Дения Пенчева: За малко да стана милионерка в Австралия
– Дения, честваш 10-годишен празник на музикалната сцена с появяването на втория ти албум „ Българско момиче “. Какво съдържа новият ти план?
– Исках да включа известни песни, които са обичани от хората, а не просто да издам албум. В диска откриха място „ Микс 2011 “, „ Лиляно, моме “, „ Българско момиче “, с която завоювах премията на публицистите на фестивала „ Пирин фолк “, и още части. Имам и един забавен дует с рок тайфа. Дискът е имиджов артикул и е подарък и почитание към моята аудитория. Все още има хора, които си купуват албуми. Аз и създателите сме вложили доста интелектуален труд и считам, че би трябвало да се купуват албуми, а не да се теглят от интернет.
– Славиш се като много нетрадиционна фолклорна певица и доказателство за това е, че една от песните ти е направена дружно с рок група “Порок”.
– Смятам, че съм един по-различен фолклорен реализатор. Рокаджийка съм по душа. Завършила съм поп и джаз пеене. Група „ Порок “ е обичана и харесвана млада тайфа. С тях направих и дипломния ми театър за дипломирането ми по актьорско майсторство. Направихме мюзикъл, съчетаващ разнообразни стилове музика. Оттам се роди концепцията да сътворим нещо нетрадиционно – фолклор с рок.
– А самата ария фолклорна ли е?
– Тя е една доста обичана национална ария, която чух в Австралия, почитана от македонската общественост там. Момчетата от “Порок” й направиха рок аранжимент и я пресъздадохме по наш си метод.
– Как потегли пътят ти към музиката?
– От дребна, още на 6 години бях солистка към БНР, в “Бон-Бон”, след това пях в разнообразни фолклорни читалищни обединения. В годините школувах гласа си в разнообразни хорове и музикални обединения. Станах солистка на младежката групировка на отбор „ Чинари “ с живописен началник Асен Павлов. От 2001 година до 2006 година мой личен вокален възпитател стана националната певица Гуна Иванова, с която направихме и турне през 2015 година в Австралия.
– Нямаш ли възприятието, че фолклорът ни се цени доста повече в чужбина?
– Да, за жалост, е тъкмо по този начин. И то освен от българите, живеещи там, а и от локалните хора. Фолклорът е отражение на паметни събития от българската история. И не само… Смятам, че младежите не би трябвало да го подценяват, а да слушат, да обичат националната музика.
– През 2015-а беше на турне в Австралия дружно с Гуна Иванова. Как пристигна поканата?
– Станах ученичка на Гуна, когато бях на 14 години, и последователно започнахме да работим дружно. Поканата за турне в Австралия пристигна от човек, тясно обвързван с македонската общественост, живееща там. С Гуна Иванова имахме три концерта, всеки един продължаваше повече от 4 часа, хората плакаха, танцуваха и пееха с нас непрекъснато. Беше неописуемо прекарване, Австралия е прелестно място. Бяхме в три града – Сидни, Уолонгонг и Пърт, като в Уолонгонг ни направиха почетни жители. Това е предпоследната последна точка на света, по-късно е Нова Зеландия. В Австралия с Гуна за малко да станем милионерки. Джакпотът в тотото там е ужасно доста – 35 милиона. Пуснахме фиш и най-после две числа ни деляха от огромната премия. Ако единствено още едно число бяхме познали – 2 или 3 милиона печелехме.
– Активно се включи и в идеята за развиване на читалищната активност.
– Да, преди години започнахме тази активност с Антония Първанова, само че някак си нещата не се доразвиха до дъно. Затова в този момент съм решила да направя майсторски клас с най-хубавите преподаватели по национално пеене и танци и с лектори за нашите обичаи и традиции. Мисля да го направя през септември и на този курс ще могат да се запишат хора от 6 до 25 години.
– Как реши да учиш актьорско майсторство?
– Пеенето и актьорството са театрални изкуства и имат неразривна връзка между тях. Актьорството ми даде познания по какъв начин по безапелационен метод да изградя и показва една ария на сцената.
– Имаш съвършена визия, мислиш ли за актьорска кариера? Получавала ли си оферти в тази тенденция?
– Понеже доста обичам Италия и постоянно пътувам до там, започнах да изучавам италиански. Случи се по този начин, че получих предложение да се фотографирам в една тяхна историческа продукция, само че отхвърлих, тъй като италианският ми към момента не е на нужното равнище.
Стефан Димитров:
Никога няма да харесам нещо като “Яката дупара”
Писах “Сънят на Пилат” цели четири години, признава композиторът преди международната премиера на симфоничното му произведение
– Г-н Димитров, преднамерено ли датата на представянето на „ Сънят на Пилат “ е един ден след рождения ви ден? Всеки ще съзре предпочитание да се измъкнете от Сатурновата дупка.
– В множеството случаи, когато някой умира, сякаш е преди рождения му ден. Факт! Но това надали важи за мен. Просто по този начин се случи, че осъществяването ще е един ден след рождения ми ден. Мисля, че това е прекрасен знак.
– Преди това няма ли да има всенародни тържества за празника?
– Този път ще ги пропуснем, с цел да бъдем всички във форма за премиерата. Ще чествам на 29 май.
– Съзнавам, че е неуместно да ви карам да обясните същината на вдъхновението. Не е първият случай, когато литературно произведение инспирира симфонично, само че при вас по какъв начин се случи? Какво ви „ бъзна “?
– Писах творбата в продължение на четири години, а пък книгата „ Майстора и Маргарита “ съм я чел преди 40. Не мога да кажа за какво тъкмо в този момент, само че романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек, не може да го не помни. За мен е необикновен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е по какъв начин тълкуваш книгата и какво разбираш, тъй като тя е сюжетна и многопластова. И какво изваждаш на бял свят. На мен ми хареса това, че любовта побеждава дори и гибелта. Ако я тълкуваме по този метод.
– Няма ли някаква житейска преживелица, която преди четири години ви е подтикнала да прочетете още веднъж романа и да започнете да пишете?
– Не, няма. Аз съм по този начин организиран, че има текстове за песни, които седят по една година и повече. В главата ми остават две думи, които внезапно стартират да ми приказват нещо. И очевидно, че подобен е стилът на мозъка ми. Тези две думи или „ Майстора и Маргарита “ засядат в мозъка ми, прави се креативен развой и в един миг дава зелена светлина и се получава музика.
– По това време сте били административен шеф – шеф на стратегия „ Христо Ботев “ в БНР. Да не би писането на този балет, тъй като творбата е замислено като подобен, да е било форма на бягство от чиновничеството?
– Никога не ми е тежало чиновничеството. Вярно, по този начин ми се случи животът, че 17 години се разправям с медии, и то все на началнически постове. Но някак си не ми е пречило. Мисля, че мога да дам образец с Бах. Той е имал 17 деца от две дами и му е било най-хубаво да работи, когато към него е било шумно, има придвижване, детска шум. Някак си мозъкът ми разделя музиката от директните проблеми. А и аз в никакъв случай не съм се правил на огромен шеф. Моята позиция като началник постоянно е била, че подобен пост е краткотраен. Няма пожизнен шеф. И по-важното е, когато си шеф, да не пречиш на хората да си правят работата. Ако не можеш да им окажеш помощ, най-малко не пречи.
– Четири години писане не е ли прекомерно дълго. Това ли се оказа творбата на живота ви?
– Не мога да кажа. Все отново не мисля да загивам на 29 май в зала „ България “. Или най-малко до представянето в Античния спектакъл в Пловдив на 13 юни би трябвало да устискам… Може би ще имам опция да направя и още нещо (смее се). Не знам, само че написването на симфонична музика е сериозна работа, която я правя с един доста добър музикант – Пламен Велинов. Без него надали щях да съумея да завърша по този метод „ Сънят на Пилат “. Той е доста отворен по компютърни неща и другите звуци. Мислехме си, че методът, по който работим, е „ ленив “, а той се оказа по-трудоемък. Аз го изсвирвам на един синтезатор и му го давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, употребявайки опциите на електрониката. Обработваме го и по този начин работим дружно – метър по метър, както се строи автомагистрала.
· Евтим Милошев се подмлади с присадена коса
· Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски необут
В Кан беше за първи път със фамилията си и се разкърши с рапъра 50cent
· Венци Стефанов – от другар до зложелател на “Левски”
Босът на “Славия” се върти към кръга на Гриша Ганчев
· Д-р Валентин Иванов: Ново проучване открива рак на гърдата
Препоръчва се за дами с висок риск от болестта
· Хазал от “Черната перла” не крие новата си обич
Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е трансформирала
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 23 МАЙ!
– Исках да включа известни песни, които са обичани от хората, а не просто да издам албум. В диска откриха място „ Микс 2011 “, „ Лиляно, моме “, „ Българско момиче “, с която завоювах премията на публицистите на фестивала „ Пирин фолк “, и още части. Имам и един забавен дует с рок тайфа. Дискът е имиджов артикул и е подарък и почитание към моята аудитория. Все още има хора, които си купуват албуми. Аз и създателите сме вложили доста интелектуален труд и считам, че би трябвало да се купуват албуми, а не да се теглят от интернет.
– Славиш се като много нетрадиционна фолклорна певица и доказателство за това е, че една от песните ти е направена дружно с рок група “Порок”.
– Смятам, че съм един по-различен фолклорен реализатор. Рокаджийка съм по душа. Завършила съм поп и джаз пеене. Група „ Порок “ е обичана и харесвана млада тайфа. С тях направих и дипломния ми театър за дипломирането ми по актьорско майсторство. Направихме мюзикъл, съчетаващ разнообразни стилове музика. Оттам се роди концепцията да сътворим нещо нетрадиционно – фолклор с рок.
– А самата ария фолклорна ли е?
– Тя е една доста обичана национална ария, която чух в Австралия, почитана от македонската общественост там. Момчетата от “Порок” й направиха рок аранжимент и я пресъздадохме по наш си метод.
– Как потегли пътят ти към музиката?
– От дребна, още на 6 години бях солистка към БНР, в “Бон-Бон”, след това пях в разнообразни фолклорни читалищни обединения. В годините школувах гласа си в разнообразни хорове и музикални обединения. Станах солистка на младежката групировка на отбор „ Чинари “ с живописен началник Асен Павлов. От 2001 година до 2006 година мой личен вокален възпитател стана националната певица Гуна Иванова, с която направихме и турне през 2015 година в Австралия.
– Нямаш ли възприятието, че фолклорът ни се цени доста повече в чужбина?
– Да, за жалост, е тъкмо по този начин. И то освен от българите, живеещи там, а и от локалните хора. Фолклорът е отражение на паметни събития от българската история. И не само… Смятам, че младежите не би трябвало да го подценяват, а да слушат, да обичат националната музика.
– През 2015-а беше на турне в Австралия дружно с Гуна Иванова. Как пристигна поканата?
– Станах ученичка на Гуна, когато бях на 14 години, и последователно започнахме да работим дружно. Поканата за турне в Австралия пристигна от човек, тясно обвързван с македонската общественост, живееща там. С Гуна Иванова имахме три концерта, всеки един продължаваше повече от 4 часа, хората плакаха, танцуваха и пееха с нас непрекъснато. Беше неописуемо прекарване, Австралия е прелестно място. Бяхме в три града – Сидни, Уолонгонг и Пърт, като в Уолонгонг ни направиха почетни жители. Това е предпоследната последна точка на света, по-късно е Нова Зеландия. В Австралия с Гуна за малко да станем милионерки. Джакпотът в тотото там е ужасно доста – 35 милиона. Пуснахме фиш и най-после две числа ни деляха от огромната премия. Ако единствено още едно число бяхме познали – 2 или 3 милиона печелехме.
– Активно се включи и в идеята за развиване на читалищната активност.
– Да, преди години започнахме тази активност с Антония Първанова, само че някак си нещата не се доразвиха до дъно. Затова в този момент съм решила да направя майсторски клас с най-хубавите преподаватели по национално пеене и танци и с лектори за нашите обичаи и традиции. Мисля да го направя през септември и на този курс ще могат да се запишат хора от 6 до 25 години.
– Как реши да учиш актьорско майсторство?
– Пеенето и актьорството са театрални изкуства и имат неразривна връзка между тях. Актьорството ми даде познания по какъв начин по безапелационен метод да изградя и показва една ария на сцената.
– Имаш съвършена визия, мислиш ли за актьорска кариера? Получавала ли си оферти в тази тенденция?
– Понеже доста обичам Италия и постоянно пътувам до там, започнах да изучавам италиански. Случи се по този начин, че получих предложение да се фотографирам в една тяхна историческа продукция, само че отхвърлих, тъй като италианският ми към момента не е на нужното равнище.
Стефан Димитров:
Никога няма да харесам нещо като “Яката дупара”
Писах “Сънят на Пилат” цели четири години, признава композиторът преди международната премиера на симфоничното му произведение
– Г-н Димитров, преднамерено ли датата на представянето на „ Сънят на Пилат “ е един ден след рождения ви ден? Всеки ще съзре предпочитание да се измъкнете от Сатурновата дупка.
– В множеството случаи, когато някой умира, сякаш е преди рождения му ден. Факт! Но това надали важи за мен. Просто по този начин се случи, че осъществяването ще е един ден след рождения ми ден. Мисля, че това е прекрасен знак.
– Преди това няма ли да има всенародни тържества за празника?
– Този път ще ги пропуснем, с цел да бъдем всички във форма за премиерата. Ще чествам на 29 май.
– Съзнавам, че е неуместно да ви карам да обясните същината на вдъхновението. Не е първият случай, когато литературно произведение инспирира симфонично, само че при вас по какъв начин се случи? Какво ви „ бъзна “?
– Писах творбата в продължение на четири години, а пък книгата „ Майстора и Маргарита “ съм я чел преди 40. Не мога да кажа за какво тъкмо в този момент, само че романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек, не може да го не помни. За мен е необикновен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е по какъв начин тълкуваш книгата и какво разбираш, тъй като тя е сюжетна и многопластова. И какво изваждаш на бял свят. На мен ми хареса това, че любовта побеждава дори и гибелта. Ако я тълкуваме по този метод.
– Няма ли някаква житейска преживелица, която преди четири години ви е подтикнала да прочетете още веднъж романа и да започнете да пишете?
– Не, няма. Аз съм по този начин организиран, че има текстове за песни, които седят по една година и повече. В главата ми остават две думи, които внезапно стартират да ми приказват нещо. И очевидно, че подобен е стилът на мозъка ми. Тези две думи или „ Майстора и Маргарита “ засядат в мозъка ми, прави се креативен развой и в един миг дава зелена светлина и се получава музика.
– По това време сте били административен шеф – шеф на стратегия „ Христо Ботев “ в БНР. Да не би писането на този балет, тъй като творбата е замислено като подобен, да е било форма на бягство от чиновничеството?
– Никога не ми е тежало чиновничеството. Вярно, по този начин ми се случи животът, че 17 години се разправям с медии, и то все на началнически постове. Но някак си не ми е пречило. Мисля, че мога да дам образец с Бах. Той е имал 17 деца от две дами и му е било най-хубаво да работи, когато към него е било шумно, има придвижване, детска шум. Някак си мозъкът ми разделя музиката от директните проблеми. А и аз в никакъв случай не съм се правил на огромен шеф. Моята позиция като началник постоянно е била, че подобен пост е краткотраен. Няма пожизнен шеф. И по-важното е, когато си шеф, да не пречиш на хората да си правят работата. Ако не можеш да им окажеш помощ, най-малко не пречи.
– Четири години писане не е ли прекомерно дълго. Това ли се оказа творбата на живота ви?
– Не мога да кажа. Все отново не мисля да загивам на 29 май в зала „ България “. Или най-малко до представянето в Античния спектакъл в Пловдив на 13 юни би трябвало да устискам… Може би ще имам опция да направя и още нещо (смее се). Не знам, само че написването на симфонична музика е сериозна работа, която я правя с един доста добър музикант – Пламен Велинов. Без него надали щях да съумея да завърша по този метод „ Сънят на Пилат “. Той е доста отворен по компютърни неща и другите звуци. Мислехме си, че методът, по който работим, е „ ленив “, а той се оказа по-трудоемък. Аз го изсвирвам на един синтезатор и му го давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, употребявайки опциите на електрониката. Обработваме го и по този начин работим дружно – метър по метър, както се строи автомагистрала.
· Евтим Милошев се подмлади с присадена коса
· Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски необут
В Кан беше за първи път със фамилията си и се разкърши с рапъра 50cent
· Венци Стефанов – от другар до зложелател на “Левски”
Босът на “Славия” се върти към кръга на Гриша Ганчев
· Д-р Валентин Иванов: Ново проучване открива рак на гърдата
Препоръчва се за дами с висок риск от болестта
· Хазал от “Черната перла” не крие новата си обич
Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е трансформирала
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 23 МАЙ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ