„Всяко тържество на България е смърт за Русия“ АПР. 9, 2011

„Всяко празненство на България е гибел за Русия “ АПР. 9, 2011 Русия Писмо до освободителя Аксаков Захарий Стоянов Г-ну И. С. Аксакову*, редактор на в. „ Русь ”, Ако от 6 септември насам другите ваши събратя, съветски вестници: „ Московския ведомости ”, „ Новое время ”, „ Варшавский дневник ”, „ Киевлянин ”, „ Русский куррьер ” и прочие, и прочие, бълваха единствено гняв и завист срещу нашето общо дело, то вие, уважаемий старче, стъпихте по на друга почва. Ако поменатите вестници да вземем за пример споделяха, „ че братушките ” са народ непризнателен, че „ революционерите ” би трябвало да се санкционират, че турците би трябвало да се подкрепят, с цел да завземат Източна Румелия и прочие, то вие отговаряхте по-меко и по-снизходително, че България не би трябвало да има нищо свое, че нейната армия е армия съветска, че съветското държавно управление не би трябвало да губи време, само че да проводи един корпус армия във Варна, която да вкара чисто славянски ред и порядък. Благодарим ви за откровеността. С това вие показахте, че сте съветски родолюбец. Но позволете и нам да ви заплатим със същата монета, т. е. и ние да бъдем по този начин откровени патриоти като вас. Вие сте парещ славянофил, познавате славяните, знаете, че в славянската натура е, щото всяко нещо да се приказва ясно и намерено. Освен това ще да бъдете по този начин великодушни и търпеливи да чуете и нашето слово, словото на ония, които вие желаете да унищожите, да слеете и затриете политически от лицето на земята. Няма да откажете, че и кравите ритат, когато се наруши тяхното кравешко право. Вие сте ни освободили, дали сте ни политическо съществувание — благодарим ви. Но за какво не ни оставите сами да падаме, да ставаме, да се караме и гониме, за което отново сами себе си ще упрекваме? Бъдете малко по-настрана от нас, давайте ни препоръки през гори и планини, да ви виждаме и чуваме отдалеко, да си спомняме за вас единствено ония минути, когато вие гонехте неприятеля! А в случай че желаете да помагате на своите „ деца ”, то може и отдалеко, там, дето нашата ръка не стига. Повярвайте, че вашата интервенция в нашите домашни работи: кой да бъде министър, где каква черква да се направи и защо да пишат вестниците и прочие, е услуга смешна и оскъдна. За да се уверите, че ние приказваме право, благоволете да посетите трите елементи на България: Македония, Тракия и Княжеството. В първата, Македония, гдето не е стъпил крачецът ни на Ернрота, ни на Ремлингена, ни на Сорокина, съветският цар е бог, Русия е земя обетована. В Тракия съветският цар е свети Петър единствено. А в Княжество България, гдето по-отблизо са осведомени хората с вашите „ порядки ”, съветският цар е просто цар и човек. Да си бъдем сами, да си разравяме огнището със своите лични ръце — ние желаеме и по други аргументи. Историята на напредъка ни обажда с най-поразителни обстоятелства, че опеката над народите, била тя православна, или гнило-западна, е убийствена. Ние знаеме, че там, гдето народите не са се допущали да се месят в личните свои каузи, там тия нации са си останали деца пеленачета. В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и намерено, че всяко празненство на българите е гибел за Русия, че балканските страни не би трябвало да имат нищо свое, че те би трябвало да бъдат владеене на русите, или, по-ясно казано, те би трябвало да обхванат от вашата страна. Колко сте жестоки настойници. Колко се оправдава това изречение, че вие вършиме народите на мост, с цел да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. Каква достоверност в думите на един наш остарял активист, че вие не знаете граматиката, тъй като не вършиме разлика сред твой и мой! И за какво налитате като орли на нашата нещастна земица? Малка ли е вашата страна? Не ви ли са удовлетворени 100 милиона верноподаници, състоящи се от 10—15 народности? Не ви ли стигат два милиона солдати? Искате съединението на славяните в едно цяло. Много добре; мисъл прелестна, към която всеки славянин би трябвало да се стреми. Коя славянска дребна държавица няма [да] се смята щастлива да бъде в съюз с велика Русия, да има на помощ нейната мощна мощ. Но вашето предпочитание за съединението на славянските племена е чингизхановско. Вие желаете да се простират над славянския свят не модерни приятелски связи, не начала свободни, не цялостно развиване на всяка обособена националност съгласно с нейните нрави и традиции, не цялостна толерантност на всяка локална просвета — само че отживелите византийско-татарски начала. Вие желаете да млъкне всяка националност, всяко рационално създание да се възхищава от цар-колокол и цар-пушка, да няма разлика сред твой и мой, да тържествува единствено православието, вашето православие, което е по-лошо и от идолопоклонството. В късо казано, вие желаете да се даде огромен шир на камшика и на попската молитва; вие желаете да се върнат народите във века на татарщината. Че това е вашата обичана девиза, вашата фантазия — обстоятелствата са доста. Вие скърцате злобно на нашия княз (26 брой, „ Русь ”) за какво той в своята разгласа към българските бойци е загатнал имената на славните ни царе Крум, Борис и Симеон; за какво той не е споделил, че българите нямат нищо, че всичко те дължат, и победи, и удача, на вашите генерали и офицери — на тия офицери, които дезертираха от нас? Турците, които са агаряни, немците и унгаритe, които са върли врагове на славянството, най-сетне целият свят припозна нашето мъжество, че то е осъществено от нашите лични мишци. Само вие, нашите настойници, водителите на славянството, единствено вие казвате: Йок, стрижено! Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива настойници. „ Всеки, който не е с вас, той е срещу вас. ” После нашите победи при Пирот вие говорехте в своята газета: „ Защо и княз Батенберг не е добре с нас, та да можем да го похвалим за успехите му? ” А какво ви е направил българският княз, та не можете да му признаете едно право? Какво ви е той прегрешил? Вината му се състои в това тежко закононарушение, че не послуша вас, Катков и други да промени на България, да продаде нейните ползи на една непозната страна. За същите тия грехове и Богориди стана за вас неприятен. Ние бяхме очевидци, когато вашите дипломати в Пловдив през 1884 година, като наближи срокът за генералгубернаторството на принц Богориди, държаха едната си ръка един чек от 40 000 лири, а в друга — орденът „ Св. Ана ” с мечами. „ Друго не желаеме от тебе — говореха, — недей разсъждава и слушай каквото ти заповядаме: хем генералгубернатор ще си останеш, хем 40 000 лири ще имаш, хем „ Св. Ана ” за заслуга. „ Аз съм почтен човек, дано моят правоприемник направи това ”, отговори Богориди. „ Ти си зложелател на Русия и като подобен би трябвало да паднеш ” — споделиха вашите дипломати. По едно време нашата преса беше прогласила, че подобен един подарък за заслуга (от към 3 000 000 рубли „ чистаго серебра ”) е бил препоръчан и на нашия княз. Но защото и той последвал образеца на Богориди, то станал „ зложелател на славянството ”. Не обичате вие волнодумството, уважаеми. Много ви е драго, като чуйте тълпата да вика гологлава „ ура ”. Ето за какво вие кълнете в България и конституция, и интелигенция, и литература, и всичко друго, което мисли. Колко ще ви бъде вам драго и надали ще да има от нас по-добър народ, в случай че по селата ни наместо учебни заведения се издигат камбанарии, в случай че мястото на Народното събрание е някаква си Киево-Печорска лавра, в случай че попът е пръв в селото, в случай че камбаната е единствената душевна храна на всекиго. Далеч от нас такива доброжелатели. „ Не им щем ни меда, ни жилото ” — както сподели нашият сънародник Др. Цанков едно време, когато в главата му имаше съвест и разсъдък. Не желаем ние татарска цивилизация. Защо вие се въоръжихте срещу нашето съединяване? Кой, та не вие, го задържахте до момента? Кой свика конференцията? Кой даваше кураж на турците да затъпчат Тракия? Кой накара.това сръбско кюлхане, Милан, да ни нападне хайдушки? Кой проводи турски комисари в Тракия? Кой, та не вашият там консул, ходеше като гневен из Пловдив да заплашва българите, че в случай че не одобряват турските комисари, Русия ще се разсърди и турците ще навлязат с „ красния шапочки ”? Кой, та не вашите сътрудници на 7 и 8 ноември, когато България рискуваше да се закопае на Сливница, ходеха из Румелия да бунтуват дамите срещу държавното управление? Кой в същите тия дни пиеше шампанско в София за успеха на сърбите, та не вашият сътрудник? И за какво всичко това? Само за грубо възмездие, единствено за туй, че и в българите се появила капка автономия, че и те са се посочили като народ, че и от тях ще се родят престижи. А съгласно вас всичко това трябваше да се замести с „ обичай по сему ”, с c милостиво съизволение и с фелдфебелска „ умелост ”. Когато вашето славянско възприятие се възмущава от историческите имена Крум, Борис и Симеон, то елементарно да се убеди човек какъв брой ще бъдат вам противни и ненавистни и новите крумовци. Но стига към този момент толкова! … в. “Независимост ”, 12.03.1886 година *Иван Аксаков, съветски журналист, един от идеолозите на славянофилството и панславизма. От 1857 е ръководител на Московския славянски комитет. През 1878 е отхвърлен и изпъден от Москва след острата си рецензия на отстъпчивата, съгласно него, позиция на съветската дипломация на Берлинския конгрес. На него е кръстен град Аксаково, в област Варна. Где е най-голямото робство Захарий Стоянов Мюхлюзинът някогашни министър председател в България, а скришен посланик на съветската дипломация и на нейните подли в отечеството ни проекти, П. Каравелов, прекомерно ревниво се е завзел да пази своите господари. Не им завиждаме с новия деятел, с тоя някогашни Бентамоман и Беджехотофил и стопанин на пловдивската „ Независимост “. Който се води и братими с него, той ни съставлява оня злощастник, който влиза с лудо куче в толум. Но за какво ли да си трием зъбите? „ Tel maotre, tel valet “, или по български речено, тенджерата се търколила, та си намерила капака. В последният брой на „ Т.К. “ тоя човек излязъл да пази наказаната от цяла Европа автократия, освен днешното й състояние, само че от времето на Ивана Грозний. Боже мой, а Бентам, който един от съветските царьове вика в Петербург за препоръки, като го награди и със драгоценен пръстен, махна с ръка, че гърбатият не може да се изправи, с изключение на да му смажеш гръбнака с чука. Поляци, малоруси, татари, черкези и прочие Племена, които са имали злочестината да подпаднат под московския ярем, съгласно П. Каравелова излиза, че са или разбойници, или неотлъчно с московците. Иска да каже той, че Русия с освободителската и цивилизаторската задача е умъртвила свободата и съществуванието на тия нации. Вижда се работата, че за издайника на българската корона и историята е станала гнусно тресавище. И нещастните татари, които и в турско време виждахме да косят сено и носят дърва на българите, и те били някаква си заплаха, от които и българите теглили. Примери, че в националните песни имало да се споделя „ младо татарче “. От свята, християнска и прогресивна Русия те били крали робини, които продавали в Цариград, значи, че в Русия робството е било божие наказване. Ние пък, които не служим на азиатския департамент, утвърдяваме, че това гнусно иго и през днешния ден цари в Русия, което желаят да вкарат и в България нашите издайници. Ние утвърдяваме още, че каквото тегло има там, в тая братска нам страна (с народа), то в България под турско робство в никакъв случай не е имало сходно нещо. Никога, повтаряме ние с подписа си. Далеч сме ние от библиотеките, само че и предостатъчно и това, което имаме на разположение, с цел да се снабдим и с обстоятелства. Без встъпление и встъпление, не желаят ли нашите читатели да чуят долньото, което е станало в Русия? Едно нормално куче се продавало в Русия за двама души селяни; а едно авджийско – за три девойки. Ето ви няколко обявления от тогавашните вестници: „ - У Никола Морскаго се продават банкетни пишкири, покривки за маси, две девойки учени и един селяндур (мужик) “. „ - Продава се двайсетгодишен човек белберин, и една крава от добра породица “. „ - Хубави кученца се продават и седем индивида с най-умерена цена “. „ - На литейната част, срещу Сергия, в черковния дом се продават двама души, готвач и колар, годни за солдати, и един папагал “. „ - Някой си има за обмен 11-годишно момиче и 15-годишен белберин (парикмахер), четири леглото, пера за възглавници и други домашни движимости “. „ - Имам за обмен хубава пресносола риба осетрини, седем сиви мерини (коне) и мъж с жена “. (Беляев, стр. 320; Мордовцев, III, I, 431). Не единствено са се продавали селяните в Русия, само че са ги давали още и във взятка, изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и прочие и прочие Робството в Русия, приказва Шап, разрушило всичките естествени права; тук индивидът се е продавал като стока, деца са се отръгвали от обятията на майките, с цел да се продават в обществените домове за по няколко си рубли (Рус. Старина, XI, стр. 785). Цената на тия нещастници, същински наши освободители, които са умирали по Дунава и по Балкана, е била разна. В началото на царствуванието на Екатерина, която освободи Полша, един селяндур е чинел 70 – 120 рубли. Но без земя цената на тоя двукрак добитък е била доста ниска. Една помещица (чифликчийка) продала 195 души свое стадо, мъже, дами и деца с пеленачета, по 6 рубли едното парче. Майсторите, хубавите девойки, актрисите коствали доста по-скъпо. Потемкин, да вземем за пример (който освободи татарите) купил от някого си Разумовски музиканти робове по 800 рубли всеки. Много пъти, когато пияният и развратният чокоин е угоявал всичко от тия нещастници, продавал и цялото село, с бабичките и кучетата. Сърбинът Сава Текели, който пътувал из Русия, видял в Тула на пазар 40 девойки, които с бич пазел техния стопанин. Той попитал какви са тия хора? „ - Продават се “, бил отговорът. Савата се почудил. „ - Купи ни, купи ни, господине “, викали девойките, а той се чуди, че те били всички радостни. Урзопинският панаир (Русия) бил център, гдето се продавали девойки за Турция и за другаде. Търговците били арменци. Други пък давали с кирия девойки по бардаците, за които вземали по 100 рубли в месец. Ние, дето се турим в ситуацията не на жители на днешното авантюристическо държавно управление, а на турски раи, с горделивост на челото установяваме тоя факт, че овцете, козите, говедата и кокошките на нашите татковци са били в Турция швейцарски жители, когато нашите нещастни братя съветски селяни са били до 100 пъти по-долни. Някой си Хорват, чифликчия в Малорусия, непрекъснато говорел „ - Всичко е мое, земята е моя, небето е мое, водата е моя – всичко е мое! “ И фактически, той на дело достигнал това. Един път с многочислена свита той отишъл да обикаля своите земи, и минал през село Т. Кучето му влезнало в двора на един селяндур, който като изискал да го изпъди, то го ухапало и селянинът, без да желае, блъснал го и му счупил единия крайник. Хорват буен от това; той се не задоволил да накаже своя плебей единствено, само че заповядал на хората си да турят плява към селото, което до крайник изгорил. Веднаж на същия Хорват се подплашил конят, гдето участвали и 12 души още. Той заповядал да избият всичките, щото да не остане човек, който да приказва, че на остарелия Хорват конете могат да се подплашат от каквото и да било (Пасек, II, 200-201). Тайният консултант Жадовский, който живял в 1855 година в Оренбургската губерния, имал за предписание, щото всичките негови плебеи от няколко села, щом се оженят, първата нощ да довеждат при него своята младоженка да преспи с нея; който не се съгласявал на това, на другия ден той удрял по 50 камшика и на младоженеца, и на булката, и на родителите й. Когато той стар към този момент, карал своите файтонджии и прислужници да изнасилват сиромашките селянки, а той с цигара в уста давал команда (Преступление и наказване, 1869). Друг един помещик, Виктор Страшински, от 1840 – 1850 обезчестил 86 девойки от своите робини, които били на възраст най-старите на 14 години, а другите – на 13 и на 12. 47 от тях посочили на съда, че и като се оженили (насила), отново били заставени от Страшински, да имат с него съприкосновение. На доста помещици девойките от цялото село са служели за дами. Това безчовечие не се е дори гледало за нещо неизмеримо, от никого не се е скривало. Авторът на „ Записки селскаго свещеника “, който в 1861 година ходел публично да присъттвува като се чете височайшият манифест, споделя, че някой си Лачинов по този начин давал заповеди на своите плебеи: индивидът му вечер тръгне от прозорец на прозорец, и вика: „ Ти, Иван Митрич, ще да отидеш на следващия ден да чукаш житото, Теодосия (дъщерята) веднага да пристигна при барина “. На другия ден същото: „ Ти, Иван Кузмич, чуваш ли? Утре да отидеш да подсеваш, Арина (жена му) скоро да пристигна в чифлика “. В енорията на същия духовник се случило, щото две девойки се отказали да отидат. Едната се удавила през нощта, а другата я завели, вързали я с въже от леглото и след две недели умряла. Друг един звяр помещик издал приказ към своите робове, щото щом им се роди дете, да не го кръщават, дорде не питат него. Причината била тая, да не би инцидентно някой селяндур да кръсти детето си на името на някого от бариновото семейство. „ - Аз не искам, щото мужиците да хабят имената на моите деца “, приказвал той. Приказът се захващал по този начин: „ - Вие, подлеци … “ Вечер като си легнат барините и техните деца, при всекиго, изключително след това пладне се натъкмявали по две-три същества, които изпълнявали следующите длъжности: една ще пъди мухите, друга ще чеше барина по петите, трета ще пее ария, а в случай че баринчето е малко, то ще да му приказва приказки, дордето заспи. Свещеникът видял едно баринче, което се преструвало на заспало, и разказчицата млъкне да му приказва към този момент. То скочи и я цапне, и тя отново захване „ И-ва-н Ца-ре-вич … “ и прочие Граф Аракчеев, един от най-любимите на царя прислужници, един от фамозните админи, който е управлявал Грузия, заробена от Русия. Тоя образован мъж е наказвал всяка селянка, която не е раждала момче, а момиче. Ето неговите прикази: „ - У мене всяка жена би трябвало да ражда на година по едно момче. А в случай че някоя жена роди мъртво дете или пометне, то ще се полза с щраф; а в случай че някоя не роди някоя година, то ще й се вземе по 10 аршина сурово платно “. Слугата на Аракчеева, комуто дамата родила момиче, ето що донася с „ доклад “: „ - Ваше Сиятелство! Против желанието ми жена ми роди момиче, а не момче, за което се боях до момента да ви донеса. Моля коленопреклонно да ми простите “ и прочие Същият Аракчеев устроил и болница, хем да лечат нещастните плебеи, хем да ги бият. Ето рапортът на Шевелевската болница: „ - Чест имам да уведомя В. Сиятелство, че слугинята (дворовая женщина) Прасковя Григориева оздравя през днешния ден и откакто я наказахме с пръчки (розгами) изпратихме я да лечи щаб-лекаря Белоцветов “. Една аристократка, Салтикова, която имала няколко хиляди рубли, природата я лишила от коси, по тази причина си имала умишлен белберин, който да й туря изкуствени. Но с цел да не би да се разчуе това, тя държала тоя белберин три години заключен в един шкаф. Когато той побягнал, Салтикова се оплакала за това право на императора Александра. Всичко това се е правило по закон, никой нямал право да се оплаче срещу тия зверове. Някой си Мамонов, който венчавал своите робини, като държал в едната си ръка камшика, а в другата – невястата за косата, създали му записка. Той написа на московския генерал-губернатор: „ - Крепостните (робите) хора, които се намират в моя дом, аз в никакъв случай няма да престана да ги санкционирам телесно. Това право, да бием с тояги нашите крепостни, е обвързвано с политическото съществувание на нашето родно място “. По единствено себе си се схваща, че тия хора, които са били по-долни и от кучетата, които са били венчавани с бич, на които дамите и дъщерите са били вземани на таин, от време на време се бунтували, не срещу страната, а срещу чокоите. И какво е излязвало? Клане, бесилка, набивание на прът и заличаване на цели окръзи. „ Тия санкции са невероятни “, приказва самичък поетът Пушкин в своята история на протеста. „ - Едни набивали на прът, други обесвали за ребрата на куки, някои разсичали на четири, на останалите прощавали, като им отрязвали единствено носовете и ушите “. Княз Реприн, който бил претрупан да погаси протеста, приказва в един приказ: „ - Селяните за своето противодействие срещу войската на Н. И. Величество са наказвани със силата на оръжието, и са излъчени крепко изверги, злодеи и нарушители на огън и меч; техните тела, които заслужено са издъхвали от тяхното богопротивно закононарушение, не са почтени за заравяне дружно с общите верноподаници. Те би трябвало да се заравят в особена яма, и да се тури надпис: „ - Тук лежат нарушители срещу Бога и царя и помещика … “ и прочие Салтичева, отново помещица, която от завист е рязала циците на своите робини девойки, а след това ги е пекла да ги яде, 21 пъти е била излъчена на съд и все делото се закривало. Друг един барин, купил две кученца, които дал на подая на една селянка. Но тъй като те я хапели, тя ги хвърлила в реката. Баринът я смазал сред две дъски сутринта, след това я бил всеки ден. Наказали го с духовно смирение … Когато русите превзеха Малорусия, която „ Т.К. “ споделя, че по този начин трябвало, т.е. да я освободят, имало 44 960 свободни домове. Екатерина ги понижила в няколко години на 4 000 (Соловиев, XXVI том, 39 стр.). Само тя, Екатерина, е обърнала в плебеи 6 678 000 души. За заслуга единствено, че й помогнали някои от придворните да стане кралица, тя подарила следующето число селяни-робове: на Потемкин – 25 000; на Завадовски – също 25 000; на Зорача – 13 000; на Корсакова – 4 875; на Лонски – 25 000; на Зубова – 13 000; Само в един ден, на 18 август 1795 година, тя е раздала 10 000 души подарък. Английският дипломат от Петербург писал по това време на своето държавно управление: „ - Хазната на Екатерина е пуста, само че селяните са още доста “. Хора като княгиня Дашкова, другарка на Волтера, и като Карамзина, създателят на „ Бедната Лиза “, и те са владеели по няколко хиляди робове, и те са ги продавали като кучета. Но стига, предостатъчно е и това, което сме извлекли от съчиненията, печатани в самия Петербург. Онова, което описваме, се е правило множеството в сегашния век. Сега ситуацията не е такова, няма рязание на цици и други, само че робите, гладни и голи, съществуват още. Ако съветският крайник стъпи в миналото в нашите божествен земи, то нашите полета и плодородни места няма да ги владеят български стопани, само че съветски стопани. Тогава българският народ ще опита какво значи иго, което той не е и сънувал дори във времето на турците. Руското иго е нещо нечуто и невидяно. Зверовете турци в никакъв случай в мозъка им дори не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия. Прочее, ние ще да пребием пръстите на сходни мазници като П. Каравелова и компанията му, които излизат да хулят гнуснаво във своя шпионски вестник, че Русия била нам що си и нам какво си, и трябвало да й отстъпим. Нека издайникът на българската корона отстъпи със своите си дечица, в случай че му е толкоз благо. Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, само че тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и доста още други. Ако тя ни е освободила, то е било единствено за това, с цел да ни тури на гърба нов самар. Колкото за това, че България нямало вземане-даване, то дано българските търговци изискат сметка от Петка Каравелова – за какво той ги хвърли в тая рецесия, за какво той раздвижи мирното княжество, като му издаде държавната глава? Из „ Непознати страници “, Захарий Стоянов, стр. 117 – 123 Любомир Канов, фейсбук