Езиковед: Българският език е най-големият символ на националната ни идентичност
93% от българите слагат книжовния ни език преди всичко измежду останалите знаци на национална еднаквост на страната, каквито са знаме, герб, историческа памет. Функцията му да оказва помощ за опазване на националната еднаквост също е сложена преди всичко, след което е посочена ролята му за връзка. 82,2% от сънародниците ни считат още, че българският език е богат и могат умерено да се показват с него. Това демонстрира национално показана анкета в проучване на българските ни езиковеди.
Общественото допитване е част от " Изследване на публичните настройки и ценностните ориентации към българския литературен език като фактор при кодификацията на нормите му ", извършено от три научни институции - Институтът за български език " Проф. Любомир Андрейчин " при Българска академия на науките, СУ " Св. Климент Охридски " и Институтът за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Проучването цели да се разбере каква е настройката на днешните българи от разнообразни генерации, обитаеми места, с друго обучение и обществен статус към българския език, задоволително ли е да се позволен в книжовната книжовност феномени, които са необятно публикувани в устната неофициална и публична тирада, по какъв начин и кои граматични правила ги затрудняват най-вече и кои си смятат да остарели и изслишни.
Изследването продължава, само че на този стадий то дава отговор, че във връзка с осъвременяване на избрани кодифицирани граматични правила в посока на доближаване с граматичните правила в устната тирада, е налице отменяне на такава опция.
И в случай че в устната тирада и неофициалната писмена сфера, каквито са да вземем за пример чатовете и бързата връзка посредством известията през мобилни устройства, има наклонност към занемаряване на кодифицираните правила в по-висока степен, заради динамичността на нормата, то в формалната сфера, там където кодифицираната норма е наложителна, съществува настройка към по-стриктно придържане към нея. 69% от интервюираните считат, че нормите на книжовния език би трябвало да се съблюдават.
Обект на проучването са 9 граматични правила, при които най-често се позволяват неточности. Сред тях са правилото за писане на цялостен член, опазване на дребното съхранени падежни форми (на кого, който, някого, никого), наложителното потребление на възвратното притежателно местоимение (свой, си), използването на " мекането " (пишеме, говориме), бройната форма, разпоредбите за учтивата форма, използването на дребни и основни букви.
За настройките на българите към книжовния език и до каква степен съблюдава неговите правила, споделя пред Dir.bg доцент доктор Руска Станчева от Българска академия на науките.
Общественото допитване е част от " Изследване на публичните настройки и ценностните ориентации към българския литературен език като фактор при кодификацията на нормите му ", извършено от три научни институции - Институтът за български език " Проф. Любомир Андрейчин " при Българска академия на науките, СУ " Св. Климент Охридски " и Институтът за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Проучването цели да се разбере каква е настройката на днешните българи от разнообразни генерации, обитаеми места, с друго обучение и обществен статус към българския език, задоволително ли е да се позволен в книжовната книжовност феномени, които са необятно публикувани в устната неофициална и публична тирада, по какъв начин и кои граматични правила ги затрудняват най-вече и кои си смятат да остарели и изслишни.
Изследването продължава, само че на този стадий то дава отговор, че във връзка с осъвременяване на избрани кодифицирани граматични правила в посока на доближаване с граматичните правила в устната тирада, е налице отменяне на такава опция.
И в случай че в устната тирада и неофициалната писмена сфера, каквито са да вземем за пример чатовете и бързата връзка посредством известията през мобилни устройства, има наклонност към занемаряване на кодифицираните правила в по-висока степен, заради динамичността на нормата, то в формалната сфера, там където кодифицираната норма е наложителна, съществува настройка към по-стриктно придържане към нея. 69% от интервюираните считат, че нормите на книжовния език би трябвало да се съблюдават.
Обект на проучването са 9 граматични правила, при които най-често се позволяват неточности. Сред тях са правилото за писане на цялостен член, опазване на дребното съхранени падежни форми (на кого, който, някого, никого), наложителното потребление на възвратното притежателно местоимение (свой, си), използването на " мекането " (пишеме, говориме), бройната форма, разпоредбите за учтивата форма, използването на дребни и основни букви.
За настройките на българите към книжовния език и до каква степен съблюдава неговите правила, споделя пред Dir.bg доцент доктор Руска Станчева от Българска академия на науките.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ