Френската звезда на „Левски“ Габриел Обертан пред „Труд“: В България се играе на високи обороти
– Добре пристигнал в нашата страна, Габриел! Вече сте към месец тук. Какво мислите за София и България?
– Досега всичко е доста хубаво. Приятелката ми доста харесва София. Времето също ни подхожда. Впечатлени сме какъв брой другарски са настроени българите. Още по-лесно е, тъй като множеството хора приказват добре британски. Всичко това ми оказва помощ доста за акомодацията.
– Чувствате ли се към този момент като същинска част от новия ви клуб „Левски“?
– Да, всеки ден се сприятелявам от ден на ден с моите съотборници. Искам да се опозная и с останалия личен състав в клуба. Всичко върви ужасно и нека по този начин продължава.
– Добре пристигнал в нашата страна, Габриел! Вече сте към месец тук. Какво мислите за София и България?
– Искам. Все още се оглеждам за добър преподавател. Футболният език по света е един. Но аз желая да знам езика на мястото, където играя. Разбира се, това ще бъде на базисна основа. Но несъмнено ще ми помогне в връзките.
– За един месец в България сигурно сте се срещнал с нашия футбол. Какво мислите за него?
– Признавам си, че успяхте да ме изненадате. Не съм очаквал българският футбол да е чак толкоз здрав физически. Може би е поради обстоятелството, че играя в „Левски“. Знам, че всички желаят да се потвърждават най-много против нас и излизат на страхотна борба. Футболът тук не е чак толкоз нападателен, колкото в Англия или Франция, само че несъмнено се играе на много високи обороти.
– Ясно е, че знаете – „Левски“ е един от двата огромни клуба на България, само че от дълго време не може да стане първенец. Феновете чакат вие да помогнете това най-сетне да се случи.
– Нека не забравяме, че на терена са 11 футболисти. А шампионата се печели от цялата група играчи на отбора. Аз в действителност доста желая да оказа помощ „Левски“ да стане първенец. Президентът докара няколко доста мощни футболисти това лято като Жорди Гомес и Белмонт. Мисля, че имаме задоволително мощен тим, с цел да спечелим купата. Но към момента е рано да приказваме на тази тематика – пътят е много дълъг. Но да, това е крайната ни цел.
– Вече сте гледал най-малко няколко мача по малкия екран. Какво мислите за конкуренцията на „Левски“?
– Определено по българските малките екрани върви доста футбол. Непрекъснато може да се гледа някой мач, освен български. Моето усещане е, че в Лигата дуелите са доста оспорвани. Досега гледах срещи на ЦСКА, на „Лудогорец“. Като равнище те са над останалите ни съперници. Но това не значи, че на някой от тези три тима ще е елементарно против останалите.
– Какво бяхте чули за българския футбол, преди да подпишете с „Левски“?
– Трябва да съм почтен – съвсем нищо. Знаех за ЦСКА, за „Левски и за „Лудогорец“, тъй като се бяха класирали за групите в Шампионската лига. Веднъж даже ги гледах против „Реал“ (Мадрид). За останалите тимове от шампионата не знам нищо. Сега обаче се изучавам в придвижване.
– По време на кариерата ви сте работил с известни треньори. Какво мислите за Делио Роси?
– От досегашната ни работа мога да кажа единствено, че е доста добър експерт. Вижда се, че работата му е много ефикасна. Никога до момента не съм имал италиански ментор. Тяхната известност е, че залагат доста на тактиката. За последните седмици свършихме доста неща в Левски. Ако успеем да ги използван на терена, безспорно ще имаме и положителни резултати. Мисля, че работата на Роси е в действителност добра.
– Съзнаваме българската действителност и че нямаме положителни игрища. Какво мислите за базата на българския футбол – игрища, подготвителни бази?
– Ясно е, че всичко това е друго в съпоставяне със Западна Европа. Но аз не се пробвам да се оглеждам. В края на краищата всички в България играем на едни и същи игрища, изискванията са идентични. Никога не съм разглеждал по какъв начин наподобява дадена сцена. Просто излизам на терена и се пробвам да направя по този начин, че да спечелим мача. И тук нищо в държанието ми не се е трансформирало. Знам, че доста от почитателите на „Левски“ са обикаляли много по света. Но пък и те мислят като мен. А по принцип сте прави – правилно е, че стадионите ви не са като на Запад.
– Значи не сте получил културен потрес?
– Не, няма такова нещо. Играх и в Русия. Там изкарах шест месеца и множеството игрища не са доста по-хубави от тези в България.
– В отминалия кръг на международните квалификации Франция не съумя да победи Люксембург. Гледахте ли мача? Как е допустимо това?
– Следих дуела, несъмнено. Няколко дни преди този момент победихме Холандия с 4:0. Всички са очаквали да разгромим Люксембург. Но погледнете статистиката – Франция е владяла 75 % топката. Люксембург единствено се е защитавал. Трудно е да се играе против подобен противник.
– Знаете ли против кой тим е идващият мач на Франция?
– Да, несъмнено, че знам. И се надявам да спечелим. На нас наложително ни би трябвало добър резултат, в сравнение с вас.
– Вие сте бил единствено на 5 години, когато България победи Франция на „ Парк де Пренс “. Имате ли някакви мемоари от този незабравим за нас мач?
– Спомени нямам. Но знам историята. Давид Жинола губи топката и по този метод оказа помощ на България да вкара надвит гол. Не сме се класирали. Но в действителност – бил съм прекомерно дребен тогава. Гледал съм фотоси, всеки говореше за Жинола и за някакъв фаул. Надявам се, че в този момент ще вземем реванш за този ден.
– Мислите ли, че България още веднъж може да спре Франция за класиране на международно състезание?
– Не имам вяра. Ние имаме превъзходни футболисти. Вярно, че са още млади. Но подобен гений като Килиън Мбапе, Пол Погба и всички останали няма никой различен отбор по света. Да ни спрете нямам доверие. Най-много можете да ни забавите.
– Как виждате крайното класиране в нашата група на международните квалификации?
– Франция ще приключи преди всичко. Само това ме интересува в действителност. Мисля, че Швеция ще е втора. Останалите… Не знам и не ме интересува.
– Имате доста мачове в младежките обединения на националните тимове на Франция. Но в никакъв случай не сте играл за първия тим. Мислите ли, че Левски може да ви помогне да извършите дебют за „ петлите “?
– Може би. Левски не е толкоз огромен, колкото тимовете във Франция. Но кой знае? В момента не мисля за сходни неща. Моето бъдеще е „Левски“. Искам да играя добре. Последните два сезона бяха тежки за мен поради многото травми. Моята цел е да се любувам на футбола. А в случай че пристигна повиквателна – супер! Но сега съм фокусиран единствено върху „Левски“.
– Кажете ни повече за старта на вашата кариера в Бордо, това е един от най-популярните френски тимове.
– Да, там действително стартира всичко. Стартира същинската ми професионална кариера. Като дете първо бях в моя роден отбор. Аз съм от Париж и играх в едно малко отборче, което е до столицата. Когато навърших 13 години, отидох в академията на „Пари Сен Жермен“. Там изкарах две години. Когато станах на 16, подписах контракт с „Бордо“. Това е същинското начало на моята кариера.
– Вярно ли е, че сте работил в магазините „ Икеа “?
– Не, не, татко ми работеше. Аз в никакъв случай не съм бил там.
– Какво е възприятието да преминеш в „Манчестър Юнайтед“? Да чуеш, че подобен клуб те желае?
– Една изпълнена фантазия. Всеки млад футболист желае да играе в тим от подобен сан. Моята фантазия се сбъдна. Но това е все едно да рестартираш кариерата си. Трябва да се адаптираш към цялото това напрежение. „Манчестър Юнайтед“ е един от най-големите тимове, в които можеш да отидеш.
– Как разбрахте за интереса от „Юнайтед“?
– Знам, че ме следяха от времената, когато бях на 14-15 години. Гледали са ме в мачове на децата на „Пари Сен Жермен“ и младежите на „Бордо“. Майка ми обаче имаше изискване – първо да завърша учебно заведение. Затова и не можех да мисля за трансфер. Времето пристигна, когато бях на 19 години.
– Помните ли първия си диалог със сър Алекс Фъргюсън?
– Да. Говорихме, когато подписвах контракта. А тъкмо по това време бях контузен. Дори се опасявах, че може да се откажат от мен. Точно тогава ме преследваха много контузии. Мислех, че сър Алекс може към този момент да не ме желае. Но той ми сподели да не се тормозя. И ме окуражи, че ще се изцелявам и скоро ще бъда изцяло подготвен. Бях извънредно горделив, че ставам част от „Манчестър Юнайтед“.
– Какъв човек е сър Алекс?
– Много хора може би имат неверно усещане. Сър Алекс е като татко за футболистите си. Държи на околните връзки, непрестанно приказва с някого персонално. Не е този, който си мислите, когато го гледате по малкия екран – прекомерно прецизен и леден. Много е другарски надъхан към футболистите и е сбъдната фантазия да си при него.
– Помните ли първия ден в съблекалнята на „ Олд Трафорд “? С кого разговаряхте първо?
– Мисля, че беше с младите в отбора. Като Дани Уелбек и Крис Смолинг. А Патрис Евра незабавно пристигна да се срещнем, тъй като въпреки всичко е французин. Той най-много ми оказа помощ да се приспособявам в „ Юнайтед “.
– Какви бяха връзките ви с Димитър Бербатов?
– Той е доста безшумно момче. Говореше съвсем единствено с Неманя Видич. Не е от разговорливите. Не е като на терена, където прави страхотни неща. Когато не играем, обича да е самичък със себе си.
– Харесвахте ли го като нападател?
– О, несъмнено. Берба е един от най-хубавите, с които съм играл. Както и Скоулс, и Гигс.
– Познавате ли други български футболисти?
– Окей, несъмнено – Стоичков. Нищо, че той към този момент е по-възрастен. Най-много познавам Димитър и сегашните ми съотборници в „Левски“.
– Може би забравяте Стилиян Петров?
– Да, да, Петров беше извънреден в „Астън Вила“.
– Когато подписахте с „Манчестър Юнайтед“, евентуално сър Алекс ви е виждал като заместител на Кристиано Роналдо, който същото лято отиде в „Реал“ (Мадрид). Защо не успяхте да извършите трайна кариера на „ Олд Трафорд “?
– О, да сменя Кристиано е прекомерно мощно съпоставяне. Никога не съм отивал в тим, с цел да променям някого. Искам да съм си аз. Както споделих, аз подписах контузен с „Юнайтед“. По това време Нани също се представяше доста мощно, по този начин беше и с Антонио Валенсия. Разберете – „Манчестър Юнайтед“ е сложен клуб, в който елементарно не се пробива. Вътрешната конкуренция е голяма. Изкарах две страхотни години, само че най-после трябваше да си потегли. Исках непременно да играя.
– Следващата ви спирка бе Нюкасъл, един също извънредно известен британски клуб.
– Да, популярен клуб – в този момент и в исторически проект. Един от най-популярните в Англия. Много беше хубаво в „Нюкасъл“. Там изкарах пет години и имах опция да играя. За страдание в един миг отново получих серия травми, които забавиха развиването ми. Но във футбола има „ горе и долу “, наясно сте. И откакто си вътре в играта, би трябвало да го приемеш.
– Как решихте да отидете в „Анжи“ (Махачкала)?
– Договорът ми с „Нюкасъл“ изтичаше. Първоначално задачата ми беше да се върна във френския футбол. Но Анжи беше доста настойчив за моя автограф. Дадоха ми да схвана, че съм значим за тях. И считам, че в действителност беше по този начин. Не съм сбъркал.
– Какво се случи с плана „Анжи“? Там бяха международни звезди като Роберто Карлуш и Самуел Ето’о, само че триумфи нямаше.
– Да, те купиха огромни играчи. Но факт е, че не съумяха да създадат огромни резултати. Това не става за една година. Подобен план се нуждае най-малко от 3-4 сезона, с цел да проработи. Дори и повече. За такава цел би трябвало да не сменяш треньора, да държиш футболистите. А не всяко лято да привличаш нови и да освобождаваш старите играчи.
– Казват, че било много рисково да се живее в Махачкала?
– Не, не беше рисково. Никога не съм се чувствал изплашен или заплашен.
– Какъв опит ви даде съветският футбол?
– Доста друга лига е. Повечето тимове залагат главно на отбраната. За нападателите е доста мъчно да преборят подобен вид противници. Освен това е мъчно с метеорологичните условия, би трябвало в действителност огромно изпитание да се адаптираш към времето в тази страна. Пак ще се повторя, че футболът си е… футбол на всички места. Но с цел да успееш, би трябвало да свикнеш и с близките неща.
– Виждате ли някои общи неща сред живота и футбола в България и Русия?
– Всъщност – не. Много разнообразни шампионати са. В България се залага повече на техниката. Общото нещо е наблягането на физическия аспект.
– След Махачкала се върнахте за шест месеца в Англия с екипа на „Уигън“. Защо не останахте по-дълго?
– Такъв беше проектът. Подписах с „Уигън“, тъй като се познавах с треньора. Исках да оказа помощ на тима да остане в Чемпиъншип. Не стана. А аз не желаех да остана повече и да играя в третото равнище на британския футбол. Трябваше да напусна и да опитам нещо друго.
– Не искахте ли да продължите в Англия? Тя е като ваша втора татковина.
– Ако можеше, щях да остана. Но това не беше фикс концепция за мен. Като всеки уважаващ се футболист желаех непременно да играя. Не е значимо в коя страна си, а да си вършиш работата. Вярно е, че изкарах в Англия прекалено много години, само че не скърбя, че към този момент не съм там.
– Колко дълго се виждате в „Левски“?
– Не знам. Нека стартираме с две години, колкото ми е договорът.
– Нека приключим с още един въпрос за френския футбол. Какво успяхте да извършите, с цел да създадете най-големите гении като Мбапе, Дембеле и Погба? Кой откри тези момчета?
– Откри ги системата ни, която гради гении. Погба обаче отиде доста млад в „Манчестър Юнайтед“ за първия си престой в клуба. Ние във Франция имаме доста положителни треньори за юноши. Френската футболна академия е международно известна от години. Не забравяйте, че наш артикул са звезди като Тиери Анри и Никола Анелка. Ние не стопираме да произвеждаме футболисти.
– Мислите ли, че „Пари Сен Жермен“ е задоволително мощен да завоюва Шампионската лига?
– Да, мисля, че е. Няма да стане за една година. Клубът се пробва да купува международни звезди и един ден триумфът ще се случи. Но първо мегазвездите би трябвало да се приспособяват и към живота, и към съблекалнята, и един към различен. Надявам се, че ще съумеят. В ПСЖ е съсредоточен доста гений, доста искра. И в случай че съумеят във времето да станат и едно цяло, ще стане.
– Тази година „Манчестър Юнайтед“ се завръща в Шампионската лига. До къде ще стигне?
– Има положителни шансове даже да я завоюва. Клубът направи доста качествени покупки през лятото като Лукаку да вземем за пример. А Пол Погба към този момент възстановява същинското международно равнище. Шансовете им в действителност са положителни.
– Досега всичко е доста хубаво. Приятелката ми доста харесва София. Времето също ни подхожда. Впечатлени сме какъв брой другарски са настроени българите. Още по-лесно е, тъй като множеството хора приказват добре британски. Всичко това ми оказва помощ доста за акомодацията.
– Чувствате ли се към този момент като същинска част от новия ви клуб „Левски“?
– Да, всеки ден се сприятелявам от ден на ден с моите съотборници. Искам да се опозная и с останалия личен състав в клуба. Всичко върви ужасно и нека по този начин продължава.
– Добре пристигнал в нашата страна, Габриел! Вече сте към месец тук. Какво мислите за София и България?
– Искам. Все още се оглеждам за добър преподавател. Футболният език по света е един. Но аз желая да знам езика на мястото, където играя. Разбира се, това ще бъде на базисна основа. Но несъмнено ще ми помогне в връзките.
– За един месец в България сигурно сте се срещнал с нашия футбол. Какво мислите за него?
– Признавам си, че успяхте да ме изненадате. Не съм очаквал българският футбол да е чак толкоз здрав физически. Може би е поради обстоятелството, че играя в „Левски“. Знам, че всички желаят да се потвърждават най-много против нас и излизат на страхотна борба. Футболът тук не е чак толкоз нападателен, колкото в Англия или Франция, само че несъмнено се играе на много високи обороти.
– Ясно е, че знаете – „Левски“ е един от двата огромни клуба на България, само че от дълго време не може да стане първенец. Феновете чакат вие да помогнете това най-сетне да се случи.
– Нека не забравяме, че на терена са 11 футболисти. А шампионата се печели от цялата група играчи на отбора. Аз в действителност доста желая да оказа помощ „Левски“ да стане първенец. Президентът докара няколко доста мощни футболисти това лято като Жорди Гомес и Белмонт. Мисля, че имаме задоволително мощен тим, с цел да спечелим купата. Но към момента е рано да приказваме на тази тематика – пътят е много дълъг. Но да, това е крайната ни цел.
– Вече сте гледал най-малко няколко мача по малкия екран. Какво мислите за конкуренцията на „Левски“?
– Определено по българските малките екрани върви доста футбол. Непрекъснато може да се гледа някой мач, освен български. Моето усещане е, че в Лигата дуелите са доста оспорвани. Досега гледах срещи на ЦСКА, на „Лудогорец“. Като равнище те са над останалите ни съперници. Но това не значи, че на някой от тези три тима ще е елементарно против останалите.
– Какво бяхте чули за българския футбол, преди да подпишете с „Левски“?
– Трябва да съм почтен – съвсем нищо. Знаех за ЦСКА, за „Левски и за „Лудогорец“, тъй като се бяха класирали за групите в Шампионската лига. Веднъж даже ги гледах против „Реал“ (Мадрид). За останалите тимове от шампионата не знам нищо. Сега обаче се изучавам в придвижване.
– По време на кариерата ви сте работил с известни треньори. Какво мислите за Делио Роси?
– От досегашната ни работа мога да кажа единствено, че е доста добър експерт. Вижда се, че работата му е много ефикасна. Никога до момента не съм имал италиански ментор. Тяхната известност е, че залагат доста на тактиката. За последните седмици свършихме доста неща в Левски. Ако успеем да ги използван на терена, безспорно ще имаме и положителни резултати. Мисля, че работата на Роси е в действителност добра.
– Съзнаваме българската действителност и че нямаме положителни игрища. Какво мислите за базата на българския футбол – игрища, подготвителни бази?
– Ясно е, че всичко това е друго в съпоставяне със Западна Европа. Но аз не се пробвам да се оглеждам. В края на краищата всички в България играем на едни и същи игрища, изискванията са идентични. Никога не съм разглеждал по какъв начин наподобява дадена сцена. Просто излизам на терена и се пробвам да направя по този начин, че да спечелим мача. И тук нищо в държанието ми не се е трансформирало. Знам, че доста от почитателите на „Левски“ са обикаляли много по света. Но пък и те мислят като мен. А по принцип сте прави – правилно е, че стадионите ви не са като на Запад.
– Значи не сте получил културен потрес?
– Не, няма такова нещо. Играх и в Русия. Там изкарах шест месеца и множеството игрища не са доста по-хубави от тези в България.
– В отминалия кръг на международните квалификации Франция не съумя да победи Люксембург. Гледахте ли мача? Как е допустимо това?
– Следих дуела, несъмнено. Няколко дни преди този момент победихме Холандия с 4:0. Всички са очаквали да разгромим Люксембург. Но погледнете статистиката – Франция е владяла 75 % топката. Люксембург единствено се е защитавал. Трудно е да се играе против подобен противник.
– Знаете ли против кой тим е идващият мач на Франция?
– Да, несъмнено, че знам. И се надявам да спечелим. На нас наложително ни би трябвало добър резултат, в сравнение с вас.
– Вие сте бил единствено на 5 години, когато България победи Франция на „ Парк де Пренс “. Имате ли някакви мемоари от този незабравим за нас мач?
– Спомени нямам. Но знам историята. Давид Жинола губи топката и по този метод оказа помощ на България да вкара надвит гол. Не сме се класирали. Но в действителност – бил съм прекомерно дребен тогава. Гледал съм фотоси, всеки говореше за Жинола и за някакъв фаул. Надявам се, че в този момент ще вземем реванш за този ден.
– Мислите ли, че България още веднъж може да спре Франция за класиране на международно състезание?
– Не имам вяра. Ние имаме превъзходни футболисти. Вярно, че са още млади. Но подобен гений като Килиън Мбапе, Пол Погба и всички останали няма никой различен отбор по света. Да ни спрете нямам доверие. Най-много можете да ни забавите.
– Как виждате крайното класиране в нашата група на международните квалификации?
– Франция ще приключи преди всичко. Само това ме интересува в действителност. Мисля, че Швеция ще е втора. Останалите… Не знам и не ме интересува.
– Имате доста мачове в младежките обединения на националните тимове на Франция. Но в никакъв случай не сте играл за първия тим. Мислите ли, че Левски може да ви помогне да извършите дебют за „ петлите “?
– Може би. Левски не е толкоз огромен, колкото тимовете във Франция. Но кой знае? В момента не мисля за сходни неща. Моето бъдеще е „Левски“. Искам да играя добре. Последните два сезона бяха тежки за мен поради многото травми. Моята цел е да се любувам на футбола. А в случай че пристигна повиквателна – супер! Но сега съм фокусиран единствено върху „Левски“.
– Кажете ни повече за старта на вашата кариера в Бордо, това е един от най-популярните френски тимове.
– Да, там действително стартира всичко. Стартира същинската ми професионална кариера. Като дете първо бях в моя роден отбор. Аз съм от Париж и играх в едно малко отборче, което е до столицата. Когато навърших 13 години, отидох в академията на „Пари Сен Жермен“. Там изкарах две години. Когато станах на 16, подписах контракт с „Бордо“. Това е същинското начало на моята кариера.
– Вярно ли е, че сте работил в магазините „ Икеа “?
– Не, не, татко ми работеше. Аз в никакъв случай не съм бил там.
– Какво е възприятието да преминеш в „Манчестър Юнайтед“? Да чуеш, че подобен клуб те желае?
– Една изпълнена фантазия. Всеки млад футболист желае да играе в тим от подобен сан. Моята фантазия се сбъдна. Но това е все едно да рестартираш кариерата си. Трябва да се адаптираш към цялото това напрежение. „Манчестър Юнайтед“ е един от най-големите тимове, в които можеш да отидеш.
– Как разбрахте за интереса от „Юнайтед“?
– Знам, че ме следяха от времената, когато бях на 14-15 години. Гледали са ме в мачове на децата на „Пари Сен Жермен“ и младежите на „Бордо“. Майка ми обаче имаше изискване – първо да завърша учебно заведение. Затова и не можех да мисля за трансфер. Времето пристигна, когато бях на 19 години.
– Помните ли първия си диалог със сър Алекс Фъргюсън?
– Да. Говорихме, когато подписвах контракта. А тъкмо по това време бях контузен. Дори се опасявах, че може да се откажат от мен. Точно тогава ме преследваха много контузии. Мислех, че сър Алекс може към този момент да не ме желае. Но той ми сподели да не се тормозя. И ме окуражи, че ще се изцелявам и скоро ще бъда изцяло подготвен. Бях извънредно горделив, че ставам част от „Манчестър Юнайтед“.
– Какъв човек е сър Алекс?
– Много хора може би имат неверно усещане. Сър Алекс е като татко за футболистите си. Държи на околните връзки, непрестанно приказва с някого персонално. Не е този, който си мислите, когато го гледате по малкия екран – прекомерно прецизен и леден. Много е другарски надъхан към футболистите и е сбъдната фантазия да си при него.
– Помните ли първия ден в съблекалнята на „ Олд Трафорд “? С кого разговаряхте първо?
– Мисля, че беше с младите в отбора. Като Дани Уелбек и Крис Смолинг. А Патрис Евра незабавно пристигна да се срещнем, тъй като въпреки всичко е французин. Той най-много ми оказа помощ да се приспособявам в „ Юнайтед “.
– Какви бяха връзките ви с Димитър Бербатов?
– Той е доста безшумно момче. Говореше съвсем единствено с Неманя Видич. Не е от разговорливите. Не е като на терена, където прави страхотни неща. Когато не играем, обича да е самичък със себе си.
– Харесвахте ли го като нападател?
– О, несъмнено. Берба е един от най-хубавите, с които съм играл. Както и Скоулс, и Гигс.
– Познавате ли други български футболисти?
– Окей, несъмнено – Стоичков. Нищо, че той към този момент е по-възрастен. Най-много познавам Димитър и сегашните ми съотборници в „Левски“.
– Може би забравяте Стилиян Петров?
– Да, да, Петров беше извънреден в „Астън Вила“.
– Когато подписахте с „Манчестър Юнайтед“, евентуално сър Алекс ви е виждал като заместител на Кристиано Роналдо, който същото лято отиде в „Реал“ (Мадрид). Защо не успяхте да извършите трайна кариера на „ Олд Трафорд “?
– О, да сменя Кристиано е прекомерно мощно съпоставяне. Никога не съм отивал в тим, с цел да променям някого. Искам да съм си аз. Както споделих, аз подписах контузен с „Юнайтед“. По това време Нани също се представяше доста мощно, по този начин беше и с Антонио Валенсия. Разберете – „Манчестър Юнайтед“ е сложен клуб, в който елементарно не се пробива. Вътрешната конкуренция е голяма. Изкарах две страхотни години, само че най-после трябваше да си потегли. Исках непременно да играя.
– Следващата ви спирка бе Нюкасъл, един също извънредно известен британски клуб.
– Да, популярен клуб – в този момент и в исторически проект. Един от най-популярните в Англия. Много беше хубаво в „Нюкасъл“. Там изкарах пет години и имах опция да играя. За страдание в един миг отново получих серия травми, които забавиха развиването ми. Но във футбола има „ горе и долу “, наясно сте. И откакто си вътре в играта, би трябвало да го приемеш.
– Как решихте да отидете в „Анжи“ (Махачкала)?
– Договорът ми с „Нюкасъл“ изтичаше. Първоначално задачата ми беше да се върна във френския футбол. Но Анжи беше доста настойчив за моя автограф. Дадоха ми да схвана, че съм значим за тях. И считам, че в действителност беше по този начин. Не съм сбъркал.
– Какво се случи с плана „Анжи“? Там бяха международни звезди като Роберто Карлуш и Самуел Ето’о, само че триумфи нямаше.
– Да, те купиха огромни играчи. Но факт е, че не съумяха да създадат огромни резултати. Това не става за една година. Подобен план се нуждае най-малко от 3-4 сезона, с цел да проработи. Дори и повече. За такава цел би трябвало да не сменяш треньора, да държиш футболистите. А не всяко лято да привличаш нови и да освобождаваш старите играчи.
– Казват, че било много рисково да се живее в Махачкала?
– Не, не беше рисково. Никога не съм се чувствал изплашен или заплашен.
– Какъв опит ви даде съветският футбол?
– Доста друга лига е. Повечето тимове залагат главно на отбраната. За нападателите е доста мъчно да преборят подобен вид противници. Освен това е мъчно с метеорологичните условия, би трябвало в действителност огромно изпитание да се адаптираш към времето в тази страна. Пак ще се повторя, че футболът си е… футбол на всички места. Но с цел да успееш, би трябвало да свикнеш и с близките неща.
– Виждате ли някои общи неща сред живота и футбола в България и Русия?
– Всъщност – не. Много разнообразни шампионати са. В България се залага повече на техниката. Общото нещо е наблягането на физическия аспект.
– След Махачкала се върнахте за шест месеца в Англия с екипа на „Уигън“. Защо не останахте по-дълго?
– Такъв беше проектът. Подписах с „Уигън“, тъй като се познавах с треньора. Исках да оказа помощ на тима да остане в Чемпиъншип. Не стана. А аз не желаех да остана повече и да играя в третото равнище на британския футбол. Трябваше да напусна и да опитам нещо друго.
– Не искахте ли да продължите в Англия? Тя е като ваша втора татковина.
– Ако можеше, щях да остана. Но това не беше фикс концепция за мен. Като всеки уважаващ се футболист желаех непременно да играя. Не е значимо в коя страна си, а да си вършиш работата. Вярно е, че изкарах в Англия прекалено много години, само че не скърбя, че към този момент не съм там.
– Колко дълго се виждате в „Левски“?
– Не знам. Нека стартираме с две години, колкото ми е договорът.
– Нека приключим с още един въпрос за френския футбол. Какво успяхте да извършите, с цел да създадете най-големите гении като Мбапе, Дембеле и Погба? Кой откри тези момчета?
– Откри ги системата ни, която гради гении. Погба обаче отиде доста млад в „Манчестър Юнайтед“ за първия си престой в клуба. Ние във Франция имаме доста положителни треньори за юноши. Френската футболна академия е международно известна от години. Не забравяйте, че наш артикул са звезди като Тиери Анри и Никола Анелка. Ние не стопираме да произвеждаме футболисти.
– Мислите ли, че „Пари Сен Жермен“ е задоволително мощен да завоюва Шампионската лига?
– Да, мисля, че е. Няма да стане за една година. Клубът се пробва да купува международни звезди и един ден триумфът ще се случи. Но първо мегазвездите би трябвало да се приспособяват и към живота, и към съблекалнята, и един към различен. Надявам се, че ще съумеят. В ПСЖ е съсредоточен доста гений, доста искра. И в случай че съумеят във времето да станат и едно цяло, ще стане.
– Тази година „Манчестър Юнайтед“ се завръща в Шампионската лига. До къде ще стигне?
– Има положителни шансове даже да я завоюва. Клубът направи доста качествени покупки през лятото като Лукаку да вземем за пример. А Пол Погба към този момент възстановява същинското международно равнище. Шансовете им в действителност са положителни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ