Линка Стоянова се завръща на сцената с Норма
9 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна
(1)_%201939x%201372.jpg )
На 9 февруари 2023 година Държавна опера Варна ще показа „ Норма “ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в Опера в Летния спектакъл през 2016 година Забележителното тук е, че не различен, а точно оперният спектакъл във Варна слага за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 година В постановъчния екип са били видните български оперни създатели, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера - диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев.
През 2016 година втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият основен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за идния театър на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия.
В ролята на Норма ще приветстваме Линка Стоянова, която дружно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 година, а в този момент със същата роля отбелязва огромното си завръщане на сцената след известно неявяване. Във превъзходния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.
" Норма " в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно необикновено красиво представление, с чудесни костюми, спираща дъха динамичност на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред сложния избор сред властта и любовта ", написа музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата 2016 на „ Норма ” в авторитетното списание „ Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и целия свят ”.
„ Впечатляващата сценография, в действителност един хубав, основан с доста фикция и благосъстояние от цветове декор, допълнен единствено с няколко заменяеми детайли от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който сервира изразителен и пределно понятен прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прелестни и доста добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да прибавя към това и превъзходните светлинни решения “, обобщава Елена Хаберман.
„ Обичам това, което върша и се усещам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, съсредоточвам се, разпределям се напълно. На сцената съм щастлива ”, споделя за своята Норма през 2016 година Линка Стоянова.
Известното сопрано споделя в книгата „ Пристрастно. Операта на Варна “ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва театрална тресчица, пеенето като физиологичен и умствен развой, операта като предопределение и избавление.
Оперният артист би трябвало да е мислещ човек
За изтъкнатото сопрано Линка Стоянова 2022-ра е обвързвана с двоен празник – 20 години, откогато е солистка на Варненската опера (преди това е пяла 8 години в хора) и кръглите 50 години, които си разрешавам да загатна, тъй като й стоят отлично, изключително след щастливото майчинство с двамата близнаци.
В нашия диалог за операта предлагам да тръгнем от първите огромни функции.
Първите ми огромни функции бяха Тоска в „ Тоска “ и Леонора в „ Трубадур “, които получих, откакто завоювах през 2002 година оповестения от една немска импресарска организация конкурс. Спомням си, че кандидатствахме 50 певици. След това участвах в огромно турне с двете заглавия в Испания и Португалия. В Германия и Австрия изпях и третата си роля – Амелия в „ Бал с маски “, последваха Аида “ в „ Аида “, Кралица Елизабет в „ Дон Карлос “ и още няколко други централни функции. При мен по този начин се случи по този начин, че да дебютирам в чужбина.
Броиш ли функциите в богатия репертоар, който си натрупала от този момент до момента?
Не, не ги броя. Възхищавам се на сътрудници, които знаят какво, по кое време, къде и какъв брой пъти са пели. Аз не повеждам такава статистика, а може би би трябвало, само че за мен е по значимо да се запомни моята интерпретация. Все отново, към тези функции, които загатнах, дано да прибавя Сента в „ Летящият холандец “, Леонора във „ Фиделио “, Норма в „ Норма “, Мими в „ Бохеми “, Елвира в „ Ернани “, Лейди Макбет в „ Макбет “, Чо-Чо-сан в „ Мадам Бътерфлай “, Микаела в „ Кармен “, Ярославна в „ Княз Игор “, много са. Мисля, че съм изпяла много огромна част от централният сопранов репертоар, който е за моя глас.
Как проникваш в същността на твоите героини?
Подготвям се авансово, чета доста, проучвам деликатно партитурата. Това е наложително, с цел да може певицата да навлезе в драматургията и да си показа героинята, която ще пресъздава, в съгласие, несъмнено, с режисьора. В началото се доверявах напълно на неговите качества, по-късно добавях и свои оферти за построяването на облика. Повечето режисьори, с които съм работила, са били открити за концепциите на актьора, тъй като знаят, че това му работи стимулиращо.
Артистът израства и узрява с всяка нова роля, в която влага креативния и житейския си опит. Тук се сещам за една преживелица с моята Микаела. Имам извънредно доста спектакли с „ Кармен “, само че най-хубавата оценка получих от една колежка, която ми сподели, че едвам след моето осъществяване схванала коя е същинската Микаела. Няма значение дребна или огромна е ролята, значимо е каква диря е оставила. Микаела ми припомня също за Нина Найденова, която участва на една от подготовките на „ Кармен “ в Летния спектакъл и аз желаех мнението й.
Говорихме си за най-голямата песен на Микаела, когато тя е сама на сцената и наличието й би трябвало да бъде доста мощно, тъй като Дон Хосе я обича, само че е колеблив в любовта си сред нея и Кармен. Микаела, като облик би трябвало да е мощна, съвсем колкото Кармен, с цел да се открои контраста сред двете, само че тя има доста по малко наличие на сцената. Чувствах, че нещо в моето осъществяване не е напълно тъкмо, не ме удовлетворява, имам поради не във вокално отношение, а като артистично преобразяване. А артистът би трябвало да пресъздава правдиво своя персонаж, да бъде същински. Ако не е същински, публиката незабавно ще разбере, тя има правилни сетива за това до каква степен прям е актьорът към нея.
За мен това постоянно е било водещо начало - да съм откровена към публиката и тя да ми повярва, че героинята е част от самата мен. И по този начин Нина ме посъветва да съм по-пестелива в придвижванията си и да се опитам да пресъздам Микаела повече в погледа, в цялото ми положение. Понякога единствено няколко думи могат да отворят нова врата към разбирането за една роля. Това се случи и с мен, откакто към този момент бях пяла Микаела най-малко 20 пъти. Интересното беше, че след спектакъла сътрудниците ме поздравиха с въпроса, кажи какво стана, какво промени, че направи такава страхотна Микаела. Артистът би трябвало да е отворен за доброжелателна рецензия, която ще му помогне да развива облика.
От богатия си репертоар може ли да отделиш ролята, която те е затруднила или по някакъв метод е станала специфична за теб?
Всички функции са ми благи и скъпи, тъй като във всички съм вложила труд и любов. Но в случай че би трябвало въпреки всичко да избера най-трудната роля, то това ще бъде Мадам Бътерфлай. Тя принадлежи на друга просвета, друга от европейската, мисленето и държанието й са непривични за нас и с цел да я опозная и схвана ми бяха нужни доста време и старания. Пристрастна съм към ролята като към детенце, което поради крехкостта му най-вече обичаш и най-вече обгрижваш.
Спомням си както Чо-Чо-сан, също Аида, Норма и Сента, в действителност всички твои героини, които си пяла с разнообразни сътрудници.
Имам щастието да пея с едни от най-хубавите наши оперни артисти. Най-често съм била на сцената с Арсений Арсов. Партнирала съм си с Емил Иванов в „ Тоска “ и „ Кармен “, с Калуди Калудов в „ Дон Карлос “, „ Палячи “ и „ Тоска ”, с Александрина Милчева в „ Трубадур “, с Орлин Горанов в „ Тоска “, с Камен Чанев в „ Палячи “ и „ Трубадур “, с Надя Кръстева в „ Аида “ и Верди Реквием, с Бойко Цветанов и Орлин Анастасов в „ Ернани “ и „ Атила “, с Иван Момиров в „ Кармен ”, надали мога да изброя всички български и задгранични сътрудници, с които съм се чувствала удобно.. Има единствено едно изключение, само че за него няма да приказвам (усмихва се).
От значение е сътрудниците на сцената да бъдат дружно, а не единият да се пробва да надвива и да акцентира себе си. Операта е групово изкуство, в което си подвластен от другия, разчиташ на него и той на теб, очакваш той да ти подаде ръка, в случай че се спънеш или да ти подскаже забравена имитация. Какво ли не може да случи на сцената, която в никакъв случай не трябва да забравяш, че удесетворявам и най-малкия минус. Операта е живо изкуство, което живее от общия градивен дух на екипа и аз съм щастлива, че съм срещнала прелестни сътрудници, които са ми давали опора и мощ.
Ние всички сме еднообразно виновни за крайния резултат от спектакъла и неговото влияние зависи от сполучливото показване освен на един или двама, а на всички участници. Да, значимо е да съм задоволена от моето персонално осъществяване, ще се веселя в случай че съм изпяла добре пет до-та примерно, само че за мен същинското задоволство идва от общото ни положително достижение. Мисля, че същото е годно и за публиката, която идва в театъра, за се дистанцира от всекидневието и да се потопи напълно в един различен свят, а ние - не поотделно, а всички дружно - сме виновни какъв тъкмо свят ще й поднесем.
Сигурността и спокойствието, които излъчваш от сцената, са твоя запазена марка. Това мощно и рядко срещано качество даденост ли е или си го изработила в годините?
Сигурността в осъществяването идва след сериозната вокална и музикално-драматургична подготовка, която допуска пълноценно притежаване на текста и интерпретацията, в тях не трябва да имаш никакво подозрение. Отделно от това, аз съм признателна на Господ, че ме е дарил с едно скъпо за актьора качество - изпитвам успокоение на сцената. Странно е, тъй като в живота съм доста прочувствена, до момента в който на сцената е тъкмо противоположното. Самата аз се сюрпризирам, че сега, в който стъпя на сцената, ме изпълва някакво изключително вътрешно успокоение. Сценичната тресчица, която обзема доста сътрудници, при мен се показва по различен метод – постоянно преди театър изпадам в изключително летаргично положение и непрестанно ми се спи, нервната ми система се пренастройва като че ли на различен режим. Изляза ли на сцената обаче, всичко това изчезва и аз ставам напълно друг човек, усещам се бодра и с изострени сетива, подготвена да посрещна всевъзможни провокации.
Случилото се на сцената няма по какъв начин да не се разисква в музикално семейство от оперна певица и цигулар.
Така е, със брачна половинка ми, Ангел Василев, главно си приказваме за музика, за нас музиката не е просто специалност, а целият ни свят и всичките ни безредици. Покрай него аз започнах да чувам доста симфонична музика и по този начин запълних някаква музикална липса за себе си, той пък откри с мен трудностите, които се изпречват пред оперната певица. Дълго време работихме дружно в струнен квартет „ Колегиум Варна “, на който той беше примариус, изнасяхме доста камерни концерти. Камерната музика е предизвикателство, което изисква друга настройка. Ако на оперната сцена действаш нормално дружно с доста хора, на камерната сцена излизаш самичък и това е доста задължаващо. Ангел намира подобие сред двата най-фини инструмента – цигулката и човешкия глас. Човешкият глас е идеален акустичен инструмент, който не виждаш и не можеш да пипнеш.
Пеенето, с изключение на физиологичен, е на първо място умствен развой и ти би трябвало да се научиш да контролираш нещо, което не виждаш, би трябвало да си го представиш и да го управляваш с мозъка си. На моите възпитаници постоянно изяснявам, че оперният артист би трябвало да е мислещ човек, в случай че не е подобен, не би могъл да стане добър реализатор. Всъщност това е годно за всички изкуства. След един концерт, в който пях „ Смъртта на Изолда “ от „ Тристан и Изолда “ на Вагнер, маестро Георги Димитров, който извънредно оценявам, споделил на Ангел, че аз съм една от най-мислещите певици в България. Това за мен е голям комплимент.
Освен предопределение, какво още е операта за теб?
Спасение. Преживявала съм тежки събития в живота си, само че операта постоянно ме е спасявала. След загубата на доста непосредствен човек трябваше да пея „ Аида “ и повярвай ми, не знам по какъв начин съм пяла, нищо не си спомнях, само че усещах по какъв начин душата ми оздравява. Освен лечебен резултат, изкуството има задача - да подтиква креативното начало у индивида, да култивира съчувствие, да основава човечен мироглед. Затова общуването с изкуството е добре да стартира от най-ранна детска възраст. Изумена съм по какъв начин моят наследник, единствено на година и два месеца, изслуша, на коленете на татко си, цялата Трета симфония на Малер и изглеждаше като обаян. Разказвам това, не тъй като е моето дете или тъй като желая да посочи, че е наследило музикални гени, а тъй като този образец е индикативен за метода, по който децата възприемат музиката. И в случай че родителите предизвикват децата си да слушат повече класическа музика, тя ще свърши своята невидима работа. Хората, които по някакъв метод се занимават с изкуство, са по-добри и по-щастливи, по-отговорни към себе си и обществото.
Интервю на Виолета Тончева
На 9 февруари 2023 година Държавна опера Варна ще показа „ Норма “ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в Опера в Летния спектакъл през 2016 година Забележителното тук е, че не различен, а точно оперният спектакъл във Варна слага за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 година В постановъчния екип са били видните български оперни създатели, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера - диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев.
През 2016 година втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият основен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за идния театър на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия.
В ролята на Норма ще приветстваме Линка Стоянова, която дружно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 година, а в този момент със същата роля отбелязва огромното си завръщане на сцената след известно неявяване. Във превъзходния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.
" Норма " в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно необикновено красиво представление, с чудесни костюми, спираща дъха динамичност на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред сложния избор сред властта и любовта ", написа музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата 2016 на „ Норма ” в авторитетното списание „ Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и целия свят ”.
„ Впечатляващата сценография, в действителност един хубав, основан с доста фикция и благосъстояние от цветове декор, допълнен единствено с няколко заменяеми детайли от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който сервира изразителен и пределно понятен прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прелестни и доста добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да прибавя към това и превъзходните светлинни решения “, обобщава Елена Хаберман.
„ Обичам това, което върша и се усещам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, съсредоточвам се, разпределям се напълно. На сцената съм щастлива ”, споделя за своята Норма през 2016 година Линка Стоянова.
Известното сопрано споделя в книгата „ Пристрастно. Операта на Варна “ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва театрална тресчица, пеенето като физиологичен и умствен развой, операта като предопределение и избавление.
Оперният артист би трябвало да е мислещ човек
За изтъкнатото сопрано Линка Стоянова 2022-ра е обвързвана с двоен празник – 20 години, откогато е солистка на Варненската опера (преди това е пяла 8 години в хора) и кръглите 50 години, които си разрешавам да загатна, тъй като й стоят отлично, изключително след щастливото майчинство с двамата близнаци.
В нашия диалог за операта предлагам да тръгнем от първите огромни функции.
Първите ми огромни функции бяха Тоска в „ Тоска “ и Леонора в „ Трубадур “, които получих, откакто завоювах през 2002 година оповестения от една немска импресарска организация конкурс. Спомням си, че кандидатствахме 50 певици. След това участвах в огромно турне с двете заглавия в Испания и Португалия. В Германия и Австрия изпях и третата си роля – Амелия в „ Бал с маски “, последваха Аида “ в „ Аида “, Кралица Елизабет в „ Дон Карлос “ и още няколко други централни функции. При мен по този начин се случи по този начин, че да дебютирам в чужбина.
Броиш ли функциите в богатия репертоар, който си натрупала от този момент до момента?
Не, не ги броя. Възхищавам се на сътрудници, които знаят какво, по кое време, къде и какъв брой пъти са пели. Аз не повеждам такава статистика, а може би би трябвало, само че за мен е по значимо да се запомни моята интерпретация. Все отново, към тези функции, които загатнах, дано да прибавя Сента в „ Летящият холандец “, Леонора във „ Фиделио “, Норма в „ Норма “, Мими в „ Бохеми “, Елвира в „ Ернани “, Лейди Макбет в „ Макбет “, Чо-Чо-сан в „ Мадам Бътерфлай “, Микаела в „ Кармен “, Ярославна в „ Княз Игор “, много са. Мисля, че съм изпяла много огромна част от централният сопранов репертоар, който е за моя глас.
Как проникваш в същността на твоите героини?
Подготвям се авансово, чета доста, проучвам деликатно партитурата. Това е наложително, с цел да може певицата да навлезе в драматургията и да си показа героинята, която ще пресъздава, в съгласие, несъмнено, с режисьора. В началото се доверявах напълно на неговите качества, по-късно добавях и свои оферти за построяването на облика. Повечето режисьори, с които съм работила, са били открити за концепциите на актьора, тъй като знаят, че това му работи стимулиращо.
Артистът израства и узрява с всяка нова роля, в която влага креативния и житейския си опит. Тук се сещам за една преживелица с моята Микаела. Имам извънредно доста спектакли с „ Кармен “, само че най-хубавата оценка получих от една колежка, която ми сподели, че едвам след моето осъществяване схванала коя е същинската Микаела. Няма значение дребна или огромна е ролята, значимо е каква диря е оставила. Микаела ми припомня също за Нина Найденова, която участва на една от подготовките на „ Кармен “ в Летния спектакъл и аз желаех мнението й.
Говорихме си за най-голямата песен на Микаела, когато тя е сама на сцената и наличието й би трябвало да бъде доста мощно, тъй като Дон Хосе я обича, само че е колеблив в любовта си сред нея и Кармен. Микаела, като облик би трябвало да е мощна, съвсем колкото Кармен, с цел да се открои контраста сред двете, само че тя има доста по малко наличие на сцената. Чувствах, че нещо в моето осъществяване не е напълно тъкмо, не ме удовлетворява, имам поради не във вокално отношение, а като артистично преобразяване. А артистът би трябвало да пресъздава правдиво своя персонаж, да бъде същински. Ако не е същински, публиката незабавно ще разбере, тя има правилни сетива за това до каква степен прям е актьорът към нея.
За мен това постоянно е било водещо начало - да съм откровена към публиката и тя да ми повярва, че героинята е част от самата мен. И по този начин Нина ме посъветва да съм по-пестелива в придвижванията си и да се опитам да пресъздам Микаела повече в погледа, в цялото ми положение. Понякога единствено няколко думи могат да отворят нова врата към разбирането за една роля. Това се случи и с мен, откакто към този момент бях пяла Микаела най-малко 20 пъти. Интересното беше, че след спектакъла сътрудниците ме поздравиха с въпроса, кажи какво стана, какво промени, че направи такава страхотна Микаела. Артистът би трябвало да е отворен за доброжелателна рецензия, която ще му помогне да развива облика.
От богатия си репертоар може ли да отделиш ролята, която те е затруднила или по някакъв метод е станала специфична за теб?
Всички функции са ми благи и скъпи, тъй като във всички съм вложила труд и любов. Но в случай че би трябвало въпреки всичко да избера най-трудната роля, то това ще бъде Мадам Бътерфлай. Тя принадлежи на друга просвета, друга от европейската, мисленето и държанието й са непривични за нас и с цел да я опозная и схвана ми бяха нужни доста време и старания. Пристрастна съм към ролята като към детенце, което поради крехкостта му най-вече обичаш и най-вече обгрижваш.
Спомням си както Чо-Чо-сан, също Аида, Норма и Сента, в действителност всички твои героини, които си пяла с разнообразни сътрудници.
Имам щастието да пея с едни от най-хубавите наши оперни артисти. Най-често съм била на сцената с Арсений Арсов. Партнирала съм си с Емил Иванов в „ Тоска “ и „ Кармен “, с Калуди Калудов в „ Дон Карлос “, „ Палячи “ и „ Тоска ”, с Александрина Милчева в „ Трубадур “, с Орлин Горанов в „ Тоска “, с Камен Чанев в „ Палячи “ и „ Трубадур “, с Надя Кръстева в „ Аида “ и Верди Реквием, с Бойко Цветанов и Орлин Анастасов в „ Ернани “ и „ Атила “, с Иван Момиров в „ Кармен ”, надали мога да изброя всички български и задгранични сътрудници, с които съм се чувствала удобно.. Има единствено едно изключение, само че за него няма да приказвам (усмихва се).
От значение е сътрудниците на сцената да бъдат дружно, а не единият да се пробва да надвива и да акцентира себе си. Операта е групово изкуство, в което си подвластен от другия, разчиташ на него и той на теб, очакваш той да ти подаде ръка, в случай че се спънеш или да ти подскаже забравена имитация. Какво ли не може да случи на сцената, която в никакъв случай не трябва да забравяш, че удесетворявам и най-малкия минус. Операта е живо изкуство, което живее от общия градивен дух на екипа и аз съм щастлива, че съм срещнала прелестни сътрудници, които са ми давали опора и мощ.
Ние всички сме еднообразно виновни за крайния резултат от спектакъла и неговото влияние зависи от сполучливото показване освен на един или двама, а на всички участници. Да, значимо е да съм задоволена от моето персонално осъществяване, ще се веселя в случай че съм изпяла добре пет до-та примерно, само че за мен същинското задоволство идва от общото ни положително достижение. Мисля, че същото е годно и за публиката, която идва в театъра, за се дистанцира от всекидневието и да се потопи напълно в един различен свят, а ние - не поотделно, а всички дружно - сме виновни какъв тъкмо свят ще й поднесем.
Сигурността и спокойствието, които излъчваш от сцената, са твоя запазена марка. Това мощно и рядко срещано качество даденост ли е или си го изработила в годините?
Сигурността в осъществяването идва след сериозната вокална и музикално-драматургична подготовка, която допуска пълноценно притежаване на текста и интерпретацията, в тях не трябва да имаш никакво подозрение. Отделно от това, аз съм признателна на Господ, че ме е дарил с едно скъпо за актьора качество - изпитвам успокоение на сцената. Странно е, тъй като в живота съм доста прочувствена, до момента в който на сцената е тъкмо противоположното. Самата аз се сюрпризирам, че сега, в който стъпя на сцената, ме изпълва някакво изключително вътрешно успокоение. Сценичната тресчица, която обзема доста сътрудници, при мен се показва по различен метод – постоянно преди театър изпадам в изключително летаргично положение и непрестанно ми се спи, нервната ми система се пренастройва като че ли на различен режим. Изляза ли на сцената обаче, всичко това изчезва и аз ставам напълно друг човек, усещам се бодра и с изострени сетива, подготвена да посрещна всевъзможни провокации.
Случилото се на сцената няма по какъв начин да не се разисква в музикално семейство от оперна певица и цигулар.
Така е, със брачна половинка ми, Ангел Василев, главно си приказваме за музика, за нас музиката не е просто специалност, а целият ни свят и всичките ни безредици. Покрай него аз започнах да чувам доста симфонична музика и по този начин запълних някаква музикална липса за себе си, той пък откри с мен трудностите, които се изпречват пред оперната певица. Дълго време работихме дружно в струнен квартет „ Колегиум Варна “, на който той беше примариус, изнасяхме доста камерни концерти. Камерната музика е предизвикателство, което изисква друга настройка. Ако на оперната сцена действаш нормално дружно с доста хора, на камерната сцена излизаш самичък и това е доста задължаващо. Ангел намира подобие сред двата най-фини инструмента – цигулката и човешкия глас. Човешкият глас е идеален акустичен инструмент, който не виждаш и не можеш да пипнеш.
Пеенето, с изключение на физиологичен, е на първо място умствен развой и ти би трябвало да се научиш да контролираш нещо, което не виждаш, би трябвало да си го представиш и да го управляваш с мозъка си. На моите възпитаници постоянно изяснявам, че оперният артист би трябвало да е мислещ човек, в случай че не е подобен, не би могъл да стане добър реализатор. Всъщност това е годно за всички изкуства. След един концерт, в който пях „ Смъртта на Изолда “ от „ Тристан и Изолда “ на Вагнер, маестро Георги Димитров, който извънредно оценявам, споделил на Ангел, че аз съм една от най-мислещите певици в България. Това за мен е голям комплимент.
Освен предопределение, какво още е операта за теб?
Спасение. Преживявала съм тежки събития в живота си, само че операта постоянно ме е спасявала. След загубата на доста непосредствен човек трябваше да пея „ Аида “ и повярвай ми, не знам по какъв начин съм пяла, нищо не си спомнях, само че усещах по какъв начин душата ми оздравява. Освен лечебен резултат, изкуството има задача - да подтиква креативното начало у индивида, да култивира съчувствие, да основава човечен мироглед. Затова общуването с изкуството е добре да стартира от най-ранна детска възраст. Изумена съм по какъв начин моят наследник, единствено на година и два месеца, изслуша, на коленете на татко си, цялата Трета симфония на Малер и изглеждаше като обаян. Разказвам това, не тъй като е моето дете или тъй като желая да посочи, че е наследило музикални гени, а тъй като този образец е индикативен за метода, по който децата възприемат музиката. И в случай че родителите предизвикват децата си да слушат повече класическа музика, тя ще свърши своята невидима работа. Хората, които по някакъв метод се занимават с изкуство, са по-добри и по-щастливи, по-отговорни към себе си и обществото.
Интервю на Виолета Тончева
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ