Отвъд границите: Аделина Марини: Европа е моят начин на живот
Аделина Марини е публицист с дългогодишна кариера в Българско национално радио. През 2012 година се мести със фамилията си в Хърватия и основава уеб страницата euinside.eu. Днес учи в Маастрихт, Холандия и живее в Аахен, Германия. Европа е нейният дом, европейските процеси - нейният главен професионален интерес, само че Хърватия - това е мястото, за което приказва с обич, която прозира от всяка дума.
Когато поканих Аделина за изявление, мислех, че още живее в Хърватия. Познавам работата ѝ там около уеб страницата, който поддържа, и експертността й по европейски тематики. Тя обаче ме изненада.
В момента съм у дома в едно предградие на град Аахен, покрай границата с Холандия.
С колегата ѝ живеят там от близо година, а Аделина следва “Европейски проучвания ” в университета в Маастрихт. Макар двата града да са в разнообразни страни, Германия и Холандия, дистанцията сред Аахен и Маастрихт е по-малко от 40 километра.
В Маастрихт, както на всички места в Холандия, има грубо търсене на жилища и цените са доста високи, по тази причина с моя сътрудник взехме решение да се заселим в Аахен и то в провинцията, защото немската провинция постоянно ни е била доста симпатична и чаровна. Аахен е в прочут смисъл столица, център на Европа. Още от времето на империята на Шарлеман (Карл Велики дефинира Аахен за център на своята империя, императорът е заровен в катедралата на града – б.р.). Оттук по някакъв метод потегля концепцията за обединена Европа. И колкото и да е малко градчето се усеща някакъв космополитизъм.
Това в действителност е един град на границата на три страни – Белгия, Холандия, Германия. Усеща ли се въздействието на Белгия и Холандия?
Личи си доста, в архитектурата, в държанието, даже в диалекта. Това доста оказва помощ, когато свикнеш с тукашния акцент, да научиш холандски. Аз още съм в началните етапи на холандския. Като нрав също са близки - някак по практични и прагматични.
Ако аз или някой от читателите Ви пристигна на посетители, къде бихте ни завели в Аахен?
Първо бих посочила постройката на кметството, където е и тронът на Шарлеман. И всички околни местенца с китните заведения. И, несъмнено, магазинът за макетни влакчета и колички, от където съм сигурна, че ще би трябвало да ви извадя принудително (смее се) Това е доста забавно място и в случай че се загледате, главните купувачи в него са възрастни мъже. Непораснали или пък в този момент намерили време и запаси да си играят с тези влакчета, които несъмнено са чакали дълги години дядо Коледа да им донесе (смее се) Това е доста вълшебно място, което съдържа в себе си доста от немската същина – тази обич към инженерните неща, към детайла, даже и най-малките модели са толкоз точно направени, че човек ги гледа и в прочут смисъл като форма на изкуство. Накрая на разходката бих ви завела да хапнем типична за Германия храна, която е доста вкусна и обратно на митовете, че германците не могат да готвят, аз съм на мнение, че храната е много вкусна тук, само че се сервира в ужасяващо огромни порции.
От какъв брой време сте там?
Близо година. Преди това прекарах шест години в Хърватия и се надявам един ден да се върна още веднъж.
Любимата Хърватия
Какво Ви липсва в Хърватия?
Всичко. Не знам по какъв начин да го опиша. Това е като да се влюбиш в човек. Държава, която толкоз те захласва, че мислите денонощна за нея и се чудите по кое време и по какъв начин да се срещнете още веднъж. Не единствено като природа и като история, само че и като хора.
Кога се преместихте в Загреб и спомняте ли си пътя до там?
15 юли 2012 година. Никога няма да го не помни (смее се) Това беше най-голямото ни премеждие. В България имахме две коли и успяхме да си съберем цялата мебелировка в тях. Бяха натъпкани. Аз возих по-малкото ни дете и се разбрахме хладилната чанта да е при нас, тъй като тя нямаше климатик. Беше ужасяваща горещина. По пътя обаче на колегата ми и по-големия ми наследник им се скапе климатика. По механически аргументи трябваше да си пуснат и парното. И на първата ни спирка, те излязоха от колата задачите зачервени, а ние с дребния си се возехме с отворен шибидах, пеехме си песни, имахме си студени питиета. След това като влязохме в Хърватия беше много облачно. Спомням си по какъв начин паркирахме пред блока и се спогледахме и аз като си показах по какъв начин целият този багаж би трябвало да бъде изваден и спретнат, ми стана неприятно в действителност. Когато се качихме горе и влязохме в жилището, огромният ми наследник се разплака. Това доста ме учуди, тъй като ние планирахме това пътешестване 8 месеца. Взимахме уроци по хърватски, той правеше празненства, с цел да се сбогува с приятелите си. И аз мислех, че той е претърпял това. Но може би, когато стъпихме в този безусловно нов апартамент, който виждат за първи път, той разбра, че връщане обратно няма. Но пък той доста заобича Загреб на колело. Градът е доста комфортен и за колоездене, и за пешеходци. И след първия образователен ден нещата се уравновесиха.
Как избрахте Загреб?
Търсехме място, което да не е доста надалеч от България. Аз към този миг още имах задължения към Софийския университет. А и в Загреб имахме родственици. Освен това езикът е непосредствен до нашия и за децата не беше чак подобен потрес, те не изгубиха година в подготвителна група, влязоха в учебно заведение и бързо овладяха езика. Хърватия е доста разнообразна, макар че е дребна страна. Крайбрежието е много италианско, регионът към Загреб – австро-унгарски, в други елементи се усеща балканското.
Там ли е у дома?
Абсолютно!
Къде бихте ме разходили там?
(смее се)Ще ви заведа на съботния пазар! Имам възприятието, че там, на централния пазар в Загреб, бие сърцето на града. Този пазар е много достоверен, среща се в остарялата част на града. На него работят хора, които са производители. Разнообразието е в действителност доста огромно. Производителите са от най-различни краища на Хърватия и са доста разговорливи. В опита си да продадат нещо те стартират интензивно да си споделят с теб. Аз не знам за какво провокирам хората да ми се оплакват и да ми споделят най-съкровените си неща (смее се) Но изцяло извършването на покупки там е и социализиране, срещаш познати, пазарът е доста хърватски, съгласуван е с празниците, които предстоят. Точно до пазара има една рибна тръжница, в която има голямо многообразие от рибни артикули, огромна част от които са пресни. За мен това е раят. А в случай че дойдете в средата на юли, в горния град има една самодейност, която е относително нова, само че доста сполучлива. Стари дворове се отварят за купони. Това са дворове пред остарели жилищни здания, в които се вършат краткотрайни барчета, продава се и храна, от време на време има и музика онлайн. Трае 10 дни и може да влизате от двор в двор, тъкмо когато нощите са доста топли и приятни.
Как се разви Хърватия в последните година? През 2013 година страната влезе в Европейския съюз.
Присъединиха се, да, само че хърватите постоянно са считали, че са част от Европа. Хърватия обаче страда значително от болежките, които имаме и ние българите и като цяло множеството нови членки. С минаването на няколко години участие стартира приключване на хора, които търсят по-добър живот на запад. Случи се този натурален развой, когато границите се отварят и хората имат по-голям избор – за търсене на работа, за обучение. Чисто политически Хърватия страда от същите проблеми с десни държавни управления, които имат и множеството страни в източната част на Европа. Надявам се, че това е нещо, което обществото там ще прекара. С времето осъзнах, че участието в Европейския съюз не е нещо, което носи смяна с вълшебна пръчка. Това е един развой. Съюзът от време на време върви напред, от време на време обратно и това важи за всички страни в него, освен за новите членки. Виждаме сега какво се случва с Англия. Хърватия от чисто европейска вероятност е една най-обикновена европейска страна, която минава през провокации.
Родната България
А по какъв начин наподобява България през днешния ден - 12 години след присъединението в Европейския съюз и съвсем 30 години след 10 ноември?
Не обичам доста да приказвам за България, тъй като се притеснявам, че ще бъда по-скоро отрицателна. Първо би трябвало да направя ангажимента, че не съм била в България от три години. Имам възприятието, че България се залута повече в своята еднаквост, в случай че би трябвало да я сравня с Хърватия. Защото Хърватия постоянно е била сигурна, че е европейска страна. За България имам възприятието, че не е сигурна на какво принадлежи повече - дали на Европа, която за наслада или не се разпознава повече със Запада, или пък е по-скоро към Изтока, от кое място произтичат и съответните политически и културни обичаи. Това, което следя, гледайки в профил е, че България много се национализира, обръща се към себе си, концентрира се доста върху обичаи, само че не знам с каква цел. Дали повода е, че страната се усеща нестабилна в днешните бурни световни времена или пък това е някаква наклонност, която цели да задържи властта. Не съм доста сигурна, само че това е нещо, което виждам с паника. Представях си, че в Европа логиката е да се отваряме повече, да търсим нещо друго, да имаме повече благоприятни условия. Но към момента границите са отворени, тъй че, на който не му харесва, е изцяло свободен да търси собствен нов път. Както направих аз.
Какво ви липсва в България?
Приятелите, които останаха там.
А кое е обичаното място?
Погледът към Витоша. Винаги когато я видя (планината - б.р.), ми става доста благо. Израснала съм с този пейзаж и постоянно ми се е коствала прекомерно красива за това, което ѝ предизвикваме.
Каузата Европа
Как наподобява Европа през днешния ден? Говорим постоянно, че е разграничена, само че няма по какъв начин да отречем, че е може би по-интегрирана отвсякога. Преувеличена ли е опасността за Европа и по какъв начин наподобява бъдещето на Съюза?
Аз също споделям мнението, че Европа е по-интегрира отвсякога до момента, само че тази интеграция е главно в Еврозоната и там също е неравномерна. За мен Европейският съюз, що се отнася до Еврозоната, не е заплашен. Просто икономическите обвързаности са толкоз съществени, че всяка мисъл за овакантяване би означавала безспорна злополука за страните в нея.Интеграцията към момента обаче не е задоволително дълбока на равнище политически процеси. Притеснявам се за страните по периферията, тези, които официално одобряват решения и синхронизират законодателството си, само че не го ползват. Те се отдалечават от сърцевината на Европейския съюз и общото му виждане на света, общата ценностна система, която за жалост се трансформира в факсимиле. Тук би трябвало да създадем ангажимента, че ценностната система главно идва като завещание от някакви исторически условия, до момента в който Европейският съюз някак си се пробва да я наложи като стандарт и виждаме, че това не е доста сполучливо. По купища аргументи. Не ми се желае да посочвам с пръст Европейския съюз, тъй като Европейският съюз сме всички ние. Популистите го показват като някакъв имагинерен всевишен, който се пробва да ни постанова по какъв начин да живеем. Говорейки за популизма, цялостната загуба на роля и функционалност на политическите партии сега води до търсене на еднаквост, поради което залитат в разнообразни крайности, пробвайки се да завоюват повече гласове. За мен това е най-голямото предизвикателство пред Европейския съюз. Другото е, че сега в световен проект на процедура сме останали сами. Ако до неотдавна можехме да разчитаме на огромния брат във Вашингтон, това към този момент не е казусът и то освен поради Доналд Тръмп. Относно опълчванията сред страните членки, федералистите и скептиците, няма да приключи скоро в нечия изгода. Винаги ще се търси най-малкото общо кратно, тъй като даже и тези, които декларират, че са срещу Европейския съюз, в действителност имат дълбока потребност от него. Напускането на Англия ще бъде едно доста ясно доказателство, че Европейският съюз просто не може да се разпадне. В Холандия да вземем за пример изследванията демонстрират, че има прилив на поддръжка за Европейския съюз и Еврозоната. Така че аз съм оптимист за бъдещето на Европейския съюз.
Поредно изследване излезе по отношение на отношението на българите към Европейския съюз. 2/3 от сънародниците ни са сигурни в позитивите от участието на страната в блока. Защо българите са по-еврооптимистични от поляци и унгарци, да вземем за пример?
Една от главните аргументи е, че всяко социологическо изследване демонстрира доста по-високото доверие към европейските институции, в сравнение с към българските. Разбира се, и опциите за обучение, за работа. Що се отнася до Унгария – доста зависи. Държава, която върви от ден на ден към мощен авторитаризъм, даже на социологическите изследвания би трябвало да се гледа с запаси.
Говорейки за Унгария, решението на Европейската национална партия да замрази участието на “Фидес ” не крие ли нови рискове?
На първо място би трябвало да сме наясно, че ЕНП не прави нищо, с цел да усъвършенства обстановката в Унгария. Действията са ръководени от предстоящите резултати на евроизборите. В последна сметка излиза наяве, че се търси някакво мъртвило. Тъй като Орбан се трансформира в токсична тежест за акцията на Манфред Вебер за председателския пост на Европейската комисия. За мен сега, в който свърши акцията и минат изборите, участието на “Фидес ” ще бъде възобновено. Което ми се коства като тип замяна.
На национално и на европейско равнище, както крайнодесните, по този начин и зелените придвижвания натрупат от ден на ден поддръжка. Не е ли индикация това, че обичайните партии в политическия набор лека-полека ще бъдат сменени от една нова генерация?
Мисля си, гледайки изборите и тук в Германия, че Зелените набират много скорост и да, в тяхната част от политическия набор се открива пространство. Никога няма да се върнем към това остаряло разделяне ляво-дясно, социалдемократи-консерватори. Проблемите на 21 век изискват доста по-многопластови и разнообразни визии за решаването им. Тази координатна система, на която сме привикнали, е надълбоко остаряла. Зелените да вземем за пример са настоящи, тъй като измененията в климата стават все по-належащи, проблем, който нашите деца и техните деца ще вземат решение. Така че евентуално Зелените ще уголемяват своето политическо пространство. Сега за крайнодесните не знам – техният пик в един миг ще стартира да спада, тъй като те са изчерпани от тема, след миграцията какво ще е идващото?
Съдбовен ден за Виктор Орбан: ЕНП замрази участието на партията му „ Фидес “
Европейската национална партия замрази участието на унгарската „ Фидес “. Решението беше признато със 190 гласа "за " против 3 "против ". След него унгарският...
За да обобщим диалога за Европа: Какво е за Вас Европа?
Европа за мен е метод на живот. Европа е едно общо място, което ти разреша през днешния ден да си в Аахен, на следващия ден в Загреб, вдругиден в Стокхолм. Европа е място, където се усещам вкъщи.Неразказаните истории
Кои останаха обичаните истории, които разказахте като публицист през годините?
Не знам, повече ме мъчат тези, които не съумях да опиша. Понякога имам възприятието, че текстовете, които не можах да напиша, ме преследват като признаци. Твърде фокусирана съм била постоянно върху политическия и стопански аспекти на Европейски съюз, което на мнозина може да се стори скучно, само че за мен това постоянно е бил един развой, който ми е бил безпределно забавен. Тъй като сега съм в прочут смисъл в пауза във връзка с работата, тъй като се върнах към образованието, това ми липсва. Да проследявам по-задълбочено ежедневните политически и стопански процеси в Европейския съюз. Целият съюз като един доста комплициран организъм, който се пробва да откри точката на равновесие и в множеството случаи съумява, в последно време не толкоз.
Създавайки независим журналистически уебсайт, усетихте ли някакъв прилив на независимост?
Абсолютно. В подобен миг осъзнаваш, че можеш да кажеш тъкмо това, което ти харесва. Понякога даже срещу правилото на търсене на информацията, т.е. без това клатушкане по чисто комерсиални аргументи да се написа за това, което се търси най-вече. За мен постоянно е бил най-водещ правилото да напиша това, което ми се коства най-важно не толкоз през днешния ден, колкото последствията, до които ще докара в дълготраен проект обещано деяние или пък безучастие.Морето, дребната къщурка и чери доматите
Кое е мястото, което сте посетили и усетили като най-далечно от Вас?
Абърдийн в Шотландия. Първо, тъй като географски е надалеч. Второ, тъй като ми се струваше толкоз друго от всичко, през което съм минавала тук в Европа и незабавно усетих, че не е моето място. Но доста се веселя, че го посетихме и че минахме целия път до там с колата, което си беше единствено по себе си едно премеждие. Чувствам го доста надалеч, само че в този момент, в случай че ми кажете да отидем там, потеглям.
Първото излизане в чужбина?
Беше като дете в тогавашна Югославия. Била съм много дребна и не си го припомням, само че си припомням едно пътешестване по-късно, когато към този момент бях в пубертета. Отивахме при роднините ни в Загреб, пътувахме с трен и беше доста дълъг път. Сменяхме трен в Белград, след това от Белград до Загреб пътувахме 8 часа. Споменът ми обаче е от връщането назад. Югославия беше някъде по средата - не капиталистическа, само че не и социалистическа. И надлежно изборът беше доста огромен. На мен тогава доста ми харесваха всички тийнейджърски списания със фотоси на известни артисти, артисти. Неща, до които ние нямахме достъп в България. Баща ми си беше купил списания и си ги беше скрил задоволително добре, с цел да мине на границата. Аз очевидно не бях свършила работа задоволително добре и ми взеха списанията. Тогава може би за първи път почувствах тази ужасна неправда на тоталитарния режим, по какъв начин по този начин някой ти споделя какво можеш да четеш, какво можеш да притежаваш. Този спомен ми е извънредно ослепителен, както и страхът, че може да ти вземат нещо. И мисля, че до ден сегашен изпитвам този боязън. Много одобрявам живота си сега, усещам се извънредно щастлива и стимулирана. Но от време на време ми минава една мисъл “Ами, какво, в случай че всичко това изчезне, в случай че ми го лишават? ”. Може би по тази причина съм и изключително привързана към концепцията за Европа и Европейски съюз. Просто не желая да ми лишават живота, който имам сега. Твърде доста си го одобрявам. Децата ми го харесват също. Те сега са студенти в Загреб. И доста им харесва това, че просто хващат самолета, идват до Кьолн или до Дюселдорф, където е по-евтино, и ни идват на посетители.
Кое е обичаното място за отмора?
Остров Корчула в Хърватия. Това е мястото, където желая да ме погребат, когато умра. Не да ми разхвърлят праха, желая да съм сигурна, че ще остана там.
Коя е идната дестинация?
Другото ми обичано място – град Задар. Това, което ме притегли изключително доста, е крайморската му алея, на която е издигнат неповторим инструмент, който се назовава морски орган. Той издава в действителност вълшебен звуци от придвижването на вълните. Трансформира ги в мелодия. Органът се намира на стъпала, там можеш да седнеш и да гледаш залеза.
"Органът е вграден в тези големи стъпала. Звукът излиза през необятните отвори и през кръглите отворчета от горната страна върху плочите. Идеята е да седнеш на плочите - най-добре на първото ходило, да си накиснеш краката във водата, и да се хипнотизираш от звука. " 
"Колкото по-бурно е морето, толкоз по-силен е звукът и музиката става по- "бетовенска ", а от време на време даже "вагнерее ":) " Сядаш на стъпалата, слушаш този магически тон, гледаш залеза и имаш възприятието, че се занимаваш с цялостни нелепости през цялото си всекидневие. Обръщаш внимание на слънцето, на сенките, които образува, на цвета на морето и си даваш сметка, че това са нещата, в които човек би трябвало да се взира повече.Задар е място, което в случай че не посетя една година, ми остава някаква дупка. И тази година също ще отида там, ще поседя. Миналата година бяхме там на залеза на първи юли, морската алея беше претъпкана и когато слънцето стартира да допира земята на хоризонта, всички утихнаха и малко по-късно започнаха да ръкопляскат. Чак в този момент настръхвам, до момента в който си припомням и описвам за този миг.
За какво мечтаете?
Мечтая си да имам дребна къщурка на остров Корчула. Да отглеждам чери домати, да имам маслиново дърво и да се науча да върша зехтин. Да имам непрекъснато аспект към морето, да виждам по какъв начин идват адриатическите стихии, които от време на време са много неприятни, само че има нещо привличащо в тях. Искам да пиша някакви неща, да сготвям някакви неща и най-много да виждам морето.
Какво е свободата?
Свободата е да правиш каквото искаш. Тя се крие в това да можеш да се радваш на дребните неща. Да можеш да обичаш нещо. Да кажеш “Това е моето място, без да те държат някакви национални или фамилни окови. ”
Когато поканих Аделина за изявление, мислех, че още живее в Хърватия. Познавам работата ѝ там около уеб страницата, който поддържа, и експертността й по европейски тематики. Тя обаче ме изненада.
В момента съм у дома в едно предградие на град Аахен, покрай границата с Холандия.
С колегата ѝ живеят там от близо година, а Аделина следва “Европейски проучвания ” в университета в Маастрихт. Макар двата града да са в разнообразни страни, Германия и Холандия, дистанцията сред Аахен и Маастрихт е по-малко от 40 километра.
В Маастрихт, както на всички места в Холандия, има грубо търсене на жилища и цените са доста високи, по тази причина с моя сътрудник взехме решение да се заселим в Аахен и то в провинцията, защото немската провинция постоянно ни е била доста симпатична и чаровна. Аахен е в прочут смисъл столица, център на Европа. Още от времето на империята на Шарлеман (Карл Велики дефинира Аахен за център на своята империя, императорът е заровен в катедралата на града – б.р.). Оттук по някакъв метод потегля концепцията за обединена Европа. И колкото и да е малко градчето се усеща някакъв космополитизъм.
Това в действителност е един град на границата на три страни – Белгия, Холандия, Германия. Усеща ли се въздействието на Белгия и Холандия?
Личи си доста, в архитектурата, в държанието, даже в диалекта. Това доста оказва помощ, когато свикнеш с тукашния акцент, да научиш холандски. Аз още съм в началните етапи на холандския. Като нрав също са близки - някак по практични и прагматични.
Ако аз или някой от читателите Ви пристигна на посетители, къде бихте ни завели в Аахен?
Първо бих посочила постройката на кметството, където е и тронът на Шарлеман. И всички околни местенца с китните заведения. И, несъмнено, магазинът за макетни влакчета и колички, от където съм сигурна, че ще би трябвало да ви извадя принудително (смее се) Това е доста забавно място и в случай че се загледате, главните купувачи в него са възрастни мъже. Непораснали или пък в този момент намерили време и запаси да си играят с тези влакчета, които несъмнено са чакали дълги години дядо Коледа да им донесе (смее се) Това е доста вълшебно място, което съдържа в себе си доста от немската същина – тази обич към инженерните неща, към детайла, даже и най-малките модели са толкоз точно направени, че човек ги гледа и в прочут смисъл като форма на изкуство. Накрая на разходката бих ви завела да хапнем типична за Германия храна, която е доста вкусна и обратно на митовете, че германците не могат да готвят, аз съм на мнение, че храната е много вкусна тук, само че се сервира в ужасяващо огромни порции.
От какъв брой време сте там?
Близо година. Преди това прекарах шест години в Хърватия и се надявам един ден да се върна още веднъж.
Любимата Хърватия Какво Ви липсва в Хърватия?
Всичко. Не знам по какъв начин да го опиша. Това е като да се влюбиш в човек. Държава, която толкоз те захласва, че мислите денонощна за нея и се чудите по кое време и по какъв начин да се срещнете още веднъж. Не единствено като природа и като история, само че и като хора.
Кога се преместихте в Загреб и спомняте ли си пътя до там?
15 юли 2012 година. Никога няма да го не помни (смее се) Това беше най-голямото ни премеждие. В България имахме две коли и успяхме да си съберем цялата мебелировка в тях. Бяха натъпкани. Аз возих по-малкото ни дете и се разбрахме хладилната чанта да е при нас, тъй като тя нямаше климатик. Беше ужасяваща горещина. По пътя обаче на колегата ми и по-големия ми наследник им се скапе климатика. По механически аргументи трябваше да си пуснат и парното. И на първата ни спирка, те излязоха от колата задачите зачервени, а ние с дребния си се возехме с отворен шибидах, пеехме си песни, имахме си студени питиета. След това като влязохме в Хърватия беше много облачно. Спомням си по какъв начин паркирахме пред блока и се спогледахме и аз като си показах по какъв начин целият този багаж би трябвало да бъде изваден и спретнат, ми стана неприятно в действителност. Когато се качихме горе и влязохме в жилището, огромният ми наследник се разплака. Това доста ме учуди, тъй като ние планирахме това пътешестване 8 месеца. Взимахме уроци по хърватски, той правеше празненства, с цел да се сбогува с приятелите си. И аз мислех, че той е претърпял това. Но може би, когато стъпихме в този безусловно нов апартамент, който виждат за първи път, той разбра, че връщане обратно няма. Но пък той доста заобича Загреб на колело. Градът е доста комфортен и за колоездене, и за пешеходци. И след първия образователен ден нещата се уравновесиха.
Как избрахте Загреб?
Търсехме място, което да не е доста надалеч от България. Аз към този миг още имах задължения към Софийския университет. А и в Загреб имахме родственици. Освен това езикът е непосредствен до нашия и за децата не беше чак подобен потрес, те не изгубиха година в подготвителна група, влязоха в учебно заведение и бързо овладяха езика. Хърватия е доста разнообразна, макар че е дребна страна. Крайбрежието е много италианско, регионът към Загреб – австро-унгарски, в други елементи се усеща балканското.
Там ли е у дома?
Абсолютно!
Къде бихте ме разходили там?
(смее се)Ще ви заведа на съботния пазар! Имам възприятието, че там, на централния пазар в Загреб, бие сърцето на града. Този пазар е много достоверен, среща се в остарялата част на града. На него работят хора, които са производители. Разнообразието е в действителност доста огромно. Производителите са от най-различни краища на Хърватия и са доста разговорливи. В опита си да продадат нещо те стартират интензивно да си споделят с теб. Аз не знам за какво провокирам хората да ми се оплакват и да ми споделят най-съкровените си неща (смее се) Но изцяло извършването на покупки там е и социализиране, срещаш познати, пазарът е доста хърватски, съгласуван е с празниците, които предстоят. Точно до пазара има една рибна тръжница, в която има голямо многообразие от рибни артикули, огромна част от които са пресни. За мен това е раят. А в случай че дойдете в средата на юли, в горния град има една самодейност, която е относително нова, само че доста сполучлива. Стари дворове се отварят за купони. Това са дворове пред остарели жилищни здания, в които се вършат краткотрайни барчета, продава се и храна, от време на време има и музика онлайн. Трае 10 дни и може да влизате от двор в двор, тъкмо когато нощите са доста топли и приятни.
Как се разви Хърватия в последните година? През 2013 година страната влезе в Европейския съюз.
Присъединиха се, да, само че хърватите постоянно са считали, че са част от Европа. Хърватия обаче страда значително от болежките, които имаме и ние българите и като цяло множеството нови членки. С минаването на няколко години участие стартира приключване на хора, които търсят по-добър живот на запад. Случи се този натурален развой, когато границите се отварят и хората имат по-голям избор – за търсене на работа, за обучение. Чисто политически Хърватия страда от същите проблеми с десни държавни управления, които имат и множеството страни в източната част на Европа. Надявам се, че това е нещо, което обществото там ще прекара. С времето осъзнах, че участието в Европейския съюз не е нещо, което носи смяна с вълшебна пръчка. Това е един развой. Съюзът от време на време върви напред, от време на време обратно и това важи за всички страни в него, освен за новите членки. Виждаме сега какво се случва с Англия. Хърватия от чисто европейска вероятност е една най-обикновена европейска страна, която минава през провокации.
Родната България А по какъв начин наподобява България през днешния ден - 12 години след присъединението в Европейския съюз и съвсем 30 години след 10 ноември?
Не обичам доста да приказвам за България, тъй като се притеснявам, че ще бъда по-скоро отрицателна. Първо би трябвало да направя ангажимента, че не съм била в България от три години. Имам възприятието, че България се залута повече в своята еднаквост, в случай че би трябвало да я сравня с Хърватия. Защото Хърватия постоянно е била сигурна, че е европейска страна. За България имам възприятието, че не е сигурна на какво принадлежи повече - дали на Европа, която за наслада или не се разпознава повече със Запада, или пък е по-скоро към Изтока, от кое място произтичат и съответните политически и културни обичаи. Това, което следя, гледайки в профил е, че България много се национализира, обръща се към себе си, концентрира се доста върху обичаи, само че не знам с каква цел. Дали повода е, че страната се усеща нестабилна в днешните бурни световни времена или пък това е някаква наклонност, която цели да задържи властта. Не съм доста сигурна, само че това е нещо, което виждам с паника. Представях си, че в Европа логиката е да се отваряме повече, да търсим нещо друго, да имаме повече благоприятни условия. Но към момента границите са отворени, тъй че, на който не му харесва, е изцяло свободен да търси собствен нов път. Както направих аз.
Какво ви липсва в България?
Приятелите, които останаха там.
А кое е обичаното място?
Погледът към Витоша. Винаги когато я видя (планината - б.р.), ми става доста благо. Израснала съм с този пейзаж и постоянно ми се е коствала прекомерно красива за това, което ѝ предизвикваме.
Каузата Европа Как наподобява Европа през днешния ден? Говорим постоянно, че е разграничена, само че няма по какъв начин да отречем, че е може би по-интегрирана отвсякога. Преувеличена ли е опасността за Европа и по какъв начин наподобява бъдещето на Съюза?
Аз също споделям мнението, че Европа е по-интегрира отвсякога до момента, само че тази интеграция е главно в Еврозоната и там също е неравномерна. За мен Европейският съюз, що се отнася до Еврозоната, не е заплашен. Просто икономическите обвързаности са толкоз съществени, че всяка мисъл за овакантяване би означавала безспорна злополука за страните в нея.Интеграцията към момента обаче не е задоволително дълбока на равнище политически процеси. Притеснявам се за страните по периферията, тези, които официално одобряват решения и синхронизират законодателството си, само че не го ползват. Те се отдалечават от сърцевината на Европейския съюз и общото му виждане на света, общата ценностна система, която за жалост се трансформира в факсимиле. Тук би трябвало да създадем ангажимента, че ценностната система главно идва като завещание от някакви исторически условия, до момента в който Европейският съюз някак си се пробва да я наложи като стандарт и виждаме, че това не е доста сполучливо. По купища аргументи. Не ми се желае да посочвам с пръст Европейския съюз, тъй като Европейският съюз сме всички ние. Популистите го показват като някакъв имагинерен всевишен, който се пробва да ни постанова по какъв начин да живеем. Говорейки за популизма, цялостната загуба на роля и функционалност на политическите партии сега води до търсене на еднаквост, поради което залитат в разнообразни крайности, пробвайки се да завоюват повече гласове. За мен това е най-голямото предизвикателство пред Европейския съюз. Другото е, че сега в световен проект на процедура сме останали сами. Ако до неотдавна можехме да разчитаме на огромния брат във Вашингтон, това към този момент не е казусът и то освен поради Доналд Тръмп. Относно опълчванията сред страните членки, федералистите и скептиците, няма да приключи скоро в нечия изгода. Винаги ще се търси най-малкото общо кратно, тъй като даже и тези, които декларират, че са срещу Европейския съюз, в действителност имат дълбока потребност от него. Напускането на Англия ще бъде едно доста ясно доказателство, че Европейският съюз просто не може да се разпадне. В Холандия да вземем за пример изследванията демонстрират, че има прилив на поддръжка за Европейския съюз и Еврозоната. Така че аз съм оптимист за бъдещето на Европейския съюз.
Поредно изследване излезе по отношение на отношението на българите към Европейския съюз. 2/3 от сънародниците ни са сигурни в позитивите от участието на страната в блока. Защо българите са по-еврооптимистични от поляци и унгарци, да вземем за пример?
Една от главните аргументи е, че всяко социологическо изследване демонстрира доста по-високото доверие към европейските институции, в сравнение с към българските. Разбира се, и опциите за обучение, за работа. Що се отнася до Унгария – доста зависи. Държава, която върви от ден на ден към мощен авторитаризъм, даже на социологическите изследвания би трябвало да се гледа с запаси.
Говорейки за Унгария, решението на Европейската национална партия да замрази участието на “Фидес ” не крие ли нови рискове?
На първо място би трябвало да сме наясно, че ЕНП не прави нищо, с цел да усъвършенства обстановката в Унгария. Действията са ръководени от предстоящите резултати на евроизборите. В последна сметка излиза наяве, че се търси някакво мъртвило. Тъй като Орбан се трансформира в токсична тежест за акцията на Манфред Вебер за председателския пост на Европейската комисия. За мен сега, в който свърши акцията и минат изборите, участието на “Фидес ” ще бъде възобновено. Което ми се коства като тип замяна.
На национално и на европейско равнище, както крайнодесните, по този начин и зелените придвижвания натрупат от ден на ден поддръжка. Не е ли индикация това, че обичайните партии в политическия набор лека-полека ще бъдат сменени от една нова генерация?
Мисля си, гледайки изборите и тук в Германия, че Зелените набират много скорост и да, в тяхната част от политическия набор се открива пространство. Никога няма да се върнем към това остаряло разделяне ляво-дясно, социалдемократи-консерватори. Проблемите на 21 век изискват доста по-многопластови и разнообразни визии за решаването им. Тази координатна система, на която сме привикнали, е надълбоко остаряла. Зелените да вземем за пример са настоящи, тъй като измененията в климата стават все по-належащи, проблем, който нашите деца и техните деца ще вземат решение. Така че евентуално Зелените ще уголемяват своето политическо пространство. Сега за крайнодесните не знам – техният пик в един миг ще стартира да спада, тъй като те са изчерпани от тема, след миграцията какво ще е идващото?
Съдбовен ден за Виктор Орбан: ЕНП замрази участието на партията му „ Фидес “ Европейската национална партия замрази участието на унгарската „ Фидес “. Решението беше признато със 190 гласа "за " против 3 "против ". След него унгарският...
За да обобщим диалога за Европа: Какво е за Вас Европа?
Европа за мен е метод на живот. Европа е едно общо място, което ти разреша през днешния ден да си в Аахен, на следващия ден в Загреб, вдругиден в Стокхолм. Европа е място, където се усещам вкъщи.Неразказаните истории
Кои останаха обичаните истории, които разказахте като публицист през годините?
Не знам, повече ме мъчат тези, които не съумях да опиша. Понякога имам възприятието, че текстовете, които не можах да напиша, ме преследват като признаци. Твърде фокусирана съм била постоянно върху политическия и стопански аспекти на Европейски съюз, което на мнозина може да се стори скучно, само че за мен това постоянно е бил един развой, който ми е бил безпределно забавен. Тъй като сега съм в прочут смисъл в пауза във връзка с работата, тъй като се върнах към образованието, това ми липсва. Да проследявам по-задълбочено ежедневните политически и стопански процеси в Европейския съюз. Целият съюз като един доста комплициран организъм, който се пробва да откри точката на равновесие и в множеството случаи съумява, в последно време не толкоз.
Създавайки независим журналистически уебсайт, усетихте ли някакъв прилив на независимост?
Абсолютно. В подобен миг осъзнаваш, че можеш да кажеш тъкмо това, което ти харесва. Понякога даже срещу правилото на търсене на информацията, т.е. без това клатушкане по чисто комерсиални аргументи да се написа за това, което се търси най-вече. За мен постоянно е бил най-водещ правилото да напиша това, което ми се коства най-важно не толкоз през днешния ден, колкото последствията, до които ще докара в дълготраен проект обещано деяние или пък безучастие.Морето, дребната къщурка и чери доматите
Кое е мястото, което сте посетили и усетили като най-далечно от Вас?
Абърдийн в Шотландия. Първо, тъй като географски е надалеч. Второ, тъй като ми се струваше толкоз друго от всичко, през което съм минавала тук в Европа и незабавно усетих, че не е моето място. Но доста се веселя, че го посетихме и че минахме целия път до там с колата, което си беше единствено по себе си едно премеждие. Чувствам го доста надалеч, само че в този момент, в случай че ми кажете да отидем там, потеглям.
Първото излизане в чужбина?
Беше като дете в тогавашна Югославия. Била съм много дребна и не си го припомням, само че си припомням едно пътешестване по-късно, когато към този момент бях в пубертета. Отивахме при роднините ни в Загреб, пътувахме с трен и беше доста дълъг път. Сменяхме трен в Белград, след това от Белград до Загреб пътувахме 8 часа. Споменът ми обаче е от връщането назад. Югославия беше някъде по средата - не капиталистическа, само че не и социалистическа. И надлежно изборът беше доста огромен. На мен тогава доста ми харесваха всички тийнейджърски списания със фотоси на известни артисти, артисти. Неща, до които ние нямахме достъп в България. Баща ми си беше купил списания и си ги беше скрил задоволително добре, с цел да мине на границата. Аз очевидно не бях свършила работа задоволително добре и ми взеха списанията. Тогава може би за първи път почувствах тази ужасна неправда на тоталитарния режим, по какъв начин по този начин някой ти споделя какво можеш да четеш, какво можеш да притежаваш. Този спомен ми е извънредно ослепителен, както и страхът, че може да ти вземат нещо. И мисля, че до ден сегашен изпитвам този боязън. Много одобрявам живота си сега, усещам се извънредно щастлива и стимулирана. Но от време на време ми минава една мисъл “Ами, какво, в случай че всичко това изчезне, в случай че ми го лишават? ”. Може би по тази причина съм и изключително привързана към концепцията за Европа и Европейски съюз. Просто не желая да ми лишават живота, който имам сега. Твърде доста си го одобрявам. Децата ми го харесват също. Те сега са студенти в Загреб. И доста им харесва това, че просто хващат самолета, идват до Кьолн или до Дюселдорф, където е по-евтино, и ни идват на посетители.
Кое е обичаното място за отмора?
Остров Корчула в Хърватия. Това е мястото, където желая да ме погребат, когато умра. Не да ми разхвърлят праха, желая да съм сигурна, че ще остана там.
Коя е идната дестинация?
Другото ми обичано място – град Задар. Това, което ме притегли изключително доста, е крайморската му алея, на която е издигнат неповторим инструмент, който се назовава морски орган. Той издава в действителност вълшебен звуци от придвижването на вълните. Трансформира ги в мелодия. Органът се намира на стъпала, там можеш да седнеш и да гледаш залеза.
"Органът е вграден в тези големи стъпала. Звукът излиза през необятните отвори и през кръглите отворчета от горната страна върху плочите. Идеята е да седнеш на плочите - най-добре на първото ходило, да си накиснеш краката във водата, и да се хипнотизираш от звука. " "Колкото по-бурно е морето, толкоз по-силен е звукът и музиката става по- "бетовенска ", а от време на време даже "вагнерее ":) " Сядаш на стъпалата, слушаш този магически тон, гледаш залеза и имаш възприятието, че се занимаваш с цялостни нелепости през цялото си всекидневие. Обръщаш внимание на слънцето, на сенките, които образува, на цвета на морето и си даваш сметка, че това са нещата, в които човек би трябвало да се взира повече.Задар е място, което в случай че не посетя една година, ми остава някаква дупка. И тази година също ще отида там, ще поседя. Миналата година бяхме там на залеза на първи юли, морската алея беше претъпкана и когато слънцето стартира да допира земята на хоризонта, всички утихнаха и малко по-късно започнаха да ръкопляскат. Чак в този момент настръхвам, до момента в който си припомням и описвам за този миг. За какво мечтаете?
Мечтая си да имам дребна къщурка на остров Корчула. Да отглеждам чери домати, да имам маслиново дърво и да се науча да върша зехтин. Да имам непрекъснато аспект към морето, да виждам по какъв начин идват адриатическите стихии, които от време на време са много неприятни, само че има нещо привличащо в тях. Искам да пиша някакви неща, да сготвям някакви неща и най-много да виждам морето.
Какво е свободата?
Свободата е да правиш каквото искаш. Тя се крие в това да можеш да се радваш на дребните неща. Да можеш да обичаш нещо. Да кажеш “Това е моето място, без да те държат някакви национални или фамилни окови. ”
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ