– Орлине, как посрещна Новата година и кои са най-незабравимите

– Орлине, по какъв начин посрещна Новата година и кои са най-незабравимите ти моменти от миналата 2018-а?
– Общо взето беше хубава година, неприятното е, че някак си ми се изплъзна доста бързо сред пръстите, само че по този начин е – стартират да стават все по-къси и по-къси дните и нощите. Имаше няколко забавни неща, които се случиха през 2018-а, като се стартира с премиерата на прелестен мюзикъл – „ Да пееш под дъжда ”, който направихме с екипа на Варненска опера и Мариан Бачев, под режисурата на Борис Панкин. После беше и премиерата на „ Mamma Mia ” в Софийска опера с режисьор Пламен Карталов, а по-късно издаването на книгата ми. Иначе новата година я посрещнах в Поморие, където имах присъединяване. Дано през 2019-а да ни се случат тези неща, които не можаха да се случат през тази, и да е мирна и плодородна, а другото ще си го купим, както се споделя.

– Защо озаглави твоята книга „ Да стартираме изначало ”?
– Това беше лека задявка – с изключение на поради песента ми, а и тъй като това е моето кредо, че общо взето всеки ден ни е подарък и е нещо ново, което би могло да ни се случи. Нищо не е даденост в този живот и всеки човек би трябвало да върви по пътя си уверено и да преследва някаква цел, а в случай че през днешния ден не си съумял да постигнеш задачата си – и на следващия ден е ден.

– Много твои сътрудници не крият огорчението си, че техните песни съвсем не звучат по радиото…
– Това не ми е чак толкоз значимо, аз съм задоволително пътуващ трубадур и избирам пряк контакт с хората и публиката, по тази причина нямам и фейсбук, тъй като желая да си поддържам връзка тет-а-тет с хората. Не желая да се укривам зад някакви прякори и да хейтвам, да публикувам и всевъзможни други нови „ български ” думи! Каквото и да ме интересува – мога да подвигна телефона на даден човек и да го видя на по кафе и да пообщуваме очи в очи.

– Една от емблематичните ви песни с Кристина Димитрова е „ Детски спомен ”. Кой е най-любимият ти детски спомен?
– О, доста са, като се стартира от хубавите летни ваканции в родния ми град Берковица, в който за жал съм живял единствено три месеца, откакто съм се родил, само че както се споделя – кръвта вода не става. Най-прекрасните ми детски моменти са от ваканциите ми там, когато бяхме индианци и каубои, стражари и апаши, също и алпинисти, и рибари… Даже бяхме и извършители, които пресичат границата, тъй като в Берковица и до ден сегашен съществува една от най-хубавите бази за образование на полицейски и граничарски кучета. Така се случи, че с тайфата отидохме да работим и да образоваме кучетата, като играехме ролята на извършители и обикаляхме нагоре в планината и всичко беше доста занимателно. Оттогава имам огромна обич към кучетата, а там бяха селектирани вълчаци – мъжки, тъй като се употребяват единствено такива.

– А в живота бил ли си в ролята на извършител?
– Спомням си, че отнесох арест в казармата, тъй като служех в ансамбъла на строителни войски в центъра на София и тогава всички момчета бягахме – кои повече, кои по-малко, кои хващаха, кои – не, само че мен ме хванаха. Бях с още 17 мои братя и откарахме цяла седмица в гарнизонния арест, плюс остригване нула номер и работа на къра, както си трябва…. Но по принцип съм човек, който съблюдава разпоредбите, за жал в последно време в нашата блага държавица да спазваш разпоредбите е общо взето симптом на нелепост, имам някакво такова усещане…

– Как реагираш, когато се сблъскваш с експанзия?
– Опитвам се, ужасно доста се пробвам, да не се поддавам на такива неща, макар че и аз съм един естествен, прочувствен човек, само че да вземем за пример неща от вида на андрешковщина, авантаджийство и тарикатщина ме побъркват. Нямам пояснение от кое място пристигна и тази експанзия у нас, неприятното е, че не виждам по какъв начин ще се оправим, тъй като в естествените страни има закони, които се съблюдават. Ето ти един въпрос – за какво, като излезем от границите на България, съблюдаваме безусловно всички правила, а тук сякаш няма закони!? Не за друго, само че в демокрацията, с изключение на права, има и отговорности и хората би трябвало да ги знаят. Връщаме доста години обратно, когато Джон Ф. Кенеди сподели крилатата фраза: „ Не ме питай какво е направила страната за теб, а се запитай какво ти си направил за страната ”. Така че, в случай че желаеме да живеем в едно обикновено общество, би трябвало да се съобразяваме с безусловно всички нещица, които се назовават с простата дума – правила.

– Играеш една от основните функции в доста сполучливия мюзикъл „ Mamma Mia ”. Имаш ли обичана ария на АВВА?
– Много са, само че ще кажа „ I Belive in Angels ”, това е и последното парче, с което приключва мюзикълът – феноменално! Няма ария на АВВА, която да е слаба, те по тази причина останаха в класиката на попа за миналия век, тъй като всичките им части са дребни истории, в които всеки би могъл да се преоткрие.

– Когато сте се срещнали, брачната половинка ти Валя е била известна като двойничка на Агнета от АВВА. Любов от пръв взор ли беше сред вас?
– О, да, едно към едно с Агнета! Любовта ни беше от пръв взор. До ден-днешен не мога да не помни тази първа среща, а общо взето чувството е същото и през днешния ден. Бяхме на посетители при едни общи другари и като всяко инцидентно нещо, ей по този начин на смешка и на подбив – към този момент 30 години…

– Освен външната аналогия с Агнета, твоята половинка има ли най-малко дребна част от музикалните заложби на именитата шведка?
– Валя пее сносно, само че в никакъв случай не е имала предпочитание да се занимава с музика и това е хубаво. Обаче, като сме някъде дружно по купони с караоке, и тя към момента хваща микрофона, и пее основно песни на АВВА – влюбена е в групата, само че освен поради приликата с Агнета, просто музиката им е прелестна.

– С Валя имали ли сте и по-трудни моменти във връзката ви?
– Имали сме и много щекотливи, тежки моменти и решения, като да вземем за пример дали да пуснем детето да учи в чужбина. Също по този начин – дали да се върна от Германия, тъй като аз отпътувах за „ Фридрихщат Палас ”, тъкмо в най-кривите години у нас, сред 93-а и 96-а година, когато нещата тук бяха с главата надолу и нямаше нищо по магазините – апетит и всички хора бяха на улиците, ужасно беше. Но все пак взех решение да се върна, тъй като детето трябваше да потегля на учебно заведение и се постановяваше да решаваме – къде, какво…

– А в този момент щерка ви Жаклин учи в чужбина… Сигурно ви е било мъчно да я пуснете да живее надалеч от вас?
– Животът си е неин, в последна сметка родителите са краткотрайна спирка в живота на децата и един ден птичето изхвръква от гнездото, обикновено е. Аз единствено за едно се веселя, че съумях да я науча да бъде независима, да си гони дилемите и фантазиите и да има опция за избор. Може би, в случай че беше останала още някоя и друга година към нас, щяхме да й дадем още повече мощ и самочувствие, само че да е жива и здрава. Жаклин към този момент търси себе си и още учи, скоро ще се дипломира като бакалавър по ивент мениджмънт и опитва някои неща. Тя е с 4 езика и до момента в който учеше във Виена, обиколи цяла Европа, само че в този момент желае да се развива в Щатите.

– Кристина е споделяла, че си същински магнит за дамите и привличаш доста дами към себе си. Случва ли се твои почитателки да прекрачват границата на допустимото?
– Имам няколко почитателки, които общо взето са непрекъснато наличие на множеството ми концерти, само че намирам това за прелестно. Е, има и нападателни – има хора, които не знаят граници, само че всичко е докъдето ги допуснеш.

– А мъже проявявали ли са интерес към теб?
– Все още не! Контактувам с доста хора и за мен в никакъв случай не е било водещо кой какъв е, всеки има право на личен избор и не ме интересува какво става под чаршафите. Всеки да си живее живота както откри за добре, значимото е с тези хора да имаме някаква изобретателна връзка в изкуството, само че всички такива момчета, които познавам са извънредно интелигентни. Те са на едно по-друго равнище като чувство, не инцидентно в нашата колегия – хората на изкуството са доста сензитивни и чувствителни, а интелигенцията е острието на всяка нация.

– Какви мемоари пазиш от първата обич?
– В детските години влюбването е едно чувство, което няма по какъв начин да го обясниш – то е на ръба на лудостта. Спомням си, че имах една съученичка, която доста харесвах и с цел да й покажа, че я одобрявам – я замерях с фунийки. За да ми отвърне на възприятията, тя пък ме изпраска по главата с една глинена ябълка, която беше направила в часа по трудово, само че втвърдена вече… Такива закачки бяха.

– Успяваш ли да се събуждаш всяка заран с усмивка и положително въодушевление?
– Опитвам се, тъй като в случай че човек нон-стоп хейти, или гледа единствено отрицателните неща към себе си – и Господ не може да му помогне. Така че имай очи, душа и сърце за хубавите неща към себе си и по този начин няма метод да не ти се осъществен нещата, за които мечтаеш.

– Какво те прави толкоз положителен?
– Например в колата ми чувам единствено една станция и по нея няма вести, тъй като някак си този вестник съм го чел към този момент и не желая да стартирам деня си с негативизъм. Без да наскърбявам и медиите, само че преди време тази информация се наричаше престъпна и не доближаваше до ушите на читателите – не е належащо. В Япония не можеш да чуеш нищо от това, което се слуша сега в международните медии. Поради простата причина, че ти си бил през днешния ден 10-12 часа на работа и искаш като се прибереш, да ти е умерено и готино. Там всичките им излъчвания са доста положителни, готини и разпускащи – караокето да вземем за пример пристигна от Япония. След работа хората желаят да отидат някъде, да седнат в една заличка, да си пуснат музика, да си пеят, да разпускат и да се веселят – няма по какъв начин, тъй като другояче на другия ден ще си смазан… Хубаво е да вземаме такива международни образци малко по малко, с цел да се случват нещата. Не можеш да мачкаш един народ непрекъснато и да искаш да е ухилен и позитивен…

– Какво мислиш за настоящите шлагери?
– Не обичам минорните части, а в последно време са настоящи основно някакви депресивни части, като на Адел да вземем за пример. Не знам за какво, само че чувствам музиката като осцилация и тези части ме изтезават, натъжават ме. Въздействат ми доста повече песни като „ Happy ” на оня сладур Фарел и доста постоянно си пущам този шлагер. Сервантес е споделил още преди 400 години – най-голямата полуда е да виждаш света какъвто е, а не какъвто искаш той да бъде. Всичко е в нас – и виновността, и хубостта, и прошката.

– Лесно ли прощаваш и предавали ли са те постоянно?
– Честно да ти кажа не прощавам доста елементарно, макар че се пробвам да прощавам, тъй като прошката е нещо доста висше и който може да прости е богоизбран. Ако всички се научим да прощаваме, това ще бъде прелестно, тъй като прошката е тъкмо – да стартираме изначало. Никой не е предпазен и имунизиран от изменничества, а ти знаеш, че най-големите изменничества идват от най-близките ти хора, само че не съм аз този, който ще ги съди.

– Когато с Кристина Димитрова бяхте на турне в Щатите, ти не си се събудил в точния момент и по този начин сте изпуснали финала на маратона в Бостън, където имаше атентат през 2013-та година. Вярваш ли в ориста?
– Съдба да го назовем. Лили Иванова да вземем за пример – през 84-а година също не се качи в самолета, който се разруши край Кривина, тъй като в Берлин е закъсняла за полета и го е изпуснала…

– Би ли желал да имаш театралното дългоденствие и стремежа на Лили Иванова?
– Дай Боже всекиму това креативно, житейско, физическо, ментално и всякакво дългоденствие. Страхотен експерт, нейният живот е музика и всичко, което тя прави до този миг, е обвързвано само с пеенето и музиката, която прави.

– Вярваш ли в чудеса и случват ли ти се?
– Човек в случай че има вяра – ще му се случват, само че в случай че не има вяра, няма по какъв начин да му се случват. Чудесата за мен не са свързани с обстоятелства и материални неща, за мен е знамение да видиш по какъв начин един паднал човек се изправя и намира сили да тръгне още веднъж по пътя си. Чудо е да видиш по какъв начин един незрящ проглежда, или неизлечимо болен оздравява – това са чудеса. Виждам такива случаи – всичко става с религия, и то страхотна религия, че можеш да го направиш – тогава стават чудесата!

– Любима мисъл?
– Да стартираме изначало и в случай че нещо сме пропуснали от през вчерашния ден, ще го създадем през днешния ден. Както споделят старите мъдреци – всяко заспиване е дребна гибел и всяко пробуждане е малко раждане!

Орлин Горанов е измежду единиците реализатори, изявяващи се сполучливо, както на естрадната, по този начин и на оперната сцена. Кристалният му вокал е оценен и в чужбина – той има чести задължения във “Фридрихщат Палас ” в Берлин, където извършва теноровите партии в някои от най-известните оперни спектакли. През 1989 година Орлин става солист и на Пловдивската опера. Обичаният реализатор е шлифовал музикалната си заложба още като дете в хор “Бодра промяна ”, а негов изобретател става огромният ни композитор Стефан Диомов, който вижда гения на Орлин по време на военната му работа в Ансамбъла на ГУСВ. Следват още доста награди и оценки, измежду които Голямата премия от “Златният Орфей ” и “Бургас и морето ”, както и първа премия от “Шлагерфестивал ” – Дрезден.