Човек на „Труд“ избухна: Не съм Държавата, а редови български журналист!
„Тъжно е, че един редови български публицист би трябвало да поема функционалности, които не са негови, тъй като не устоя на сълзите в очите на хората и отделя от оскъдните си средства, с цел да подаде ръка,“ написа в персоналния си профил във Facebook, кореспондента на в. „ Труд “ в Гърция, Бойка Атанасова.
„Цяла нощ подрипвам в леглото от мисли. За следващ и несъмнено, не за финален път, трябваше да избавям българин в чужбина. Една прелестна жена, която след солиден инсулт, изпада в кома и…няма легло по атинските лечебни заведения в интензивно, с цел да я настанят за възобновяване и лекуване. Три дни дамата стои в елементарна клиника в кома с отговор на околните й: Няма легло. Търсете си разновидности. Няма значение какво, дали и по какъв начин съм сторила. Има значение, че дамата от нощес е настанена в интензивно и остава да се молим за нея. Та за какво се измятах ли? Спомних си думите на една друга българка от изявление, че „В Гърция гледаме по какъв начин гние човешко месо, а в България присъстваме единствено като ЕГН..“. Тъжно е, че едни там представители на страната получават хиляди евра месечно, а достъпа до тях става посредством автоматизиран секретар, сиреч няма подобен. Тъжно е, че за тези български изгнаници 90% от партиите се сещат единствено по избори. Тъжно е, че в някакви си там набедени институции сякаш за българите в чужбина, работят единствено заплатаджии. Тъжно е, че няма едно предаване за българите в чужбина, което да бъде мост сред тях и Родината, тъй като „няма по какъв начин да се мери рейтинга от чужбина“. Тъжно е, че тези втори или първи стопански вложители в Родината си мрат като мухи и ги закопават в общи гробове, тъй като нямат средства да ги върнат вкъщи. Тъжно е, че един редови български публицист би трябвало да поема функционалности, които не са негови, тъй като не устоя на сълзите в очите на хората и отделя от оскъдните си средства, с цел да подаде ръка. Тъжно е, че всеки ден пандизчии с трептящ глас ме молят за помощ: Не сме отговорни, помогнете. Тъжно е, че тези българи са единствено числа, а не души. Затова се измятам, тъй като телефона ми прегрява, а аз не съм Държавата! Не устоях и ви го написах, тъй като съм тъжна…Не чакам схващане..Просто една дълбока въздишка е това…за всички тези свещички, които горят за останалите вечно българи в чужбина…“, написа още нашият човек в Гърция.
„Цяла нощ подрипвам в леглото от мисли. За следващ и несъмнено, не за финален път, трябваше да избавям българин в чужбина. Една прелестна жена, която след солиден инсулт, изпада в кома и…няма легло по атинските лечебни заведения в интензивно, с цел да я настанят за възобновяване и лекуване. Три дни дамата стои в елементарна клиника в кома с отговор на околните й: Няма легло. Търсете си разновидности. Няма значение какво, дали и по какъв начин съм сторила. Има значение, че дамата от нощес е настанена в интензивно и остава да се молим за нея. Та за какво се измятах ли? Спомних си думите на една друга българка от изявление, че „В Гърция гледаме по какъв начин гние човешко месо, а в България присъстваме единствено като ЕГН..“. Тъжно е, че едни там представители на страната получават хиляди евра месечно, а достъпа до тях става посредством автоматизиран секретар, сиреч няма подобен. Тъжно е, че за тези български изгнаници 90% от партиите се сещат единствено по избори. Тъжно е, че в някакви си там набедени институции сякаш за българите в чужбина, работят единствено заплатаджии. Тъжно е, че няма едно предаване за българите в чужбина, което да бъде мост сред тях и Родината, тъй като „няма по какъв начин да се мери рейтинга от чужбина“. Тъжно е, че тези втори или първи стопански вложители в Родината си мрат като мухи и ги закопават в общи гробове, тъй като нямат средства да ги върнат вкъщи. Тъжно е, че един редови български публицист би трябвало да поема функционалности, които не са негови, тъй като не устоя на сълзите в очите на хората и отделя от оскъдните си средства, с цел да подаде ръка. Тъжно е, че всеки ден пандизчии с трептящ глас ме молят за помощ: Не сме отговорни, помогнете. Тъжно е, че тези българи са единствено числа, а не души. Затова се измятам, тъй като телефона ми прегрява, а аз не съм Държавата! Не устоях и ви го написах, тъй като съм тъжна…Не чакам схващане..Просто една дълбока въздишка е това…за всички тези свещички, които горят за останалите вечно българи в чужбина…“, написа още нашият човек в Гърция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ