– Дълъг ли е пътят от Силистра до националните сцени?–

...
– Дълъг ли е пътят от Силистра до националните сцени?–
Коментари Харесай

Йордан Марков: Радва ме, че ме сравняват с Веселин Маринов

– Дълъг ли е пътят от Силистра до националните подиуми?
– Родом съм от Силистра – един дребен, отдалечен, само че доста хубав град. Моята кариера стартира от детска вокална група и то с провал, като в действителност първия път просто не излязох на сцената. Няколко пъти оповестиха моето име, само че аз бях доста дребен, единствено на 5 години, тормозих се и не излязох, само че след този случай към този момент не мога да сляза от сцената. През годините на моето израстване, житейско и професионално, съм взел участие на редица огромни интернационалните състезания както у нас, по този начин и в чужбина. Носител съм на най-големите оценки на състезания в България, Казахстан, Русия, Молдова, Украйна, Беларус, Латвия, Македония и други.

– Първият ви албум – „ Живот на кръстопът “, към този момент е реалност. Трудно ли беше издаването му?
– Да, костваше ми доста години труд, доказване, обучение, неуважение, обиди, само че значимото е, че е реалност. Лесно няма на никое място. Всяко нещо в живота би трябвало да го изстрадаш, да се пребориш за него, другояче просто няма смисъл. Винаги съм твърдял, че всичко в живота идва и се случва, тъкмо когато му пристигна времето! Нито по-рано, нито по-късно. И инцидентни неща няма.

– Много известни създатели вземат участие в албума ви. Как ги „ навихте “ да пишат за вас?
– Те сами ме избраха! Аз за следващ път ще кажа, че съм просто един благополучен човек. Не единствено, тъй като до мен са моето семейство, другари, само че в годините на моето развиване имах и имам опцията да работя с най-големите експерти в този естрадно-шлагерен жанр – композитори, поети и аранжори. Колоси като Тончо Русев, Евтим Евтимов, Ваньо Вълчев, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Пламен Велинов, Светослав Лобошки, Александър Петров, Мариета Ангелова, Иван Тенев, Валентин Пензов, от младите Мартин Антонов и други. Част от песните имаха и своето показване на именитите състезания в България като „ Бургас и морето “, „ Пирин фолк “, „ Златен кестен “, „ София пее “, „ Пролетен радио конкурс “ на БНР и други Три години поред съм притежател на една от най-големите награди за един актьор реализатор, а имено „ Награда на публиката “ от фестивала „ Пирин фолк “ в Сандански. Така започнаха да се подреждат нещата и да се запълва албумът.

– Млад човек, а към този момент на кръстопът. Коя посока избирате?
– Винаги и единствено напред! Хората са споделили: „ Не питай старило, питай теглило “, по този начин и на мене, вървейки по моя път, борейки се с културното положение в България сега, ми е извънредно мъчно и постоянно има доста обиди. Виждате каква музика и стилове се толерират сега у нас и по медиите и за следващ път ще кажа, че аз съм единственият млад реализатор, който продължава традициите на българската известна, шлагерна мелодия, с поетичните стихове, в които всеки може да открие себе си. Но и самичък воинът е боец. Аз съм прекомерно млад и имам вяра, че колелото се върти и още веднъж ще дойдат положителни мигове за българската стойностна музика и просвета.

– Наричат ви „ новия Веселин Маринов “. Това ядосва ли ви, или ви радва? А той казвал ли ви е какво мисли по въпроса?
– Това се сътвори от медиите, с цел да има някакъв скандал, конспирация и да е забавно. Работим с едни и същи създатели, които не могат да избягат от себе си, тъй като имат собствен почерк. Ни минимум може да ме ядосва. Дори тъкмо противоположното, може единствено да ме радва това, че ме съпоставят с един от най-успелите реализатори, който и до ден сегашен обикаля цяла България всяка година със своите песни и концерти. Не знам той какво мисли. Не сме коментирали.

– Изнасяте концерти с „ Тоника Домини “ (Ева Найденова, Вили и Краси Гюлмезови). Как се срещнахте и се харесахте? На какво се учите от опитните актьори?
– Да, тази година пътуваме из страната дружно с тези големи експерти на едно огромно турне „ Любов и другарство “. Миналата година се засякохме на няколко общински мероприятия в разнообразни градове на България и усетихме по какъв начин моята музика и тяхната се преплитат доста добре и публиката реагира позитивно, по този начин и пристигна концепцията от моя страна да сме дружно – предложих, а те се съгласиха с наслада. Реализирахме към този момент към 20 концерта в страната и продължаваме. Уча се на този голям професионализъм, който носят в себе си, акуратност, уместност, доста разкази от предишното. Имаме едни и същи полезности, морал, обичаи, правила, по тази причина си и паснахме и нещата се получават с лекост. Ние пътуваме с доста огромен механически екип, с балет.

Ники Комедвенска: Живеем в непрекъсната тревога


Превръщаме света в място, където никой не ти е близък, само че всеки ти е задължен, споделя поетесата


– Ники Комедвенска е вашият псевдоним, по какъв начин се роди той и по какъв начин се обръщат приятелите ви към вас?
– Това беше първото име, с което се записах в един книжовен уебсайт. Реших да остане по този начин. Освен това семейството е с балкански корени от Котленския край, а аз се усещам най-сигурна точно в планината. Но нормално съм просто Ники.

– Как и по кое време се появи поезията в живота ви? Кои бяха първите хора, които ви дадоха кураж и помните ли първото си стихотворение?
– Усетът към словото е изключително положение и несъмнено съм родена с него. Не помня първото си стихотворение, нито времето, когато съм го написала. Всъщност, мисля, че това не е и толкоз значимо. Със сигурност е скъсано дружно с доста други опити в търсене на смисъла и музиката в думите. А ръка са ми подавали изключителни хора в родната литература, в това отношение имам необикновен шанс. Със сигурност най-ярко наличие има Недялко Йорданов. Той стана редактор на първите ми две книги, напълно безкористно ми подаде ръка, когато правех първите си стъпки. Знам, че продължава да оказва помощ на надарени хора, извънреден човек.

– Кое възприятие по-силно предизвика раждането на лирика – щастието или тъгата?
– Според мен същинската лирика се ражда от болежка и с болежка. Щастието също може да боли, само че не по този начин мощно, не по този начин живораждащо. Все отново най-големите поетични шедьоври не са родени от благополучие – нито в международната лирика, още по-малко при нас, където положението на непрекъсната тревога през последните няколко века основава поетични мостри на международно равнище.

– Женската лирика нормално е мощно любовна, а вие постоянно засягате и мъчителни обществени тематики. Какво не ви дава мира за днешния хал на българина?
– Не знам от кое място се е наложило мнението, че дамите пишат единствено за обич. Всъщност, да пишеш за обич е нещо доста мъчно, въпреки на пръв взор да наподобява лесничко. Мисля, че този стандарт би трябвало да бъде разчупен, тъй като ние имаме доста поетеси, които опровергават това факсимиле – Яна Кременска, Галена Воротинцева, Дарина Дечева, Мая Дългъчева – имена, които задават екзистенциалните въпроси на своето време и търсят отговори. Това, което мен ме тревожи, са опитите за разделяне сред хората, отричането на всичко, що е българско, в това число и на езика. Разбира се, такива опити е имало доста през вековете и тъкмо тъй като този народ е устоял, ми дава вярата, че и този път ще намерим сили да съхраним националната си еднаквост. Защото можем да бъдем обединени и в разликите си, а не да търсим унифициране на индивида.

– Самата вие казвате: „ Българите сме будни, само че сме обезверени до степен на тотално отричане “. Според вас това се корени в нашата народопсихология или просто днешната реалност ни прави такива?
– Както към този момент загатнах, от доста време живеем в положение на непрекъсната тревога. Това са процеси, протичали прекомерно дълго, с цел да се залъгваме, че не са оставили дълготраен отпечатък върху груповата памет. Днешната реалност е единствено катализатор, който отключва механизма на отбрана – безспорното съмнение. Особено през последните години, когато трусовете следват един след различен. Тук към този момент приказваме не просто за отричане на ръководещия за момента, а за отказване на самата страна, тъй като абдикацията й като институция се усеща прекомерно мъчително от всички и във всички сфери. Това са дни, плодородни за писане, само че страшни за живеене. Дни, в които хората са изправени пред избор без конкуренция.

* Сестрата на Роналдо: Подиграват се с брат ми!


* Знаменити бащи на 65+


Някои имат внуци и правнуци, само че още веднъж изпитаха щастието на родителството, други пък го откриха за първи път


* Наталия Гуркова опровергава разлъка с мъжа си


* Николета Лозанова показа своя сбирка долни дрехи


* Алекс и Лудия кореспондент чакат наследник


ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 26 СЕПТЕМВРИ!
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР