79% от българските фирми търпят загуби от кризата с коронавируса
79% от компаниите у нас търпят директни или косвени загуби поради рецесията с ковид. В същото време 21% от стопанските субекти настояват, че рецесията не им се е отразила изключително, като при 3.5% от тях се следи даже увеличено търсене на техните артикули или услуги, а малко под 2% са се преориентирали към други действия и също се оправят.
Такива са главните резултати от изследване на „ Алфа Рисърч ” , извършено в интервала 13-22 април 2020г. посредством телефонни изявленията. Изследването обгръща 500 икономически субекта от съвсем всички браншове на производството и услугите.
Въпреки шокът от рецесията и спадът в активността и приходите, болшинството компании са положили съществени старания за акомодация, организационна смяна, или краткотрайно преструктуриране , при които да запазят чиновниците си и да останат в подготвеност за неотдавнашен рестарт, настояват социолозите.
АДАПТАЦИЯ
22.6% от компаниите са запазили същата организация на активността си, както и преди рецесията. Тъй като обаче това са главно междинни и по-големи компании, съвсем 48% от наетите са в обстановка, в която не престават да работят на цялостен работен ден на работното си място, сподели паралелното изследване измежду жителите.
В една пета от фирмите (21.7%), част или всички чиновници са минали на работа от у дома (т.нар. хоум офис), което обгръща 8% от заетите . Служителите във компаниите, които са запазили активността си, както и в тези, където реорганизацията към отдалечена работа е допустима, са в релативно минимален риск от загуба на работни места, демонстрират и плановете на мениджмънта в кратковременен проект.
Значителен дял от компаниите обаче към този момент са подхванали едно или няколко дейности, които директно се отразяват върху приходите и вероятностите за работа на заетите в тях. 18.2% са пуснали чиновници в заплатен отпуск , а 17% - в неплатен . Същевременно, 17.9% от компаниите работят със кратко работно време .
Фактът, че сериозна част от стопанската система в страната остана отворена и бързо бяха подхванати някои антикризисни ограничения, е разрешил на над три четвърти от компаниите да не редуцират служащи и чиновници до този миг. Същевременно, въпреки и постепенно, нараства делът на тези, които са принудени да го създадат - от 17% в края на март (по данни на НСИ) до 21% във втората десетдневка на април, по данни на представителното изследване измежду бизнеса на Алфа Рисърч. Малко повече от половината от тези компании, 12%, са съкратили част от личния състав, а 9.1% - целия. Големите компании по-често редуцират част от личния състав, до момента в който микро и дребните компании, изключително в сферите, където активността беше неразрешена по силата на изключителното състояние и директно обвързваните с тях бизнеси - доминира съкращаването на целия личен състав, въпреки и той да е единствено от няколко души.
ОЦЕНКА ЗА МЕРКИТЕ
Първите подхванати ограничения, препоръчани от общественото министерство, срещат умерено до високо утвърждение от страна на притежателите и мениджмънта на компаниите в България, настояват социолозите.
92% поддържат и ползват ограниченията за попречване на риска от болест на работното място. 55% поддържат напълно и още 19.8% - отчасти, дадената опция за работа от у дома и гъвкавото работно време . 65% (40% - напълно, 25% - частично) намират за подобаваща облекчената процедура за стартиране на чиновници в заплатен отпуск със заповед на шефа . По-поляризирано е отношението към мярката, станала известна като 60:40 . Подкрепата и тук господства - 59% против 41% сериозни отзиви, като рецензиите са главно в посока към още по-висока степен на финансова ангажираност от страна на страната .
Основната част от предложенията, направени от интервюираните компании, са в две направления:
- Продължаване на мярката 60:40 и в интервала след изключителното състояние, защото възобновяване няма да е толкоз бързо и компаниите и чиновниците ще се нуждаят от поддръжка и през този период;
- Мерките на МТСП да бъдат допълнени и от стопански тласъци за превъзмогване на упования тежък интервал на икономическа меланхолия.
ОПТИМИЗЪМ
Интересен факт от изследването е, че голямото болшинство от компаниите в България (87.7%) са оптимисти , че ще съумеят да излязат от рецесията и да възстановят активността си. Според 12.3% ги чака отрицателен сюжет – ударът за тях е толкоз мощен, че компанията им ще банкрутира. 69.5% се надяват да се възстановят до една година. Двойно по-висок от междинното дял катастрофични упования имат компаниите от бранша на туризма, ресторантьорството, дребни индустриални предприятия, компании в региона на услугите и на културата.
Много е рано да се реши, до каква степен оневинен е този оптимизъм. Но както е добре известно, знакът “икономически оптимизъм “ се употребява не с цел да планува точния период на икономическо възобновяване, а с цел да мери готовността на стопанските субекти към икономическа проактивност, адаптивност, оценката на личните им запаси и тактики. Позитивен знак в тази посока е и фактът, че болшинството от компаниите към този момент са почнали да възнамеряват, или даже са подхванали стъпки в посока към метаморфоза, или нововъведения , с цел да могат, от една страна, да преминат по-леко през рецесията, а от друга – да бъдат по-конкурентноспособни в интервала на възобновяване, през който доста неща от досегашния метод на живот и работа няма да останат същите.
Такива са главните резултати от изследване на „ Алфа Рисърч ” , извършено в интервала 13-22 април 2020г. посредством телефонни изявленията. Изследването обгръща 500 икономически субекта от съвсем всички браншове на производството и услугите.
Въпреки шокът от рецесията и спадът в активността и приходите, болшинството компании са положили съществени старания за акомодация, организационна смяна, или краткотрайно преструктуриране , при които да запазят чиновниците си и да останат в подготвеност за неотдавнашен рестарт, настояват социолозите.
АДАПТАЦИЯ
22.6% от компаниите са запазили същата организация на активността си, както и преди рецесията. Тъй като обаче това са главно междинни и по-големи компании, съвсем 48% от наетите са в обстановка, в която не престават да работят на цялостен работен ден на работното си място, сподели паралелното изследване измежду жителите.
В една пета от фирмите (21.7%), част или всички чиновници са минали на работа от у дома (т.нар. хоум офис), което обгръща 8% от заетите . Служителите във компаниите, които са запазили активността си, както и в тези, където реорганизацията към отдалечена работа е допустима, са в релативно минимален риск от загуба на работни места, демонстрират и плановете на мениджмънта в кратковременен проект.
Значителен дял от компаниите обаче към този момент са подхванали едно или няколко дейности, които директно се отразяват върху приходите и вероятностите за работа на заетите в тях. 18.2% са пуснали чиновници в заплатен отпуск , а 17% - в неплатен . Същевременно, 17.9% от компаниите работят със кратко работно време .
Фактът, че сериозна част от стопанската система в страната остана отворена и бързо бяха подхванати някои антикризисни ограничения, е разрешил на над три четвърти от компаниите да не редуцират служащи и чиновници до този миг. Същевременно, въпреки и постепенно, нараства делът на тези, които са принудени да го създадат - от 17% в края на март (по данни на НСИ) до 21% във втората десетдневка на април, по данни на представителното изследване измежду бизнеса на Алфа Рисърч. Малко повече от половината от тези компании, 12%, са съкратили част от личния състав, а 9.1% - целия. Големите компании по-често редуцират част от личния състав, до момента в който микро и дребните компании, изключително в сферите, където активността беше неразрешена по силата на изключителното състояние и директно обвързваните с тях бизнеси - доминира съкращаването на целия личен състав, въпреки и той да е единствено от няколко души.
ОЦЕНКА ЗА МЕРКИТЕ
Първите подхванати ограничения, препоръчани от общественото министерство, срещат умерено до високо утвърждение от страна на притежателите и мениджмънта на компаниите в България, настояват социолозите.
92% поддържат и ползват ограниченията за попречване на риска от болест на работното място. 55% поддържат напълно и още 19.8% - отчасти, дадената опция за работа от у дома и гъвкавото работно време . 65% (40% - напълно, 25% - частично) намират за подобаваща облекчената процедура за стартиране на чиновници в заплатен отпуск със заповед на шефа . По-поляризирано е отношението към мярката, станала известна като 60:40 . Подкрепата и тук господства - 59% против 41% сериозни отзиви, като рецензиите са главно в посока към още по-висока степен на финансова ангажираност от страна на страната .
Основната част от предложенията, направени от интервюираните компании, са в две направления:
- Продължаване на мярката 60:40 и в интервала след изключителното състояние, защото възобновяване няма да е толкоз бързо и компаниите и чиновниците ще се нуждаят от поддръжка и през този период;
- Мерките на МТСП да бъдат допълнени и от стопански тласъци за превъзмогване на упования тежък интервал на икономическа меланхолия.
ОПТИМИЗЪМ
Интересен факт от изследването е, че голямото болшинство от компаниите в България (87.7%) са оптимисти , че ще съумеят да излязат от рецесията и да възстановят активността си. Според 12.3% ги чака отрицателен сюжет – ударът за тях е толкоз мощен, че компанията им ще банкрутира. 69.5% се надяват да се възстановят до една година. Двойно по-висок от междинното дял катастрофични упования имат компаниите от бранша на туризма, ресторантьорството, дребни индустриални предприятия, компании в региона на услугите и на културата.
Много е рано да се реши, до каква степен оневинен е този оптимизъм. Но както е добре известно, знакът “икономически оптимизъм “ се употребява не с цел да планува точния период на икономическо възобновяване, а с цел да мери готовността на стопанските субекти към икономическа проактивност, адаптивност, оценката на личните им запаси и тактики. Позитивен знак в тази посока е и фактът, че болшинството от компаниите към този момент са почнали да възнамеряват, или даже са подхванали стъпки в посока към метаморфоза, или нововъведения , с цел да могат, от една страна, да преминат по-леко през рецесията, а от друга – да бъдат по-конкурентноспособни в интервала на възобновяване, през който доста неща от досегашния метод на живот и работа няма да останат същите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ