A Plague Tale: Innocence излезе и положителните отзиви за нея

A Plague Tale: Innocence излезе и позитивните мнения за нея не престават да заливат интернет пространството, което е доказателство за работата, която Asobo са свършили с играта. Историята на дребния Хюго и Амисия трогна мнозина и не е за удивление обстоятелството, че интереса към хората от студиото не секва. Наскоро mmorpg.com взеха изявление от шефа на играта Кевин Шото, който споделя за вдъхновението зад A Plague Tale: Innocence и за провокациите пред него и сътрудниците му при създаването на заглавието.

Отличителното, което множеството от ревютата регистрират във връзка с Plague Tale е това персонално и прочувствено отношение към дребните герои. И очевидно това не е инцидентно, разбираме от думите на Шото.

„ Екипът искаше от много време да опише нещо по-лично. С развиването на студиото, на някои от нас се родиха деца, сътвориха си домове и остаряхме… Искахме да разкажем за фамилните връзки. И в това време имахме тази концепция да разкажем една приказка, нещо, което да има корени в действителността “, споделя Шото. Той споделя, че концепцията за играта им е хрумнала до момента в който са разглеждали старинни гравюри, въодушевени от истории, като „ Хензел и Гретел “, Хамелнският ловджия на плъхове, за Малечко-Палечко и сходни. „ Те освен имат дълбоки корени в трагични моменти от историята, самите фрески бяха стряскащи и неприятни. Всека от тях изобразяваше дете, изправящо се пред някои от най-големите страхове на човечеството. Оттам и пристигна концепцията ни да покажем на играещите света през очите на дете: какво се случва, в случай че невинността на едно дете се сблъска с едни отчайващи обстановки? Как би могло да се оправи с тях едно то? Откъде би намерило силата да продължи напред, когато в това време толкоз доста възрастни, изпаднали в същата обстановка са се предали? “, продължава той. „ От чисто креативна позиция, първият огромен спор в историята е тази мощна връзка сред двамата. Искахме да представим този контрастност сред тяхната мощна прочувствена връзка и бруталността на междинните епохи. Това е и началната точка на историята, която желаем да разкажем: конфликта сред невинността на младите сирачета, изгубени в един тъмен и нечовечен свят “.

Интересен звучи отговора на Шото по отношение на компликациите, които Asobo са срещнали в работата си по играта. Той акцентира пресъздаването на физическата връзка сред двете деца и създаване на AI съставния елемент. Това, което са решили Шото и сътрудниците му да употребяват са ръцете им. „ Решихме в нашата игра да използваме държането на ръцете, с цел да създадем вмоционална връзка сред Амисия и Хюго и да си поиграем с тази концепция. Това е огромно предизвикателство, защото би трябвало да направиш тъй че множеството от взаимоотношенията ви да се извършват с една ръка (тъй като другата държи ръката на Хюго), придвижванията в пространството би трябвало да се извършват от двама герои по едно и също време без закъснение на играта прекомерно доста и всяка обща пътека (като да вземем за пример прекосяването през врата) би трябвало да се нагоди за двама персонажа “, споделя Шото.