– Гуна, радваш се на разнородна публика – от деца

...
– Гуна, радваш се на разнородна публика – от деца
Коментари Харесай

Гуна Иванова: Живея заради внучките

– Гуна, радваш се на разнородна аудитория – от деца до старци. И всички затаяват мирис, когато запееш. Как успяваш да достигнеш до сърцата им?
– Имам някаква сила, с която влияя и на млади, и на остарели. Самата аз доста ги обичам. Преди време едно семейство ми изпрати фотография на тяхното детенце. Казва се Тервел, в този момент е на 6 годинки. Но когато беше на 8 месеца, го снимали по какъв начин е застанал на крачета и на ръчички, главата му е изправена и гледа в тв приемника. А на екрана съм аз. Родителите му ми споделиха, че каквито и лудории да прави, сега, в който запея, заставал по този метод и не откъсвал очи от екрана. Само поради едно такова нещо си заслужава…

– Покойният ти брачен партньор е казвал: „ Като тебе друга нема! ” Какво друго си спомняш за него?
– Той ме караше да се усещам специфична, обичана. Когато започнех да домакинствам, ми споделяше: „ Не, ти си актьор, ти си певица, вземи децата и идете в другата стая да ги учиш да пеят. Аз ще свърша всичко ”. Или пък като ме видеше, че съм напрегната, че не съм в кондиция, излизаше някъде. След половин час се връщаше с козметичката в колата, водеше я да ми прави масаж. Тя и до ден сегашен се чуди: „ За първи път видях мъж да пристигна, да ме вземе и да ме заведе да масажирам на жена му ”.

– Наистина си била за завиждане…
– Посред нощите непроменяемо ме чакаше пред културния дом на ГУСВ с колата, изчистена, затоплена… И сътрудниците се майтапиха: „ Ей, тази Гуна, като кралица я посрещат! ” Беше любов огромна, може би тъй като ни е била дадена за малко. Бях единствено на 38, когато останах вдовица. Момичетата в този момент още не се омъжват на тези години, а аз останах сама с две деца.

– Останала си вдовица напълно млада, само че няма по-голяма болежка за една майка, която като теб е изгубила дете. Има ли нещо, което може да излекува тази рана?
– Нищо не може да излекува такава болежка. Нито времето, нито многото изплакани сълзи.

– Не се ли страхуваш, че времето ни се изплъзва като пясък сред пръстите?
– За момент свършва времето. На мен най-бавно ми е минавало то в страданията – години тежки като планини, като че ли са вечност… Зависи от каква позиция гледаш времето. Ако е от позицията на човек, който чака нещо да му се случи, дните му се костват години. Ако е човек, който се любува на нещо, му се коства, че в действителност изтича като вода сред пръстите му.

– Имаш ли някаква загадка, която поддържа млади духа и тялото ти? Само генът задоволителен ли е?
– Ооо, несъмнено, че не е. Това, че вървя в планината, ме зарежда. Жените вършат лечения с О2, а аз се зареждам по натурален път. Играя гимнастика, а тя, споделят, извайва тялото. Макар че и тука дадох обратно – ваеш, ваеш, но не се получава. Започнах да се отнемам от всякакви храни, само че очевидно е пренареждане на хормоните, натрупвания… Благодаря на Бога, че към момента наподобявам обичайно.

– Спазваш някакви диети, по този начин ли?
– Не, никакви диети не съблюдавам, само че си споделям – няма да хапвам самун. Сутрин мога да щипна една филийчица, само че по-нататък виждам да не хапвам. Е, организмът си го изисква. Понякога, като се появи пустата алчност, и… всичко се сгромолясва. И въпреки всичко като се погледна в огледалото, се усмихвам – пък, не съм толкоз отвратителна… (Смее се.) Дай Боже, почтено да одъртявам. Щом още се поглеждам, несъмнено се обичам такава, каквато съм. Бръчките не ме тормозят. Та всяка от тях е написала какво ми се е случило. Нямам и една, от която да се срамя.

– Знам, че си запалена планинарка, още ли превземаш върхове?
– Ааа, върхове…, от дълго време не… (Смее се.) Вчера като бях отново на Витоша и видях, че съм извървяла 10 км, си дадох сметка – изтощавам се към този момент. А върхове от дълго време не подчинявам. Има хора на моите години, които го вършат, само че 70 са си възраст.

– Кое ти е било по-приятно, да се катериш нагоре или да стигнеш до най-високото?
– Това е тръпката – да погледнеш от високото. Защото като се качиш горе и погледнеш, ти идва да литнеш. Това е най-сладкото! Има гледки, които можеш да видиш единствено от върха. И в живота е по този начин. Стъпка по стъпка… нагоре. Велислава ми е задавала въпроса – бабо, по какъв начин хората по този начин благоговеят пред теб, обгръщат те с внимание и те обичат? Казвам й – бабо, любовта на хората не е предмет да го намериш на улицата и да го сложиш на рамото си, нито пък идва като гръмотевица. Няма такова нещо. Тя се гради малко по малко.

Теодора Титова: Българинът изпитва носталгия по домашните гозби


Туршията, суджуците и ракията са част от нашия обичай и обичаи, уверена е кулинарната блогърка


– Теди, през днешния ден имаш хиляди почитатели във фейсбук. Разкажи ми обаче за първия си кулинарен неуспех.
– Трябва да ти призная, че когато се омъжих, не умеех да сготвям съвсем нищо. Спомням се, че един път се наложи да изпека принцеси с кайма, които, в случай че щеш ми вярвай, не се получиха. Тогава брачният партньор ми на смешка сподели: „ Леле, та ти не можеш и една принцеса да намажеш! ” Но в следствие готвенето стартира да ми харесва и в него открих нещо доста положително. То стана метод да изразя себе си и започнах да се оправям все по-добре. Всичко е въпрос на предпочитание и на пристрастеност. Имах неуспех и с прословутия сладкиш Кодрит кадир. Мисля, че от третия път съумях да го направя. Първо го подготвих в силиконова форма и когато взех решение да го обърна, всичкото мляко, яйца и захар се разляха из цялата кухня. Беше ужасна обстановка, само че аз не се предадох и на другия ден пробвах още веднъж, този път в стъклена форма, с цел да виждам какво се случва. Освен това взех решение да не последвам прецизно рецептата, а леко да скалъпвам и по моя си метод от третия път съумях да го направя както би трябвало. Няма да не помни и първия ми фасул. Направих една голяма тенджера, от която ядохме цяла седмица и открих, че би трябвало по-прецизно да преценям количествата.

– Как наподобява актуалната стопанка – с пантофи и пеньоар или с рокля, токчета и грим?
– В нашата фейсбук група има огромно наличие на млади девойки и това доста ме радва. Има и от двата вида, само че доминират младите, измежду които виждам тендецията да готвят дружно с мъжете си или мъжете да готвят, когато дамите са ангажирани. Едновремешният патриархат отстъпва и към този момент не си разделят работата на мъжка и женска. Иначе персонално аз избирам да сготвям в комфортни облекла – чеп, състезателен екип и равни обувки.

– Какво наложително би трябвало да има една стопанка в кухнята си?
– Преди всичко предпочитание. Не считам, че свръхмодерното съоръжение е значимо и определящо за качеството на храната. Когато аз започнах да се занимавам с готвене, нямах съвременна кухня и разполагах със съдове от свекърва ми. Луксозната кухня не постоянно подготвя към готвене и не е поръчител за вкусна манджа.

– Каква е кулинарната загадка, която си научила от твоите баби?
– Едната ме научи да наточвам кори за баница. За Бъдни вечер постоянно правеше тиквеник и ми позволяваше аз да опитвам. От другата ми баба пък научих да върша униклана пилешка яхния от домашна кокошка. Като дете обожавах, когато приготвяше тази манджа, да си топна непосредствено от тенджерата с филийката. Този усет се старая да го възпроизвеждам в моите гозби.

– Колко предписания знаеш?
– В блога като постове евентуално са над хиляда. Някои от тях ги знам наизуст, други се постанова да си ги напомням от старите бележници. Трябва да призная, че доста рядко дублирам предписания, тъй като все желая нещо ново и друго да опитам.

– Понеже загатна блога, може ли блогърството да бъде специалност?
– Може, да. Това е наклонност, която неотдавна се вижда у нас. Има бъдеще, само че нещата не се получават изведнъж. Нужно е доста време. Групата я направих през 2012 година, а блогът година по-късно. За това време имам над 10 милиона визити на блога ми, само че това е благодарание на доста труд, неизменност и старания даже и от страна на брачна половинка ми. Тази работа по нищо не отстъпва на елементарната. Често се постанова даже непрекъснато да работим, да качваме фотоси, да следим за съблюдаване на разпоредбите, да презентираме обещано ядене и така нататък

* Джуди Халваджиян получи „Златен скункс“


* Злокобният Тахсин Корлудаа е облик в развиване
След „Искрите на отмъщението“ артистът Тамер Левент се снима в „Истанбулска невеста“


* Пенка Кунева във виртуалната действителност на Холивуд
Близо 20 години надарената дама композира музика за хитови филми и игри


* Бен Афлек проговори за алкохолната си взаимозависимост


* Жените на милиардерите не стоят в сянката им
Лидерите в рейтинга на Forbes имат умни и мотивиращи ги съпруги, а не модифицирани и разточителни „ титли ”

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 10 ОКТОМВРИ!
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР