Кан 2024: филмите, за които всички говорят
77-ият кино фестивал в Кан е подготвен да сервира същински празник за феновете на киното, в това число нови филми от известни режисьори като Йоргос Лантимос и Паоло Сорентино, както и живи митове като Франсис Форд Копола, Дейвид Кроненбърг и Джордж Милър.
Вчера, 14 май, бе обещано началото на кинофестивала на Френската ривиера, който всяка година събира звезди от киното, с цел да показват новите си филми. По традиция звездите минаха по аления килим, като в откриващия ден светлините на прожекторите бяха ориентирани най-вече към Мерил Стрийп.
По време на церемонията актрисата получи почетна " Златна палма " и бе посрещната с бурни двеминутни аплодисменти. И защото фестивалът ще продължа чак до 25 май, ето някои от филми, за които всички приказват.
Рисковото начинание на Франсис Форд Копола с Megalopolis
Франсис Форд Копола се пробва да направи този филм от към 40 години и съгласно редица източници е продал лозята си, с цел да го реализира. Режисьорът в действителност поема огромен риск с този символичен научно-фантастичен фентъзи епос за град от бъдещето, моделиран от нещо като комбинация на Рим, Ню Йорк, Метрополисът на Фриц Ланг и Бог знае какво още. Със сигурност ни наподобява като един забавен ход от негова страна, за който хората ще спорят месеци, години, може би даже десетилетия.
Megalopolis - филмът на Франсис Форд Копола, който никой не желае
Трейлърът не ни дава доста насоки за сюжета
Завръщане в предишното с " Фуриоза: Сага за Лудия Макс "
" Лудият Макс: Пътят на яростта " на Джордж Милър имаше триумфална премиера в Кан през 2015 година и тази нова предистория сигурно се надява да направи същото седмица преди световната си премиера по кината. И до момента в който Аня Тейлър-Джой поема ролята, увековечена от Чарлийз Терон в предходния филм, Лудият Макс съвсем не може да бъде забелязан - като се изключи дребна епизодична роля. Възможно ли е обаче филмът да реализира такива триумфи, както направи през 2015 година? Ами... следва да забележим.
Фюриоса се завръща
Трейлър на Furiosa: A Mad Max Saga
Себастиан Стан като Доналд Тръмп и Мария Бакалова като Ивана Тръмп в " Стажантът "
Ирано-датския режисьот Али Абаси ( " The Last of Us: Последните оживели " ) демонстрира обвързаност към перверзното в хода на кариерата си и може би е намерил най-перверзната си тематика до момента - възходът на Доналд Тръмп (Себастиан Стан) в света на недвижимите парцели в Ню Йорк през 70-те и 80-те години и, по-специално, околните му връзки с прословутия му юрист Рой Кон (Джеръми Стронг).
Написано от някогашния кореспондент на списание New York Габриел Шърман, за този филм наподобява занапред ще се приказва доста. Особено в България, като се има поради че в него ще взе участие и Мария Бакалова.
Мария Бакалова все по-близо до нова номинация за Оскар
Актрисата играе Ивана Тръмп в нов биографичен филм
Bird - филмът, поради който Бари Когън остави продължението на " Гладиатор "
Андреа Арнолд е любимец в Кан. Red Road, Fish Tank и American Honey завоюваха премията на журито на фестивала през годините. Нейните филми са натуралистични портрети на елементарни хора, постоянно в покрайнините на обществото: младежи в Америка, непокорна 15-годишна, бореща се да се освободи от събитията на по-ниската класа в Лондон и така нататък
И въпреки Арнолд да има и податливост да избира най-вече неизвестни артисти, последният й филм Bird включва някои от най-нашумелите артисти тази година. Това безспорно са Бари Когън, който се отхвърли от " Гладиатор 2 ", и Франц Роговски, който играе основната роля.
Филмът наблюдава историята на 12-годишно момиче на име Бейли, което живее с брат си Хънтър и татко им Бъг - разсеян родител, който ги отглежда самичък. Бейли, която е на ръба на пубертета, потегля да изследва заобикалящия я свят в търсене на завършения и внимание.
След " Клети създания ", още един кандидат за награди - Kinds of Kindness на Йоргос Лантимос
Никой не би обвинил Йоргос Лантимос, че си е дал отмора след четирикратния си Оскар за " Клети създания ", само че както ни сподели предходната година, той не е в положение да не прави нищо и бързо не помни какъв брой мъчително е да правиш филм: " Имам неприятна памет. Забравям и се връщам, и още веднъж се вълнувам. И отново си си споделям: " О, не, същото е. "
Kinds of Kindness наподобява по-близка до предходната му по-мрачна и по-конфронтационна работа, в сравнение с до по-комичните му скорошни филми " Фаворитката " и " Клети създания ". Описван от рецензията като " легенда за триптих ", той е антология, разграничена на три истории. Актьорският състав се състои от добре познати звезди като Ема Стоун, Уилям Дефо, Маргарет Куали и Джо Алуин, плюс " новодошлите " при режисьора Хонг Чау, Джеси Племънс, Мамуду Ати и Хънтър Шафър.
" Автобиографичният " филм на Дейвид Кроненбърг The Shrouds
През 2022 година паметният режисьор на така наречен body horror ужаси Дейвид Кроненбърг зарадва всички с чисто нов филм след осем години пауза. Crimes of the Future беше самобитно завръщане към това, поради което толкоз доста хора го обичат. За благополучие на почитателите, въпросното заглавие не беше просто индивидуален план, след който Кроненбърг да се отдаде още веднъж на заслужена отмора.
Още преди премиерата на Crimes of the Future се заприказва и за идващия му филм, мистериозния по онова време The Shrouds, с който канадецът ще остане в познатата територия. Обявен като " най-личният " филм на Кроненбърг и самоопределян като " автобиографичен ", The Shrouds е проучване на смъртността и това, което се случва, откакто умрем.
Венсан Касел играе Карш, безутешен вдовец, който " построява новаторско устройство, с цел да помогне на хората да се свържат с мъртвите " в траурен саван, който разрешава на клиентите му да гледат по какъв начин техните близки се разлагат в действително време...
Самият Дейвид Кроненбърг е въодушевен да напише и режисира кино лентата, откакто личната му брачна половинка почива през 2017 година
Секс кавги в навечерието на филмовия фестивал в Кан
#MeToo се придвижва в Европа
И още тежки прекарвания с The Substance
Първият филм на Корали Фаржеа Revenge от 2017 година e запаметяващ се поврат на трилъра за възмездие за обезчестяване, който избягва еротизираното принуждение в интерес на по-феминисткия (и към момента кървав) метод към жанра.
Неговото продължение, The Substance, звучи по този начин, като че ли може да направи нещо сходно за body horror филмите: на конференция ръководителят на кинофестивала в Кан Тиери Фремо го разказва като " напорист физически смут ", добавяйки, че публиката би трябвало " да носи нещо да се защищава, тъй като в края има доста кръв по екрана, която наподобява че минава през самия екран ". В основните функции в The Substance вземат участие Деми Мур и Сара Маргарет Куали.
Френско-мексикански мюзикъл Emilia Pérez
Ако не сме единствените, които чакаме музикално-криминална комедия, която се развива в Мексико, само че е написана и режисирана от френски създател, с присъединяване на Селена Гомес и Зоуи Салдана, положителни вести за всички - нашето време най-сетне пристигна.
Жак Одиар в началото създава Emilia Pérez като оперно либрето, въодушевено от романа Écoute на Борис Разон от 2018 година, само че вместо това то се трансформира в мюзикъл с истинска музика, композирана от Клеман Дюкол, и с песни от френската певица Камий.
Филмът споделя за жена, натоварена да помогне на избягал водач на мексикански картел да се подложи на интервенция за промяна на пола, с цел да избегне проблеми с власите. В основната роля е испанската актриса Карла София Гаскон, известна най-вече от теленовели.
Ричард Гиър като обречен на смърт режисьор в Oh, Canada!
През последното десетилетие Пол Шрейдер съумява да съживи кариерата си и да се хареса на ново потомство кинематографисти посредством поредност от мощно персонални, мрачни драми с изолирани, изповедни герои. Сега той прави филм, който някак си наподобява още по-личен, основан на романа Foregone на Ръсел Банкс. Банкс е сценарист на " Мъчение ", който е и един от най-великите филми на Шрейдер.
Foregone e предпоследният оповестен разказ на Банкс от 2021 година и споделя историята на Лио Файф, прочут документалист, живеещ в Канада, където е избягал от Щатите през 60-те, с цел да избегне конскрипция във Виетнамската война.
Когато е в последните стадии на смъртната си диагноза, Файф привиква един от отдадените си възпитаници, с цел да създадат документален филм за живота му. Ученикът допуска, че това ще бъдат последните лекции на уважавания учител, а в действителност от смъртния си одър Файф желае да признае всичките си провинения и всички способи, по които е наранявал хората през живота си.
Филмовият фестивал в Кан - звезди, искра и едно куче
Откриването в няколко фотоси
Сюрреалистичен и евентуален пробив на Universal Language
С присъединяване си в " Двете седмици на режисьорите ", най-новата драма на канадския режисьор на пробни филми Матю Ранкин показва халюцинационен Уинипег, изменен с персийската просвета и език.
Всяка година има най-малко няколко кино лентата от страничните продукции на фестивала, които съумяват да пробият. И в Кан, изпълнен с известни артисти и известни звезди, този - от режисьор, за който множеството хора не са чували, включващ актьорски състав от незнайни, само че към този момент с доста позитивен звук, може да се окаже точно един от отличените.
Филмовите критици ще спорят за Parthenope
Паоло Сорентино прави страхотни филми, които заслужават да бъдат гледани на допустимо най-големите екрани, тъй че е хубаво да го забележим точно в Кан. Предишният му филм, беше продуциран от Netflix, което означаваше, че нямаше по какъв начин да бъде прожектиран в Кан и вместо това го видяхме на филмовия фестивал във Венеция.
Бурни аплодисменти, куп похвали и почетна Златна палма за Мерил Стрийп в Кан
Кога актрисата си е мислела, че кариерата ѝ завършва
Parthenope преглежда живота на измислена жена на име Партенопа, чието тяло е изхвърлено на брега в Неапол, родния град на режисьора. Мит, хубост, гибел, предпочитание, море, Неапол - това са все повтарящи се претекстове за Сорентино. А и с изключение на всичко, той е режисьор, който уверено отхвърля да се тревожи, че във филмите си наложително би трябвало да включва модерни нрави или настройки. Неговият настойчив класицизъм е нещото, за което критиците обичат да се карат.
Вчера, 14 май, бе обещано началото на кинофестивала на Френската ривиера, който всяка година събира звезди от киното, с цел да показват новите си филми. По традиция звездите минаха по аления килим, като в откриващия ден светлините на прожекторите бяха ориентирани най-вече към Мерил Стрийп.
По време на церемонията актрисата получи почетна " Златна палма " и бе посрещната с бурни двеминутни аплодисменти. И защото фестивалът ще продължа чак до 25 май, ето някои от филми, за които всички приказват.
Рисковото начинание на Франсис Форд Копола с Megalopolis
Франсис Форд Копола се пробва да направи този филм от към 40 години и съгласно редица източници е продал лозята си, с цел да го реализира. Режисьорът в действителност поема огромен риск с този символичен научно-фантастичен фентъзи епос за град от бъдещето, моделиран от нещо като комбинация на Рим, Ню Йорк, Метрополисът на Фриц Ланг и Бог знае какво още. Със сигурност ни наподобява като един забавен ход от негова страна, за който хората ще спорят месеци, години, може би даже десетилетия.
Megalopolis - филмът на Франсис Форд Копола, който никой не желае
Трейлърът не ни дава доста насоки за сюжета
Завръщане в предишното с " Фуриоза: Сага за Лудия Макс "
" Лудият Макс: Пътят на яростта " на Джордж Милър имаше триумфална премиера в Кан през 2015 година и тази нова предистория сигурно се надява да направи същото седмица преди световната си премиера по кината. И до момента в който Аня Тейлър-Джой поема ролята, увековечена от Чарлийз Терон в предходния филм, Лудият Макс съвсем не може да бъде забелязан - като се изключи дребна епизодична роля. Възможно ли е обаче филмът да реализира такива триумфи, както направи през 2015 година? Ами... следва да забележим.
Фюриоса се завръща
Трейлър на Furiosa: A Mad Max Saga
Себастиан Стан като Доналд Тръмп и Мария Бакалова като Ивана Тръмп в " Стажантът "
Ирано-датския режисьот Али Абаси ( " The Last of Us: Последните оживели " ) демонстрира обвързаност към перверзното в хода на кариерата си и може би е намерил най-перверзната си тематика до момента - възходът на Доналд Тръмп (Себастиан Стан) в света на недвижимите парцели в Ню Йорк през 70-те и 80-те години и, по-специално, околните му връзки с прословутия му юрист Рой Кон (Джеръми Стронг).
Написано от някогашния кореспондент на списание New York Габриел Шърман, за този филм наподобява занапред ще се приказва доста. Особено в България, като се има поради че в него ще взе участие и Мария Бакалова.
Мария Бакалова все по-близо до нова номинация за Оскар
Актрисата играе Ивана Тръмп в нов биографичен филм
Bird - филмът, поради който Бари Когън остави продължението на " Гладиатор "
Андреа Арнолд е любимец в Кан. Red Road, Fish Tank и American Honey завоюваха премията на журито на фестивала през годините. Нейните филми са натуралистични портрети на елементарни хора, постоянно в покрайнините на обществото: младежи в Америка, непокорна 15-годишна, бореща се да се освободи от събитията на по-ниската класа в Лондон и така нататък
И въпреки Арнолд да има и податливост да избира най-вече неизвестни артисти, последният й филм Bird включва някои от най-нашумелите артисти тази година. Това безспорно са Бари Когън, който се отхвърли от " Гладиатор 2 ", и Франц Роговски, който играе основната роля.
Филмът наблюдава историята на 12-годишно момиче на име Бейли, което живее с брат си Хънтър и татко им Бъг - разсеян родител, който ги отглежда самичък. Бейли, която е на ръба на пубертета, потегля да изследва заобикалящия я свят в търсене на завършения и внимание.
След " Клети създания ", още един кандидат за награди - Kinds of Kindness на Йоргос Лантимос
Никой не би обвинил Йоргос Лантимос, че си е дал отмора след четирикратния си Оскар за " Клети създания ", само че както ни сподели предходната година, той не е в положение да не прави нищо и бързо не помни какъв брой мъчително е да правиш филм: " Имам неприятна памет. Забравям и се връщам, и още веднъж се вълнувам. И отново си си споделям: " О, не, същото е. "
Kinds of Kindness наподобява по-близка до предходната му по-мрачна и по-конфронтационна работа, в сравнение с до по-комичните му скорошни филми " Фаворитката " и " Клети създания ". Описван от рецензията като " легенда за триптих ", той е антология, разграничена на три истории. Актьорският състав се състои от добре познати звезди като Ема Стоун, Уилям Дефо, Маргарет Куали и Джо Алуин, плюс " новодошлите " при режисьора Хонг Чау, Джеси Племънс, Мамуду Ати и Хънтър Шафър.
" Автобиографичният " филм на Дейвид Кроненбърг The Shrouds
През 2022 година паметният режисьор на така наречен body horror ужаси Дейвид Кроненбърг зарадва всички с чисто нов филм след осем години пауза. Crimes of the Future беше самобитно завръщане към това, поради което толкоз доста хора го обичат. За благополучие на почитателите, въпросното заглавие не беше просто индивидуален план, след който Кроненбърг да се отдаде още веднъж на заслужена отмора.
Още преди премиерата на Crimes of the Future се заприказва и за идващия му филм, мистериозния по онова време The Shrouds, с който канадецът ще остане в познатата територия. Обявен като " най-личният " филм на Кроненбърг и самоопределян като " автобиографичен ", The Shrouds е проучване на смъртността и това, което се случва, откакто умрем.
Венсан Касел играе Карш, безутешен вдовец, който " построява новаторско устройство, с цел да помогне на хората да се свържат с мъртвите " в траурен саван, който разрешава на клиентите му да гледат по какъв начин техните близки се разлагат в действително време...
Самият Дейвид Кроненбърг е въодушевен да напише и режисира кино лентата, откакто личната му брачна половинка почива през 2017 година
Секс кавги в навечерието на филмовия фестивал в Кан
#MeToo се придвижва в Европа
И още тежки прекарвания с The Substance
Първият филм на Корали Фаржеа Revenge от 2017 година e запаметяващ се поврат на трилъра за възмездие за обезчестяване, който избягва еротизираното принуждение в интерес на по-феминисткия (и към момента кървав) метод към жанра.
Неговото продължение, The Substance, звучи по този начин, като че ли може да направи нещо сходно за body horror филмите: на конференция ръководителят на кинофестивала в Кан Тиери Фремо го разказва като " напорист физически смут ", добавяйки, че публиката би трябвало " да носи нещо да се защищава, тъй като в края има доста кръв по екрана, която наподобява че минава през самия екран ". В основните функции в The Substance вземат участие Деми Мур и Сара Маргарет Куали.
Френско-мексикански мюзикъл Emilia Pérez
Ако не сме единствените, които чакаме музикално-криминална комедия, която се развива в Мексико, само че е написана и режисирана от френски създател, с присъединяване на Селена Гомес и Зоуи Салдана, положителни вести за всички - нашето време най-сетне пристигна.
Жак Одиар в началото създава Emilia Pérez като оперно либрето, въодушевено от романа Écoute на Борис Разон от 2018 година, само че вместо това то се трансформира в мюзикъл с истинска музика, композирана от Клеман Дюкол, и с песни от френската певица Камий.
Филмът споделя за жена, натоварена да помогне на избягал водач на мексикански картел да се подложи на интервенция за промяна на пола, с цел да избегне проблеми с власите. В основната роля е испанската актриса Карла София Гаскон, известна най-вече от теленовели.
Ричард Гиър като обречен на смърт режисьор в Oh, Canada!
През последното десетилетие Пол Шрейдер съумява да съживи кариерата си и да се хареса на ново потомство кинематографисти посредством поредност от мощно персонални, мрачни драми с изолирани, изповедни герои. Сега той прави филм, който някак си наподобява още по-личен, основан на романа Foregone на Ръсел Банкс. Банкс е сценарист на " Мъчение ", който е и един от най-великите филми на Шрейдер.
Foregone e предпоследният оповестен разказ на Банкс от 2021 година и споделя историята на Лио Файф, прочут документалист, живеещ в Канада, където е избягал от Щатите през 60-те, с цел да избегне конскрипция във Виетнамската война.
Когато е в последните стадии на смъртната си диагноза, Файф привиква един от отдадените си възпитаници, с цел да създадат документален филм за живота му. Ученикът допуска, че това ще бъдат последните лекции на уважавания учител, а в действителност от смъртния си одър Файф желае да признае всичките си провинения и всички способи, по които е наранявал хората през живота си.
Филмовият фестивал в Кан - звезди, искра и едно куче
Откриването в няколко фотоси
Сюрреалистичен и евентуален пробив на Universal Language
С присъединяване си в " Двете седмици на режисьорите ", най-новата драма на канадския режисьор на пробни филми Матю Ранкин показва халюцинационен Уинипег, изменен с персийската просвета и език.
Всяка година има най-малко няколко кино лентата от страничните продукции на фестивала, които съумяват да пробият. И в Кан, изпълнен с известни артисти и известни звезди, този - от режисьор, за който множеството хора не са чували, включващ актьорски състав от незнайни, само че към този момент с доста позитивен звук, може да се окаже точно един от отличените.
Филмовите критици ще спорят за Parthenope
Паоло Сорентино прави страхотни филми, които заслужават да бъдат гледани на допустимо най-големите екрани, тъй че е хубаво да го забележим точно в Кан. Предишният му филм, беше продуциран от Netflix, което означаваше, че нямаше по какъв начин да бъде прожектиран в Кан и вместо това го видяхме на филмовия фестивал във Венеция.
Бурни аплодисменти, куп похвали и почетна Златна палма за Мерил Стрийп в Кан
Кога актрисата си е мислела, че кариерата ѝ завършва
Parthenope преглежда живота на измислена жена на име Партенопа, чието тяло е изхвърлено на брега в Неапол, родния град на режисьора. Мит, хубост, гибел, предпочитание, море, Неапол - това са все повтарящи се претекстове за Сорентино. А и с изключение на всичко, той е режисьор, който уверено отхвърля да се тревожи, че във филмите си наложително би трябвало да включва модерни нрави или настройки. Неговият настойчив класицизъм е нещото, за което критиците обичат да се карат.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ