Михаела Маринова: Не се влюбвам лесно
– Михаела, бихте ли разказали за фотосите на новата си ария „ Листата падат ”. Разбрах, че самоуверено сте се хвърлили в ледените води на язовир „ Огняново “. Бихте ли потопили читателите ни в атмосферата на снимачната нощ?
– Това бяха едни от най-епичните фотоси за мен, сигурна съм, че и за Павел и Венци също! Читателите ви надали биха желали да са на наше място, тъй като снимахме при минусови температури, водата беше ужасно студена и стояхме дълго вътре. Въпреки че имахме неопренови костюми под облеклата си, нямаше по какъв начин да избегнем студа. Имала съм завършения и с предходни клипове. В „ Стъпка напред “ безусловно бяхме потънали в талк и мъчно излязохме, а пък в „ Не ти ли стига “ трябваше да покажа физическа мощ, която по принцип не владея, само че „ Листата падат “ беше черешката на тортата (смее се). Режисьор на видеото е Люси Иларионов. С екипа на Вирджиния рекърдс му се доверихме за следващ път, защото с него се работи с лекост и резултатът постоянно е страховит.
– Надявам се, че не се разболяхте по-късно?
– Бях готова за такова нещо и още на фотосите си бях взела медикаменти. Използвах превантивни ограничения на място, по тази причина не се разболях!
– Изобщо по какъв начин пазите гласа си? Имате ли някакви правила за употреба на вашия „орган на труда“?
– Пазя нужната хигиена на гласа. Не пия студени и газирани питиета. Разпявам се всеки ден, изключително преди записи и участия. Поддържам въздуха в дома ми по-влажен. Това също оказва помощ на гласа.
– Имало ли е случай да сте настинали, а да се постанова да пеете вечерта? Какво е разрешението на сходен проблем? Има ли нещо, което оказва помощ доста бързо и ефикасно?
– О, несъмнено, на всеки реализатор се е случвало да излиза болен на сцената. Обикновено в такива случаи смуча лукчета, пия чай и виждам да не приказвам в деня преди осъществяването, с цел да ми почива гласът.
– В последното издание на „Като две капки вода“ влязохте в облика на 10-12 реализатори – международни и български. Кои двама най-вече ви затрудниха и с какво?
– Най-трудните облици за мен бяха мъжките. Елвис Пресли ме „ изцеди “, до момента в който съумея да му вляза под кожата, а Бруно Марс пък беше напряко неосъществим за реплика. Голямо предизвикателство беше и Софи Маринова, поради другия род, характерния тембър на гласа и театралното й държание.
– Какво се случи с колата, която ви подариха като победител от „Капките“? Карате ли я?
– Да!
– Какъв урок научихте от „ Х фактор “, където изгря вашата зезда?
– „ Х фактор “ ми оказа помощ в първите стъпки на огромната сцена. Целият екип на шоуто, дружно с менторите, вокалните педагози и, несъмнено, публиката ти дават един от най-важните уроци – с цел да си сполучлив актьор, е нужно да полагаш старания за развиването си всеки ден.
– От ранна възраст дублирате герои в анимационни филми, измежду които „ Аристокоткитe “, „ Книга за джунглата “, „ Зън-зън “, „ Мечето Падингтън “ и „ Смелата Ваяна “ („ Moana “). Бихте ли разказали кой облик ви е обичан и за какво?
– Всички мъничета, които съм озвучавала, си ги обичам доста! Те са като мои други лица, които от време на време демонстрирам даже и в същинския живот. Последният ми обичан воин е смелата Ваяна. Тя е въплъщение на борбения дух, който би трябвало да има всяко едно момиче!
Васил Тосев: Яжте към 500 грама храна дневно
За да сте добре, би трябвало да измененията напълно метода си на живот, твърди единственият българин, танцуващ дервиш, свалил 45 кг за 2 месеца
– Василе, твоят живот е заслужен за разказ – човек, който е шеф на оръжеен магазин и тежи над 100 кг, внезапно взема решение да промени живота си, посвещава се на укривам йога и става първият достоверен танцуващ дервиш у нас… Какъв човек беше преди тази промяна?
– Обикновен човек, като всички останали. Ходех на работа, в почивните дни излизах на лов. Естествено, когато качих много килограми, стопирах лова, защото беше мъчно напредването, пък и не можех да вървя – задъхвах се даже като минавах 5-6 метра. Пиех доста медикаменти и потеглих по доктори.
– Имал си цялостен поменик от болести…
– Доста бяха. Най-лошото беше със сърцето – непрекъснато излизаше отвън темп, имаше доста запушвания, трябваше да се прави интервенция за байпас. Вдигах доста високо кръвно, и то много постоянно, след което непосредствено припадах. Това ме тласна към решението първо да си оправя физическото здраве. Никога не съм желал да се занимавам с нещо духовно, само че това се случи последователно, след дълги години практики по укривам йога. Точно те провокираха най-голямата промяна в тялото ми.
– Какво съставлява тази промяна – някакво привидение, сън?
– Сънуванията и виденията са артикул на нашия разум и не са действителни. Реалността или тая пауза, която се получава в мислите в някакъв миг при медитацията – това не е прекарване, обаче пък след него всичко е напълно друго. Почваш да гледаш на нещата по тотално друг метод. След това като че ли започваш да живееш за пръв път, ставаш доста по-жив, доста по-жизнен и деятелен.
– Кой те насочи към суфизма?
– Моят преподавател Шибенду Лахири от Индия, който, идвайки в България, непрекъснато говореше за суфите, пускаше суфи музика. Това предизвика някакъв интерес към тези хора. Естествено той говореше за индийските суфи – напълно друг медал от това, което е тук при нас. След това идваха дервиши в Пловдив, които показаха танца на въртящите дервиши или ритуала сема. Това бяха същински дервиши, не някакъв танцов състав, с същински шейх от град Коня в Турция. Когато за пръв път видях този танц, той ме сграбчи. Просто на момента си споделих, че би трябвало да стартира да го върша. На другия ден си накупих книги на Руми, зачетох се и още същия ден започнах да се въртя. След това нещата се случиха като на кино. Запознах се с правнучката на Мевляна – Есин Челеби, тя гостува в Пловдив, и по този начин стартира всичко.
– Някои хора у нас поставят знак на тъждество сред Руми и исляма.
– Руми споделя, че суфите имат една единствена вяра и това е любовта, любовта към божественото, без значение от коя вяра си. Всеки може да отиде при тях. Призивът му е: „ Ела, ела, който и да си, даже да си богохулник и на огъня се кланяш, даже да си пристъпил своите клетви стотици пъти, отново ела. Нашата врата не е вратата на отчаянието. Ела подобен, какъвто си “. Неслучайно когато Руми умира, на неговото заравяне в Коня се събират хора от безусловно всички националности и религии. Мюсюлманите отишли при градоначалника и споделили: „ Как може, ние сме възпитаници, които погребват своя шейх, а тук има хора, които не са мюсюлмани “. Тогава един евреин споделил: „ За нас Мевляна беше като хляба, а кой не е гладен? “. Един християнин споделил: „ За нас той беше като слънцето и всеки желае да бъде под неговите лъчи “. Така че градоначалникът разрешил и до ден сегашен на 17 декември, когато е умрял Руми, в Коня се събират над милион негови поклонници.
– Тоест суфите не са фракция, нито се постанова да приемаш исляма, с цел да бъдеш дервиш?
– Абсолютно не, аз съм си християнин. Може би някои го свързват с исляма, тъй като е зародил по тези земи – Коня, където формалната вяра е ислям. Руми се е родил мохамеданин, само че когато се случва просветлението в него, той споделя: „ Аз не съм мохамеданин, не съм евреин, не съм християнин; не съм българин, турчин или грък. Нищ съм. Вече ме няма “.
– Все още ли си единственият българин, достоверен дервиш, отдаден в тайнството на суфизма?
– В Коня споделиха в формалната стратегия на Шеб’и Арус, че за пръв път измежду тях има българин. „ Шеб’и Арус “ значи женитба или „ денят, в който Руми се съединява с божественото “. При суфите гибелта се чества, защото човек се съединява с божественото.
– Суфизмът приема другите религии, само че по какъв начин те го одобряват?
– Специално за Мевляна няма вяра, която да го отхвърля. Всички религии одобряват Руми, защото неговата вяра е любовта. А няма вяра, която да я отхвърля.
* Рут Колева се пусна по бански
* Ненчо Балабанов е влюбен
* Райна още реве за умрялото си куче
* Станимир Гъмов си търси едрогърдесто гадже
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 17 ЯНУАРИ!
– Това бяха едни от най-епичните фотоси за мен, сигурна съм, че и за Павел и Венци също! Читателите ви надали биха желали да са на наше място, тъй като снимахме при минусови температури, водата беше ужасно студена и стояхме дълго вътре. Въпреки че имахме неопренови костюми под облеклата си, нямаше по какъв начин да избегнем студа. Имала съм завършения и с предходни клипове. В „ Стъпка напред “ безусловно бяхме потънали в талк и мъчно излязохме, а пък в „ Не ти ли стига “ трябваше да покажа физическа мощ, която по принцип не владея, само че „ Листата падат “ беше черешката на тортата (смее се). Режисьор на видеото е Люси Иларионов. С екипа на Вирджиния рекърдс му се доверихме за следващ път, защото с него се работи с лекост и резултатът постоянно е страховит.
– Надявам се, че не се разболяхте по-късно?
– Бях готова за такова нещо и още на фотосите си бях взела медикаменти. Използвах превантивни ограничения на място, по тази причина не се разболях!
– Изобщо по какъв начин пазите гласа си? Имате ли някакви правила за употреба на вашия „орган на труда“?
– Пазя нужната хигиена на гласа. Не пия студени и газирани питиета. Разпявам се всеки ден, изключително преди записи и участия. Поддържам въздуха в дома ми по-влажен. Това също оказва помощ на гласа.
– Имало ли е случай да сте настинали, а да се постанова да пеете вечерта? Какво е разрешението на сходен проблем? Има ли нещо, което оказва помощ доста бързо и ефикасно?
– О, несъмнено, на всеки реализатор се е случвало да излиза болен на сцената. Обикновено в такива случаи смуча лукчета, пия чай и виждам да не приказвам в деня преди осъществяването, с цел да ми почива гласът.
– В последното издание на „Като две капки вода“ влязохте в облика на 10-12 реализатори – международни и български. Кои двама най-вече ви затрудниха и с какво?
– Най-трудните облици за мен бяха мъжките. Елвис Пресли ме „ изцеди “, до момента в който съумея да му вляза под кожата, а Бруно Марс пък беше напряко неосъществим за реплика. Голямо предизвикателство беше и Софи Маринова, поради другия род, характерния тембър на гласа и театралното й държание.
– Какво се случи с колата, която ви подариха като победител от „Капките“? Карате ли я?
– Да!
– Какъв урок научихте от „ Х фактор “, където изгря вашата зезда?
– „ Х фактор “ ми оказа помощ в първите стъпки на огромната сцена. Целият екип на шоуто, дружно с менторите, вокалните педагози и, несъмнено, публиката ти дават един от най-важните уроци – с цел да си сполучлив актьор, е нужно да полагаш старания за развиването си всеки ден.
– От ранна възраст дублирате герои в анимационни филми, измежду които „ Аристокоткитe “, „ Книга за джунглата “, „ Зън-зън “, „ Мечето Падингтън “ и „ Смелата Ваяна “ („ Moana “). Бихте ли разказали кой облик ви е обичан и за какво?
– Всички мъничета, които съм озвучавала, си ги обичам доста! Те са като мои други лица, които от време на време демонстрирам даже и в същинския живот. Последният ми обичан воин е смелата Ваяна. Тя е въплъщение на борбения дух, който би трябвало да има всяко едно момиче!
Васил Тосев: Яжте към 500 грама храна дневно
За да сте добре, би трябвало да измененията напълно метода си на живот, твърди единственият българин, танцуващ дервиш, свалил 45 кг за 2 месеца
– Василе, твоят живот е заслужен за разказ – човек, който е шеф на оръжеен магазин и тежи над 100 кг, внезапно взема решение да промени живота си, посвещава се на укривам йога и става първият достоверен танцуващ дервиш у нас… Какъв човек беше преди тази промяна?
– Обикновен човек, като всички останали. Ходех на работа, в почивните дни излизах на лов. Естествено, когато качих много килограми, стопирах лова, защото беше мъчно напредването, пък и не можех да вървя – задъхвах се даже като минавах 5-6 метра. Пиех доста медикаменти и потеглих по доктори.
– Имал си цялостен поменик от болести…
– Доста бяха. Най-лошото беше със сърцето – непрекъснато излизаше отвън темп, имаше доста запушвания, трябваше да се прави интервенция за байпас. Вдигах доста високо кръвно, и то много постоянно, след което непосредствено припадах. Това ме тласна към решението първо да си оправя физическото здраве. Никога не съм желал да се занимавам с нещо духовно, само че това се случи последователно, след дълги години практики по укривам йога. Точно те провокираха най-голямата промяна в тялото ми.
– Какво съставлява тази промяна – някакво привидение, сън?
– Сънуванията и виденията са артикул на нашия разум и не са действителни. Реалността или тая пауза, която се получава в мислите в някакъв миг при медитацията – това не е прекарване, обаче пък след него всичко е напълно друго. Почваш да гледаш на нещата по тотално друг метод. След това като че ли започваш да живееш за пръв път, ставаш доста по-жив, доста по-жизнен и деятелен.
– Кой те насочи към суфизма?
– Моят преподавател Шибенду Лахири от Индия, който, идвайки в България, непрекъснато говореше за суфите, пускаше суфи музика. Това предизвика някакъв интерес към тези хора. Естествено той говореше за индийските суфи – напълно друг медал от това, което е тук при нас. След това идваха дервиши в Пловдив, които показаха танца на въртящите дервиши или ритуала сема. Това бяха същински дервиши, не някакъв танцов състав, с същински шейх от град Коня в Турция. Когато за пръв път видях този танц, той ме сграбчи. Просто на момента си споделих, че би трябвало да стартира да го върша. На другия ден си накупих книги на Руми, зачетох се и още същия ден започнах да се въртя. След това нещата се случиха като на кино. Запознах се с правнучката на Мевляна – Есин Челеби, тя гостува в Пловдив, и по този начин стартира всичко.
– Някои хора у нас поставят знак на тъждество сред Руми и исляма.
– Руми споделя, че суфите имат една единствена вяра и това е любовта, любовта към божественото, без значение от коя вяра си. Всеки може да отиде при тях. Призивът му е: „ Ела, ела, който и да си, даже да си богохулник и на огъня се кланяш, даже да си пристъпил своите клетви стотици пъти, отново ела. Нашата врата не е вратата на отчаянието. Ела подобен, какъвто си “. Неслучайно когато Руми умира, на неговото заравяне в Коня се събират хора от безусловно всички националности и религии. Мюсюлманите отишли при градоначалника и споделили: „ Как може, ние сме възпитаници, които погребват своя шейх, а тук има хора, които не са мюсюлмани “. Тогава един евреин споделил: „ За нас Мевляна беше като хляба, а кой не е гладен? “. Един християнин споделил: „ За нас той беше като слънцето и всеки желае да бъде под неговите лъчи “. Така че градоначалникът разрешил и до ден сегашен на 17 декември, когато е умрял Руми, в Коня се събират над милион негови поклонници.
– Тоест суфите не са фракция, нито се постанова да приемаш исляма, с цел да бъдеш дервиш?
– Абсолютно не, аз съм си християнин. Може би някои го свързват с исляма, тъй като е зародил по тези земи – Коня, където формалната вяра е ислям. Руми се е родил мохамеданин, само че когато се случва просветлението в него, той споделя: „ Аз не съм мохамеданин, не съм евреин, не съм християнин; не съм българин, турчин или грък. Нищ съм. Вече ме няма “.
– Все още ли си единственият българин, достоверен дервиш, отдаден в тайнството на суфизма?
– В Коня споделиха в формалната стратегия на Шеб’и Арус, че за пръв път измежду тях има българин. „ Шеб’и Арус “ значи женитба или „ денят, в който Руми се съединява с божественото “. При суфите гибелта се чества, защото човек се съединява с божественото.
– Суфизмът приема другите религии, само че по какъв начин те го одобряват?
– Специално за Мевляна няма вяра, която да го отхвърля. Всички религии одобряват Руми, защото неговата вяра е любовта. А няма вяра, която да я отхвърля.
* Рут Колева се пусна по бански
* Ненчо Балабанов е влюбен
* Райна още реве за умрялото си куче
* Станимир Гъмов си търси едрогърдесто гадже
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 17 ЯНУАРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ