А Иисус им рече: ако имате вяра колкото синапово зърно,

А Иисус им рече: в случай че имате религия колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: реалокира се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невероятно. Матей 17:20

Маруся и Евтим знаят какъв брой тежко е синаповото зърно. Защото вярата била онази, която ги избавила, когато животът на детето им бил на ръба.

През август 2019 година светът на едно семейство се сгромолясва.

- Кога усетихте, че нещо не е наред?
- Той се качи на едно дърво и падна от него, и не можеше да стане въобще. И го прегледаха, и споделиха, че би трябвало да му се създадат проучвания за кръв, другояче е добре. Той една седмица се държа добре, само че по-късно целият стана с едни лилави петна. И се обадихме в болничното заведение, прегледаха го, качиха го в една кола за спешна помощ, и той след нас… за София, и по този начин “, описа Маруся Килифарева, майка на Ники.

Енергията му е свършила внезапно, добави Евтим Килифарев, татко на Ники.


„ Мисля, че бях изтощен по някаква причина, не ми доближаваше въздух и паднах. Само да се изкача до у нас един етаж и към този момент се запъхтявах. А преди бягах по километри и нямаше нищо “, показа Николай Килифарев.

„ Закараха ни в ИСУЛ в онкологичното поделение. Трябваше да му се сложи диагноза. 2 или 3 дни по-късно излязоха със мнение, че е остра лифмобластна левкемия. Казаха, че това е по-лошият вид на левкемия, само че, че ще може да се оправи, стига да има сили да се бори и да извършва всичко. Но всичко е въпрос на неговата воля “, съобщи описа Маруся Килифарева.


Ники е на 13, когато чува диагнозата. Родителите му решили да не крият от него, с цел да могат дружно да минат през това предизвикателство.

- Аз знаех, че е най-лошото и му го споделих на него в самото начало, изясни Маруся.

- Как се събират сили?
– Ами събираш. Започваш да търсиш разновидности за избавление на твоето дете. Амбицираш го да следва всички рекомендации.

Момчето прекарва няколко месеца в болничното заведение и претърпява 2 химиотерапии. Крепи го любовта към ученето и даже там не стопира да наваксва с образователния материал.

След двете химиотерапии, лекарите оповестяват на фамилията, че Ники се нуждае от трансплантация на костен мозък, с цел да пребори дефинитивно левкемията.

„ По принцип вероятността брат или сестра да е съчетаем, е една четвърт. А вероятността родител да е съчетаем, е нулева “, сподели Евтим Килифарев.


Николай има шанс, и изтегля тъкмо тази " една четвърт възможност ", която ще го избави. Изследванията демонстрират, че дребният му 6-годишен брат Здравко е изцяло съчетаем да му стане донор.

„ Наистина беше огромен шанс, че той беше изцяло идентичен с мен и доста оказа помощ “, означи Николай.

- Как обяснихте на Здравко какво се случва?
- На него му казахме, че ще го вземат лекарите, ще го приспят и той ще помогне на брат си да е жив и здрав. Но не сме изпадали в детайлности, тъй като още беше в детската градина, изясни Маруся.


Трансплантацията се случва на 10 декември 2019 година. Продължава няколко часа. Брат на брата оказва помощ.

- Какви бяха за вас тези часове?
– Човек би трябвало да има вяра. Вярата е доста мощно нещо. И би трябвало да гледаш положително на нещата. И да казваш " Детето ми ще оздравее ", сподели Маруся.


Семейството прави избора трансплантацията да се случи в България, тъй като детските онкохематолози тук печелят доверието им. Те са спасителите на Николай.

„ Без спиране, ние 25 години към този момент вършим трансплантации. Ние сме екипът, който съумя да вкара в България този способ и сме горди. Защото 97-а година, октомври месец, ние извършихме първата автоложна трансплантация, това значи от личен материал, и 4 месеца по-късно направихме алогенна интервенция – т.е. от непознат донор “, изясни проф. Добрин Константинов, шеф Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ.


„ Всички си показват трансплантацията като прилика с органи, като интервенция, това не е по този начин. Това е едно доста комплицирано и напълно кръвопреливане, в тази ситуация на Николай от неговия брат, с нужната подготовка, с вярата да се възвърне кръвотворенето в пациента ни, без затруднения, и да сме създали по този начин, че да изчезнало болестта “, съобщи доцент Мая Йорданова, Клиниката по детска клинична хематология и онкология от ИСУЛ.

- Кога разбрахте след трансплантацията при Николай, че тя е сполучлива?

– В деня, в който, т.е. има интервал, в който той няма нито една кръвна клетка, нула, т.е. той наподобява на човек, който е разоръжен от всички негови бранители. Или сега, в който се появят кафези след преливането, разбираме, че няма да се върне левкемията, когато мине 1 година.

Ники се прибира вкъщи след съвсем 4-месечно неявяване. Здрав е и е осъзнал цената на живота.

Затова граби с цялостни шепи от него и си слага амбициозни цели – като да вземем за пример да учи японски език.

- Аз одобрявам провокациите и взех решение да опитвам. И към този момент ходя добре.

- Какво можеш да ни кажеш на японски?
– Мога да се показва, споделих – прави ми удоволствие да се срещнем, на 14 години съм и моите занимания са да танцувам, да плавам и да изучавам японски.

Със смела крачка се връща и към обичаните национални танци, които практикува от детска възраст.


- Кой ти даваше сили през тези месеци?
– Със сигурност фамилията. Понякога и лекарите ме уверяваха повече. Също и учебното заведение, танците, приятелите.

И няма по-щастливи от неговите родители.

- Оттук насетне защо си мечтаете като семейство? Ето, неприятното е зад тила ви?
– Да сме здрави, нищо друго не желая. Всичко друго си го имаме, безапелационна е Маруся.


А при срещата ни с лекарите спасители, им излъчваме малко видео с признателност.

„ Здравейте, доцент Йорданова и всички лекари, доста благодаря, че ми помогнахте да мина тази болест. Много поздрави на всички ваши родственици, да са здрави и доста обич сред вас. И да продължавате да радвате и други деца “, споделя Николай. Благодарни сме за всичко, което направихте за Николай Килифарев. Пожелавам ви да сте здрави и щастливи. И се надявам от ден на ден хора да разчитат на това поделение. И да имат вяра, че има положителни експерти и в България “, означи Маруся.

- Проф. Константинов, това ли е най-голямата премия за вас?
- Разбира се, тя в действителност всяка една история е със лична мощ, звучи със своите особености, само че това е една много продължителна орис, време, в което всички се потапяме. Пациентите и техните фамилии, всеки случай е едно предизвикателство за нас. И по тази причина пътят е доста дълъг и първоначално не можеш да видиш края, и когато е по сходен метод краят, когато те са спокойни, усмихнати и признателни, това е цената на това, с което сме се захванали.

- Видях сълзи в очите ви в този момент?
- Защото формата, под която толкоз непретенциозен и обран пациент като Ники, може да бъде принуден да приказва. На него му вадихме думите с ченгел от устата. И това ме развълнува, че явно е имал причина да изкаже това. Това е доказателството, че всички имаме вяра в положителното “, сподели доцент Мая Йорданова.


Защото нужна ни е единствено религия, огромна колкото синапово зърно.

- Кое ви прави щастлива тук?
- Надеждата, възприятието за триумф, което е несравнимо с различен триумф, добави доцент Йорданова.

Едно момче, преборило заболяването. Един брат, дал парченце от живота си за живота на своя брат. Родители, които имат най-голямото благосъстояние вкъщи – две деца. И щастието да бъдат дружно, и дружно парче по парче, да подреждат живота.