От нашия избор зависи в каква държава ще живеем
7Анализът е препубликуван от
Чували сте, вероятно, сентенцията: " Всяка власт развращава, а безспорната власт развращава безусловно "? Неин създател е именитият английски историк лорд Актън. В самия завършек на живота си - сред 1894 и 1902 година той взема решение да събере в един цикъл лекции всичко, което е схванал за историята. След като ни показва действията на император Петър Велики в Русия и на Фридрих Велики в Германия, Актън ни предлага следното резюме:
" Държавата, такава, каквато те я разбираха, е интелектуалният лидер на нацията, мотор на благополучието, доставчик на знанието, страж на морала, уредник на общия прогрес на индивида. Това е голямата власт, подкрепяна от милиони щикове, която се оформи в Петербург и бе доразвита от по-големи мозъци в Берлин; и това е най-голямата заплаха, с която на англосаксонската раса следва да се сблъска ".
Две непримирими схващания
И този конфликт не закъснява: Първа международна война, Втора международна война, Студена война, а през днешния ден - Украинска война. Човешките неточности и недостатъци, довели до тези войни, са разнообразни. Явлението, обаче, е едно и също. Сблъскват се две изцяло непримирими схващания по отношение на това що е страна и каква е нейната роля в живота на индивидите. Днес, за разлика с отпреди век, има действителен късмет този цикъл да бъде най-накрая спрян; само че с цел да го спрем, би трябвало да го разберем.
Русия: Една история на страна без историяС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Еманципирането на страната от външни ограничавания е най-важният политически развой, протичащ в Европа сред Ренесанса и Френската гражданска война. През Средновековието не си никакъв крал - и нямаш никаква страна - в случай че не си утвърден от Папата. Легитимността ти идва от това негово утвърждение.
Появяват се обаче ренесансовите републики, чиято легитимност е другаде: че работят в интерес на жителите си. Тук страната престава да зависи от религията. Този развой се задълбочава с разцеплението сред католици и протестанти. Все по-трудно става на кралете да молят за поддръжка по религиозна линия. Тяхната легитимация се развива както в посоката на републиките ( " Подкрепяйте ме, тъй като работя за вас " ), по този начин и в посоката на династичността ( " Подкрепяйте ме, тъй като съм легален правоприемник на короната " ).
Държава, която не предстои на безстопанствен надзор
По принцип, изгубването на религията като фактор, легитимиращ страната, е нещо положително, тъй като отваря опция за връщането към държавната легитимност, наследена от античните времена: страната е законна, когато работи за богатството на всички свои жители. Доста цивилизовано... Не тази опция обаче е осъществена, тъй като се появява друга, чисто нова легитимация на страната (поне за Европа - в Китай не е така). В Италия Макиавели написа писания, съгласно които страната няма нищо общо с морала, с богатството на всички или с династична легитимност. Тя е напълно обособен фактор, никому не се изяснява, от никого не зависи, с нищо не е обвързана и с никого и с нищо не се преценява: " суверенна " е.
Това е много богохулно, защото в по този начин описания смисъл само Бог е " върховен ", т.е. независещ от нищо, което е външно Нему. Но тъкмо Божи чиновник, а точно кардинал Ришельо, играещ ролята на министър-председател на Франция, вкарва този принцип като публична легитимация на френската страна. Тя е суверенна, самодостатъчна, не предстои на безстопанствен надзор и прави каквото си желае, без да е длъжна да се изяснява комуто и да е. Така се стига до известната поговорка на Луи XIV " страната - това съм аз ". Ще рече: страната - това не са някакви закони, не е някаква история, не е някакво разбиране за положителното, не е и машина за възстановяване живота на хората си. Държавата - това са моите прищевки и настроения.
Държавата като " свръхчовек "
Екатерина Велика: Между власт и любовС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Ако цялата работа се беше спряла тук, провалите върху Европа щяха да бъдат много по-малко, в сравнение с се оказаха. Щеше да има на места по някой като Луи или като полковник Кадафи, който да тръби, че единствено той е страната. Голяма работа, луди бродят всевъзможни. Обаче работата не стопира дотук, а продължава по посока на това, което разказва лорд Актън. И в Русия, и в Прусия новопоявилите се императори (с татковци - елементарни крале) " надграждат " концепцията за суверенната и независеща от никого страна в посоката на страна, която единствена носи закон, ред, прогрес, познание, морал. Ако нея я няма - то и тези неща няма да ги има. Населението ще се върне в предходното си дивашко и варварско положение.
Какъв е казусът с тази идея за страната - и през днешния ден забележима в политическата мисъл на страни като Русия и Китай? Проблемът е, че самата концепция за страната като свръх-човек, който е застанал над останалите и ги влачи напред към светлите съдбини, е дивашка и варварска.
Държавният уред не е населяван от някакви свръх-хора, доведени от специфичен разплодник (макар французите от време на време да настояват тъкмо това). Чиновниците и функционерите са набирани измежду същите тези елементарни хора. Е, по какъв начин по този начин, един път хванали държавна работа, те стават свръх-човеци, единствените знаещи и можещи? Това е манталитетът на старшината, който всяка вечер строява бойците на плаца, с цел да им изясни по какъв начин стоят нещата с живота, философията, историята, политиката, интернационалното състояние, модата и футбола. Той знае повече от тях за всичко, тъй като има нашивки на пагона, а те - не.
Англосаксонците не потеглят по този път
Концепцията за просветената суверенна страна, локомотив на напредъка, е ненапълно плагиат от китайците, само че е най-много израз на манталитета на тези прусаци и руснаци, които са били извеждани от колибите си из блатата, изкъпвани, слагани в униформи, обучавани и вкарвани в съответните победоносни войни. " Бре ", си казвали те на съответните езици по времето на Фридрих, Петър и разните там Екатерини, " това страната е огромна работа. Без нея в никакъв случай нямаше да напусна родното тресавище ".
" Англосаксонците ", както с пяна на уста и до през днешния ден ги назовават наследниците на Фридрих, Петър и разните там Екатерини, не потеглят по този път. Опитват се, само че не съумяват, защото обществата им са прекомерно комплицирано устроени, с цел да търпят чак толкоз елементарни политически структури. Чарлз I се пробва да вкара ситуацията " страната - това съм аз ", само че пък английският парламент не е склонен и му отсича главата. После републиканците на Кромуел се пробват да вкарат национална тирания, само че защото в Англия не живее единствено " народ ", а още десетки съсловия, прослойки и общности, те не са съгласни и си връщат монархията. Накрая се стига до оня компромис, който в идващите три века защищава британците от революции, цивилен войни, диктатури и други неприятни случки. А техните братовчеди, американците, през цялото време си подреждат властта по този начин, че тя в никакъв случай да не може да докара до страна от вида, предлаган от сходните на Фридрих, Петър и разните там Екатерини.
Защо Русия все се върти в кръг
От време на време някой от техните наследници пита някой англосаксонец: " Абе, откакто страната при вас не прави всичко, кой тогава го прави? ". И получава очевидния отговор: " Хората го правят ". След което питащият поглежда себе си, оглежда себеподобните към себе си и се провиква: " Лъжете! Не може да е по този начин! Криете нещо, гадни англо-саксонци перфидни! ".
Тайните на Кремъл: От Распутин до ПутинС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Поуката от историята
И по този начин - до през днешния ден. Има, в действителност, прогрес. Войната е в Източна Украйна, а не - международна. Наследниците на Фридрих този път играят в тима на " англосаксонската раса ". А наследниците на Петър и разните там Екатерини са в прям съюз с китайците, разкривайки къде в последна сметка са корените на концепцията за суверенната свръх-държава, мотор на всичко: в степите сред Пекин и Каспийско море.
В тази история има поука. След края на войната в Украйна, в която англосаксонците още веднъж ще разбият свръхдържавистите, на победените би трябвало да бъде обяснено по метод, по който да схванат: " Няма такова нещо като суверенна свръхдържава, мотор на всичко. Това е дивачество и безчовечие, което е допустимо единствено там, където няма общество, а блатно-степна човешка маса. Направете си оптимално комплицирано устроено общество, с цел да могат хората да движат нещата, подпомагани от една скромна страна, която е техен прислужник. Можем да ви помогнем да извършите това ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Чували сте, вероятно, сентенцията: " Всяка власт развращава, а безспорната власт развращава безусловно "? Неин създател е именитият английски историк лорд Актън. В самия завършек на живота си - сред 1894 и 1902 година той взема решение да събере в един цикъл лекции всичко, което е схванал за историята. След като ни показва действията на император Петър Велики в Русия и на Фридрих Велики в Германия, Актън ни предлага следното резюме:
" Държавата, такава, каквато те я разбираха, е интелектуалният лидер на нацията, мотор на благополучието, доставчик на знанието, страж на морала, уредник на общия прогрес на индивида. Това е голямата власт, подкрепяна от милиони щикове, която се оформи в Петербург и бе доразвита от по-големи мозъци в Берлин; и това е най-голямата заплаха, с която на англосаксонската раса следва да се сблъска ".
Две непримирими схващания
И този конфликт не закъснява: Първа международна война, Втора международна война, Студена война, а през днешния ден - Украинска война. Човешките неточности и недостатъци, довели до тези войни, са разнообразни. Явлението, обаче, е едно и също. Сблъскват се две изцяло непримирими схващания по отношение на това що е страна и каква е нейната роля в живота на индивидите. Днес, за разлика с отпреди век, има действителен късмет този цикъл да бъде най-накрая спрян; само че с цел да го спрем, би трябвало да го разберем.
Еманципирането на страната от външни ограничавания е най-важният политически развой, протичащ в Европа сред Ренесанса и Френската гражданска война. През Средновековието не си никакъв крал - и нямаш никаква страна - в случай че не си утвърден от Папата. Легитимността ти идва от това негово утвърждение.
Появяват се обаче ренесансовите републики, чиято легитимност е другаде: че работят в интерес на жителите си. Тук страната престава да зависи от религията. Този развой се задълбочава с разцеплението сред католици и протестанти. Все по-трудно става на кралете да молят за поддръжка по религиозна линия. Тяхната легитимация се развива както в посоката на републиките ( " Подкрепяйте ме, тъй като работя за вас " ), по този начин и в посоката на династичността ( " Подкрепяйте ме, тъй като съм легален правоприемник на короната " ).
Държава, която не предстои на безстопанствен надзор
По принцип, изгубването на религията като фактор, легитимиращ страната, е нещо положително, тъй като отваря опция за връщането към държавната легитимност, наследена от античните времена: страната е законна, когато работи за богатството на всички свои жители. Доста цивилизовано... Не тази опция обаче е осъществена, тъй като се появява друга, чисто нова легитимация на страната (поне за Европа - в Китай не е така). В Италия Макиавели написа писания, съгласно които страната няма нищо общо с морала, с богатството на всички или с династична легитимност. Тя е напълно обособен фактор, никому не се изяснява, от никого не зависи, с нищо не е обвързана и с никого и с нищо не се преценява: " суверенна " е.
Това е много богохулно, защото в по този начин описания смисъл само Бог е " върховен ", т.е. независещ от нищо, което е външно Нему. Но тъкмо Божи чиновник, а точно кардинал Ришельо, играещ ролята на министър-председател на Франция, вкарва този принцип като публична легитимация на френската страна. Тя е суверенна, самодостатъчна, не предстои на безстопанствен надзор и прави каквото си желае, без да е длъжна да се изяснява комуто и да е. Така се стига до известната поговорка на Луи XIV " страната - това съм аз ". Ще рече: страната - това не са някакви закони, не е някаква история, не е някакво разбиране за положителното, не е и машина за възстановяване живота на хората си. Държавата - това са моите прищевки и настроения.
Държавата като " свръхчовек "
Ако цялата работа се беше спряла тук, провалите върху Европа щяха да бъдат много по-малко, в сравнение с се оказаха. Щеше да има на места по някой като Луи или като полковник Кадафи, който да тръби, че единствено той е страната. Голяма работа, луди бродят всевъзможни. Обаче работата не стопира дотук, а продължава по посока на това, което разказва лорд Актън. И в Русия, и в Прусия новопоявилите се императори (с татковци - елементарни крале) " надграждат " концепцията за суверенната и независеща от никого страна в посоката на страна, която единствена носи закон, ред, прогрес, познание, морал. Ако нея я няма - то и тези неща няма да ги има. Населението ще се върне в предходното си дивашко и варварско положение.
Какъв е казусът с тази идея за страната - и през днешния ден забележима в политическата мисъл на страни като Русия и Китай? Проблемът е, че самата концепция за страната като свръх-човек, който е застанал над останалите и ги влачи напред към светлите съдбини, е дивашка и варварска.
Държавният уред не е населяван от някакви свръх-хора, доведени от специфичен разплодник (макар французите от време на време да настояват тъкмо това). Чиновниците и функционерите са набирани измежду същите тези елементарни хора. Е, по какъв начин по този начин, един път хванали държавна работа, те стават свръх-човеци, единствените знаещи и можещи? Това е манталитетът на старшината, който всяка вечер строява бойците на плаца, с цел да им изясни по какъв начин стоят нещата с живота, философията, историята, политиката, интернационалното състояние, модата и футбола. Той знае повече от тях за всичко, тъй като има нашивки на пагона, а те - не.
Англосаксонците не потеглят по този път
Концепцията за просветената суверенна страна, локомотив на напредъка, е ненапълно плагиат от китайците, само че е най-много израз на манталитета на тези прусаци и руснаци, които са били извеждани от колибите си из блатата, изкъпвани, слагани в униформи, обучавани и вкарвани в съответните победоносни войни. " Бре ", си казвали те на съответните езици по времето на Фридрих, Петър и разните там Екатерини, " това страната е огромна работа. Без нея в никакъв случай нямаше да напусна родното тресавище ".
" Англосаксонците ", както с пяна на уста и до през днешния ден ги назовават наследниците на Фридрих, Петър и разните там Екатерини, не потеглят по този път. Опитват се, само че не съумяват, защото обществата им са прекомерно комплицирано устроени, с цел да търпят чак толкоз елементарни политически структури. Чарлз I се пробва да вкара ситуацията " страната - това съм аз ", само че пък английският парламент не е склонен и му отсича главата. После републиканците на Кромуел се пробват да вкарат национална тирания, само че защото в Англия не живее единствено " народ ", а още десетки съсловия, прослойки и общности, те не са съгласни и си връщат монархията. Накрая се стига до оня компромис, който в идващите три века защищава британците от революции, цивилен войни, диктатури и други неприятни случки. А техните братовчеди, американците, през цялото време си подреждат властта по този начин, че тя в никакъв случай да не може да докара до страна от вида, предлаган от сходните на Фридрих, Петър и разните там Екатерини.
Защо Русия все се върти в кръг От време на време някой от техните наследници пита някой англосаксонец: " Абе, откакто страната при вас не прави всичко, кой тогава го прави? ". И получава очевидния отговор: " Хората го правят ". След което питащият поглежда себе си, оглежда себеподобните към себе си и се провиква: " Лъжете! Не може да е по този начин! Криете нещо, гадни англо-саксонци перфидни! ".
Поуката от историята
И по този начин - до през днешния ден. Има, в действителност, прогрес. Войната е в Източна Украйна, а не - международна. Наследниците на Фридрих този път играят в тима на " англосаксонската раса ". А наследниците на Петър и разните там Екатерини са в прям съюз с китайците, разкривайки къде в последна сметка са корените на концепцията за суверенната свръх-държава, мотор на всичко: в степите сред Пекин и Каспийско море.
В тази история има поука. След края на войната в Украйна, в която англосаксонците още веднъж ще разбият свръхдържавистите, на победените би трябвало да бъде обяснено по метод, по който да схванат: " Няма такова нещо като суверенна свръхдържава, мотор на всичко. Това е дивачество и безчовечие, което е допустимо единствено там, където няма общество, а блатно-степна човешка маса. Направете си оптимално комплицирано устроено общество, с цел да могат хората да движат нещата, подпомагани от една скромна страна, която е техен прислужник. Можем да ви помогнем да извършите това ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ