76% от членовете на БСК притеснени от промените при касовите апарати, сочи проучване
76% от членовете на Българска стопанска камара (БСК) не утвърждават измененията в Наредбата за касовите апарати, а всеки трети има терзания, че няма да успее да отговори на условията на наредбата в указаните периоди. Едновременно с това, огромна част от интервюирани не са наясно с нужните дейности, които би трябвало да подхващат във връзка използването на Наредбата. Това сочат резултатите от 14-то онлайн допитване на БСК измежду членовете ѝ, извършено в интервала 1 ноември – 1 декември 2018 година, което сплотява отговорите на 740 участници (92% притежатели и шефове на предприятия и 8% чиновници, упълномощени да попълнят онлайн анкетата).
И през 2018 година класацията на капиталовите цели е „ нови артикули – нови мощности – човешки запаси “, само че по отношение на 2017 година мощно понижава процентът на заявилите капиталова интензивност – през предходната година към 30% от интервюираните са показали, че са вложили в артикули, мощности и личен състав, до момента в който през актуалната година процентите се движат в диапазона 8-12.
По отношение на работната ръка се задълбочава наклонността на сериозен недостиг на тесни експерти и изпълнителски състав, за сметка най-много на административен и спомагателен личен състав. Най-голям „ апетит “ за работна ръка регистрират предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата индустрия, а минимум терзания във връзка с човешките запаси имат в селското стопанство.
Най-често срещаните дефицити у работната мощ са в региона на професионалните и техническите/технологичните умения и пълномощия, както и във връзка с мениджърските умения и реалистичната самокритика. Най-висока оценка получава работната мощ във връзка с езиковите пълномощия, уменията за работа в екип и адаптивността.
Намеренията на интервюираните за 2019 година са свързани най-много с създаването на нови артикули и търсенето на нови пазари. Всичко това неизбежно се отразява и върху проектите на работодателите за наемане на нови служащи, както и за увеличение на трудовите хонорари. Спрямо миналата година се усилва делът на възнамеряващите да усилят кредитната си задлъжнялост (20% при 10% през 2017 г.).
Положителен миг в тазгодишното изследване е сериозният растеж на планиращите да влагат в нововъведения, марки и патенти – 28% от запитаните при 11% през миналата година.
Намеренията за вложения в човешки запаси се резервират на съвсем същото равнище като през миналата година (38% при 39% през 2017 г.).
42% от интервюираните възнамеряват провеждането на профилирани образования на личния състав, 7% слагат акцент върху образованията в така наречен меки умения, а за 16% приоритет са и двата вида образования. 35% не възнамеряват такива действия.
И през 2018 година класацията на капиталовите цели е „ нови артикули – нови мощности – човешки запаси “, само че по отношение на 2017 година мощно понижава процентът на заявилите капиталова интензивност – през предходната година към 30% от интервюираните са показали, че са вложили в артикули, мощности и личен състав, до момента в който през актуалната година процентите се движат в диапазона 8-12.
По отношение на работната ръка се задълбочава наклонността на сериозен недостиг на тесни експерти и изпълнителски състав, за сметка най-много на административен и спомагателен личен състав. Най-голям „ апетит “ за работна ръка регистрират предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата индустрия, а минимум терзания във връзка с човешките запаси имат в селското стопанство.
Най-често срещаните дефицити у работната мощ са в региона на професионалните и техническите/технологичните умения и пълномощия, както и във връзка с мениджърските умения и реалистичната самокритика. Най-висока оценка получава работната мощ във връзка с езиковите пълномощия, уменията за работа в екип и адаптивността.
Намеренията на интервюираните за 2019 година са свързани най-много с създаването на нови артикули и търсенето на нови пазари. Всичко това неизбежно се отразява и върху проектите на работодателите за наемане на нови служащи, както и за увеличение на трудовите хонорари. Спрямо миналата година се усилва делът на възнамеряващите да усилят кредитната си задлъжнялост (20% при 10% през 2017 г.).
Положителен миг в тазгодишното изследване е сериозният растеж на планиращите да влагат в нововъведения, марки и патенти – 28% от запитаните при 11% през миналата година.
Намеренията за вложения в човешки запаси се резервират на съвсем същото равнище като през миналата година (38% при 39% през 2017 г.).
42% от интервюираните възнамеряват провеждането на профилирани образования на личния състав, 7% слагат акцент върху образованията в така наречен меки умения, а за 16% приоритет са и двата вида образования. 35% не възнамеряват такива действия.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ