Цвети Радойчева: С мъжа ми се намерихме в интернет
– Цвети, какво предопредели пътя ти в музиката, кои бяха хората, които ти дадоха куража да се реализираш в тази посока?
– Казват, че всеки идва с задача на този свят, с избран потенциал от качества и гений. Важното е да ги открива в точния момент и развие оптимално. Аз пея от напълно дребна. Майка ми е тази, която вижда първа моите певчески и артистични заложби, които аз пък съм наследила точно от нея. На 3-годишна възраст е и моята изява на сцена, на един конкурс, проведен от Богдан Томов по случай 1 юни, където завоювах първа премия. Днес, когато с него сме огромни другари и работим сполучливо дружно повече от 10 години, мога да кажа, че точно той е моят първи изобретател в професионално отношение.
Пях в хор “Добри Христов”, а по-късно ориста ме срещна с вокалния възпитател доцент Алис Боварян, която оцени моите певчески данни и ме предизвика да аплайвам в Музикалната академия – поп и джаз пеене, където се дипломирах като професионален реализатор.
– Защо и по какъв начин избра да се продуцираш сама? Много от сътрудниците ти, които са отвън шапката на продуцентски къщи, се оплакват, че малките екрани и радиата не ги въртят постоянно. Как стоят при теб нещата?
– След моето присъединяване в “Мюзик айдъл” съвсем нямаше музикална компания, която да не ми предложи продуцентски контракт. Бях при започване на професионалния си път и всичко ми изглеждаше розово. Продуцентите обещаваха доста неща, само че зад тях стояха и дългогодишни обвързващи контракти. След договаряния срещнах първите си продуценти в лицето на Тодор и Кремена Тодорови, с които през 2008-а записах първия си сингъл “Не се обръщай”. След това последваха още няколко взаимни плана, само че пътищата ни се разделиха, защото имахме разнообразни визии за моето развиване като певица. Въпреки това вардя прелестни усеща към тях и благодарности за това, което направиха за мен в този интервал. След това взех решение да поема по нов път и сама продуцирах песента си “Вземи ми всичко”. Моят сътрудник Лазар Кисьов ми звънна и сподели, че има ария точно за мен и никой различен не би е изпял по-добре. “Вземи ми всичко” в действителност се оказа моята ария и стана шлагер, който се въртеше по всички музикални радиа и малките екрани, които към момента не бяха захласнати напълно от двете водещи музикални български компании.
– Няма по какъв начин по пътя към реализацията си да не си се сблъскала и с доста компликации.
– Е, несъмнено. Не един път са се опитвали да ми подрежат крилата и препятстват пътя ми към огромната сцена, само че геният и харизмата, които ми е дал Бог, са по-силни от примитивната завист.
– Изкушавала ли те е концепцията да се ориентираш към поп фолка?
– Имала съм предложение да подпиша с една от най-големите продуцентски компании за поп фолк, само че не съм се изкушила, тъй като несъмнено това не е моята музика. Макар и да ми се отдава, в никакъв случай не бих пропяла този род, защото не ми носи страсти. Израснала съм с поп, джаз, сцена, опера…
– Според теб какво би трябвало да се промени във връзка с музикалната промишленост у нас?
– Много неща. Основно би трябвало да се даде по-голяма опция на независимите актьори, а не по-неспособни от тях да се постановат с помощта на мощни продуцентски рамена. Нека има действителна конкуренция. А в този момент какво – на слушателите им се натрапват 6-7 имена от родния ефир, които не са всеобщо харесвани, само че на слушателите не им се дава опция за избор.
– Цвети, взела участие си в “Мюзик айдъл”, какво мислиш за музикалните формати у нас, доста от децата се радват на популярност от ден до пладне, а след това безславно изчезват от музикалния небосвод?
– За страдание музикалните формати у нас дават къса популярност. Минава даден формат и по-късно хората даже не си спомнят кой е бил спечелилият. В България е цялостно с млади гении, които са подготвени на всичко за 5 минути популярност. Подписват заробващи контракти, а някои продуценти това и чакат – те си вършат предаванията с тях. Историята сочи, че тези формати не дават нищо на младежите, не инцидентно до кастингите се позволяват и такива, които са за посмешище, пеят подправено на негоден британски, само че продуцентите гонят най-много рейтинг, тъй като хората имат потребност и от зрелища.
– Преди време набеди Фики, че е заимствал неговата ария “Is This Love” от твоята “This is Love ”. И през днешния ден ли мислиш по този начин?
– Между нас с Фики не е имало спор, медиите го измислиха и преекспонираха думите ми. Тогава аз просто изказах мнение. Моята ария “This is Love ” беше излязла месец преди неговата и някак необичайно се получиха тези съвпадения и с британския в песента, и с видеото – и неговото бе снимано в гора, като моето – което наведе мен, моите почитатели и сътрудници до мисълта, че е заимствал или си е откраднал идейки.
Доц. доктор Пламен Попиванов: Човек постоянно е мечтал за величие
За жал последните години на хора, доживели до дълбока напреднала възраст през днешния ден, много постоянно са мъчителни за тях и близките, тревожи се лекарят
– Доц. Попиванов, допустимо ли е да удължим живота си и подобрим качеството му?
– Медицината е в дълг към по-възрастното население. Тя се е фокусирала главно към детското и женското здраве. Науката за старостта не се учи от студентите по медицина, а възрастните хора са три четвърти от всички заболели. Човекът постоянно е мечтал за дълъг живот и величие. В Стария завет се загатва за хора, живели по неколкостотин години. Шамани, жреци, лекари, философи са търсили пътища за безсмъртието. Буда е упражнявал разнообразни аскетични техники за дългоденствие. Египетските фараони също са се стремили към безконечен живот. В даоизма има аскетични и вълшебен практики за реализиране на величие. Някои техни адепти може и да са реализирали безконечен живот, които са митологични персони. Китайските императори са се допитвали до тях и какво ли не са правили, с цел да удължат живота си. За величие се приказва и в християнството.
Трябва да имаме научна визия за човешкото тяло, с цел да разберем какво може и какво не. За жал последните години на хора, доживели до дълбока напреднала възраст през днешния ден, много постоянно са мъчителни за тях и близките. Организмът последователно се разпада, хомеостатичните системи, които го поддържат, се утежняват. И този развой не може да се спре с всички модерни и най-модерни технологии. Част от хората, които си отиват на напреднала възраст с многочислени заболявания и изхабяване на организма, са с изцяло непокътнат разум и изцяло схващат положението си.
– Колко дълго може да живее човек?
– Желателно е животът с изключение на дълъг, да е и с положително качество. Човекът е комплицирана кибернетична система, с дребни подсистеми, които поддържат водния, температурния, калорийния баланс на тялото. Те работят в изумителен синхрон и учените са сюрпризирани от тяхната прецизна съгласуваност, която не могат да обяснят. Установено е, че човек е програмиран да живее несъмнено време, след което тези системи отхвърлят да работят. При другите хора е друго. С възрастта тези хомеостатични системи (над 1000), които поддържат организма в баланс, се утежняват – стареят или се повреждат от заболявания. Това не може да се спре и с най-модерните технологии. Без актуалната медицина човек може да живее приблизително 55-60 година От 1900 година в Западна Европа и Северна Америка дамите стартират да доживяват до към 50 година У нас това става след 1950 година или с 50 години забавяне. Хигиенните промени от втората половина на XIX век са обезпечили живот с по-малко инфекциозни заболявания, от които са умирали доста хора. След този интервал инфекциозните заболявания внезапно са лимитирани, без да има още антибиотици. С медикаменти и хирургични интервенции човек към този момент може да доживее до 85-90 години. Според актуалната просвета и медицина към този момент това е интервалът, когато системите в тялото се изчерпват и човек умира. Малцина доживяват до 100 години.
– Болестите на цивилизацията – високо кръвно, исхемична болест на сърцето, диабет, язви, рак – сигурно редуцират живота ни?
– Съвременният човек употребява 3 пъти повече сол от нужното. Докато е млад, солта се изхвърля през бъбреците. Когато бъбрекът се товари със сол и повече белтъци, с възрастта функционалностите му отслабват. Стареенето на бъбреците, сърцето, простатата стартира след 35-40-годишна възраст. Функцията на бъбрека понижава с 1% годишно, костите също изтъняват с към 1%. И силата на сърцето понижава с 1%. Бъбреците на здрав човек пречистват за 1 мин. 85-90 мл кръв и това е обикновено. След 40 години този размер стартира да понижава с към 1 мл. На 80-годишна възраст бъбреците пречистват с към 40-45 мл по-малко кръв, или на половина. При възрастния човек приемът на медикаменти би трябвало да се съобрази с този развой – това значи, че той може да се очисти от одобряваното лекарство на половина. Установено е, че бъбреците на веганите стареят едвам с 0,15% годишно.
Организмът ни непрекъснато се регенерира и е програмиран за това, само че процесът не е безконечен. Клетките на индивида са програмирани какъв брой могат да живеят и по кое време ще загинат. Клетките на бъбрек, сърце, черен дроб живеят по-малко, до момента в който тези на съединителната тъкан се развъждат до безспир. Затова кожата на възрастния човек увисва –съединителната тъкан е в остатък.
* Иво Иванов и неговата крива на щастието София – Канзас
Всяко лято пристигам за месец в България, с цел да посетя сърцето си, споделя паметният публицист
* Антония Петрова хвали новия си брачен партньор
* Турската звезда Йозджан Дениз е на отмора със фамилията
Актьорът сподели сина си
* Фалира ли чалгата?
През април, май и юни са пропаднали над 20 участия
* Щерката на Фатик си вади хляба в Ню Йорк
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 4 ЮЛИ!
– Казват, че всеки идва с задача на този свят, с избран потенциал от качества и гений. Важното е да ги открива в точния момент и развие оптимално. Аз пея от напълно дребна. Майка ми е тази, която вижда първа моите певчески и артистични заложби, които аз пък съм наследила точно от нея. На 3-годишна възраст е и моята изява на сцена, на един конкурс, проведен от Богдан Томов по случай 1 юни, където завоювах първа премия. Днес, когато с него сме огромни другари и работим сполучливо дружно повече от 10 години, мога да кажа, че точно той е моят първи изобретател в професионално отношение.
Пях в хор “Добри Христов”, а по-късно ориста ме срещна с вокалния възпитател доцент Алис Боварян, която оцени моите певчески данни и ме предизвика да аплайвам в Музикалната академия – поп и джаз пеене, където се дипломирах като професионален реализатор.
– Защо и по какъв начин избра да се продуцираш сама? Много от сътрудниците ти, които са отвън шапката на продуцентски къщи, се оплакват, че малките екрани и радиата не ги въртят постоянно. Как стоят при теб нещата?
– След моето присъединяване в “Мюзик айдъл” съвсем нямаше музикална компания, която да не ми предложи продуцентски контракт. Бях при започване на професионалния си път и всичко ми изглеждаше розово. Продуцентите обещаваха доста неща, само че зад тях стояха и дългогодишни обвързващи контракти. След договаряния срещнах първите си продуценти в лицето на Тодор и Кремена Тодорови, с които през 2008-а записах първия си сингъл “Не се обръщай”. След това последваха още няколко взаимни плана, само че пътищата ни се разделиха, защото имахме разнообразни визии за моето развиване като певица. Въпреки това вардя прелестни усеща към тях и благодарности за това, което направиха за мен в този интервал. След това взех решение да поема по нов път и сама продуцирах песента си “Вземи ми всичко”. Моят сътрудник Лазар Кисьов ми звънна и сподели, че има ария точно за мен и никой различен не би е изпял по-добре. “Вземи ми всичко” в действителност се оказа моята ария и стана шлагер, който се въртеше по всички музикални радиа и малките екрани, които към момента не бяха захласнати напълно от двете водещи музикални български компании.
– Няма по какъв начин по пътя към реализацията си да не си се сблъскала и с доста компликации.
– Е, несъмнено. Не един път са се опитвали да ми подрежат крилата и препятстват пътя ми към огромната сцена, само че геният и харизмата, които ми е дал Бог, са по-силни от примитивната завист.
– Изкушавала ли те е концепцията да се ориентираш към поп фолка?
– Имала съм предложение да подпиша с една от най-големите продуцентски компании за поп фолк, само че не съм се изкушила, тъй като несъмнено това не е моята музика. Макар и да ми се отдава, в никакъв случай не бих пропяла този род, защото не ми носи страсти. Израснала съм с поп, джаз, сцена, опера…
– Според теб какво би трябвало да се промени във връзка с музикалната промишленост у нас?
– Много неща. Основно би трябвало да се даде по-голяма опция на независимите актьори, а не по-неспособни от тях да се постановат с помощта на мощни продуцентски рамена. Нека има действителна конкуренция. А в този момент какво – на слушателите им се натрапват 6-7 имена от родния ефир, които не са всеобщо харесвани, само че на слушателите не им се дава опция за избор.
– Цвети, взела участие си в “Мюзик айдъл”, какво мислиш за музикалните формати у нас, доста от децата се радват на популярност от ден до пладне, а след това безславно изчезват от музикалния небосвод?
– За страдание музикалните формати у нас дават къса популярност. Минава даден формат и по-късно хората даже не си спомнят кой е бил спечелилият. В България е цялостно с млади гении, които са подготвени на всичко за 5 минути популярност. Подписват заробващи контракти, а някои продуценти това и чакат – те си вършат предаванията с тях. Историята сочи, че тези формати не дават нищо на младежите, не инцидентно до кастингите се позволяват и такива, които са за посмешище, пеят подправено на негоден британски, само че продуцентите гонят най-много рейтинг, тъй като хората имат потребност и от зрелища.
– Преди време набеди Фики, че е заимствал неговата ария “Is This Love” от твоята “This is Love ”. И през днешния ден ли мислиш по този начин?
– Между нас с Фики не е имало спор, медиите го измислиха и преекспонираха думите ми. Тогава аз просто изказах мнение. Моята ария “This is Love ” беше излязла месец преди неговата и някак необичайно се получиха тези съвпадения и с британския в песента, и с видеото – и неговото бе снимано в гора, като моето – което наведе мен, моите почитатели и сътрудници до мисълта, че е заимствал или си е откраднал идейки.
Доц. доктор Пламен Попиванов: Човек постоянно е мечтал за величие
За жал последните години на хора, доживели до дълбока напреднала възраст през днешния ден, много постоянно са мъчителни за тях и близките, тревожи се лекарят
– Доц. Попиванов, допустимо ли е да удължим живота си и подобрим качеството му?
– Медицината е в дълг към по-възрастното население. Тя се е фокусирала главно към детското и женското здраве. Науката за старостта не се учи от студентите по медицина, а възрастните хора са три четвърти от всички заболели. Човекът постоянно е мечтал за дълъг живот и величие. В Стария завет се загатва за хора, живели по неколкостотин години. Шамани, жреци, лекари, философи са търсили пътища за безсмъртието. Буда е упражнявал разнообразни аскетични техники за дългоденствие. Египетските фараони също са се стремили към безконечен живот. В даоизма има аскетични и вълшебен практики за реализиране на величие. Някои техни адепти може и да са реализирали безконечен живот, които са митологични персони. Китайските императори са се допитвали до тях и какво ли не са правили, с цел да удължат живота си. За величие се приказва и в християнството.
Трябва да имаме научна визия за човешкото тяло, с цел да разберем какво може и какво не. За жал последните години на хора, доживели до дълбока напреднала възраст през днешния ден, много постоянно са мъчителни за тях и близките. Организмът последователно се разпада, хомеостатичните системи, които го поддържат, се утежняват. И този развой не може да се спре с всички модерни и най-модерни технологии. Част от хората, които си отиват на напреднала възраст с многочислени заболявания и изхабяване на организма, са с изцяло непокътнат разум и изцяло схващат положението си.
– Колко дълго може да живее човек?
– Желателно е животът с изключение на дълъг, да е и с положително качество. Човекът е комплицирана кибернетична система, с дребни подсистеми, които поддържат водния, температурния, калорийния баланс на тялото. Те работят в изумителен синхрон и учените са сюрпризирани от тяхната прецизна съгласуваност, която не могат да обяснят. Установено е, че човек е програмиран да живее несъмнено време, след което тези системи отхвърлят да работят. При другите хора е друго. С възрастта тези хомеостатични системи (над 1000), които поддържат организма в баланс, се утежняват – стареят или се повреждат от заболявания. Това не може да се спре и с най-модерните технологии. Без актуалната медицина човек може да живее приблизително 55-60 година От 1900 година в Западна Европа и Северна Америка дамите стартират да доживяват до към 50 година У нас това става след 1950 година или с 50 години забавяне. Хигиенните промени от втората половина на XIX век са обезпечили живот с по-малко инфекциозни заболявания, от които са умирали доста хора. След този интервал инфекциозните заболявания внезапно са лимитирани, без да има още антибиотици. С медикаменти и хирургични интервенции човек към този момент може да доживее до 85-90 години. Според актуалната просвета и медицина към този момент това е интервалът, когато системите в тялото се изчерпват и човек умира. Малцина доживяват до 100 години.
– Болестите на цивилизацията – високо кръвно, исхемична болест на сърцето, диабет, язви, рак – сигурно редуцират живота ни?
– Съвременният човек употребява 3 пъти повече сол от нужното. Докато е млад, солта се изхвърля през бъбреците. Когато бъбрекът се товари със сол и повече белтъци, с възрастта функционалностите му отслабват. Стареенето на бъбреците, сърцето, простатата стартира след 35-40-годишна възраст. Функцията на бъбрека понижава с 1% годишно, костите също изтъняват с към 1%. И силата на сърцето понижава с 1%. Бъбреците на здрав човек пречистват за 1 мин. 85-90 мл кръв и това е обикновено. След 40 години този размер стартира да понижава с към 1 мл. На 80-годишна възраст бъбреците пречистват с към 40-45 мл по-малко кръв, или на половина. При възрастния човек приемът на медикаменти би трябвало да се съобрази с този развой – това значи, че той може да се очисти от одобряваното лекарство на половина. Установено е, че бъбреците на веганите стареят едвам с 0,15% годишно.
Организмът ни непрекъснато се регенерира и е програмиран за това, само че процесът не е безконечен. Клетките на индивида са програмирани какъв брой могат да живеят и по кое време ще загинат. Клетките на бъбрек, сърце, черен дроб живеят по-малко, до момента в който тези на съединителната тъкан се развъждат до безспир. Затова кожата на възрастния човек увисва –съединителната тъкан е в остатък.
* Иво Иванов и неговата крива на щастието София – Канзас
Всяко лято пристигам за месец в България, с цел да посетя сърцето си, споделя паметният публицист
* Антония Петрова хвали новия си брачен партньор
* Турската звезда Йозджан Дениз е на отмора със фамилията
Актьорът сподели сина си
* Фалира ли чалгата?
През април, май и юни са пропаднали над 20 участия
* Щерката на Фатик си вади хляба в Ню Йорк
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 4 ЮЛИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ