Абитуриентите на Пловдив - истории за успеха и вдъхновението Той

...
Абитуриентите на Пловдив - истории за успеха и вдъхновението Той
Коментари Харесай

Абитуриентът Абуди: Сбъднах мечтата си да правя бизнес тук

Абитуриентите на Пловдив - истории за триумфа и вдъхновението

Той не е от младежите, които желаят да учат в чужбина или да си вадят хляба в друга страна. Той желае да живее, да работи и да се потвърди тук, в България. Той е 19-годишно момче, което тази година приключва Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив и има ясни цели и фантазии за бъдещето си. Той е Абдулла Атеф ал Казахли, именуван на галено Абуди. Роден е в зората на новия Милениум - на 21 януари 2000 година в столицата на Сирия Дамаск. Там живее нехайно и учи до 5 клас. Гражданската война, която избухва в страната в края на 2010 година, принуждава обаче фамилията му да търси избавление отвън нейните лимити.

Родителите на Абуди избират да избягат от ужасите на войната в България - татковина на майка му. И се откриват в Пловдив. Така се сбъдва детската му фантазия - да живее в България, която обикнал наедно със Сирия. Като по-малък всяка почивка прекарвал при тукашната си баба във Враца и играел от заран до вечер. Въпреки, че в Сирия се чувствал доста добре и нищо не му липсвало, от дете си мечтаел един ден да устрои живота си тук.

Той описа за спомените си от родината, за бягството от войната и за фантазиите си. До 12 годишната ми възраст живяхме в центъра на Дамаск. Всичко беше доста хубаво до експлоадирането на войната през 2011 година Там се живееше прелестно, имаше постоянна междинна класа – нито доста богати, нито доста небогати, и нямаше човек, който да гладува. Наистина страната доста помагаше, само че поради вътрешно-политически интриги се стигна до революция. Намесиха се и други страни и всички сякаш търсеха независимост, а стана нещо ужасно. Но аз мисля, че и преди войната имахме независимост. Да, в условия на тирания, само че всички живеехме умерено и щастливо и както споделя майка ми: „ Сирия беше неповторима страна “. Затова всички страдаме за случилото се. Сирия е богата страна - в нея има огромни находища на петрол, природен газ, злато и други. Преди години цената на 1 литър дизел струваше 15 стотинки, а в този момент е неведнъж повече. Храната също беше евтина, нямаше бедност, всички хора имаха лични жилища и не знаехме какво е престъпност.

Ние, които живеехме в Дамаск, имахме шанс да сме надалеч от същинската война, която стартира в края на 2010 година Тя се водеше главно в Хомс, в Алепо и в други огромни градове в Сирия, надалеч от столицата. За злощастие в цялата страна се проля доста кръв и паднаха доста почтени жертви. А град Алепо, който преди епохи е бил столица на антична Сирия, беше съвсем срутен от бомбандировките, само че в този момент лека-полека се възвръща. През 2012 година започнаха атентати и в Дамаск и съвсем всеки ден взривяваха лека кола или рейс. Тогава родителите ми взеха решение да бягаме в България. Баща ми, който е електроинженер по специалност, напусна държавната работа и частния си бизнес.

Тръгнахме със личен автомобил, без да кажем на роднините си в Сирия, че отпътуваме. Не взехме облекла и багаж, майка ми и татко ми дори бяха по джапанки. Най-опасно беше по пътя към Ливан, защото териториите отвън Дамаск не се охраняваха. За наш шанс минахме границата наред –все отново майка ми е българка, аз и брат ми имаме двойно поданство, а татко ми е със статут на краткотрайно пребиваващ в България. Потърсихме помощ в българското посолство в Бейрут, където ни одобриха доста добре. От Ливан с ферибот се придвижихме до Турция, а след това пристигнахме в България. През годините поддържаме постоянно връзка с роднините си в Сирия. Радвам се, че всички са живи и здрави и никой от тях не е потърпевш от войната. Иска ми се да се върна в родината за малко, само че това ще е несъмнено след години, тъй като, в случай че отида в този момент, незабавно ще ме вземат на наложителна военна работа.

Тренировки и другари

В родината си Абуди упражнявал интензивно футбол и траял със спорта и в България. Две години играл в юношеския тим на Ботев Пловдив, само че предходната година се отказал. Тъй като работата му била приоритет, решил да се раздели със спорта. Тренировките ми отнемаха доста време и нямах време за работа. Все отново от нея печелех пари, които футболът не ми даваше. Но не преставам да го обичам. Запазих другарство с всички съотборници и най-много с Иван Йорданов, който в този момент играе при мъжете в „ Лудогорец “.

Тънкостите на водната лула

Абуди от дребен бил възпитаван на труд и помагал в фамилния бизнес както в Сирия, по този начин и в България. Като възпитаник в Пловдив съчетавал учене и работа. Така незабелязано пораснал, съвсем без детство, само че не съжалява. За неговите 19 години той е надминал по триумфи мнозина от връстниците си. След извоюван конкурс е признат за студент в Университета по хранителни технологии в Пловдив със компетентност " Биотехнологии ". Вече има личен ресторантьорски бизнес, който счита да разраства, с концепцията да има верига от заведения под тепетата, които да трансформира в магнетични места за пушене на наргиле. Той е прочут и като доктора с наргилето, а тънкостите по подготвяне на така наречен водна лула овладял от татко си още в Сирия.

Германия не е панацея

Абдулла е безапелационен, че човек може да се осъществя сполучливо и в България. Той не приема избора на мнозина да търсят работа и по-добър живот в чужбина. Не съм склонен, че да вземем за пример в Германия или Англия се печелят повече пари, в сравнение с в България. Ако преследваш задачите и фантазиите си и най-много в случай че работиш с душа и сърце, няма по какъв начин да не успееш и в България, уверен е младият мъж. Той насочва зов към връстниците си да бъдат упорити и да не се предават при крах, а да се борят и отстояват задачите си.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР