 60% от популацията е българско, има и население с албански, молдовски и гагаузки корени. Реформата цели да даде повече пълномощия на обособените центрове на общини, разясни Богоев.

В Болградския район се възнамеряват пет административни центъра. По закон дистанцията сред центъра на региона и извънредно село не би трябвало да е повече от повече от 25 км, в този момент това разстояние в границите на Болградския регион е 60 километра, посочи той. Според Николай Богоев опълчването на промяната е обвързвано евентуално с ползи финансирането да се разпределя главно в Болград. " За да съхраним това, което имаме, би трябвало да получим оптимални пълномощия и финансиране от страната, а тя това го дава ", безапелационен е Богоев.

Административната промяна няма да повлияе върху културата на българите в Украйна, уверен е и Степан Великов, кмет на село Криничное. В неговото село живеят 4 хиляди души с българско съзнание. " Децата учат български език, учат българска история, занимават се с танци. Няма никакви проблеми ", твърди той.

" Ние си съхраняваме своята просвета. Живеем тук от 200 години. Конфигурацията неведнъж е била променяна, само че ние не сме изгубили културата си. Това административно разделяне няма да повлияе по никакъв метод ", акцентира Великов. В Криничное хората единомислещо са решили, че селото би трябвало да бъде център на камара, посочи кметът.

Дори да няма обособена административна единица в този регион, това няма да наруши правата на българите там, счита Степан Великов.

Очевидно е, че има съперници на това разделение, въпросът е може ли българският парламент да реагира, без да ревизира настройките на популацията, уточни Райна Манджукова, някогашен ръководител на Агенцията за българите в чужбина и дълготраен помощник на организацията, родом тя е от Бесарабия. Според нея с текста на парламентарната декларация се настройват българи едни против други и има отменяне на всички останали българи в Украйна, освен в Бесарабия.

" Моето село се намира единствено на 6 километра от друго българско село, обаче не сме в Болградския регион. Значи за нашата целокупност никой не се грижи. /.../ За Болградския регион България се грижи, а за останалите въобще не се загатва. "

Манджукова се опълчи на тезата, че промяната ще обезличи българщината и ще докара до размиване на българското. Тя е безапелационна, че няма положително познаване на българската общественост в Украйна и процесите там и " това не е нещо ново ".

" Нашите парламентаристи бяха подведени от една от страните. Очевидно тази декларация, това недоволство е инициирано от една група ", разяснява Райна Манджукова.

Прозират ли зад реакциите на българския парламент нечии ползи?

" Личността е Антон Киссе, депутатът в украинската Върховна рада с български генезис, който не за първи път обърква връзките сред Украйна и България. Негови трудове, негови клевети, доколкото имаме данни, са подвели Валери Симеонов да внесе на напред тази прибързана декларация, заобикаляйки две от комисиите ", посочи Васил Данов, капитан I сан от запаса, член на Атлантическия съвет, ценител на процесите в модерна Украйна и украински ученик.

По думите му декларацията на Народното събрание е гласувана " небрежно, зле готова и с негативен резултат ".

" Българският парламент излишно и бездарно се намесва във вътрешните работи на украинската страна. Нямаме данни, че са били нанесени някакви вреди, било е притискано българското население, както същите хора през 2014-2015-а се оплакваха, че Украйна води война с българска кръв против Русия или както малко по-късно, че Украйна ще заличи българския език. Това е серия клевети, която продължава и разрушава положителните връзки, другарството сред България и Украйна ", акцентира Данов.

Това е комфортна топка за имперска Русия, с цел да покажат, че българското малцинство е обезпокоеното, сподели още Васил Данов.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР