Жените плачат, пищят децата
А старците се молят Богу горещо. А в мъглата вият псета и вълци. (Така е в първия вид на стихотворението, мъгла.) Старците би трябвало да се молят, щото с 250 лв. пенсия по какъв начин се устисква? Наистина не го разбирам. И в действителност е нужно знамение Божие, че да не хвърлят пари за медикаменти най-малко. Псетата са бездомни, вият на глутници дори и сред блоковете в красивите столични квартали с панелени блокове, чиято валидност изтича до няколко години. Чудя се - след това какво ще вършат с нотариалните си актове? Наблъскали се всички по кутийките и недоумяват за какво им е терсене. И дори и тв приемниците са си присъединили, с цел да не изтърван какво ще каже оня чук селяшки, дето го принудиха да се извини на плачещите дами. Той несъмнено е спартанец, това вице недоправено. Те по този начин в Спарта са се отнасяли към повредените и недъгавите. Ражда се детето и има инстинкт за притискане с ръце. Провесват го над бездна и което няма този инстинкт, си отпътува. Така оставали единствено най-здравите, които ги чакала целоживотна военна работа. Е, той животът не е продължавал кой знае какъв брой дълго тогава. Ако доживееш 40, си дъртак. А през днешния ден живеем докъм 80, само че какво от това?
Вицето е спартанец, но от актуалните спартанци. Който не краде – да си отива. У който го няма този инстинкт за кражба – не ни би трябвало. Да умира с дребна пенсия или да хваща самолета, в случай че още е в положение. Такива са нашите инстинктивни „ управници “. Те по този начин се показват за себе си – били управлявали. Управляват ми дедовеца. Аз оставам жив макар тях. И пребивавам на инат на тях. Дал съм им цялостен игнор, щото от дълго време се изморих да се дразня. И сега напълно невъзмутимо и умерено им декларирам, че ние, българите, живеем не с помощта на тях и не подкрепяни от тях и не обгрижвани административно и законово от тях, а единствено и само макар всички тях. Че кого да виждам, крупието на дъпъсъто ли, дето се пеняви, че това не било европейско да сме имали такова вице - не че не е прав, само че тъкмо той ли е негова опция!?! Или другия, плевенския разложен почитател на мотоспорта, който крие доста тъмни секрети от недалечното минало, когато бяха покрити и замазани толкоз основни случаи и каузи, до момента в който беше министър?
Цялата тази сган отпред с паЦреотите не заслужава вниманието ни. В момента сме просто в режим стендбай. Изчакваме включване. Но не извън. Не от някой избавител. То ще стане автоматизирано, когато се натрупа сериозна маса. Не се безпокойте, няма да го пропуснете. Ще има гражданска война, бъдете сигурни. Може да е надалеч в бъдещето, може това струпване да стане напълно постепенно, само че ще има. Такива са физическите закони. Не може тия боклучаци да са безконечни. Ще ги опустоши вълната, ще ги не помнят децата ни, внуците ни няма и да ги учат в учебно заведение, щото ще е срамотия. Ще се приказва за тази ера като за " инстинктивна ", в която инстинктът на кражбата, дебелокожието и жестокостта е бил единственият вероятен за по този начин наречената политическа класа.
По отношението към слабите си проличава здравето на едно общество. Нашето българското в този момент боледува. И от време на време като абсцес на челото ни излиза изявлението на някой скатаджийски маргинал. Докъде я докарахме, скатаджиите да ни се подиграват. И щом това е на повърхноста пред камерите, можете ли да си визиите какво им е на тези в душите? Те души имат ли въобще?
Обичам си страната, макар заболяването ѝ. Имам вяра, че ще я излекуваме постепенно и бавно. Че след още двайсет години гнойни пъпки като тия упоменатите към този момент няма да са вероятни. През 1924 година, две години преди гибелта си, моят прародител, ботевият въстаник Кольо Радев - Черкеза, бил поканен от тогавашните политици да се изкаже от формалната естрада по случай честването на Деня на Ботев. И в този момент тъй като почнах с думи на поета, ще завърша с думите на дядо ми пред натрупалото се голям брой: " Ех, Ботьов, що не си жив да видиш какъв брой кучор се е навъдил. Колко псетор, келеметор и плякор ".
И дори ни " ръководи " същата тази паплач безподобна.
Автор: Николай Фенерски
Вицето е спартанец, но от актуалните спартанци. Който не краде – да си отива. У който го няма този инстинкт за кражба – не ни би трябвало. Да умира с дребна пенсия или да хваща самолета, в случай че още е в положение. Такива са нашите инстинктивни „ управници “. Те по този начин се показват за себе си – били управлявали. Управляват ми дедовеца. Аз оставам жив макар тях. И пребивавам на инат на тях. Дал съм им цялостен игнор, щото от дълго време се изморих да се дразня. И сега напълно невъзмутимо и умерено им декларирам, че ние, българите, живеем не с помощта на тях и не подкрепяни от тях и не обгрижвани административно и законово от тях, а единствено и само макар всички тях. Че кого да виждам, крупието на дъпъсъто ли, дето се пеняви, че това не било европейско да сме имали такова вице - не че не е прав, само че тъкмо той ли е негова опция!?! Или другия, плевенския разложен почитател на мотоспорта, който крие доста тъмни секрети от недалечното минало, когато бяха покрити и замазани толкоз основни случаи и каузи, до момента в който беше министър?
Цялата тази сган отпред с паЦреотите не заслужава вниманието ни. В момента сме просто в режим стендбай. Изчакваме включване. Но не извън. Не от някой избавител. То ще стане автоматизирано, когато се натрупа сериозна маса. Не се безпокойте, няма да го пропуснете. Ще има гражданска война, бъдете сигурни. Може да е надалеч в бъдещето, може това струпване да стане напълно постепенно, само че ще има. Такива са физическите закони. Не може тия боклучаци да са безконечни. Ще ги опустоши вълната, ще ги не помнят децата ни, внуците ни няма и да ги учат в учебно заведение, щото ще е срамотия. Ще се приказва за тази ера като за " инстинктивна ", в която инстинктът на кражбата, дебелокожието и жестокостта е бил единственият вероятен за по този начин наречената политическа класа.
По отношението към слабите си проличава здравето на едно общество. Нашето българското в този момент боледува. И от време на време като абсцес на челото ни излиза изявлението на някой скатаджийски маргинал. Докъде я докарахме, скатаджиите да ни се подиграват. И щом това е на повърхноста пред камерите, можете ли да си визиите какво им е на тези в душите? Те души имат ли въобще?
Обичам си страната, макар заболяването ѝ. Имам вяра, че ще я излекуваме постепенно и бавно. Че след още двайсет години гнойни пъпки като тия упоменатите към този момент няма да са вероятни. През 1924 година, две години преди гибелта си, моят прародител, ботевият въстаник Кольо Радев - Черкеза, бил поканен от тогавашните политици да се изкаже от формалната естрада по случай честването на Деня на Ботев. И в този момент тъй като почнах с думи на поета, ще завърша с думите на дядо ми пред натрупалото се голям брой: " Ех, Ботьов, що не си жив да видиш какъв брой кучор се е навъдил. Колко псетор, келеметор и плякор ".
И дори ни " ръководи " същата тази паплач безподобна.
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ