Абсолютно справедливо на плаката имената на актьорите са изписани с

Абсолютно заслужено на плаката имената на актьорите са изписани с толкоз огромни букви – това е един филм, в който Виола Дейвис и Дензъл Уошингтън потвърждават, че са двама от най-талантливите артисти в днешното кино. И каквото и да се приказва за номинациите им за (общо филмът има четири номинации), това че героите и актьорите са цветнокожи, няма нищо общо – в тази ситуация имаме осъществявания от най-висока класа. Филмът е екранизация по наградената с " Пулицър " пиеса на Аугуст Уилсън, която преди няколко години Дензъл и Виола са играли на сцена и имат за осъществяванията си награди " Тони " – театралният " Оскар ". Дензъл Уошингтън е режисьор на кино лентата и се е опитал да го резервира оптимално покрай оригинала, тъй че цялото деяние се развива на процедура единствено в къщата и на двора на фамилията на Роуз и Трой. В първичните филмови откъси на кино лентата се вижда, че са били снимани и подиуми на улицата и с масовка, само че по-късно те са отпаднали, с цел да остане фокусът върху осъществяванията на актьорите в основните функции.

Трой Максън е боклукчия в Питсбърг през 50-те години на предишния век. Зад гърба си той има мъчно детство на сирак и някои не доста приятни секрети, само че в този момент животът му е спокоен с втората му жена Роуз в идеално подредена къща в предградията. Трой е оправен и почтен, тъй че съумява да стане първия в града цветнокож водач на боклукчийски камион. Бивш бейзболист, към момента разпален състезателен почитател, обаятелен мъж, който постоянно си подпява нещо, Трой обича своята Роуз енергично и нежно. Миналото му го е направило мнителен и дистанциран, тъй че с изключение на към Роуз той мъчно намира метод да показва възприятията си, даже към двамата си сина. Трой е толкоз непосредствен и безапелационен в монолозите си за живота, че и за публиката е шокиращо да разбере, че някъде там той има държанка и чака от нея дете.

И тук на сцената излиза Виола! Тоест тя е там и преди този момент, устойчиво наличие в дома, само че признанието на Трой отприщва от дълго време сдържани усеща и монологът на Роуз е като вулкан, който опустошава всичко. Просто би трябвало да й дадат " Оскар " единствено поради това!

Виола Дейвис към този момент има за поддържаща роля и при приемането на премията сподели, че това не е филм, на който хората вървят всеобщо и за развлечение. Права е. Затова пък това е от филмите, чиито герои всеки от нас познава, с чиито проблеми можем да намерим нещо общо и които мислим и съпреживяваме дълго по-късно. Впрочем тъкмо като в хубавия спектакъл. И тъй като няма по какъв начин да забележим на сцена Виола и Дензъл, преживейте техния филм!