Изстрели на индийско-китайската граница за първи път от 50 години
а първи път от пет десетилетия по границата сред двете най-населени нуклеарни страни, Индия и Китай, се чуват изстрели. Двете страни се упрекнаха взаимно за ескалацията на напрежение, което се натрупа към този момент няколко месеца. Когато столици от ранга на Ню Делхи и Пекин сблъскат ползите си по метод, който може да докара до нещо по-сериозно, това провокира ужас надалеч оттатък оспорваната посред им граница. Ето за какво случаите, един от които е с огнестрелни оръжия, стават още веднъж една от водещите интернационалните вести, а наблюдаващи още веднъж насочиха предизвестия да не се минава границата на напрежение.
Дългата над 3000 км. граница сред Индия и Китай е ситуирана високо в Хималаите в едни от най-трудно наличните региони на света. Въпреки отдалечеността си обаче, Хималаите са оспорван регион сред Делхи и Пекин, който от средата на 20 век е мотив за конфликти с жертви и провали. За да се избегнат по-сериозни проблеми, границата, известна като Линия на в действителност надзор, е включена в редица двустранни съглашения и строги военни протоколи, които не разрешават потреблението на огнестрелно оръжие. Тези сделки обаче не стопираха страните да се сблъскат, когато през юни китайски бойци, въоръжени с бухалки с железа и пирони, нападнаха индийски елементи в западните Хималаи. Тогава починаха над 20 индийци, а жертвите от китайска страна остават неразбираеми до момента.
От средата на лятото Китай и Индия придвижват военна техника и бойци в оспорваните региони. Трябва да се спомене, че границата не е публично призната до ден сегашен, макар всички дипломатически старания за това. Ето за какво и двете страни оспорват надзор върху територии, които попадат от другата страна на границата. От май месец, Китай навлиза и анексира елементи от региона Ладак, който е под контрола на Индия. Месеци на договаряния не дадоха резултат и напрежението продължи да се повишава. Сблъсъкът сред двете страни провокира серия от реакции и пренареждане на геополитическия пъзел в Азия и Близкия изток.
“Bite by bite, China has been eating away at Indian borderlands,” an Indian security analyst said
— New York Times World (@nytimesworld)
Миналата седмица американският президент Тръмп съобщи, че обстановката сред Индия и Китай постанова Съединени американски щати да „ бъдат в подготвеност да оказват помощ “. Под това той има поради Индия, която е американски съдружник, а от началото на комерсиалната война сред Пекин и Вашингтон, Делхи стана още по-активна страна в района, пробвайки се да блокира настъплението на Китай към Западна Азия и Близкия изток. Заради напрежението с Индия, китайските дипломати насочиха взор към Пакистан – безконечният зложелател на Индия – който сега е в комплицирани връзки със Съединени американски щати. Макар обичайно да е считан за част от американската зона на въздействие, Исламабад е подложен на критика от Пентагона за връзките сред пакистанското разузнаване и талибаните в Афганистан. Подаването на ръка от страна на Китай е добре пристигнало за пакистанците, които в разногласието с Индия за региона Кашмир останаха неподкрепени от американската администрация. Пакистан заема и значимо място в китайската световна самодейност „ Един път, един пояс “.
Ето за какво напрежението по китайско-индийската граница тревожи дипломати и военни освен в Азия, само че и в Европа и Съединени американски щати. Говорителят на китайската сили, ситуирани в Хималаите съобщи на 8 септември, че индийските сили са стреляли по китайски граничен патрул в региона Ладак. Китай е подхванал „ контра ограничения “, без да се загатват какви тъкмо.
От своя страна Индия отхвърли нейни бойци да са употребявали огнестрелно оръжие. Индийското министерство на защитата разгласява изказване, в което се твърди, че китайската песен е напреднала към позиции на границата и е произвела изстрели в посока индийските сили. Според западни дипломати, китайските сили са пробвали да пресекат Линията на в действителност надзор, когато индийските елементи са блокирали пътя им. Провокации и напрежение имаше и преди седмица. Тогава индийски бойци пресичат границата в посока езерото Пангонг Цо, ситуирано навръх Линията и към което териториални искания има Делхи. Те поеха контрола върху околните хълмове, които имат стратегическо значение за наблюдението на целия регион.
Под ръководството на Си Дзинпин, Китай има все по-агресивно държание както на локално, по този начин и на интернационално равнище. Китайският водач неколкократно заявяваше през годините, че страната му няма да отстъпи територии, към които има искания, акцентирайки Южнокитайски море, Тайванският пролив и Хималаите. В Южнокитайски море Пекин влезе в остри териториални разногласия с Виетнам и Филипините, а Съединени американски щати разположи сили в региона на няколко острови, които Китай преглежда като стратегически за развиването на военновъздушната си и военноморска стратегия. Преди седмица точно в Южнокитайско море Пекин изстреля предупредително две ракети в миг, когато прекосяваха американски кораби.
India and China held a meeting of Brigade Commanders at Chushul today.
Meeting of Brigade Commanders went on four hours.
Brigade Commanders meeting was a confidence-building measure.
— CNBC-TV18 (@CNBCTV18Live)
Освен войната през 1962, завършила бързо, поради многочислените жертви, Индия и Китай успяваха да потушават напрежението между тях. През 1975 умират четирима индийски бойци в източните Хималаи и това е последният път, когато двете страни употребяват огнестрелно оръжие по границата си. До този септември. Според интернационалните наблюдаващи взаимното схващане и сделки към този момент не важат и Пекин и Делхи навлизат в нов стадий на напрежение, още повече поради националистическите държавни управления, които употребяват всеки случай в полза на политическите си упоритости. Сегашната обстановка е извънредно рискова. Струпването на военни сили и техника е показателно и не може да се подценява, още повече, когато става дума за две от страни с най-голямо население, които разполагат с нуклеарно оръжие и които имат съществена роля в световната политика и стопанска система.
Тъй като няма сигнали напрежението да спадне скоро, Индия и Китай се приготвят за по-масирано наличие в Хималаите през идващите месеци. Зимата в региона е изключително тежка и постоянно пътищата биват прекъсвани. Това значи, че както Пекин, по този начин и Делхи ще струпват от ден на ден сили и хранителни запаси, а историята не е на страната на мира – войната през 1962 избухва като погранични конфликти в късната есен и ескалира през октомври и ноември.
Дългата над 3000 км. граница сред Индия и Китай е ситуирана високо в Хималаите в едни от най-трудно наличните региони на света. Въпреки отдалечеността си обаче, Хималаите са оспорван регион сред Делхи и Пекин, който от средата на 20 век е мотив за конфликти с жертви и провали. За да се избегнат по-сериозни проблеми, границата, известна като Линия на в действителност надзор, е включена в редица двустранни съглашения и строги военни протоколи, които не разрешават потреблението на огнестрелно оръжие. Тези сделки обаче не стопираха страните да се сблъскат, когато през юни китайски бойци, въоръжени с бухалки с железа и пирони, нападнаха индийски елементи в западните Хималаи. Тогава починаха над 20 индийци, а жертвите от китайска страна остават неразбираеми до момента.
От средата на лятото Китай и Индия придвижват военна техника и бойци в оспорваните региони. Трябва да се спомене, че границата не е публично призната до ден сегашен, макар всички дипломатически старания за това. Ето за какво и двете страни оспорват надзор върху територии, които попадат от другата страна на границата. От май месец, Китай навлиза и анексира елементи от региона Ладак, който е под контрола на Индия. Месеци на договаряния не дадоха резултат и напрежението продължи да се повишава. Сблъсъкът сред двете страни провокира серия от реакции и пренареждане на геополитическия пъзел в Азия и Близкия изток.
“Bite by bite, China has been eating away at Indian borderlands,” an Indian security analyst said
— New York Times World (@nytimesworld)
Миналата седмица американският президент Тръмп съобщи, че обстановката сред Индия и Китай постанова Съединени американски щати да „ бъдат в подготвеност да оказват помощ “. Под това той има поради Индия, която е американски съдружник, а от началото на комерсиалната война сред Пекин и Вашингтон, Делхи стана още по-активна страна в района, пробвайки се да блокира настъплението на Китай към Западна Азия и Близкия изток. Заради напрежението с Индия, китайските дипломати насочиха взор към Пакистан – безконечният зложелател на Индия – който сега е в комплицирани връзки със Съединени американски щати. Макар обичайно да е считан за част от американската зона на въздействие, Исламабад е подложен на критика от Пентагона за връзките сред пакистанското разузнаване и талибаните в Афганистан. Подаването на ръка от страна на Китай е добре пристигнало за пакистанците, които в разногласието с Индия за региона Кашмир останаха неподкрепени от американската администрация. Пакистан заема и значимо място в китайската световна самодейност „ Един път, един пояс “.
Ето за какво напрежението по китайско-индийската граница тревожи дипломати и военни освен в Азия, само че и в Европа и Съединени американски щати. Говорителят на китайската сили, ситуирани в Хималаите съобщи на 8 септември, че индийските сили са стреляли по китайски граничен патрул в региона Ладак. Китай е подхванал „ контра ограничения “, без да се загатват какви тъкмо.
От своя страна Индия отхвърли нейни бойци да са употребявали огнестрелно оръжие. Индийското министерство на защитата разгласява изказване, в което се твърди, че китайската песен е напреднала към позиции на границата и е произвела изстрели в посока индийските сили. Според западни дипломати, китайските сили са пробвали да пресекат Линията на в действителност надзор, когато индийските елементи са блокирали пътя им. Провокации и напрежение имаше и преди седмица. Тогава индийски бойци пресичат границата в посока езерото Пангонг Цо, ситуирано навръх Линията и към което териториални искания има Делхи. Те поеха контрола върху околните хълмове, които имат стратегическо значение за наблюдението на целия регион.
Под ръководството на Си Дзинпин, Китай има все по-агресивно държание както на локално, по този начин и на интернационално равнище. Китайският водач неколкократно заявяваше през годините, че страната му няма да отстъпи територии, към които има искания, акцентирайки Южнокитайски море, Тайванският пролив и Хималаите. В Южнокитайски море Пекин влезе в остри териториални разногласия с Виетнам и Филипините, а Съединени американски щати разположи сили в региона на няколко острови, които Китай преглежда като стратегически за развиването на военновъздушната си и военноморска стратегия. Преди седмица точно в Южнокитайско море Пекин изстреля предупредително две ракети в миг, когато прекосяваха американски кораби.
India and China held a meeting of Brigade Commanders at Chushul today.
Meeting of Brigade Commanders went on four hours.
Brigade Commanders meeting was a confidence-building measure.
— CNBC-TV18 (@CNBCTV18Live)
Освен войната през 1962, завършила бързо, поради многочислените жертви, Индия и Китай успяваха да потушават напрежението между тях. През 1975 умират четирима индийски бойци в източните Хималаи и това е последният път, когато двете страни употребяват огнестрелно оръжие по границата си. До този септември. Според интернационалните наблюдаващи взаимното схващане и сделки към този момент не важат и Пекин и Делхи навлизат в нов стадий на напрежение, още повече поради националистическите държавни управления, които употребяват всеки случай в полза на политическите си упоритости. Сегашната обстановка е извънредно рискова. Струпването на военни сили и техника е показателно и не може да се подценява, още повече, когато става дума за две от страни с най-голямо население, които разполагат с нуклеарно оръжие и които имат съществена роля в световната политика и стопанска система.
Тъй като няма сигнали напрежението да спадне скоро, Индия и Китай се приготвят за по-масирано наличие в Хималаите през идващите месеци. Зимата в региона е изключително тежка и постоянно пътищата биват прекъсвани. Това значи, че както Пекин, по този начин и Делхи ще струпват от ден на ден сили и хранителни запаси, а историята не е на страната на мира – войната през 1962 избухва като погранични конфликти в късната есен и ескалира през октомври и ноември.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ