Калина Митева: Евгений Онегин ме спаси
– Калина, запознай ни със себе си.
– На 19 години съм, от София, висока съм 175 сантиметра. Тази година приключих междинното си обучение в учебното заведение към съветското посолство. Имам съветски корени, едната ми баба е рускиня. Знам добре британски. Започнах да изучавам и испански, само че съм на доста начинаещо равнище. Сега в университета ще го уча по-обстойно.
– Какво ще следваш?
– Интернешънъл бизнес мениджмънт във Висшето учебно заведение по мениджмънт в София. Избрах го, тъй като си партнира с университета Кардиф Метрополитън и се получава и британска тапия. Имах съмнения дали да не отпътува в чужбина, само че взех решение, че е по-добре да взема бакалавърското равнище тук.
– Как минаха преди този момент матурите?
– Аз нямах матури. В нашето учебно заведение се учи по съветска стратегия по петобалната система. Имахме наложителен държавен изпит по съветски и по математика. По математика изкарах петица, по съветски – четворка, само че въпреки всичко изучавам езика единствено от четири години. Преди това бях в обикновено българско учебно заведение, по-късно взех решение, че е време да науча съветски и започнах от нулата. Доволна съм, тъй като този език се приказва в целия свят, както и британският. Реших да изучавам и испански, тъй като това е третият най-разпространен език.
– С какво искаш да се занимаваш откакто завършиш?
– Честно казано, към момента не знам. Накъдето ме отвее вятърът. Мисля да изучавам магистратура някъде в чужбина, най-вероятно в Англия. Обмислям го към момента, преглеждам университети, само че има време. Ще се занимавам с бизнес, несъмнено.
– А модата къде остава?
– Продължава редом. От година и половина съм модел на „ Ивет модерно “. Първото ми ревю беше на Софийската седмица на модата напролет на 2017 година Току-що бях почнала и доста се притеснявах, също така обувките ми бяха два номера по-малки. След като минах подиума, си споделих, че не е толкоз мъчно и би трябвало да вървя по-уверено, с хъс и предпочитание да върша нещата.
– Как поддържаш съвършени ограничения?
– Те би трябвало да бъдат 90-60-90 и да ги поддържаш непрекъснато, тъй като едно момиче, в случай че е прекомерно едва, не е красиво. Тялото би трябвало да е плътно, даже да се виждат малко мускули. Анорексичките към този момент не са на мода, дори в последно време има доста девойки, които са по-пълни, само че са красиво цялостни. Когато мога, отивам на фитнес, само че около завършването на учебно заведение тази година нямах доста свободно време. Цялото семейство караме ски, обичаме да вървим в Пампорово. Старая се да се храня здравословно. Не се отнемам от нищо. Мога да устоя дълго без храна, само че не виждам смисъл да го върша. Много държа на закуската, за мене тя е най-важната. През лятото акцентирам на салати и морски артикули. В момента съм огромна фенка на авокадото – мога да го хапвам с дни.
– Можеш ли да готвиш нещо или на 19 години още ти е рано?
– Семейството ми има ресторантьорски бизнес, тъй че мога да си подготвям всякакви неща. Но защото пребивавам с родителите си, това в този момент го прави мама, а аз й оказвам помощ.
– Би ли се захванала със фамилния бизнес един ден?
– Да, работила съм в ресторанта като по-малка и всяка година виждам най-малко по един-два месеца да оказвам помощ или да работя някъде другаде, с цел да си изкарам свои пари.
– Планове за по-близкото бъдеще?
– Решила съм тази година да се запиша на танци. Аз съм играла 10 години национални танци в читалище „ Димитър Динев “, пътували сме по турнета, имаме доста победи, само че в осми клас се отдадох напълно на учене, тъй като не знаех нито дума съветски. Това беше огромно предизвикателство за мен. Всички учители, защитата, дори чистачките бяха руснаци и просто няма по какъв начин да приказваш на български. Съучениците също ми помагаха и съм им доста признателна, поправяха ме, когато бърках. Мога да кажа, че на изпитите се оправих по-добре от много руснаци.
Над 700 фамилии у нас образоват децата си у дома
Никой родител не може да провали чедото си по този начин, както държавното, дотирано с налози учебно заведение, уверен е ръководителят на Асоциацията за домашно обучение
– Г-н Порумбачанов, имате ли точни данни каква част от българските деца се образоват вкъщи?
– Данните ми сигурно не са точни, точно тъй като домашните възпитаници в България нарастват прекомерно избухливо и няма физическа опция да познавам толкоз доста хора. Всяка година се срещам с нови и нови фамилии, които са решили да образоват децата си в дома. Мога сигурно да кажа, че са повече от 700… вероятно много повече.
– Нека съпоставим домашното обучение в България и по света. Къде сме ние по отношение на развитите страни в това отношение?
– Ние сме при започване на завръщането ни към тази обичайната форма на обучение. Домашното обучение е съществувало постоянно в историята на човечеството, само че както на доста места по света, по този начин и в България е било съвсем забравено за последните 150 години. Разбира се, има какво да се свърши у нас. За разлика от Съединени американски щати и Русия, където към този момент има голям брой просветителни стратегии за деца, които учат в домовете си, тук занапред се създават. В България има и сериозна политическа съпротива по отношение на домашното обучение (за разлика от горепосочените две страни, където има солидна политическа подкрепа), която за жалост не е по никакъв начин градивна – дължи се на първо място на незнание, тесногръдство и боязън. Страх, че родителите могат да възпитават и образоват децата си по-добре и надалеч по-адекватно от стандартите, признати в стандартната система. За нас остава неприятното умозаключение, че нетърпящата конкуренция в областта на образованието страна има интерес от това да упражнява надзор над децата ни по повод образуването им като персони. Казано просто, посттоталитарните ни политици, с тоталитарни корени, се опасяват от хора, които мислят свободно.
– Каква е главната причина родителите у нас да избират този вид образование?
– Причините са сложни и мъчно може да се дефинира една всред всички, като съществена. Едва ли за някого са загадка всички проблеми на държавното обучение, като липса на самостоятелен метод в образованието, съгласуван с дарбите и капацитета на всяко дете, трагично закъснение на просветителните способи от научните трендове в актуалния свят, липса на директна връзка сред потребностите на трудовия пазар и подготовката на децата за действителния живот и така нататък Все отново, даже да съберем всички дефекти на стандартното обучение, те не биха имали никакво значение, в случай че родителите не ги осъзнават и не пожелаят да потърсят други възможности за образованието на децата си. Значи, въпреки всичко можем да разпознаваем една причина като основна – желанието на родителите да дадат допустимо най-хубавата подготовка и екипировка на децата си за живота, който им следва.
– Заедно със брачната половинка ми не пожелахме да делегираме права на една морално деградирала система, изпълнена с принуждение, липса на сензитивност към дребните хора и затънала в администрация и фалш, да образува характера на децата ни. Понеже ходенето на учебно заведение не е обвързвано първостепенно и единствено с придобиване на познания. Ходенето на учебно заведение построява характера, същността на децата ни като човеци. Крайният артикул не ни харесва, тъй че решението за нас бе просто.
– С какви компликации се сблъсквате най-често?
– Трудностите могат да са вътре в дома и отвън него. Държа да подчертая обаче, че компликациите не са безусловно нещо неприятно, в противен случай, те ни оказват помощ да сверим часовниците си и да създадем бързи и съответни промени, нещо, което не е допустимо за тромавата система на страната. Вътре в дома компликациите са свързани с дефектите в личните ни характери. Да си непрекъснато дружно с децата си и те с теб, значи да няма нищо прикрито сред нас. Виждаме ясно какво можем и какво не, което ни дава претекст да търсим и да намираме решения, с цел да подобряваме резултатите си, самите ние да ставаме по-добри индивиди. Проблемите отвън дома, въпреки това, са свързани на първо място с удивително несъответстващата политика на страната към фамилиите, които практикуват домашно обучение. Чиновниците са безпределно праволинейни и работят стъпили на предпоставката, че децата са благосъстоятелност на страната. Семействата, учащи децата си в домовете, би трябвало да бъдат насърчавани и хвалени за своите решения, само че вместо това те са безусловно репресирани поради виновното си решение да образоват и възпитават децата си. Да не приказваме за противозаконните дейности на страната, свързани с Решение 373 и Постановление 100 на Министерски съвет. Екипи за обсег, по модел на най-тоталитарните режими в света, обикалят домовете на родителите и безусловно ги заплашват, че ще им лишават децата, в случай че те не бъдат записани в държавно учебно заведение. Истински срам за демократична страна в XXI век.
* Зейнеб се фука с годежен пръстен
* Австрийско радио върти новото парче на Азис
* Алекс и Дани Петканови стават сватовници
* Къванч Татлъту и Тюба Бююкюстюн – в звезден тандем
Гледаме ги в „Искрите на отмъщението“ по bTV
* Ралица Чолакова – една българска цигулка в Сената на Канада
Дамата е удостоена с медал от рицарите на „ Свети Лазар “ за изключителни постижения за развиването на музиката и културата в страната
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 19 СЕПТЕМВРИ!
– На 19 години съм, от София, висока съм 175 сантиметра. Тази година приключих междинното си обучение в учебното заведение към съветското посолство. Имам съветски корени, едната ми баба е рускиня. Знам добре британски. Започнах да изучавам и испански, само че съм на доста начинаещо равнище. Сега в университета ще го уча по-обстойно.
– Какво ще следваш?
– Интернешънъл бизнес мениджмънт във Висшето учебно заведение по мениджмънт в София. Избрах го, тъй като си партнира с университета Кардиф Метрополитън и се получава и британска тапия. Имах съмнения дали да не отпътува в чужбина, само че взех решение, че е по-добре да взема бакалавърското равнище тук.
– Как минаха преди този момент матурите?
– Аз нямах матури. В нашето учебно заведение се учи по съветска стратегия по петобалната система. Имахме наложителен държавен изпит по съветски и по математика. По математика изкарах петица, по съветски – четворка, само че въпреки всичко изучавам езика единствено от четири години. Преди това бях в обикновено българско учебно заведение, по-късно взех решение, че е време да науча съветски и започнах от нулата. Доволна съм, тъй като този език се приказва в целия свят, както и британският. Реших да изучавам и испански, тъй като това е третият най-разпространен език.
– С какво искаш да се занимаваш откакто завършиш?
– Честно казано, към момента не знам. Накъдето ме отвее вятърът. Мисля да изучавам магистратура някъде в чужбина, най-вероятно в Англия. Обмислям го към момента, преглеждам университети, само че има време. Ще се занимавам с бизнес, несъмнено.
– А модата къде остава?
– Продължава редом. От година и половина съм модел на „ Ивет модерно “. Първото ми ревю беше на Софийската седмица на модата напролет на 2017 година Току-що бях почнала и доста се притеснявах, също така обувките ми бяха два номера по-малки. След като минах подиума, си споделих, че не е толкоз мъчно и би трябвало да вървя по-уверено, с хъс и предпочитание да върша нещата.
– Как поддържаш съвършени ограничения?
– Те би трябвало да бъдат 90-60-90 и да ги поддържаш непрекъснато, тъй като едно момиче, в случай че е прекомерно едва, не е красиво. Тялото би трябвало да е плътно, даже да се виждат малко мускули. Анорексичките към този момент не са на мода, дори в последно време има доста девойки, които са по-пълни, само че са красиво цялостни. Когато мога, отивам на фитнес, само че около завършването на учебно заведение тази година нямах доста свободно време. Цялото семейство караме ски, обичаме да вървим в Пампорово. Старая се да се храня здравословно. Не се отнемам от нищо. Мога да устоя дълго без храна, само че не виждам смисъл да го върша. Много държа на закуската, за мене тя е най-важната. През лятото акцентирам на салати и морски артикули. В момента съм огромна фенка на авокадото – мога да го хапвам с дни.
– Можеш ли да готвиш нещо или на 19 години още ти е рано?
– Семейството ми има ресторантьорски бизнес, тъй че мога да си подготвям всякакви неща. Но защото пребивавам с родителите си, това в този момент го прави мама, а аз й оказвам помощ.
– Би ли се захванала със фамилния бизнес един ден?
– Да, работила съм в ресторанта като по-малка и всяка година виждам най-малко по един-два месеца да оказвам помощ или да работя някъде другаде, с цел да си изкарам свои пари.
– Планове за по-близкото бъдеще?
– Решила съм тази година да се запиша на танци. Аз съм играла 10 години национални танци в читалище „ Димитър Динев “, пътували сме по турнета, имаме доста победи, само че в осми клас се отдадох напълно на учене, тъй като не знаех нито дума съветски. Това беше огромно предизвикателство за мен. Всички учители, защитата, дори чистачките бяха руснаци и просто няма по какъв начин да приказваш на български. Съучениците също ми помагаха и съм им доста признателна, поправяха ме, когато бърках. Мога да кажа, че на изпитите се оправих по-добре от много руснаци.
Над 700 фамилии у нас образоват децата си у дома
Никой родител не може да провали чедото си по този начин, както държавното, дотирано с налози учебно заведение, уверен е ръководителят на Асоциацията за домашно обучение
– Г-н Порумбачанов, имате ли точни данни каква част от българските деца се образоват вкъщи?
– Данните ми сигурно не са точни, точно тъй като домашните възпитаници в България нарастват прекомерно избухливо и няма физическа опция да познавам толкоз доста хора. Всяка година се срещам с нови и нови фамилии, които са решили да образоват децата си в дома. Мога сигурно да кажа, че са повече от 700… вероятно много повече.
– Нека съпоставим домашното обучение в България и по света. Къде сме ние по отношение на развитите страни в това отношение?
– Ние сме при започване на завръщането ни към тази обичайната форма на обучение. Домашното обучение е съществувало постоянно в историята на човечеството, само че както на доста места по света, по този начин и в България е било съвсем забравено за последните 150 години. Разбира се, има какво да се свърши у нас. За разлика от Съединени американски щати и Русия, където към този момент има голям брой просветителни стратегии за деца, които учат в домовете си, тук занапред се създават. В България има и сериозна политическа съпротива по отношение на домашното обучение (за разлика от горепосочените две страни, където има солидна политическа подкрепа), която за жалост не е по никакъв начин градивна – дължи се на първо място на незнание, тесногръдство и боязън. Страх, че родителите могат да възпитават и образоват децата си по-добре и надалеч по-адекватно от стандартите, признати в стандартната система. За нас остава неприятното умозаключение, че нетърпящата конкуренция в областта на образованието страна има интерес от това да упражнява надзор над децата ни по повод образуването им като персони. Казано просто, посттоталитарните ни политици, с тоталитарни корени, се опасяват от хора, които мислят свободно.
– Каква е главната причина родителите у нас да избират този вид образование?
– Причините са сложни и мъчно може да се дефинира една всред всички, като съществена. Едва ли за някого са загадка всички проблеми на държавното обучение, като липса на самостоятелен метод в образованието, съгласуван с дарбите и капацитета на всяко дете, трагично закъснение на просветителните способи от научните трендове в актуалния свят, липса на директна връзка сред потребностите на трудовия пазар и подготовката на децата за действителния живот и така нататък Все отново, даже да съберем всички дефекти на стандартното обучение, те не биха имали никакво значение, в случай че родителите не ги осъзнават и не пожелаят да потърсят други възможности за образованието на децата си. Значи, въпреки всичко можем да разпознаваем една причина като основна – желанието на родителите да дадат допустимо най-хубавата подготовка и екипировка на децата си за живота, който им следва.
– Заедно със брачната половинка ми не пожелахме да делегираме права на една морално деградирала система, изпълнена с принуждение, липса на сензитивност към дребните хора и затънала в администрация и фалш, да образува характера на децата ни. Понеже ходенето на учебно заведение не е обвързвано първостепенно и единствено с придобиване на познания. Ходенето на учебно заведение построява характера, същността на децата ни като човеци. Крайният артикул не ни харесва, тъй че решението за нас бе просто.
– С какви компликации се сблъсквате най-често?
– Трудностите могат да са вътре в дома и отвън него. Държа да подчертая обаче, че компликациите не са безусловно нещо неприятно, в противен случай, те ни оказват помощ да сверим часовниците си и да създадем бързи и съответни промени, нещо, което не е допустимо за тромавата система на страната. Вътре в дома компликациите са свързани с дефектите в личните ни характери. Да си непрекъснато дружно с децата си и те с теб, значи да няма нищо прикрито сред нас. Виждаме ясно какво можем и какво не, което ни дава претекст да търсим и да намираме решения, с цел да подобряваме резултатите си, самите ние да ставаме по-добри индивиди. Проблемите отвън дома, въпреки това, са свързани на първо място с удивително несъответстващата политика на страната към фамилиите, които практикуват домашно обучение. Чиновниците са безпределно праволинейни и работят стъпили на предпоставката, че децата са благосъстоятелност на страната. Семействата, учащи децата си в домовете, би трябвало да бъдат насърчавани и хвалени за своите решения, само че вместо това те са безусловно репресирани поради виновното си решение да образоват и възпитават децата си. Да не приказваме за противозаконните дейности на страната, свързани с Решение 373 и Постановление 100 на Министерски съвет. Екипи за обсег, по модел на най-тоталитарните режими в света, обикалят домовете на родителите и безусловно ги заплашват, че ще им лишават децата, в случай че те не бъдат записани в държавно учебно заведение. Истински срам за демократична страна в XXI век.
* Зейнеб се фука с годежен пръстен
* Австрийско радио върти новото парче на Азис
* Алекс и Дани Петканови стават сватовници
* Къванч Татлъту и Тюба Бююкюстюн – в звезден тандем
Гледаме ги в „Искрите на отмъщението“ по bTV
* Ралица Чолакова – една българска цигулка в Сената на Канада
Дамата е удостоена с медал от рицарите на „ Свети Лазар “ за изключителни постижения за развиването на музиката и културата в страната
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 19 СЕПТЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ