Вероника Стефанова: Чакам бебе напролет!
– Правихме изявление преди година, когато завоюва купата Мис България Свят 2017. Тогава сподели, че един ден ще влезеш във властта. Какво се случи с теб през тази една година?
– Днес да вземем за пример бях в Нов български университет, където приключих бакалавърска степен по политически науки. Сега желая да продължа образованието си с магистратура по интернационалните стопански връзки. Ходя на някои спомагателни курсове, тъй като предходната година поизостанах поради работа в чужбина и някои неща съм ги не запомнила. Продължавам работата с девойки, страдащи от анорексия, и се веселя, че към този момент излекувахме 50 от тях, естествено, благодарение на лекарите. Понякога с докторите имаме различия, по тази причина се майтапя, че ще изкарам и една тапия по логика на психиката, да ми чуват мнението, когато беседваме. С доктор мъчно се спори, само че има някои неща, които аз знам от практиката.
– Как се свързваш с девойките?
– Те ме търсят. Помагаме им всячески. Някои са в неравностойно състояние, изключително в дребните градове, изпращаме им облекла, обувки, храна всяка седмица – да вземем за пример пиле, кашкавал, с цел да стартират да се зареждат. Работим по построяването на профилиран център, който няма да е в София – въпреки всичко се съобразяваме с финансите. А и има девойки от Варна, Бургас, Карнобат… Докато се лекуват, те би трябвало да са в изолирана и самостоятелна среда, тъй че не е належащо да са в столицата.
– Анорексията не е ли присъща на по-задоволени материално девойки?
– Напротив, доста постоянно децата, които нямат задоволително парички за нови облекла, за нещата, които са съвременни, в учебно заведение са изолирани, усещат се самотни. Това ги кара да се вторачват в себе си и стартира да въздейства на душeвността им. Така отключват анорексията. Често ме канят да експортирам беседи пред възпитаници за този проблем. Казвам им, че би трябвало да бъдем толерантни и да одобряваме и оказваме помощ на всеки.
– Направо си подготвена за психоложка…
– Аз обичам децата. Особено като ги видиш победили заболяването и осъществяващи фантазиите си, това е голямо наслаждение, дава ти мотивация. Брат ми е лекар в Манчестър, работи в интензивно поделение. Помолих го да изследва по какъв начин ги лекуват там и той ме свърза с негови сътрудници. Събирам интернационално мнение, тъй че към този момент много знам за самата болест и за лекуването й.
– Успявате ли да върнете девойките към естествения живот?
– Да, съумяваме, с доста съвещания, диалози. Аз работя с лекари от психиатриите в доста градове. Сега има две момиченца, които желая да излекуваме, преди да родя, и да си дам малко отмора.
– Е да, след това няма да можеш да почиваш много-много…
– Аз възнамерявам да почивам единствено един месец след раждането, дори след това имам предложение за дефилета в Казахстан през април-май. Когато им споделих, че ще раждам в края на март или началото на април, ми дадоха отговор, че няма проблем – да отида с бебето. Още не съм решила, първо ще му отдам нужното внимание, пък след това ще видя. Канят ме и в Милано на стилната седмица другия септември, само че до тогава има време.
– Знае ли се към този момент какво ще е детето?
– Момиченце. Точно това желаех. И занапред като всяка майка си представям по какъв начин ще я запиша на пиано, на балет. Няма да споделям името, което сме избрали, само че на тази дата ще има имен ден (правим изявлението на Архангеловден – б.а.)
– Таткото удовлетворен ли е?
– Много е благополучен, напряко на седмото небе. Постоянно се обажда, пита по какъв начин сме, доста е угрижен. Той пътува постоянно по работа, постанова се да отсъства два пъти в месеца по пет дни и непрекъснато сме на телефона. Той е малко по-голям от мене и бебето е доста желано и чакано и от двамата. Между другото, се изписаха всякакви погрешни неща по медиите, когато участвах в „ Черешката на тортата “, и ние се смяхме на тях у дома. Но случват се такива неща, не се дразня на никого.
Христо Стоянов: Отричайки ме, започнаха да пишат като мен
Не се върша на репресиран, просто ме накараха да се усещам институция, споделя скандалният публицист
– Г-н Стоянов, към вашето име отново се заформи скандал. Зрители на Карлово ТВ изразили отвращение от книгата ви „ Другият Левски ”. Наричат ви пошъл и праволинеен, тъй като наричате Левски „детеубиец ”.
– Всъщност те нищо ново не са добавили към изгражданата с години медийна визия за мен. До такава степен, че „ репортерката “ даже признава, че не е чела романа, само че го счита за антибългарски. Някакъв началник на Общинския съвет в Карлово пък изяснява, че е прочел единствено 30 страници, само че наредил да се изземат от читалищата книгите. Весело. Читалището е независима юридическа единица и е без значение от страната и общината. Когато човек се възмущава, той би трябвало да се възмущава от нещо. Те не се възмущават в действителност от моите книги, а от визията за тях, която самите те насаждат. Излиза, че се възмущават от себе си. Пък и „ девойката “ кореспондентка, която е като коледна елха, окичена с виждащ се розов сутиен, защитавайки Левски… Ами това е цинизъм. Би трябвало обаче да знаят, че книгата не е за Левски, а за майката на Левски. И това е разказ, не исторически етюд. Опит да се изследва душевността на една жена, изгубила пет от шестте си деца, отгледала ги като вдовица. Разбира се, че една майка приписва греховете на тези деца на себе си. Тя се усеща виновна за техните дейности. Вие сте жена и ще разберете една такава майка. Но момата с розовия сутиен и микрофон в уста в никакъв случай не би схванала сходно нещо.
– Вие сте одобрен български публицист. Какво предизвика раждането на една книга?
– Мразя думата „ ентусиазъм “. Вдъхновението е извинителната записка на бездарника. Спомняме си превъзходното стихотворение-песен на Висоцки: „ Меня сегодня муза посетила. Немножко посидела и ушла “… А при Пушкин, видиш, се заседяла, без да се сети да си отиде. Не бих споделил, че „ раждането на книгата “ е по сходство на човешкото раждане. Но че една книга би трябвало да е кръв и сперма, е наложително. Емоция и разсъдък. Другото е работа. И дълъг житейски опит. Сега пиша журналистика, предходната година излезе книгата ми с разкази „ Ами това е “ за чешитите от родния ми град Габрово – Пенчо Кериния, Мариус Каварадоси, Петко Дълбочкин… За мене Габрово не е анекдоти, а живите хора, чешитите. Преди нея написах романа „ Разпад “. Но няма критикът да открие нещо, което никой не е правил в българската литература. Това е единственият разказ, в който от първото до последното изречение не може да се разбере полът на основния воин. Нито едно местоимение или наставка не подсказват това. А романът е „ аз “-ов, т.е. от първо лице. Каква езикова еквилибристика само… Но има всякакви медийни писатели в България, на които медиите обръщат внимание. Защото функционалностите на рецензията се иззеха от такива като момата с розовия сутиен – няма ги към този момент Минко Бенчев, Венко Христов, Огнян Сапарев… Някой да е чувал за Светлозар Игов, а е жив и здрав. Но моми с розови сутиени дефинират литературния аршин в България. Казвам това с болежка, тъй като и моралът е закуцал. Едно нещо, което упрекна Христо Фотев преди време в плагиатство, получи от своя настойник премията „ Христо Фотев “… И никой не смее да каже, че и Йордан Ефтимов, и Едвин Сугарев са бездарни.
– През 1989 година сте имал заповед за интерниране от Смолян поради стихове, отдадени на Тодор Живков. Чувствали ли сте се репресиран?
– Тъкмо загатнах Едвин Сугарев. Издаваше „ незаконното “ списание „ Мост “. Дадох му стихотворението „ Грешникът “ да го разгласява. С посвещение „ На Тодор Христов “ – Христов е бащиното име на Тодор Живков. И Едвин подскочи: „ Ама, по какъв начин да го пусна? Нали ще ме вкарат в пандиза “. Само му споделих: „ Ама, Еди, аз мислех, че издаваш незаконно списание “. Между другото го бях дал и във вестник „ Пулс “. Борислав Геронтиев е описал случая в книгата си „ Кабинет на десетия етаж “. Мисля на 111 стр. Не съм сигурен за страницата – само че може да се пусне неговият текст – не обичам да приказвам тези неща за себе си. Бил съм жител – и преди, и в този момент. Ама в този момент се появиха доста „ герои “. Аз не съм воин. Аз съм публицист, който си гледа работата. Всъщност, Никола Простов и Дичо Станчев са живи и здрави още. Шефът на Държавна сигурност в Смолян Простов ме приканва и ми демонстрира купчина от писма. Пишело в тях, че съм желал да заколвам другаря Живков. На другия ден идваше дипломатическият корпус да открива Новия център на Смолян. Трябвало, по рекомендации, да бъда отхвърлен от Смолян за няколко дни. Простов ме изпрати извън и сподели: „ Христо, недей в този момент да колиш другаря Живков. Следващия път аз ще ти оказвам помощ “. Сега крещят против ченгетата. А би трябвало да крещят против себе си, тъй като нищо, но нищичко не направиха. Те и в този момент толкоз правят…
* Псевдопродуцент измами Ралица Паскалева
* Джизъса продава къщата си в Горна баня
* Папи Ханс влезе в учебниците
* Краси Радков се върна в театъра
* Eкранният Таксин Корлуда от „Искрите на отмъщението“ – от сериал в сериал
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 21 НОЕМВРИ!
– Днес да вземем за пример бях в Нов български университет, където приключих бакалавърска степен по политически науки. Сега желая да продължа образованието си с магистратура по интернационалните стопански връзки. Ходя на някои спомагателни курсове, тъй като предходната година поизостанах поради работа в чужбина и някои неща съм ги не запомнила. Продължавам работата с девойки, страдащи от анорексия, и се веселя, че към този момент излекувахме 50 от тях, естествено, благодарение на лекарите. Понякога с докторите имаме различия, по тази причина се майтапя, че ще изкарам и една тапия по логика на психиката, да ми чуват мнението, когато беседваме. С доктор мъчно се спори, само че има някои неща, които аз знам от практиката.
– Как се свързваш с девойките?
– Те ме търсят. Помагаме им всячески. Някои са в неравностойно състояние, изключително в дребните градове, изпращаме им облекла, обувки, храна всяка седмица – да вземем за пример пиле, кашкавал, с цел да стартират да се зареждат. Работим по построяването на профилиран център, който няма да е в София – въпреки всичко се съобразяваме с финансите. А и има девойки от Варна, Бургас, Карнобат… Докато се лекуват, те би трябвало да са в изолирана и самостоятелна среда, тъй че не е належащо да са в столицата.
– Анорексията не е ли присъща на по-задоволени материално девойки?
– Напротив, доста постоянно децата, които нямат задоволително парички за нови облекла, за нещата, които са съвременни, в учебно заведение са изолирани, усещат се самотни. Това ги кара да се вторачват в себе си и стартира да въздейства на душeвността им. Така отключват анорексията. Често ме канят да експортирам беседи пред възпитаници за този проблем. Казвам им, че би трябвало да бъдем толерантни и да одобряваме и оказваме помощ на всеки.
– Направо си подготвена за психоложка…
– Аз обичам децата. Особено като ги видиш победили заболяването и осъществяващи фантазиите си, това е голямо наслаждение, дава ти мотивация. Брат ми е лекар в Манчестър, работи в интензивно поделение. Помолих го да изследва по какъв начин ги лекуват там и той ме свърза с негови сътрудници. Събирам интернационално мнение, тъй че към този момент много знам за самата болест и за лекуването й.
– Успявате ли да върнете девойките към естествения живот?
– Да, съумяваме, с доста съвещания, диалози. Аз работя с лекари от психиатриите в доста градове. Сега има две момиченца, които желая да излекуваме, преди да родя, и да си дам малко отмора.
– Е да, след това няма да можеш да почиваш много-много…
– Аз възнамерявам да почивам единствено един месец след раждането, дори след това имам предложение за дефилета в Казахстан през април-май. Когато им споделих, че ще раждам в края на март или началото на април, ми дадоха отговор, че няма проблем – да отида с бебето. Още не съм решила, първо ще му отдам нужното внимание, пък след това ще видя. Канят ме и в Милано на стилната седмица другия септември, само че до тогава има време.
– Знае ли се към този момент какво ще е детето?
– Момиченце. Точно това желаех. И занапред като всяка майка си представям по какъв начин ще я запиша на пиано, на балет. Няма да споделям името, което сме избрали, само че на тази дата ще има имен ден (правим изявлението на Архангеловден – б.а.)
– Таткото удовлетворен ли е?
– Много е благополучен, напряко на седмото небе. Постоянно се обажда, пита по какъв начин сме, доста е угрижен. Той пътува постоянно по работа, постанова се да отсъства два пъти в месеца по пет дни и непрекъснато сме на телефона. Той е малко по-голям от мене и бебето е доста желано и чакано и от двамата. Между другото, се изписаха всякакви погрешни неща по медиите, когато участвах в „ Черешката на тортата “, и ние се смяхме на тях у дома. Но случват се такива неща, не се дразня на никого.
Христо Стоянов: Отричайки ме, започнаха да пишат като мен
Не се върша на репресиран, просто ме накараха да се усещам институция, споделя скандалният публицист
– Г-н Стоянов, към вашето име отново се заформи скандал. Зрители на Карлово ТВ изразили отвращение от книгата ви „ Другият Левски ”. Наричат ви пошъл и праволинеен, тъй като наричате Левски „детеубиец ”.
– Всъщност те нищо ново не са добавили към изгражданата с години медийна визия за мен. До такава степен, че „ репортерката “ даже признава, че не е чела романа, само че го счита за антибългарски. Някакъв началник на Общинския съвет в Карлово пък изяснява, че е прочел единствено 30 страници, само че наредил да се изземат от читалищата книгите. Весело. Читалището е независима юридическа единица и е без значение от страната и общината. Когато човек се възмущава, той би трябвало да се възмущава от нещо. Те не се възмущават в действителност от моите книги, а от визията за тях, която самите те насаждат. Излиза, че се възмущават от себе си. Пък и „ девойката “ кореспондентка, която е като коледна елха, окичена с виждащ се розов сутиен, защитавайки Левски… Ами това е цинизъм. Би трябвало обаче да знаят, че книгата не е за Левски, а за майката на Левски. И това е разказ, не исторически етюд. Опит да се изследва душевността на една жена, изгубила пет от шестте си деца, отгледала ги като вдовица. Разбира се, че една майка приписва греховете на тези деца на себе си. Тя се усеща виновна за техните дейности. Вие сте жена и ще разберете една такава майка. Но момата с розовия сутиен и микрофон в уста в никакъв случай не би схванала сходно нещо.
– Вие сте одобрен български публицист. Какво предизвика раждането на една книга?
– Мразя думата „ ентусиазъм “. Вдъхновението е извинителната записка на бездарника. Спомняме си превъзходното стихотворение-песен на Висоцки: „ Меня сегодня муза посетила. Немножко посидела и ушла “… А при Пушкин, видиш, се заседяла, без да се сети да си отиде. Не бих споделил, че „ раждането на книгата “ е по сходство на човешкото раждане. Но че една книга би трябвало да е кръв и сперма, е наложително. Емоция и разсъдък. Другото е работа. И дълъг житейски опит. Сега пиша журналистика, предходната година излезе книгата ми с разкази „ Ами това е “ за чешитите от родния ми град Габрово – Пенчо Кериния, Мариус Каварадоси, Петко Дълбочкин… За мене Габрово не е анекдоти, а живите хора, чешитите. Преди нея написах романа „ Разпад “. Но няма критикът да открие нещо, което никой не е правил в българската литература. Това е единственият разказ, в който от първото до последното изречение не може да се разбере полът на основния воин. Нито едно местоимение или наставка не подсказват това. А романът е „ аз “-ов, т.е. от първо лице. Каква езикова еквилибристика само… Но има всякакви медийни писатели в България, на които медиите обръщат внимание. Защото функционалностите на рецензията се иззеха от такива като момата с розовия сутиен – няма ги към този момент Минко Бенчев, Венко Христов, Огнян Сапарев… Някой да е чувал за Светлозар Игов, а е жив и здрав. Но моми с розови сутиени дефинират литературния аршин в България. Казвам това с болежка, тъй като и моралът е закуцал. Едно нещо, което упрекна Христо Фотев преди време в плагиатство, получи от своя настойник премията „ Христо Фотев “… И никой не смее да каже, че и Йордан Ефтимов, и Едвин Сугарев са бездарни.
– През 1989 година сте имал заповед за интерниране от Смолян поради стихове, отдадени на Тодор Живков. Чувствали ли сте се репресиран?
– Тъкмо загатнах Едвин Сугарев. Издаваше „ незаконното “ списание „ Мост “. Дадох му стихотворението „ Грешникът “ да го разгласява. С посвещение „ На Тодор Христов “ – Христов е бащиното име на Тодор Живков. И Едвин подскочи: „ Ама, по какъв начин да го пусна? Нали ще ме вкарат в пандиза “. Само му споделих: „ Ама, Еди, аз мислех, че издаваш незаконно списание “. Между другото го бях дал и във вестник „ Пулс “. Борислав Геронтиев е описал случая в книгата си „ Кабинет на десетия етаж “. Мисля на 111 стр. Не съм сигурен за страницата – само че може да се пусне неговият текст – не обичам да приказвам тези неща за себе си. Бил съм жител – и преди, и в този момент. Ама в този момент се появиха доста „ герои “. Аз не съм воин. Аз съм публицист, който си гледа работата. Всъщност, Никола Простов и Дичо Станчев са живи и здрави още. Шефът на Държавна сигурност в Смолян Простов ме приканва и ми демонстрира купчина от писма. Пишело в тях, че съм желал да заколвам другаря Живков. На другия ден идваше дипломатическият корпус да открива Новия център на Смолян. Трябвало, по рекомендации, да бъда отхвърлен от Смолян за няколко дни. Простов ме изпрати извън и сподели: „ Христо, недей в този момент да колиш другаря Живков. Следващия път аз ще ти оказвам помощ “. Сега крещят против ченгетата. А би трябвало да крещят против себе си, тъй като нищо, но нищичко не направиха. Те и в този момент толкоз правят…
* Псевдопродуцент измами Ралица Паскалева
* Джизъса продава къщата си в Горна баня
* Папи Ханс влезе в учебниците
* Краси Радков се върна в театъра
* Eкранният Таксин Корлуда от „Искрите на отмъщението“ – от сериал в сериал
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 21 НОЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ