Промените в НПК са в съответствие с очакванията и нуждата от справедливост на обществото
„Няма по какъв начин да даваме оценка на законодателя, ние като практикуващи адвокати прилагаме закона, подобен какъвто е“. Това сподели за „Правен свят“ ръководителят на Военно-апелативния съд полк. Димитър Фикиин, часове след Национално заседание на магистрати от всички военни съдилища в страната, на което са били обсъждани последните ремонти в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Измененията към този момент бяха атакувани от Върховния касационен съд (ВКС) и Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) пред Конституционния съд (КС).
„Първоначално всеки боен съд в страната поотделно, в това число нашият – Военно-апелативният съд – прегледа промените и допълненията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на Общи събрания, преди новите текстове да влязат в действие. Вчера направихме Национално заседание с тази съществена тематика, откакто към този момент близо месец се правоприлага по новите изменения“, разясни ръководителят на Военно-апелативния съд.
Помолен за коментар по отношение на отрицателната оценка на редица наказателни съдии върху последните промени в Наказателно-процесуален кодекс, в това число настояването на висшите съдии и адвокатурата за оповестяване от Конституционен съд на поправките за противоконституционни, полк. Фиикин уточни: „Доколкото знам единствено те (бел.ред. – Върховен касационен съд И АДвС) от тези, които имат подготвеност да сезират Конституционен съд, са внесли претенции в тази тенденция. Военните магистрати се обединихме към мнението, че практиката ще покаже дали измененията в Наказателно-процесуален кодекс са удачни или не. Но обективно видяно законодателят направи стъпка напред, тъй като за първи път посредством наредбата на член 249, ал.4 Наказателно-процесуален кодекс се даде формулировка на значителните процесуални нарушавания на досъдебното произвеждане. По-рано нямаше формулировка, а в този момент този институт е избран ясно.
От друга страна по линия на „разпоредителното заседание“ се вкара преклузия за многократното връщане на делата на досъдебната фаза от правосъдните инстанции, което правеше процеса муден и неефикасен.
На трето място – доколкото с Тълкувателно решение № 2 на Общото заседание на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд, се лиши опцията съдът да връща делото на прокурора, когато е позволено значително процесуално нарушаване при дейностите по допускане, събиране, инспекция и оценка на доказателствата, за отстраняването на същите, в този момент с приемането на наредбата на член 248, алинея 4 Наказателно-процесуален кодекс този въпрос откри решение на законово равнище. Идеята на законодателя е да се форсира процесът. Доколко обаче тази концепция ще откри своята реализация, ще покаже практиката“.
Според ръководителя на Военно-апелативния съд дефинирането на процесуалните нарушавания е причина и за понижаване на делата против България пред Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) за постепенно правораздаване. По думите му стъпка в тази посока е и въвеждането на разпоредителното съвещание, защото страните ще могат да излагат своите съображения във връзка с позволените процесуални нарушавания. Ако страните не го създадат в границите на разпоредителното съвещание се планува преклузия, което от своя страна ще пресече многократното връщане на делата, счита военният магистрат.
Военните съдии одобряват още, че за практиката е добре, че повече от 17 години, след последните основни промени в предходния Наказателно-процесуален кодекс, в този момент още веднъж има такива чувствителни и огромни промени, които да бъдат в сходство с упованията и потребността от правдивост на обществото, макар нестихващите офанзиви и рецензии от страна на някои магистрати и организации.
„Практикуващите адвокати сме изправени пред предизвикването, първо да осмислим измененията, след което вярно да ги правоприложим и едвам тогава да отразим – има ли проблеми, какви са те и по какъв начин да бъдат решени. Законът си е закон, ние сме длъжни да го правоприлагаме“, уточни още полк. Димитър Фикиин.
„Първоначално всеки боен съд в страната поотделно, в това число нашият – Военно-апелативният съд – прегледа промените и допълненията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на Общи събрания, преди новите текстове да влязат в действие. Вчера направихме Национално заседание с тази съществена тематика, откакто към този момент близо месец се правоприлага по новите изменения“, разясни ръководителят на Военно-апелативния съд.
Помолен за коментар по отношение на отрицателната оценка на редица наказателни съдии върху последните промени в Наказателно-процесуален кодекс, в това число настояването на висшите съдии и адвокатурата за оповестяване от Конституционен съд на поправките за противоконституционни, полк. Фиикин уточни: „Доколкото знам единствено те (бел.ред. – Върховен касационен съд И АДвС) от тези, които имат подготвеност да сезират Конституционен съд, са внесли претенции в тази тенденция. Военните магистрати се обединихме към мнението, че практиката ще покаже дали измененията в Наказателно-процесуален кодекс са удачни или не. Но обективно видяно законодателят направи стъпка напред, тъй като за първи път посредством наредбата на член 249, ал.4 Наказателно-процесуален кодекс се даде формулировка на значителните процесуални нарушавания на досъдебното произвеждане. По-рано нямаше формулировка, а в този момент този институт е избран ясно.
От друга страна по линия на „разпоредителното заседание“ се вкара преклузия за многократното връщане на делата на досъдебната фаза от правосъдните инстанции, което правеше процеса муден и неефикасен.
На трето място – доколкото с Тълкувателно решение № 2 на Общото заседание на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд, се лиши опцията съдът да връща делото на прокурора, когато е позволено значително процесуално нарушаване при дейностите по допускане, събиране, инспекция и оценка на доказателствата, за отстраняването на същите, в този момент с приемането на наредбата на член 248, алинея 4 Наказателно-процесуален кодекс този въпрос откри решение на законово равнище. Идеята на законодателя е да се форсира процесът. Доколко обаче тази концепция ще откри своята реализация, ще покаже практиката“.
Според ръководителя на Военно-апелативния съд дефинирането на процесуалните нарушавания е причина и за понижаване на делата против България пред Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) за постепенно правораздаване. По думите му стъпка в тази посока е и въвеждането на разпоредителното съвещание, защото страните ще могат да излагат своите съображения във връзка с позволените процесуални нарушавания. Ако страните не го създадат в границите на разпоредителното съвещание се планува преклузия, което от своя страна ще пресече многократното връщане на делата, счита военният магистрат.
Военните съдии одобряват още, че за практиката е добре, че повече от 17 години, след последните основни промени в предходния Наказателно-процесуален кодекс, в този момент още веднъж има такива чувствителни и огромни промени, които да бъдат в сходство с упованията и потребността от правдивост на обществото, макар нестихващите офанзиви и рецензии от страна на някои магистрати и организации.
„Практикуващите адвокати сме изправени пред предизвикването, първо да осмислим измененията, след което вярно да ги правоприложим и едвам тогава да отразим – има ли проблеми, какви са те и по какъв начин да бъдат решени. Законът си е закон, ние сме длъжни да го правоприлагаме“, уточни още полк. Димитър Фикиин.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ