Трябва много, наистина много да се страхуваме от технологичната криза
„Социалните мрежи няма да ни спасят от метеорита, който се носи към Земята“ – декларира Андрю Грейм, професор на Манчестърския университет, притежател на Нобеловата премия по физика за работата върху графена, който показа своите визии за актуалната просвета.
„И какво толкоз вършиме тук?“ – запита ме милиардерът, забогатял от програмен продукт, който бе безпределно изумен, когато му споделих, че съм физик. Неговата реакция бе доста показателна – като че ли е срещнал сезонен служащ, който някак е попаднал на Световния стопански конгрес в Давос.
Освен завързването на потребни връзки, самореклама и други неща (например каране на ски), с каквото нормално се занимават политиците и финансистите, представителите на другите страни обсъждаха в Давос утежняването на световната стопанска система. Ръководителите на страните смятат, че обстановката може да се оправи с по-добро ръководство, шефовете на централните банки са на мнение, че спасението е в подобряването на финансовия надзор, а капиталовите банкери – в пазарите. Икономистите оферират нови теории, а интернет бизнесмените имат вяра в обществените мрежи. Но единственото, до което всички тези хора реализираха единно мнение бе, че бързото решение на казуса е напълно налично и близко.
Преимуществото на кулите от слонова кост е в това, че дават опция да се видят освен настоящите проблеми. Там където едни виждат финансова рецесия, дългова рецесия и валутна рецесия, учените виждат доста по-тревожни събития. Ние се намираме в разгара на софтуерна рецесия . В наши дни иновационните и пробивните технологии се появяват доста по-рядко, в сравнение с е належащо за един постоянен стопански растеж. Дори и банкерите се оплакват от дефицита на нови технологии, които да се употребяват в вложението и изобщо в банковото дело.
Статия за диамагнитната левитация, в което се споменва лобимия хамстер Тиша. След това тя е употребена за приемане на докторат по физика
Просто погледнете втората половина на предишния век. Та тя бе цялостна с софтуерни постижения. Силициевата гражданска война докара до появяването на компютрите, микрочиповете, смарт телефоните и интернет. А преди този момент имаме спътници и лазери, Космическа конкуренция. Да не забравим и световната навигационна сателитна система GPS. А през последните две десетилетия осен появяването на обществените мрежи, няма нищо друго, а единствено рационализиране на едни или други устройства.
Много икономисти настояват, че „ниските плодове от дърветата са към този момент откъснати“ и в този момент стартира дълъг интервал на застоялост в науката. Но тъй като към момента няма очевиден стопански спад, хората съвсем не обръщат внимание на това. Икономистите са добре известни със своите красноречиви пояснения за това, какво не е наред с предходните теории, само че от това няма изгода.
„Of flying frogs and levitrons“ – публикацията, която получи Шнобеловата награда по физика за 2000 година
Моята лична кула от слонова кост дава визия за фундаменталната просвета, в която икономистите не рискуват. Аз виждам огромни проблеми в предаването и разпространението на нови познания. Работата не е там, че няма нови открития, а в това, че скоростта в науката е намаляла. Без нови знания са вероятни единствено производни технологии, само че колкото и значими да са те, не могат да поддържат същите темпове на стопански растеж, на които се наслаждаваше светът от началото на индустриалната гражданска война.
За неспециалиста проучването на синьото небе може да се стори просто ненужно консумиране на парични средства, тъй като това занятие не обезпечава „хляб и зрелища“. Но въпреки това, можем да разберем, че няма такова разбиране като „безполезни фундаментални познания“. Силициевата гражданска война нямаше да е допустима без квантовата физика. Защита на информацията в мрежата и компютрите не се срутват всяка една секунда с помощта на нереалната математика. Теорията на относителността на Айнщайн може и да не наподобява незначителна, само че без нея нямаше да работи сателитната навигационна система. Пътят от базовите открития до стоките за ежедневна приложимост е муден, само че без научните основи и това няма да го има.
Изглежда напълно разумно да се влага в усвояването на космоса за приемане на нови познания. Всички, с които приказвах в Давос еднопосочно заявяваха, че би трябвало да се усили поддръжката и финансирането на науката. За страдание, хората са нелогични. Когато питах същите тези хора, дали техните компании са подготвени да заплащат налози, предопределени за науката, отговорът бе напълно безапелационен – не. Както и заплащането на някакъв персонален налог за развиването на науката. Сякаш парите за тази цел могат да дойдат от някое друго място.
Преди 40 години опасността от война принуди страните да търсят дълготрайни прерогативи против своите врагове. Забележете, че всичко това се изля в големи вложения в науката и даде опция на промишлената гражданска война да продължи. В наши дни, очевидно опасността от световното стопляне, пренаселването и недостига на естествени запаси не наподобяват задоволително плашещи.
Западните държавни управления свиват и понижават своите стратегии за проучване на космоса в отговор на финансовите ограничавания и отрицателното отношение на гласоподавателите към научните проучвания. В Давос се убедих, че вяра за промени съвсем няма. Трябва да се промени човешката природа. Страхувам се, че този път икономистите са прави и стагнацията в японски жанр е най-хубавият ни сюжет.
Но аз имам една фантазия. Да си показа, че промишлената гражданска война и икономическият растеж не престават. Това става, тъй като учените са разкрили голям метеорит, който ще наближи нашата планета след 50 години. Това си е задоволително ужасно и плашещо. Разбира се, светът може да се оправи с тази опасност, само че единствено при развиването на нови познания и технологии. И най-после, в моята фантазия, човечеството въпреки всичко осъзнава, че обществените мрежи в действителност могат да създадат някои хора доста богати, само че няма да спасят планетата. За тази цел са нужни фундаментални открития.
„И какво толкоз вършиме тук?“ – запита ме милиардерът, забогатял от програмен продукт, който бе безпределно изумен, когато му споделих, че съм физик. Неговата реакция бе доста показателна – като че ли е срещнал сезонен служащ, който някак е попаднал на Световния стопански конгрес в Давос.
Освен завързването на потребни връзки, самореклама и други неща (например каране на ски), с каквото нормално се занимават политиците и финансистите, представителите на другите страни обсъждаха в Давос утежняването на световната стопанска система. Ръководителите на страните смятат, че обстановката може да се оправи с по-добро ръководство, шефовете на централните банки са на мнение, че спасението е в подобряването на финансовия надзор, а капиталовите банкери – в пазарите. Икономистите оферират нови теории, а интернет бизнесмените имат вяра в обществените мрежи. Но единственото, до което всички тези хора реализираха единно мнение бе, че бързото решение на казуса е напълно налично и близко.
Преимуществото на кулите от слонова кост е в това, че дават опция да се видят освен настоящите проблеми. Там където едни виждат финансова рецесия, дългова рецесия и валутна рецесия, учените виждат доста по-тревожни събития. Ние се намираме в разгара на софтуерна рецесия . В наши дни иновационните и пробивните технологии се появяват доста по-рядко, в сравнение с е належащо за един постоянен стопански растеж. Дори и банкерите се оплакват от дефицита на нови технологии, които да се употребяват в вложението и изобщо в банковото дело.
Статия за диамагнитната левитация, в което се споменва лобимия хамстер Тиша. След това тя е употребена за приемане на докторат по физика Просто погледнете втората половина на предишния век. Та тя бе цялостна с софтуерни постижения. Силициевата гражданска война докара до появяването на компютрите, микрочиповете, смарт телефоните и интернет. А преди този момент имаме спътници и лазери, Космическа конкуренция. Да не забравим и световната навигационна сателитна система GPS. А през последните две десетилетия осен появяването на обществените мрежи, няма нищо друго, а единствено рационализиране на едни или други устройства.
Много икономисти настояват, че „ниските плодове от дърветата са към този момент откъснати“ и в този момент стартира дълъг интервал на застоялост в науката. Но тъй като към момента няма очевиден стопански спад, хората съвсем не обръщат внимание на това. Икономистите са добре известни със своите красноречиви пояснения за това, какво не е наред с предходните теории, само че от това няма изгода.
„Of flying frogs and levitrons“ – публикацията, която получи Шнобеловата награда по физика за 2000 година
Моята лична кула от слонова кост дава визия за фундаменталната просвета, в която икономистите не рискуват. Аз виждам огромни проблеми в предаването и разпространението на нови познания. Работата не е там, че няма нови открития, а в това, че скоростта в науката е намаляла. Без нови знания са вероятни единствено производни технологии, само че колкото и значими да са те, не могат да поддържат същите темпове на стопански растеж, на които се наслаждаваше светът от началото на индустриалната гражданска война.
За неспециалиста проучването на синьото небе може да се стори просто ненужно консумиране на парични средства, тъй като това занятие не обезпечава „хляб и зрелища“. Но въпреки това, можем да разберем, че няма такова разбиране като „безполезни фундаментални познания“. Силициевата гражданска война нямаше да е допустима без квантовата физика. Защита на информацията в мрежата и компютрите не се срутват всяка една секунда с помощта на нереалната математика. Теорията на относителността на Айнщайн може и да не наподобява незначителна, само че без нея нямаше да работи сателитната навигационна система. Пътят от базовите открития до стоките за ежедневна приложимост е муден, само че без научните основи и това няма да го има.
Изглежда напълно разумно да се влага в усвояването на космоса за приемане на нови познания. Всички, с които приказвах в Давос еднопосочно заявяваха, че би трябвало да се усили поддръжката и финансирането на науката. За страдание, хората са нелогични. Когато питах същите тези хора, дали техните компании са подготвени да заплащат налози, предопределени за науката, отговорът бе напълно безапелационен – не. Както и заплащането на някакъв персонален налог за развиването на науката. Сякаш парите за тази цел могат да дойдат от някое друго място.
Преди 40 години опасността от война принуди страните да търсят дълготрайни прерогативи против своите врагове. Забележете, че всичко това се изля в големи вложения в науката и даде опция на промишлената гражданска война да продължи. В наши дни, очевидно опасността от световното стопляне, пренаселването и недостига на естествени запаси не наподобяват задоволително плашещи.
Западните държавни управления свиват и понижават своите стратегии за проучване на космоса в отговор на финансовите ограничавания и отрицателното отношение на гласоподавателите към научните проучвания. В Давос се убедих, че вяра за промени съвсем няма. Трябва да се промени човешката природа. Страхувам се, че този път икономистите са прави и стагнацията в японски жанр е най-хубавият ни сюжет.
Но аз имам една фантазия. Да си показа, че промишлената гражданска война и икономическият растеж не престават. Това става, тъй като учените са разкрили голям метеорит, който ще наближи нашата планета след 50 години. Това си е задоволително ужасно и плашещо. Разбира се, светът може да се оправи с тази опасност, само че единствено при развиването на нови познания и технологии. И най-после, в моята фантазия, човечеството въпреки всичко осъзнава, че обществените мрежи в действителност могат да създадат някои хора доста богати, само че няма да спасят планетата. За тази цел са нужни фундаментални открития.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ