Три пъти ура! за демографската криза
Адиър Търнър е някогашен ръководител на английската Financial Services Authority и някогашен член на Financial Policy Committee. В момента е ръководител на Institute for New Economic Thinking. Материалът е оповестен в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
Откакто Китай се отхвърли от политиката си единствено за едно дете от 1 януари 2016 година, ражданията за година се усилиха до 17,86 милиона, само че през 2018 година понижиха до 15,23 милиона, което е под равнището от 2015 година. Бейби-бумът, който не последва, не би трябвало да изненадва никого.
Нито една друга сполучлива източноазиатска стопанска система е съумяла да вкара политика за едно дете, само че на всички останали раждаемостта остава под коефициент на плодовитост. В Япония една жена ражда приблизително 1,48 деца, в Южна Корея 1,32, а в Тайван - 1,22.
В случая на Китай този коефициент ще остане под нужните 2, даже и всички ограничавания да бъдат отстранени.В подобен случай неизбежно следва понижаване на броя на популацията. Според прогнозите на Организацията на обединените народи общото население на Източна Азия ще намалее от 1,64 милиарда през днешния ден до 1,2 милиарда през 2100. И районът не е изключение. В Иран коефициентът е 1,62, във Виетнам - 1,95. В Америка от Канада (1,56) до Чили (1,76) коефициентите или към този момент са надалеч под 2 или падат бързо.
Така можем ясно да посочим, че е всекидневно за сполучливите стопански системи да имат невисок коефициент на плодовитост. А в бедните райони на Индия към момента има такива над 3.
Винаги би трябвало да сме деликатни, когато обобщаваме, само че както пишат Даръл Брикър и Джон Ибитсън в последната си книга Empty Planet: The Shock of Global Population Decline, наподобява, че умерено може да създадем едно. Откакто този коефициент падна под 2 за първи път в Съединени американски щати и Западна Европа през 70-те години на предишния век, по-висока плодовитост (в Съединени американски щати да вземем за пример междинната е над 2 сред 1990 и 2010) се появява единствено когато първо потомство имигранти я носят със себе си.
Във всички сполучливи стопански системи, в които дамите са добре образовани и свободни да създадат избор, по-ниският от 2 коефициент е резултат от разнообразни самостоятелни подходи. Някои дами (обикновено към 15-20%) вземат решение да нямат деца, голям брой избират едно или две, а някои и повече. Всеки техен избор би трябвало да бъде почитан.
Факт е, че има понижаване на популацията в развитите стопански системи. И доста хора се жалят от него. Но до момента в който бързото понижаване на популацията, каквото може да изпита Япония, е мъчно за ръководство, при коефициенти, които са малко под 2, да вземем за пример 1,8, този развой не просто е управляем, само че даже ще бъде в изгода за благосъстоянието на популацията.
Пенсионните системи могат да станат работещи с увеличение на междинната възраст за пенсиониране, което ще сътвори и тласък за обществата да живеят по-здравословно. Намаляващият пазар на труда ще помогне за компенсиране на равнищата на автоматизация и резултатът на този развой върху действителните заплати и неравенството.
Междувременно, на международно равнище, колкото по-малко е популацията, толкоз по-малка ще е битката за земя, която се основава поради потребността от храна, биоенергия в нисковъглеродна стопанска система и желанието за опазване на биоразнообразието и естествените хубости.
Очакваното последователно понижаване на популацията, стига то да е резултат от свободен избор, би трябвало да бъде приветствано. Противно, властническите шовинисти като президентите на Русия, Турция и Бразилия виждат увеличението на популацията като национална цел и обвързване на дамите.
И даже голям брой коментатори считат, че има нещо необичайно и неустойчиво в понижение на популацията и че застаряващите общества са по-малко динамични, както и че имиграцията в огромни мащаби е единственият отговор.
Но апелите на шовинистите ще бъдат неефективни, до момента в който има свободен избор. А тези, които оферират миграцията като решение, би трябвало да се изправят пред простата действителност: в случай че всички хора на Земята се радват на разцвет и свободен избор, имиграцията от други планети няма да бъде отговорът на неизменимото понижаване на международното население, което ще последва.
Подобно понижение се чака след към век. Всъщност най-голямото демографско предизвикателство пред благосъстоянието на хората не е ниската раждаемост, а прекомерно високата, която към момента е реалност в страни и райони като Пакистан, Близкия изток и Африка, където общото население ще се усили от 1,3 милиарда през днешния ден до 4,5 милиарда през 2100. Бързото повишаване на популацията в Африка ще направи по-трудно постигането на вложения на глава от популацията, които са нужни за опазване на бързо стопански напредък. Както и на основаването на работни места. А младежи без работа сигурно ще се трансфорат в опасност за политическата непоклатимост в идващите доста десетилетия.
По-бързо понижаване на раждаемостта в тези страни ще донесе големи изгоди, както и ще направи по-лесно постигането на резистентност в международен мащаб. За благополучие не е нужно да прибягваме до неприемливите политики на Китай за ограничение на популацията. Образованието за девойките, свободния достъп до способи за контрацепция и освобождението им от шовинистките претенции на консервативни религиозни или политически водачи ще са задоволителни.
Откакто Китай се отхвърли от политиката си единствено за едно дете от 1 януари 2016 година, ражданията за година се усилиха до 17,86 милиона, само че през 2018 година понижиха до 15,23 милиона, което е под равнището от 2015 година. Бейби-бумът, който не последва, не би трябвало да изненадва никого.
Нито една друга сполучлива източноазиатска стопанска система е съумяла да вкара политика за едно дете, само че на всички останали раждаемостта остава под коефициент на плодовитост. В Япония една жена ражда приблизително 1,48 деца, в Южна Корея 1,32, а в Тайван - 1,22.
В случая на Китай този коефициент ще остане под нужните 2, даже и всички ограничавания да бъдат отстранени.В подобен случай неизбежно следва понижаване на броя на популацията. Според прогнозите на Организацията на обединените народи общото население на Източна Азия ще намалее от 1,64 милиарда през днешния ден до 1,2 милиарда през 2100. И районът не е изключение. В Иран коефициентът е 1,62, във Виетнам - 1,95. В Америка от Канада (1,56) до Чили (1,76) коефициентите или към този момент са надалеч под 2 или падат бързо.
Така можем ясно да посочим, че е всекидневно за сполучливите стопански системи да имат невисок коефициент на плодовитост. А в бедните райони на Индия към момента има такива над 3.
Винаги би трябвало да сме деликатни, когато обобщаваме, само че както пишат Даръл Брикър и Джон Ибитсън в последната си книга Empty Planet: The Shock of Global Population Decline, наподобява, че умерено може да създадем едно. Откакто този коефициент падна под 2 за първи път в Съединени американски щати и Западна Европа през 70-те години на предишния век, по-висока плодовитост (в Съединени американски щати да вземем за пример междинната е над 2 сред 1990 и 2010) се появява единствено когато първо потомство имигранти я носят със себе си.
Във всички сполучливи стопански системи, в които дамите са добре образовани и свободни да създадат избор, по-ниският от 2 коефициент е резултат от разнообразни самостоятелни подходи. Някои дами (обикновено към 15-20%) вземат решение да нямат деца, голям брой избират едно или две, а някои и повече. Всеки техен избор би трябвало да бъде почитан.
Факт е, че има понижаване на популацията в развитите стопански системи. И доста хора се жалят от него. Но до момента в който бързото понижаване на популацията, каквото може да изпита Япония, е мъчно за ръководство, при коефициенти, които са малко под 2, да вземем за пример 1,8, този развой не просто е управляем, само че даже ще бъде в изгода за благосъстоянието на популацията.
Пенсионните системи могат да станат работещи с увеличение на междинната възраст за пенсиониране, което ще сътвори и тласък за обществата да живеят по-здравословно. Намаляващият пазар на труда ще помогне за компенсиране на равнищата на автоматизация и резултатът на този развой върху действителните заплати и неравенството.
Междувременно, на международно равнище, колкото по-малко е популацията, толкоз по-малка ще е битката за земя, която се основава поради потребността от храна, биоенергия в нисковъглеродна стопанска система и желанието за опазване на биоразнообразието и естествените хубости.
Очакваното последователно понижаване на популацията, стига то да е резултат от свободен избор, би трябвало да бъде приветствано. Противно, властническите шовинисти като президентите на Русия, Турция и Бразилия виждат увеличението на популацията като национална цел и обвързване на дамите.
И даже голям брой коментатори считат, че има нещо необичайно и неустойчиво в понижение на популацията и че застаряващите общества са по-малко динамични, както и че имиграцията в огромни мащаби е единственият отговор.
Но апелите на шовинистите ще бъдат неефективни, до момента в който има свободен избор. А тези, които оферират миграцията като решение, би трябвало да се изправят пред простата действителност: в случай че всички хора на Земята се радват на разцвет и свободен избор, имиграцията от други планети няма да бъде отговорът на неизменимото понижаване на международното население, което ще последва.
Подобно понижение се чака след към век. Всъщност най-голямото демографско предизвикателство пред благосъстоянието на хората не е ниската раждаемост, а прекомерно високата, която към момента е реалност в страни и райони като Пакистан, Близкия изток и Африка, където общото население ще се усили от 1,3 милиарда през днешния ден до 4,5 милиарда през 2100. Бързото повишаване на популацията в Африка ще направи по-трудно постигането на вложения на глава от популацията, които са нужни за опазване на бързо стопански напредък. Както и на основаването на работни места. А младежи без работа сигурно ще се трансфорат в опасност за политическата непоклатимост в идващите доста десетилетия.
По-бързо понижаване на раждаемостта в тези страни ще донесе големи изгоди, както и ще направи по-лесно постигането на резистентност в международен мащаб. За благополучие не е нужно да прибягваме до неприемливите политики на Китай за ограничение на популацията. Образованието за девойките, свободния достъп до способи за контрацепция и освобождението им от шовинистките претенции на консервативни религиозни или политически водачи ще са задоволителни.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ