Кирил Ефремов: 90 процента от мъжете са под чехъл
– Кирил, новият сценичен сезон към този момент стартира. Какви планове ти предстоят на сцената, а и отвън нея?
– Предстоят ми подготовки на нова пиеса с доста прекрасен състав, за която към този момент сме решили да не издаваме повече. Иначе не преставам да играя в Сатиричния, като сега сме на турне. Сега бяхме в Карлово, а на 25 септември ще сме във Варна. Засега нямам нови кино планове, вероятно може да има продължение на сериала “Ние, нашите и вашите ”, само че не се знае по кое време.
– А чака ли се нов сезон на станалия към този момент паметен сериал “Под прикритие ”?
– Старото управление на малкия екран сподели, че го затваря, само че това не зависи от нас. Много е неприятно като си направил нещо хубаво, то да спре и хората непрекъснато ме питат – за какво? Неприятно е, тъй като би трябвало непрестанно да обясняваш и да отговаряш на такива въпроси. По същия метод ме питат и за “Ние, нашите и вашите ”.
– Стана известно, че ти ще играеш във “Възвишение ” по нашумелия разказ на Милен Русков. С какво те предизвика ролята?
– Провокира ме не самата роля, а романът и това, че е толкоз комплицирано нещо да успеем да го заснемем на кинолента. Самата концепция на кино лентата е доста забавна, а книгата е в действителност страхотна, не инцидентно има европейска премия за литература. Това е продукция с значителен мащаб. Искам да благодаря на всички от екипа, тъй като в действителност бяха доста тежки изискванията – съвсем на ръба, само че единствено и единствено да станат сцените, всички се бяхме отдали на 100 %. Самата група, дружно с режисьора си казахме, че би трябвало да го създадем и да се издържи. За да се подготвим даже ходихме на лагери преди този момент. Моята роля е на Петко Страшника, не е съществена, само че непрекъсната.
– Предателството е една от главните тематики в тази продукция. Това наша национална линия ли е съгласно теб?
– Когато ножът опре до кокала, всеки се избавя поединично и е подготвен да съобщи даже личния си брат. Това в действителност ни е национална линия, въпреки всичко сме предали и най-големия българин – Левски, по този начин че…
– В спектакъла “Джина и Фидел ” ти също си в ролята на бунтовник – на Фидел Кастро. Как се промени отношението ти към него, откакто ти се наложи да влезеш в кожата му?
– Това е доста забавно. Просто аз съвсем нищо не знаех за този човек, с изключение на от новините и малкия екран, само че след това прочетох доста неща и се оказа, че Фидел Кастро е една доста огромна персона – концепциите и това, за което се е борил са в действителност значими. Има една американска агитация против него, аз не го пазя, само че в случай че е бил подобен огромен деспот, както го дефинират – нямаше да го обичат толкоз доста хората. Така че, той е бил в действителност мощен човек и съм доста благополучен, че с помощта на шефа на Сатиричния спектакъл проф. Здравко Митков имах шанса да изиграя тази роля. Той пристигна и ми даде текста да го прочета, а след това ме попита – какво мислиш? Прочетох пиесата 7 пъти за един ден, толкоз ми хареса. Общо взето стана ролята и мисля, че се получи доста положително зрелище.
– Как си обясняваш, че Кастро съумява да оцелее след 637 опита за нападение над него?
– Ами, той го споделя като текст – не отивам там, където желаят да ме убият, той не води война с тези хора. Естествено е имал и огромна защита, то и представлението е такова – все едно е в бункер отвред.
– Какво от Фидел биха могли да вземат родните политици?
– Ох, те да имаха единствено 10 % от неговите качества! Много неща могат да вземат – най-много постоянството и честността, които за българския политик не са доста присъщи. Фидел е бил доста непрекъснат човек и не инцидентно е удържал на толкоз нападки.
– Какво е общото сред филмовата легенда Джина Лолобриджида и кубинския водач?
– В пиесата се сблъскват два свята, тъй като тя живее в Италия и идва от една капиталистическа страна и първоначално го мисли за сатрап, за палач, само че след това нещата се трансформират, само че не желая да издавам повече от пиесата.
– Според теб в действителност ли е имало обич сред Джина и Фидел?
– Това не е обект на нашата пиеса, има го единствено загатнато в някакъв шести проект. Като знам какъв брой освен харизматичен, само че и интелигентен човек е бил Фидел – 100 % може би е имало нещо, само че това си го знае единствено тя към този момент.
– За Йорданка Христова и Фидел Кастро също се носят всевъзможни митове. Тя пристигна ли да гледа спектакъла?
– Не е пристигнала да го гледа, най-малко не съм схванал за това. Надявам се да прочете изявлението и да пристигна да го гледа през октомври, когато отново ще го играем в Сатиричния спектакъл. Ето, поканвам я от трибуната на вашия вестник!
– А ти посещавал ли си Куба?
– Не съм, тъй като имам уплах от самолети, единствено в Европа съм пътувал. Сега започнахме да играем представления в чужбина, тъй че ми се постанова много постоянно да пътуваме със аероплан и към този момент започнах да привиквам, а пък и уискито е наложително! (Смее се.) Успокоява. Даже ми следва турне в Америка с “Мъже под чехъл ” през ноември.
– Често играеш функции на бунтовник. Срещу какво в родната реалност ти се желае да се бунтуваш?
– Бунтувах се, когато бях още студент – на 20 години, а в този момент против какво да се бунтувам? Може би бих желал да има повече почтеност и доброжелателност от политиците по отношение на народа. Естествено, бих желал и да се дават повече пари за просвета и обучение. Без тях една нация се опростачва, имам възприятието, че у нас това е преднамерено. Вълнува ме и това, че децата ни сега са толкоз свободни, а в действителност отвред ги заливат с най-различни нелепости, които са принудени да гледат и слушат, само че добре, че има и групи, като “Ъпсурт ”, които вършат разнообразни текстове и споделят доста истини.
– Кои други тематики те вълнуват?
– Притеснява ме обезлюдяването в селата и дребните градове. Това в действителност е проблем и ми се ще да надигнем глас и да си кажем нещата. Както споделя моят другар Влади Въргала – всички ръчкат да са в София, само че да не забравяме, че хан Аспарух не е бил софиянец, когато е основал българската страна. Много са тематиките, които ме вълнуват. Не ми харесва цялото това напрежение и този огромен, неспиращ преход у нас към този момент толкоз години. Всъщност ние не сме в преход, преходът от дълго време е минал, само че това примерно доста хора не могат да го схванат и споделят – Е, по кое време ще се оправим? Друга значима тематика за мен са тези 160-180-200 лв. пенсия – това също е огромен проблем.
– Главните герои в постановката “На живо от оня свят ” са политик, публицист и фризьор-гей. Кой от трите персонажа ти е най-интересен?
– Много е прекрасен текстът. Аз играя политика, само че и фризьор-гей също е доста приятна роля. Ако се замислиш – това са трите специалности, които ръководят света – политиците, четвъртата власт – публицистите, и гей обществото, което е мощно на всички места. Тук създателят по този начин ги е направил – три разнообразни персонажа, освен като специалности, а и въобще като условия към света, само че най-после те се събират и стават другари, това обаче става горе в ада…
– Коя от актрисите, с които си работил има най-голямо възприятие за комизъм и се забавлявате най-вече с нея?
– Ами, естествено с Мария Сапунджиева и с Албена Павлова. Имаше доста смешни моменти и в сериала с Елена Петрова. Много се забавляваме в театъра с Албена Колева, несъмнено. Например аз не обичам да закъснявам и желая всичко да бъде наред в работата, по тази причина Албенчето ме назовава на подбив – Лили Иванова. Все едно съм примадона и държа всичко да ми е съвършено. (Смее се.)
– Съпругата ти ревнува ли те, когато ти се постанова да се целуваш с красиви актриси като Елена Петрова?
– Трябва да я питате нея, само че съгласно мен – не. Тя се интересува от ролята ми, а не от това с кого се целувам, а и ние във филмите не се целуваме в действителност, както мъж и жена в действителния живот. Със брачната половинка ми естествено сме имали битови кавги, само че с такива неща нямаме проблеми.
– Притеснява ли те това, че те свързат с съвсем всяка актриса, с която се снимаш?
– С всички ме пишат, с всички съм бил, дори съм имал и две извънбрачни деца, а синът ми се казвал Георги. Пишат си каквото си желаят, само че дано да пишат, да се радват. По-скоро предлагам на хората за това левче да си купят кисело мляко, вместо да го дават за такива нелепости.
– Една от постановките с твое присъединяване е “Мъже под чехъл ”. Ти самият чувстваш ли се от време на време по този начин и множеството ти познати “под чехъл ” ли са?
– (Смее се.) Това е народопсихология съгласно мен. 90 % от мъжете са под чехъл, само че какво значи да си под чехъл? Това, че се съобразяваш и уважаваш брачната половинка, или дамата, с която живееш, не значи, че си под чехъл – под чехъл значи, в случай че жена ти те командва да вземем за пример. Или също, в случай че си доста слаб, не физически, а да речем нямаш порядъчен приход и жена ти изкарва повече пари, или имаш други проблеми… Аз примерно отивам на футбол с другари, пием бира и си приказваме, само че в един миг, като на някой му звънне жена му и той – Айде, пичове, би трябвало да потеглям! (Смее се.) Ако имаме спогодба и среща, несъмнено, че и аз ще потегли, в случай че ми звънне, само че тук малко се изкривява за мъжа под чехъл. Според мен, в случай че би трябвало да бъдем откровени и почтени и погледнем статистиката за мъжкото домашно принуждение над дамата – то е голямо, тъй че този израз не е доста прецизен. Аз особено не се усещам мъж под чехъл, тъй като нямам подобен проблем, не се усещам нито натиснат от брачната половинка ми по някакъв метод.
– Успя ли да си починеш и да се заредиш по време на летните месеци?
– Последното ми зрелище беше на 2 август, а по-късно си починахме на със брачната половинка ми в Созопол, на “Смокиня ”, и във Варна. Много обичам плажен волейбол, в този момент с Ники Кънчев няколко пъти играхме дружно и резултат е еднакъв – едно на едно, тъй като не се състезаваме, а играем за наслаждение.
– Изглеждаш измършавял и в супер форма, да не би да спазваш диета?
– По-точно жена ми ми е направила стратегия по какъв начин да се храня и я съблюдавам прецизно, да вземем за пример през вчерашния ден и през днешния ден съм на любеница. Отслабнах 5-6 кг, само че желая да смъква още толкоз.
– Синът ти Ефрем също се е снимал във филм. Да стане артист ли е най-силното му предпочитание?
– Не, просто се снима един път в “Още една фантазия ”, когато беше още дребен – на 8-9 години и им трябваше момче на неговата възраст. Може би има някакви качества, само че сега няма никакъв интерес към това изкуство, а тренира футбол в “Локомотив ” София. Сега ще бъде в осми клас и още е рано да се каже към какво ще се насочи.
– Прословута е случката с кандидатстването ти в НАТФИЗ, когато си разсмял цялата комисия с “Танцът на дребното китайче ”. Как ти хрумна тази концепция?
– (Смее се.) Тази концепция пристигна, още когато бях възпитаник в студиата на Бончо Урумов, Бог да го елементарни, превъзходен преподавател. Такъв човек може би повече няма да срещна през живота си. Там пластика преподаваше Саша Хонг, а аз не съм доста еластичен и тя ме попита – Кириле, какво ще вършим с твоя танц за изпитите? А аз – ами, нещо ще измислим! После тя пристигна при мен и ми сподели, че й хрумнал танц на дребното китайче, който в действителност беше 22 секунди импровизация, само че Саша ми сподели и 2-3 придвижвания преди този момент. Смешното беше в това, че аз съм 192 см и до момента в който останалите правеха Майкъл Джексън, танго, хора, или други дълго подготвяни танци, аз направих нещо друго – дребното китайче! Това е хубавото в специалността – би трябвало да имаш фикция. Още като споделих заглавието пред комисията, в която беше и Стефан Данаилов, те започнаха да се смеят, а като свърши музиката, напряко полудяха и ме питаха какво беше това? Аз им обясних със сериозен звук, че аз, т.е. дребното китайче съм хванал една пеперуда, само че вземам решение, че тя би трябвало да живее и я пущам. Всички напряко паднаха под масата с този танц, след това го показвах и на другари, то в действителност е нещо безумно. Смее се.
– Любима мисъл?
– Много са, само че ще изтъквам една, която е на Ленин, доколкото знам, само че доста ми хареса преди много време, когато я прочетох. Тя е – не е срамно да не знаеш, срамно е да не четеш.
Нашият посетител
Популярният артист Кирил Ефремов се появява на екран едвам 15-годишен, когато Влади Въргала вижда артистичния му гений и го кани в неговото предаване – „ Коктейлите на Влади ”. Двамата работят дружно и в комедийното тв-шоу “Шаш ” с Кофи Бабоне. Повлиян от магията на актьорската специалност, Кирил кандидатства в НАТФИЗ и е признат в класа на проф. Здравко Митков. След завършването си играе в редица театри, а от 2005-та е артист в Сатиричния спектакъл “Алеко Константинов ”. Голяма популярност му носят функциите на Тишо Близнака от хитовия сериал „ Под прикритие “ и на Христо от „ Ние, нашите и вашите “. Кирил бе и измежду основните фигури в телевизионното риалити „ Къртицата “. От 15 години той е женен за красивата инструкторка по аеробика Елена, с която се срещат във фитнеса. Двамата имат наследник – Ефрем, кръстник на който е най-хубавият му другар Влади Въргала.
– Предстоят ми подготовки на нова пиеса с доста прекрасен състав, за която към този момент сме решили да не издаваме повече. Иначе не преставам да играя в Сатиричния, като сега сме на турне. Сега бяхме в Карлово, а на 25 септември ще сме във Варна. Засега нямам нови кино планове, вероятно може да има продължение на сериала “Ние, нашите и вашите ”, само че не се знае по кое време.
– А чака ли се нов сезон на станалия към този момент паметен сериал “Под прикритие ”?
– Старото управление на малкия екран сподели, че го затваря, само че това не зависи от нас. Много е неприятно като си направил нещо хубаво, то да спре и хората непрекъснато ме питат – за какво? Неприятно е, тъй като би трябвало непрестанно да обясняваш и да отговаряш на такива въпроси. По същия метод ме питат и за “Ние, нашите и вашите ”.
– Стана известно, че ти ще играеш във “Възвишение ” по нашумелия разказ на Милен Русков. С какво те предизвика ролята?
– Провокира ме не самата роля, а романът и това, че е толкоз комплицирано нещо да успеем да го заснемем на кинолента. Самата концепция на кино лентата е доста забавна, а книгата е в действителност страхотна, не инцидентно има европейска премия за литература. Това е продукция с значителен мащаб. Искам да благодаря на всички от екипа, тъй като в действителност бяха доста тежки изискванията – съвсем на ръба, само че единствено и единствено да станат сцените, всички се бяхме отдали на 100 %. Самата група, дружно с режисьора си казахме, че би трябвало да го създадем и да се издържи. За да се подготвим даже ходихме на лагери преди този момент. Моята роля е на Петко Страшника, не е съществена, само че непрекъсната.
– Предателството е една от главните тематики в тази продукция. Това наша национална линия ли е съгласно теб?
– Когато ножът опре до кокала, всеки се избавя поединично и е подготвен да съобщи даже личния си брат. Това в действителност ни е национална линия, въпреки всичко сме предали и най-големия българин – Левски, по този начин че…
– В спектакъла “Джина и Фидел ” ти също си в ролята на бунтовник – на Фидел Кастро. Как се промени отношението ти към него, откакто ти се наложи да влезеш в кожата му?
– Това е доста забавно. Просто аз съвсем нищо не знаех за този човек, с изключение на от новините и малкия екран, само че след това прочетох доста неща и се оказа, че Фидел Кастро е една доста огромна персона – концепциите и това, за което се е борил са в действителност значими. Има една американска агитация против него, аз не го пазя, само че в случай че е бил подобен огромен деспот, както го дефинират – нямаше да го обичат толкоз доста хората. Така че, той е бил в действителност мощен човек и съм доста благополучен, че с помощта на шефа на Сатиричния спектакъл проф. Здравко Митков имах шанса да изиграя тази роля. Той пристигна и ми даде текста да го прочета, а след това ме попита – какво мислиш? Прочетох пиесата 7 пъти за един ден, толкоз ми хареса. Общо взето стана ролята и мисля, че се получи доста положително зрелище.
– Как си обясняваш, че Кастро съумява да оцелее след 637 опита за нападение над него?
– Ами, той го споделя като текст – не отивам там, където желаят да ме убият, той не води война с тези хора. Естествено е имал и огромна защита, то и представлението е такова – все едно е в бункер отвред.
– Какво от Фидел биха могли да вземат родните политици?
– Ох, те да имаха единствено 10 % от неговите качества! Много неща могат да вземат – най-много постоянството и честността, които за българския политик не са доста присъщи. Фидел е бил доста непрекъснат човек и не инцидентно е удържал на толкоз нападки.
– Какво е общото сред филмовата легенда Джина Лолобриджида и кубинския водач?
– В пиесата се сблъскват два свята, тъй като тя живее в Италия и идва от една капиталистическа страна и първоначално го мисли за сатрап, за палач, само че след това нещата се трансформират, само че не желая да издавам повече от пиесата.
– Според теб в действителност ли е имало обич сред Джина и Фидел?
– Това не е обект на нашата пиеса, има го единствено загатнато в някакъв шести проект. Като знам какъв брой освен харизматичен, само че и интелигентен човек е бил Фидел – 100 % може би е имало нещо, само че това си го знае единствено тя към този момент.
– За Йорданка Христова и Фидел Кастро също се носят всевъзможни митове. Тя пристигна ли да гледа спектакъла?
– Не е пристигнала да го гледа, най-малко не съм схванал за това. Надявам се да прочете изявлението и да пристигна да го гледа през октомври, когато отново ще го играем в Сатиричния спектакъл. Ето, поканвам я от трибуната на вашия вестник!
– А ти посещавал ли си Куба?
– Не съм, тъй като имам уплах от самолети, единствено в Европа съм пътувал. Сега започнахме да играем представления в чужбина, тъй че ми се постанова много постоянно да пътуваме със аероплан и към този момент започнах да привиквам, а пък и уискито е наложително! (Смее се.) Успокоява. Даже ми следва турне в Америка с “Мъже под чехъл ” през ноември.
– Често играеш функции на бунтовник. Срещу какво в родната реалност ти се желае да се бунтуваш?
– Бунтувах се, когато бях още студент – на 20 години, а в този момент против какво да се бунтувам? Може би бих желал да има повече почтеност и доброжелателност от политиците по отношение на народа. Естествено, бих желал и да се дават повече пари за просвета и обучение. Без тях една нация се опростачва, имам възприятието, че у нас това е преднамерено. Вълнува ме и това, че децата ни сега са толкоз свободни, а в действителност отвред ги заливат с най-различни нелепости, които са принудени да гледат и слушат, само че добре, че има и групи, като “Ъпсурт ”, които вършат разнообразни текстове и споделят доста истини.
– Кои други тематики те вълнуват?
– Притеснява ме обезлюдяването в селата и дребните градове. Това в действителност е проблем и ми се ще да надигнем глас и да си кажем нещата. Както споделя моят другар Влади Въргала – всички ръчкат да са в София, само че да не забравяме, че хан Аспарух не е бил софиянец, когато е основал българската страна. Много са тематиките, които ме вълнуват. Не ми харесва цялото това напрежение и този огромен, неспиращ преход у нас към този момент толкоз години. Всъщност ние не сме в преход, преходът от дълго време е минал, само че това примерно доста хора не могат да го схванат и споделят – Е, по кое време ще се оправим? Друга значима тематика за мен са тези 160-180-200 лв. пенсия – това също е огромен проблем.
– Главните герои в постановката “На живо от оня свят ” са политик, публицист и фризьор-гей. Кой от трите персонажа ти е най-интересен?
– Много е прекрасен текстът. Аз играя политика, само че и фризьор-гей също е доста приятна роля. Ако се замислиш – това са трите специалности, които ръководят света – политиците, четвъртата власт – публицистите, и гей обществото, което е мощно на всички места. Тук създателят по този начин ги е направил – три разнообразни персонажа, освен като специалности, а и въобще като условия към света, само че най-после те се събират и стават другари, това обаче става горе в ада…
– Коя от актрисите, с които си работил има най-голямо възприятие за комизъм и се забавлявате най-вече с нея?
– Ами, естествено с Мария Сапунджиева и с Албена Павлова. Имаше доста смешни моменти и в сериала с Елена Петрова. Много се забавляваме в театъра с Албена Колева, несъмнено. Например аз не обичам да закъснявам и желая всичко да бъде наред в работата, по тази причина Албенчето ме назовава на подбив – Лили Иванова. Все едно съм примадона и държа всичко да ми е съвършено. (Смее се.)
– Съпругата ти ревнува ли те, когато ти се постанова да се целуваш с красиви актриси като Елена Петрова?
– Трябва да я питате нея, само че съгласно мен – не. Тя се интересува от ролята ми, а не от това с кого се целувам, а и ние във филмите не се целуваме в действителност, както мъж и жена в действителния живот. Със брачната половинка ми естествено сме имали битови кавги, само че с такива неща нямаме проблеми.
– Притеснява ли те това, че те свързат с съвсем всяка актриса, с която се снимаш?
– С всички ме пишат, с всички съм бил, дори съм имал и две извънбрачни деца, а синът ми се казвал Георги. Пишат си каквото си желаят, само че дано да пишат, да се радват. По-скоро предлагам на хората за това левче да си купят кисело мляко, вместо да го дават за такива нелепости.
– Една от постановките с твое присъединяване е “Мъже под чехъл ”. Ти самият чувстваш ли се от време на време по този начин и множеството ти познати “под чехъл ” ли са?
– (Смее се.) Това е народопсихология съгласно мен. 90 % от мъжете са под чехъл, само че какво значи да си под чехъл? Това, че се съобразяваш и уважаваш брачната половинка, или дамата, с която живееш, не значи, че си под чехъл – под чехъл значи, в случай че жена ти те командва да вземем за пример. Или също, в случай че си доста слаб, не физически, а да речем нямаш порядъчен приход и жена ти изкарва повече пари, или имаш други проблеми… Аз примерно отивам на футбол с другари, пием бира и си приказваме, само че в един миг, като на някой му звънне жена му и той – Айде, пичове, би трябвало да потеглям! (Смее се.) Ако имаме спогодба и среща, несъмнено, че и аз ще потегли, в случай че ми звънне, само че тук малко се изкривява за мъжа под чехъл. Според мен, в случай че би трябвало да бъдем откровени и почтени и погледнем статистиката за мъжкото домашно принуждение над дамата – то е голямо, тъй че този израз не е доста прецизен. Аз особено не се усещам мъж под чехъл, тъй като нямам подобен проблем, не се усещам нито натиснат от брачната половинка ми по някакъв метод.
– Успя ли да си починеш и да се заредиш по време на летните месеци?
– Последното ми зрелище беше на 2 август, а по-късно си починахме на със брачната половинка ми в Созопол, на “Смокиня ”, и във Варна. Много обичам плажен волейбол, в този момент с Ники Кънчев няколко пъти играхме дружно и резултат е еднакъв – едно на едно, тъй като не се състезаваме, а играем за наслаждение.
– Изглеждаш измършавял и в супер форма, да не би да спазваш диета?
– По-точно жена ми ми е направила стратегия по какъв начин да се храня и я съблюдавам прецизно, да вземем за пример през вчерашния ден и през днешния ден съм на любеница. Отслабнах 5-6 кг, само че желая да смъква още толкоз.
– Синът ти Ефрем също се е снимал във филм. Да стане артист ли е най-силното му предпочитание?
– Не, просто се снима един път в “Още една фантазия ”, когато беше още дребен – на 8-9 години и им трябваше момче на неговата възраст. Може би има някакви качества, само че сега няма никакъв интерес към това изкуство, а тренира футбол в “Локомотив ” София. Сега ще бъде в осми клас и още е рано да се каже към какво ще се насочи.
– Прословута е случката с кандидатстването ти в НАТФИЗ, когато си разсмял цялата комисия с “Танцът на дребното китайче ”. Как ти хрумна тази концепция?
– (Смее се.) Тази концепция пристигна, още когато бях възпитаник в студиата на Бончо Урумов, Бог да го елементарни, превъзходен преподавател. Такъв човек може би повече няма да срещна през живота си. Там пластика преподаваше Саша Хонг, а аз не съм доста еластичен и тя ме попита – Кириле, какво ще вършим с твоя танц за изпитите? А аз – ами, нещо ще измислим! После тя пристигна при мен и ми сподели, че й хрумнал танц на дребното китайче, който в действителност беше 22 секунди импровизация, само че Саша ми сподели и 2-3 придвижвания преди този момент. Смешното беше в това, че аз съм 192 см и до момента в който останалите правеха Майкъл Джексън, танго, хора, или други дълго подготвяни танци, аз направих нещо друго – дребното китайче! Това е хубавото в специалността – би трябвало да имаш фикция. Още като споделих заглавието пред комисията, в която беше и Стефан Данаилов, те започнаха да се смеят, а като свърши музиката, напряко полудяха и ме питаха какво беше това? Аз им обясних със сериозен звук, че аз, т.е. дребното китайче съм хванал една пеперуда, само че вземам решение, че тя би трябвало да живее и я пущам. Всички напряко паднаха под масата с този танц, след това го показвах и на другари, то в действителност е нещо безумно. Смее се.
– Любима мисъл?
– Много са, само че ще изтъквам една, която е на Ленин, доколкото знам, само че доста ми хареса преди много време, когато я прочетох. Тя е – не е срамно да не знаеш, срамно е да не четеш.
Нашият посетител
Популярният артист Кирил Ефремов се появява на екран едвам 15-годишен, когато Влади Въргала вижда артистичния му гений и го кани в неговото предаване – „ Коктейлите на Влади ”. Двамата работят дружно и в комедийното тв-шоу “Шаш ” с Кофи Бабоне. Повлиян от магията на актьорската специалност, Кирил кандидатства в НАТФИЗ и е признат в класа на проф. Здравко Митков. След завършването си играе в редица театри, а от 2005-та е артист в Сатиричния спектакъл “Алеко Константинов ”. Голяма популярност му носят функциите на Тишо Близнака от хитовия сериал „ Под прикритие “ и на Христо от „ Ние, нашите и вашите “. Кирил бе и измежду основните фигури в телевизионното риалити „ Къртицата “. От 15 години той е женен за красивата инструкторка по аеробика Елена, с която се срещат във фитнеса. Двамата имат наследник – Ефрем, кръстник на който е най-хубавият му другар Влади Въргала.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ