– Милош, във филма Южен вятър играеш криминален тип, който

...
– Милош, във филма Южен вятър играеш криминален тип, който
Коментари Харесай

Милош Бикович: Исках да стана монах

– Милош, във кино лентата „ Южен вятър ” играеш престъпен вид, който краде коли, занимава се с дрога, забърква същинска каша с подземния свят. Имаш ли нещо общо с твоя воин?
– Ами всичко, което изреди. (Смее се.) Когато един актьор приема да играе дадена роля, той постоянно търси някакви общи черти с облика, в който би трябвало да влезе. Но това не са общи черти в дейностите. Не мога аз в този момент да потегли да умъртвявам хора и да извършвам кражба коли. Всъщност мога, само че малко би траяла кариерата ми. (Смее се.) Но в този момент съществено. Търсим общи черти на първо място в метода на мислене, тъй че Мараш, който аз играя, не е единствено престъпен вид. Той е на първо място човек, който е направил избран избор. Имал е опция да избира сред положителното и злото, само че е предпочел по-лекия и по-лош път. Мен ме интересува по какъв начин този избор въздейства върху него и върху душата му.

– Ти самият правил ли си в миналото неприятни избори в живота?
– Разбира се, само че не са били толкоз фрапантни, както изборите на Мараш. Той е бил положително момче и е можел да реализира добра кариера като играч във Формула1, да вземем за пример. Но дали поради системата, поради хората към него или поради своята персонална отговорност, той потегля по лекия път, което е причина да стане престъпен вид и палач. Влиза в един свят, от който доста мъчно се излиза.

– Какво би споделил на всички тези младежи, които са тръгнали по този неприятен път?
– Мисля, че в случай че са тръгнали, към този момент е късно да им споделям каквото и да било, тъй като това е техен избор. Но по тази причина филмът „ Южен вятър ” демонстрира какъв брой е тежък подобен живот. Това е един недопечен свят и малко хора, попаднали в него, приключват живота си по натурален път.

– Героят ти обича да живее на ръба. Ти човек на риска ли си?
– Обичам да пожертвам, само че не с живота ми, а да тествам себе си посредством разнообразни провокации и не бих могъл да реализира стремежи резултат, в случай че не ги преодолея. Това е излизане от зоната на комфорт, един следен риск, който не заплашва другите хора, а единствено моите упоритости и сигурност. И единствено по този метод мога да мина границите и да ходя напред и да се развъртвам.

– Играеш с доста известни сръбски и наши актьори като Христо Шопов и Ивайло Захариев. Ти съумя за напълно малко време да станеш известен и сполучлив и да достигнеш тяхното равнище.Те по какъв начин те одобряват? Усещаш ли някаква злоба?
– Да, от време на време има известна злоба. Но в този филм работя с сътрудници, които са мои другари. Някои от тях за мен са образец за подражателство. Гледал съм техни филми още като дете, учил съм се от тях и те ме поддържат. Завист в артистичния свят има не малко, само че за мен тя е безсмислена, тъй като всеки се състезава със себе си. Аз в никакъв случай не бих могъл да изиграя нещо, което различен актьор би могъл да изиграе доста по-добре от мен, тъй като ние сме разнообразни хора и всеки има свои психофизични, образни характерности и те му дават избран артистичен диапазон.

– Но ти самият играеш в комедии, престъпни екшъни, драми, военни филми. В кой род най-лесно влизаш в облик?
– Обичам да опитвам във всички жанрове. Това е оня риск, за който приказваме. Обичам по този метод да тествам себе си и да се развъртвам. Така че не мога да кажа какво избирам да играя. Важно е продуктът да бъде първокласен и тогава дава опция да покажа какво мога.

– Каква е цената на твоя триумф?
– Малко свободно време, доста упорита работа и малко сън. Нямам никакъв персонален живот. Когато съм на улицата, би трябвало да внимавам какво приказвам, по какъв начин се държа, какво върша. Има и още една заплаха, която неотдавна се появи. Артистите би трябвало да се пазят от политиката, да отхвърлят всевъзможни контакти с политици. Когато започнах да продуцирам филми, някои хора схванаха, че мога да си подпомагам с държавните институции, само че пък се появи заплаха да ме въвлекат в политиката, от която би трябвало да се вардя.

– Понеже загатна политиците, ти получи премия персонално от Путин, познаваш Серей Лавров, беше на обяд с Алексанъдр Вучич. Какво значат за теб всички тези познанства и контакти?
– Тези контакти ми оказват помощ в работата. В Русия, Азербайджан, Казахстан, България и на всички места по света, където се демонстрират мои планове, тези познанства ми оказват помощ да промотирам културата и като цяло моята татковина Сърбия. Това считам, че е доста значима задача за мен като актьор – да способствам за развиването на нашата просвета, за рекламирането на нашата страна и на нашия народ.

Проф. доктор Станислав Семерджиев: По гробищата и зоопарковете си проличава кой какъв е


Всеки, който подценява Бог и природата, стига до пагубни последици, уверен е ректорът на НАТФИЗ

– Проф. Семерджиев, успяхте ли да обиколите всички 65 страни, в които се намират подопечните ви 180 висши учебни заведения за театрално и кино изкуство?
– Аааа, в никакъв случай не съм си поставял такава цел! Пък и не е належащо. Обиколил съм част от тях. За мен е по-важно да се реализират контакти сред самите учебни заведения.

– Направи ми усещане при един ваш роман за Индия, че с цел да се резервира чисто съзнанието на студентите, управляващите са основали университет високо в планината, надалеч от изкушенията.
– Точно по този начин. Неотдавна посетих това учебно заведение. То е едно от новите, неотдавна основано от държавното управление на Индия. Целта е студентите да работят в конюнктура, която не им основава спомагателен стрес. Държавата напълно заплаща образованието. Дава им общежития, храна и ги е сложила в брилянтни условия за творчество.

– Брилянтни или стерилни. Когато нямаш спънки, творчеството не се ли спъва?
– Това е една малко неправилна визия от времето на Достоевски, който споделя, че същинският създател би трябвало да страда, с цел да може да основава. Когато човек непрестанно се грижи за насъщния си, мъчно може да твори. Аз съм го преживявал и знам, че когато човек има потребност да си извади хляба, да се погрижи за децата и родителите си, времето за творчество не е чак толкоз доста. А и студентите там не са изолирани в някакъв лагер. Винаги могат да излязат, да отидат до близкия град, който е на 40 км. Въпросът е, че са им основани условия, които им разрешават да се съсредоточат върху себе си, върху екипната си работа.

– Сега, в случай че сте студент, там ли бихте предпочели да учите, или в конкурентната среда на американски университет?
– В това индийско учебно заведение бих учил на драго сърце, тъй като техниката е на международно ниво, на същото равнище като в американските университети, само че в същото време не залагат на спортния детайл, който съществува в целия свят. Непрекъснато да се опитваш да се пребориш, да се доказваш. В индийския университет има опция за личностно развиване. Друг е въпросът, когато студентите от индийското учебно заведение, откакто са видели идеалния свят, излязат в действителния, по какъв начин ще им се развие животът, тъй като конфликтът ще бъде пагубен. И в случай че има проблем, то той ще бъде след завършването.

– Това ли е разликата в преподаването? Изобщо, има ли географски разлики в образованието?
– Да! Дали се опитваш да поставиш студентите в среда, близка до действителната, и да им дадеш инструментариум, с който да се оправят в тази среда. Или противоположното, да ги поставиш в илюзорни условия на цялостна креативна независимост и след това да се окажат неподготвени за същинския живот. Това сега е сериозна разлика.

– Централата на организацията на висшите театрални и кино учебни заведения е в Париж. Били сте там по време на атентата против „ Шарли Ебдо “. Бихте ли отишли по време на митинг или протест?
– О, да! Аз вървя постоянно. Вярвам в духа на Париж и в духа на французите. Те са съумели да надживеят извънредно доста проблеми от всевъзможен темперамент до момента и ще се оправят. Те са нация, която постоянно оцелява. И, популярност Богу, не одобряват толкоз трагично нещата, колкото ние, в славянския свят сме привикнали. Нито толкоз прагматично, колкото американците, англичаните или скандинавците. Те са по средата и това е най-хубавият метод за битие и преуспяване на нацията.

– Но, отвън размириците, Париж е един град, обраснал с туристи. Не е ли досадно да върви човек там?
– Туристите намляха в последно време в Париж тъкмо поради атентатите, размириците и поради големия емигрантски поток. В момента Париж е над 50 % обитаем с емигранти. Туристите леко започнаха да се тормозят от тази обстановка. Така че, в случай че човек в този момент желае да посети Париж, ще му е доста по-лесно, опашките за забележителностите са доста по-малки и по-лесно се намират билети.

* Азис е отгледан от три дами


* Стефка Янорова блесна в пиеса на Шийла Дилейни


* Житният режим на Дънов стартира на 23 януари


Спазването му може да удължи живота с 15-20 години

* Мохамед V и Оксана – обич необяснима


Кралят на Малайзия заведе съветската си възлюбена да зачене в Германия, подвигнаха странна женитба единствено в Москва, а след това той се отхвърли от престола

* Откраднаха гаджето на турския Сечкин Йоздемир


И в живота екранният Булут претърпя „Горчива любов“

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 16 ЯНУАРИ!
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР