90 години по-късно корабът Радецки акостира на козлодуйския бряг
90 години по-късно от слизането на ботевите четници на козлодуйския бряг още веднъж дебаркира параход с именитото име, издигнат вследствие на невиждана дарителска акция, обединила повече от милион българи, главно деца, в името на опазването на историческата памет.
Днес корабът-музей " Радецки " продължава да съхранява загатна за събитията от 1876 година, в същото време явявайки се блестящо доказателство за поклонението на българския народ към поета-революционер, направило допустимо вдъхновяващата самодейност по възобновление на историческата светиня.
В края на януари 2020 година кораб-музей " Параход Радецки " се завърна в град Козлодуй, след сполучливо сбъднат планов обзор и ремонт . Музейните специалисти от Националния исторически музей работят интензивно по възобновяване на непрекъснатата му експозиция, представяща делото на Христо Ботев.
След като бъде приключено цялостното възобновяване на корабната експозиция " Параход Радецки " ще отвори още веднъж порти за своите гости.
" Настъпи 17 май 1876 година, ден многоочакван, ден в който трябваше да се мре. 17 май беше ден, в който отначало емблемата на българския народ високо да се издигне, ден, който ни тикна в битка кръвна с вековния зложелател. Що бе се още зора пукнала, на изток небосклонът се червенееше на талази-талази, тихият ветрец полъхваше по Дунава, когато коминът на " Радецки " се задими, а самият той гордо-гордо почна да пори мътните дунавски талази. "
С тези прочувствени думи четникът от Ботевата чета Никола Кючуков разказва утринта на съдбоносния 29 май 1876 година (17 май по остарял стил), когато б лизо 200-те " елементарни пасажери ", качили се на борда на австро-унгарския параход " Радецки " слизат на Козлодуйския бряг като добре въоръжени и готови воини, непоколебими в решимостта си да влязат в борба с тиранина и да оставят костите си в земята, която е тяхно родно място.
От оня незабравим ден насам " Радецки " се трансформира в национална реликва и знак на величествения героизъм на Христо Ботев и неговите четници.
Днес корабът-музей " Радецки " продължава да съхранява загатна за събитията от 1876 година, в същото време явявайки се блестящо доказателство за поклонението на българския народ към поета-революционер, направило допустимо вдъхновяващата самодейност по възобновление на историческата светиня.
В края на януари 2020 година кораб-музей " Параход Радецки " се завърна в град Козлодуй, след сполучливо сбъднат планов обзор и ремонт . Музейните специалисти от Националния исторически музей работят интензивно по възобновяване на непрекъснатата му експозиция, представяща делото на Христо Ботев.
След като бъде приключено цялостното възобновяване на корабната експозиция " Параход Радецки " ще отвори още веднъж порти за своите гости.
" Настъпи 17 май 1876 година, ден многоочакван, ден в който трябваше да се мре. 17 май беше ден, в който отначало емблемата на българския народ високо да се издигне, ден, който ни тикна в битка кръвна с вековния зложелател. Що бе се още зора пукнала, на изток небосклонът се червенееше на талази-талази, тихият ветрец полъхваше по Дунава, когато коминът на " Радецки " се задими, а самият той гордо-гордо почна да пори мътните дунавски талази. "
С тези прочувствени думи четникът от Ботевата чета Никола Кючуков разказва утринта на съдбоносния 29 май 1876 година (17 май по остарял стил), когато б лизо 200-те " елементарни пасажери ", качили се на борда на австро-унгарския параход " Радецки " слизат на Козлодуйския бряг като добре въоръжени и готови воини, непоколебими в решимостта си да влязат в борба с тиранина и да оставят костите си в земята, която е тяхно родно място.
От оня незабравим ден насам " Радецки " се трансформира в национална реликва и знак на величествения героизъм на Христо Ботев и неговите четници.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ