– Дълъг ли е пътят от Силистра до националните сцени?–

– Дълъг ли е пътят от Силистра до националните сцени?– ...

Йордан Марков: Радва ме, че ме сравняват с Веселин Маринов.


– Дълъг ли е пътят от Силистра до националните сцени?
– Родом съм от Силистра – един малък, далечен, но много красив град. Моята кариера започна от детска вокална група и то с фалстарт, като всъщност първия път просто не излязох на сцената. Няколко пъти обявиха моето име, но аз бях много малък, само на 5 години, притесних се и не излязох, но след този случай вече не мога да сляза от сцената. През годините на моето израстване, житейско и професионално, съм участвал на редица големи международни конкурси както у нас, така и в чужбина. Носител съм на най-големите отличия на конкурси в България, Казахстан, Русия, Молдова, Украйна, Беларус, Латвия, Македония и други.

– Първият ви албум – „Живот на кръстопът“, вече е факт. Трудно ли беше издаването му?
– Да, костваше ми много години труд, доказване, учение, пренебрежение, обиди, но важното е, че е факт. Лесно няма никъде. Всяко нещо в живота трябва да го изстрадаш, да се пребориш за него, иначе просто няма смисъл. Винаги съм твърдял, че всичко в живота идва и се случва, точно когато му дойде времето! Нито по-рано, нито по-късно. И случайни неща няма.

– Много известни творци участват в албума ви. Как ги „навихте“ да пишат за вас?
– Те сами ме избраха! Аз за пореден път ще кажа, че съм просто един щастлив човек. Не само, защото до мен са моето семейство, приятели, но в годините на моето развитие имах и имам възможността да работя с най-големите професионалисти в този естрадно-шлагерен стил – композитори, поети и аранжори. Колоси като Тончо Русев, Евтим Евтимов, Ваньо Вълчев, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Пламен Велинов, Светослав Лобошки, Александър Петров, Мариета Ангелова, Иван Тенев, Валентин Пензов, от младите Мартин Антонов и други. Част от песните имаха и своето представяне на легендарните конкурси в България като „Бургас и морето“, „Пирин фолк“, „Златен кестен“, „София пее“, „Пролетен радио конкурс“ на БНР и др. Три години подред съм носител на една от най-големите награди за един артист изпълнител, а имено „Награда на публиката“ от фестивала „Пирин фолк“ в Сандански. Така започнаха да се подреждат нещата и да се запълва албумът.

– Млад човек, а вече на кръстопът. Коя посока избирате?
– Винаги и само напред! Хората са казали: „Не питай старило, питай патило“, така и на мене, вървейки по моя път, борейки се с културното състояние в България в момента, ми е изключително трудно и винаги има много обиди. Виждате каква музика и стилове се толерират в момента у нас и по медиите и за пореден път ще кажа, че аз съм единственият млад изпълнител, който продължава традициите на българската популярна, шлагерна мелодия, с поетичните стихове, в които всеки може да открие себе си. Но и сам воинът е воин. Аз съм твърде млад и вярвам, че колелото се върти и отново ще дойдат добри мигове за българската стойностна музика и култура.

– Наричат ви „новия Веселин Маринов“. Това ядосва ли ви, или ви радва? А той казвал ли ви е какво мисли по въпроса?
– Това се създаде от медиите, за да има някакъв скандал, интрига и да е интересно. Работим с едни и същи автори, които не могат да избягат от себе си, защото имат свой почерк. Ни най-малко може да ме ядосва. Дори точно обратното, може само да ме радва това, че ме сравняват с един от най-успелите изпълнители, който и до ден днешен обикаля цяла България всяка година със своите песни и концерти. Не знам той какво мисли. Не сме коментирали.

– Изнасяте концерти с „Тоника Домини“ (Ева Найденова, Вили и Краси Гюлмезови). Как се срещнахте и се харесахте? На какво се учите от опитните артисти?
– Да, тази година пътуваме из страната заедно с тези огромни професионалисти на едно голямо турне „Любов и приятелство“. Миналата година се засякохме на няколко общински мероприятия в различни градове на България и усетихме как моята музика и тяхната се преплитат много добре и публиката реагира положително, така и дойде идеята от моя страна да сме заедно – предложих, а те се съгласиха с радост. Реализирахме вече около 20 концерта в страната и продължаваме. Уча се на този огромен професионализъм, който носят в себе си, точност, коректност, много разкази от миналото. Имаме едни и същи ценности, морал, традиции, принципи, затова си и паснахме и нещата се получават с лекота. Ние пътуваме с много голям технически екип, с балет.

 

Ники Комедвенска: Живеем в постоянна тревожност


Превръщаме света в място, където никой не ти е ближен, но всеки ти е длъжен, казва поетесата


– Ники Комедвенска е вашият псевдоним, как се роди той и как се обръщат приятелите ви към вас?
– Това беше първото име, с което се регистрирах в един литературен сайт. Реших да остане така. Освен това фамилията е с балкански корени от Котленския край, а аз се чувствам най-сигурна именно в планината. Но обикновено съм просто Ники.

– Как и кога се появи поезията в живота ви? Кои бяха първите хора, които ви дадоха кураж и помните ли първото си стихотворение?
– Усетът към словото е особено състояние и сигурно съм родена с него. Не помня първото си стихотворение, нито времето, когато съм го написала. Всъщност, мисля, че това не е и толкова важно. Със сигурност е скъсано заедно с много други опити в търсене на смисъла и музиката в думите. А ръка са ми подавали изключителни хора в родната литература, в това отношение имам невероятен късмет. Със сигурност най-ярко присъствие има Недялко Йорданов. Той стана редактор на първите ми две книги, съвсем безкористно ми подаде ръка, когато правех първите си стъпки. Знам, че продължава да помага на талантливи хора, изключителен човек.

– Кое чувство по-силно провокира раждането на поезия – щастието или тъгата?
– Според мен истинската поезия се ражда от болка и с болка. Щастието също може да боли, но не така силно, не така живораждащо. Все пак най-големите поетични шедьоври не са родени от щастие – нито в световната поезия, още по-малко при нас, където състоянието на постоянна тревожност през последните няколко века създава поетични образци на световно ниво.

– Женската поезия обикновено е силно любовна, а вие често засягате и болезнени социални теми. Какво не ви дава мира за днешния хал на българина?
– Не знам откъде се е наложило мнението, че жените пишат само за любов. Всъщност, да пишеш за любов е нещо много трудно, макар на пръв поглед да изглежда лесничко. Мисля, че този стереотип трябва да бъде разчупен, защото ние имаме много поетеси, които опровергават това клише – Яна Кременска, Галена Воротинцева, Дарина Дечева, Мая Дългъчева – имена, които задават екзистенциалните въпроси на своето време и търсят отговори. Това, което мен ме тревожи, са опитите за разделение между хората, отричането на всичко, що е българско, включително и на езика. Разбира се, такива опити е имало много през вековете и точно защото този народ е устоял, ми дава вярата, че и този път ще намерим сили да съхраним националната си идентичност. Защото можем да бъдем обединени и в различията си, а не да търсим унифициране на човека.

– Самата вие казвате: „Българите сме будни, но сме отчаяни до степен на тотално отрицание“. Според вас това се корени в нашата народопсихология или просто днешната действителност ни прави такива?
– Както вече споменах, от много време живеем в състояние на постоянна тревожност. Това са процеси, протичали твърде дълго, за да се залъгваме, че не са оставили траен отпечатък върху колективната памет. Днешната действителност е само катализатор, който отключва механизма на защита – абсолютното недоверие. Особено през последните години, когато трусовете следват един след друг. Тук вече говорим не просто за отрицание на управляващия за момента, а за отричане на самата държава, защото абдикацията й като институция се усеща твърде болезнено от всички и във всички сфери. Това са дни, благодатни за писане, но страшни за живеене. Дни, в които хората са изправени пред избор без алтернатива.

 

* Сестрата на Роналдо: Подиграват се с брат ми!


* Знаменити татковци на 65+


Някои имат внуци и правнуци, но отново изпитаха щастието на родителството, други пък го намериха за първи път


* Наталия Гуркова опровергава раздяла с мъжа си


* Николета Лозанова представи своя колекция бельо


* Алекс и Лудия репортер чакат син


ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 26 СЕПТЕМВРИ!

Източник: trud.bg