Анна Пeтрова: Целият ми живот е театър
– Анна, по какъв начин се насочихте към актьорската специалност?
– Никой в рода ми не е актьор, само че всички бяха с обич към изкуствата. Майка и баща са се срещнали на режисура на операта „ Бохеми “. И двамата по разнообразни пътища са пристигнали особено да я гледат в София, тя от Дупница, той от Враца. Аз съм родена в Дупница. Участвах на всички места – хорове, изобразяване, танци… Баба ми беше учителка и в случай че за 15 минути си разкажех урока без неточност, можех да танцувам 45 минути. Двете пускахме радиото и започвахме – съгласно музиката. Вкъщи се знаеха доста стихове наизуст, беше съвременно да се описват книги. И освен на български. Досега помня от детството си доста от Лермонтов, Пушкин, Есенин,Блок на съветски. Баба ме беше записала за всички огромни поредици на международната класика, тъй че когато към този момент учех в София, в Немската гимназия, през ваканциите да имам какво да чета. Много държеше на последните томове, тъй като там са писмата и биографичните бележки на писателите. Сега си давам сметка, че в писмата човек може да бъде забелязан по доста невероятен метод. Така че съм доста признателна на моето семейство. Възпитавани сме и аз, и сестра ми единствено с положително. И това ми дава мощ, когато имам някакви трудности, да се върна в мислите си и да намеря богатства дума и усмивка за дадена сложна обстановка. Не мога да кажа, че животът им е бил лек – баба ми единствено за една година е изгубила седем индивида от заболявания и несгоди, в това число брачен партньор и дете, само че това не я беше направило черногледа.
Подарявали са ми наядено бонбонче
– Как ви посрещна София?
– Идвайки в София, по това време трябваше да държиш публичен дебют. Идваше огромно жури. Ако то не одобреше метода, по който правиш ролята, излизаш от театъра, не оставаш в него. Това беше обвързвано с доста вътрешно трептене, само че популярност богу устоях и 34 години играх в Младежкия спектакъл.
– Какви функции имахте?
– Играла съм доста в детския отдел – Червената шапчица, Алиса, пингвинчета, джудженца. Работата там може да не наподобява доста „ влиятелна “, обаче човек се научава да владее публиката. Възрастните ще проявят някакво самообладание, даже и да не си им доста забавен, само че децата – никакво. Те знаят приказката, пристигнали са за интерпретацията. Ако ти не ги хванеш, в случай че за секунда се разсееш, а имаш по две представления дневно – от 10 и от 14 ч., няма връщане обратно. Те не могат да бъдат надвикани, могат единствено да бъдат приласкани. Държиш им сърцата в ръка и в случай че малко стиснеш, някое сърце ще бъде засегнато. Имаше деца, които бяха гледали едно и също зрелище десетки пъти и всякога желаеха да ми подарят нещо, в това число бонбонче, което за малко е било ядено… Разбира се, играла съм и за възрастни – Шекспир, Молиер, Шилер.
– Били сте и учител – кои бяха учениците ви?
– Преподавах актьорско майсторство и сила на словото в една пробна паралелка към 22-ро учебно заведение. Мои възпитаници бяха Нети, Елена Петрова, Ани Пападопулу, Росен Белов, четири девойки, които сега са примабалерини на операта, едно момиче сега е в Англия, в операта, едно момче е в школата „ Марсел Марсо “, където се одобряват 90 индивида, а остават 7 и той е в тези 7. Имам настоящи артисти, които живеят в Америка. Прекрасни деца, доста, доста огромна наслада. Преподавах и в Нов български университет.
Взех премия, която е получавала и Ани Жирардо
– Играли сте и зад граница…
– Получих късмет да играя на един фестивал в Сараево (1998 г.) и там взех премия за най-хубава актриса на Европа. Предната година я бяха присъдили на Ани Жирардо. През 2012 година получих покана да отида в Алма Ата със театър на техен драматург, който е нещо като нашия Радичков, светла му памет. Правителството на Казахстан направи международен фестивал по пиесите на този създател. Там взех премия за най-хубава актриса. Когато нашата група влизахме на непознатите представления, залата ставаше на крайници (там залите са големи – под 900 души изобщо не е сценичен салон), започваше да ръкопляска и да скандира „ Булгаристан “. Наградата е доста красива – 400 грама нефрит, от горната страна златно перо и над него златна птица, която лети – към 3 кг. В самолета не желаеха да ме пуснат с нея, да не убия водачите, само че им обяснихме кои сме и ни схванаха.
Слави Панайотов: Децата бягат от нещастието
Доста малчугани ми пращат мейли и търсят препоръки по тематики, за които не могат да приказват с родителите си, изяснява влогърът
– Слави, вие сте най-популярният ютюбър сега у нас. Колко труд ви костваше това и може ли ютубърството да бъде специалност?
В България на всички „ интернет “ специалности към момента се гледа със необичайно, недоверчиво око, само че малко по малко тази доктрина се трансформира. Аз съм на мнение, че доста скоро от YouTube ще се получава една добра „ заплата “, с която да се устоя семейство. Аз персонално считам ютубърството като занимание, трансформира ли се в специалност, това би погубило магията му. Да станеш толкоз известен в най-големия уебсайт за видео шерване изисква много време и средства. В последно време даже ми се събират по 4-5 часа сън на денонощие, с цел да мога да извърша това, което съм замислил като видеа, и да го съчетавам с представянето на книгата ми всеки уикенд в разнообразни далечни градове. В началото, когато започвах с YouTube, беше по-леко, само че последователно научавах нови и нови неща, които подвигаха качеството на видеата ми, само че те употребяват от ден на ден време.
– Видеата ви описват за мистерии от разнообразни сфери на живота. Защо заложихте на мистерията?
– Още от дребен се интересувам от мистерии и още тогава бях разпален по предаванията по малкия екран или филмите по тематиката. Аз не спирам да си задавам въпросите „ по какъв начин “ и „ за какво “ и до момента в който не узная нещо, не си намирам място. За страдание с тематиката за мистериите се задоволяваме единствено с разнообразни недоказани теории. Аз залагам на мистерията като тема, тъй като мисля, че хората се интересуват от нея, а и към този момент мога да приказвам по разнообразни аспекти на международните загадки.
– Откъде черпите толкоз доста информация?
Източниците ми са доста: книги, научно-популярни филми, списания, изявления в интернет и научни отчети.
– Имате над 350 000 клиенти в YouTube. Кога разбрахте, че имате такова въздействие над младежите?
– Може би откакто минах стоте хиляди и повече хора започнаха да ме разпознават по улицата и да ми благодарят за видеата. Тогава ми стана ясно, че те се гледат доста и въздействат на феновете. След това започнах да ставам все по деликатен за тематиките, по които предпочитам да върша видеа. YouTube за мен към този момент е една доста виновна активност и внимавам даже и при най-малките елементи.
– Наричат ви втория татко на децата в България! Как приемате това определение?
– Е, чак вторият татко на децата в България, надали. Доста малчугани ми пишат мейли и търсят съвет по тематики, за които не могат да приказват с родителите си. Има някои по-затворени деца. Разбирам ги, тъй като и аз преди бях по този начин. Хубаво е да си споделят и с наслада им давам отговор. Надявам се да оказвам помощ и да стимулирам децата към по-добро. Уча ги да се усмихват и да бъдат положителни.
– Родителите не могат с едно дете да се оправят, вие възпитавате хиляди. Как успявате?
– Аз ги дисциплинирам през екраните на мобилните устройства. Едва ли ще ми е толкоз елементарно, в случай че беше онлайн.
– Не основава ли виртуалното пространство пропастта сред децата и родителите?
– В настоящето потомство може би, само че то е преходно. Оттук нататък всичко ще е друго и тази бездна ще се затвори. Моите родители си нямат и хабер от технологии, само че да вземем за пример аз и децата ми ще сме в унисон по тематиката.
– Могат ли тези видеа да бъдат потребни в учебно заведение?
– Абсолютно. Даже доста деца ми пишат и пращат фотоси, че в часовете по физика, химия и география пускат мои клипове. Затова се старая те да са оптимално просветителни, само че и занимателни за гледане. Учители също ми пишат постоянно да ми благодарят за положителната работа, както и че децата им знаели доста неща по съответните предмети с помощта на видеата ми.
– Наскоро излезе книгата ви „ Топ мистериите на България ”. Каква е нейната цел?
– Тя комбинира доста цели, в този момент ще ги изброя, само че няма да ги подреждам по значимост. Нека всеки ваш четец го направи както реши. Първата е да накарам по-младото потомство да чете и разбере силата на книгата. Друга е да опиша за по-малко познатите неща, свързани с България, в лицето на мистерии, загадки и несъответствия. Третата е тези места, за които приказвам в книгата, да бъдат повече посещавани, тъй като всички са страхотни и би трябвало да се видят от всеки българин. Четвърта е да дам още аргументи всички българи да се гордеем с нашата дребна страна със славно минало.
* Стоянка Мутафова: Гледам турски сериали, доста са напред
* Джуди Халваджиян: Не преговаряме единствено с Българска национална телевизия
„Господари на ефира“ е доста скъпа и скъпа картина
* Банев се прави на тв критик в ареста, атакува Слави
* Софи Маринова желала женитба в „Арена Армеец“
* Кадир Доулу бил сервитьор, през днешния ден благополучен се разсънва до Неслихан Атагюл
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 30 ЯНУАРИ!
– Никой в рода ми не е актьор, само че всички бяха с обич към изкуствата. Майка и баща са се срещнали на режисура на операта „ Бохеми “. И двамата по разнообразни пътища са пристигнали особено да я гледат в София, тя от Дупница, той от Враца. Аз съм родена в Дупница. Участвах на всички места – хорове, изобразяване, танци… Баба ми беше учителка и в случай че за 15 минути си разкажех урока без неточност, можех да танцувам 45 минути. Двете пускахме радиото и започвахме – съгласно музиката. Вкъщи се знаеха доста стихове наизуст, беше съвременно да се описват книги. И освен на български. Досега помня от детството си доста от Лермонтов, Пушкин, Есенин,Блок на съветски. Баба ме беше записала за всички огромни поредици на международната класика, тъй че когато към този момент учех в София, в Немската гимназия, през ваканциите да имам какво да чета. Много държеше на последните томове, тъй като там са писмата и биографичните бележки на писателите. Сега си давам сметка, че в писмата човек може да бъде забелязан по доста невероятен метод. Така че съм доста признателна на моето семейство. Възпитавани сме и аз, и сестра ми единствено с положително. И това ми дава мощ, когато имам някакви трудности, да се върна в мислите си и да намеря богатства дума и усмивка за дадена сложна обстановка. Не мога да кажа, че животът им е бил лек – баба ми единствено за една година е изгубила седем индивида от заболявания и несгоди, в това число брачен партньор и дете, само че това не я беше направило черногледа.
Подарявали са ми наядено бонбонче
– Как ви посрещна София?
– Идвайки в София, по това време трябваше да държиш публичен дебют. Идваше огромно жури. Ако то не одобреше метода, по който правиш ролята, излизаш от театъра, не оставаш в него. Това беше обвързвано с доста вътрешно трептене, само че популярност богу устоях и 34 години играх в Младежкия спектакъл.
– Какви функции имахте?
– Играла съм доста в детския отдел – Червената шапчица, Алиса, пингвинчета, джудженца. Работата там може да не наподобява доста „ влиятелна “, обаче човек се научава да владее публиката. Възрастните ще проявят някакво самообладание, даже и да не си им доста забавен, само че децата – никакво. Те знаят приказката, пристигнали са за интерпретацията. Ако ти не ги хванеш, в случай че за секунда се разсееш, а имаш по две представления дневно – от 10 и от 14 ч., няма връщане обратно. Те не могат да бъдат надвикани, могат единствено да бъдат приласкани. Държиш им сърцата в ръка и в случай че малко стиснеш, някое сърце ще бъде засегнато. Имаше деца, които бяха гледали едно и също зрелище десетки пъти и всякога желаеха да ми подарят нещо, в това число бонбонче, което за малко е било ядено… Разбира се, играла съм и за възрастни – Шекспир, Молиер, Шилер.
– Били сте и учител – кои бяха учениците ви?
– Преподавах актьорско майсторство и сила на словото в една пробна паралелка към 22-ро учебно заведение. Мои възпитаници бяха Нети, Елена Петрова, Ани Пападопулу, Росен Белов, четири девойки, които сега са примабалерини на операта, едно момиче сега е в Англия, в операта, едно момче е в школата „ Марсел Марсо “, където се одобряват 90 индивида, а остават 7 и той е в тези 7. Имам настоящи артисти, които живеят в Америка. Прекрасни деца, доста, доста огромна наслада. Преподавах и в Нов български университет.
Взех премия, която е получавала и Ани Жирардо
– Играли сте и зад граница…
– Получих късмет да играя на един фестивал в Сараево (1998 г.) и там взех премия за най-хубава актриса на Европа. Предната година я бяха присъдили на Ани Жирардо. През 2012 година получих покана да отида в Алма Ата със театър на техен драматург, който е нещо като нашия Радичков, светла му памет. Правителството на Казахстан направи международен фестивал по пиесите на този създател. Там взех премия за най-хубава актриса. Когато нашата група влизахме на непознатите представления, залата ставаше на крайници (там залите са големи – под 900 души изобщо не е сценичен салон), започваше да ръкопляска и да скандира „ Булгаристан “. Наградата е доста красива – 400 грама нефрит, от горната страна златно перо и над него златна птица, която лети – към 3 кг. В самолета не желаеха да ме пуснат с нея, да не убия водачите, само че им обяснихме кои сме и ни схванаха.
Слави Панайотов: Децата бягат от нещастието
Доста малчугани ми пращат мейли и търсят препоръки по тематики, за които не могат да приказват с родителите си, изяснява влогърът
– Слави, вие сте най-популярният ютюбър сега у нас. Колко труд ви костваше това и може ли ютубърството да бъде специалност?
В България на всички „ интернет “ специалности към момента се гледа със необичайно, недоверчиво око, само че малко по малко тази доктрина се трансформира. Аз съм на мнение, че доста скоро от YouTube ще се получава една добра „ заплата “, с която да се устоя семейство. Аз персонално считам ютубърството като занимание, трансформира ли се в специалност, това би погубило магията му. Да станеш толкоз известен в най-големия уебсайт за видео шерване изисква много време и средства. В последно време даже ми се събират по 4-5 часа сън на денонощие, с цел да мога да извърша това, което съм замислил като видеа, и да го съчетавам с представянето на книгата ми всеки уикенд в разнообразни далечни градове. В началото, когато започвах с YouTube, беше по-леко, само че последователно научавах нови и нови неща, които подвигаха качеството на видеата ми, само че те употребяват от ден на ден време.
– Видеата ви описват за мистерии от разнообразни сфери на живота. Защо заложихте на мистерията?
– Още от дребен се интересувам от мистерии и още тогава бях разпален по предаванията по малкия екран или филмите по тематиката. Аз не спирам да си задавам въпросите „ по какъв начин “ и „ за какво “ и до момента в който не узная нещо, не си намирам място. За страдание с тематиката за мистериите се задоволяваме единствено с разнообразни недоказани теории. Аз залагам на мистерията като тема, тъй като мисля, че хората се интересуват от нея, а и към този момент мога да приказвам по разнообразни аспекти на международните загадки.
– Откъде черпите толкоз доста информация?
Източниците ми са доста: книги, научно-популярни филми, списания, изявления в интернет и научни отчети.
– Имате над 350 000 клиенти в YouTube. Кога разбрахте, че имате такова въздействие над младежите?
– Може би откакто минах стоте хиляди и повече хора започнаха да ме разпознават по улицата и да ми благодарят за видеата. Тогава ми стана ясно, че те се гледат доста и въздействат на феновете. След това започнах да ставам все по деликатен за тематиките, по които предпочитам да върша видеа. YouTube за мен към този момент е една доста виновна активност и внимавам даже и при най-малките елементи.
– Наричат ви втория татко на децата в България! Как приемате това определение?
– Е, чак вторият татко на децата в България, надали. Доста малчугани ми пишат мейли и търсят съвет по тематики, за които не могат да приказват с родителите си. Има някои по-затворени деца. Разбирам ги, тъй като и аз преди бях по този начин. Хубаво е да си споделят и с наслада им давам отговор. Надявам се да оказвам помощ и да стимулирам децата към по-добро. Уча ги да се усмихват и да бъдат положителни.
– Родителите не могат с едно дете да се оправят, вие възпитавате хиляди. Как успявате?
– Аз ги дисциплинирам през екраните на мобилните устройства. Едва ли ще ми е толкоз елементарно, в случай че беше онлайн.
– Не основава ли виртуалното пространство пропастта сред децата и родителите?
– В настоящето потомство може би, само че то е преходно. Оттук нататък всичко ще е друго и тази бездна ще се затвори. Моите родители си нямат и хабер от технологии, само че да вземем за пример аз и децата ми ще сме в унисон по тематиката.
– Могат ли тези видеа да бъдат потребни в учебно заведение?
– Абсолютно. Даже доста деца ми пишат и пращат фотоси, че в часовете по физика, химия и география пускат мои клипове. Затова се старая те да са оптимално просветителни, само че и занимателни за гледане. Учители също ми пишат постоянно да ми благодарят за положителната работа, както и че децата им знаели доста неща по съответните предмети с помощта на видеата ми.
– Наскоро излезе книгата ви „ Топ мистериите на България ”. Каква е нейната цел?
– Тя комбинира доста цели, в този момент ще ги изброя, само че няма да ги подреждам по значимост. Нека всеки ваш четец го направи както реши. Първата е да накарам по-младото потомство да чете и разбере силата на книгата. Друга е да опиша за по-малко познатите неща, свързани с България, в лицето на мистерии, загадки и несъответствия. Третата е тези места, за които приказвам в книгата, да бъдат повече посещавани, тъй като всички са страхотни и би трябвало да се видят от всеки българин. Четвърта е да дам още аргументи всички българи да се гордеем с нашата дребна страна със славно минало.
* Стоянка Мутафова: Гледам турски сериали, доста са напред
* Джуди Халваджиян: Не преговаряме единствено с Българска национална телевизия
„Господари на ефира“ е доста скъпа и скъпа картина
* Банев се прави на тв критик в ареста, атакува Слави
* Софи Маринова желала женитба в „Арена Армеец“
* Кадир Доулу бил сервитьор, през днешния ден благополучен се разсънва до Неслихан Атагюл
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 30 ЯНУАРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ