Децата, които се радваха, че ще се возят на влак - 76 години по-късно
76 години са дълъг период от време, участниците в събитията от 10 март 1943 година в Пловдив в огромната си част от дълго време не са измежду живите. Има обаче още директни очевидци, а когато чуеш какво описват, нещо засяда в гърлото ти.
Сара Биджерано тогава е била на 4-5 години. И още помни по какъв начин са пристигнали някакви хора у тях, наредили са им да си вземат багаж - по една торбичка на всеки и да отиват в еврейското учебно заведение. Помни по какъв начин родителите ѝ са и споделили да не плаче, отиват да се возят на трен. И най- страшното - помни какъв брой се е радвала, че ще се вози на трен. А той е бил към този момент композиран на гара Пловдив и е очаквал евреите, с цел да ги закара в концентрационните лагери.
Всичко е било въпрос на часове. Докато вътре в учебното заведение еврейските фамилии са мислели, че ги изселват, вън по-информирани и решени да се борят българи стартират трескава подготовка на акт, който по този начин и остава невиждан в териториите и на враговете, и на съдружниците на Третия райх - те не позволяват българските евреи да бъдат депортирани. Имената на видните пловдивчани , застанали с целия си престиж и увереност в тази борба, би трябвало да се помнят - това са пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, основателят на Пловдивския панаир Обрейко Обрейков, Ангел Станков - ръководител на Адвокатската гилдия, общественикът и публицист Недко Каблешков, журналистът Лука Говедаров, юристите Йордан Ковачев и Георги Кръстев . Помнят се и се предават от потомство на потомство думите на митрополит Кирил, произнесени пред уплашените хора със жълти звезди на реверите: " На релсите ще легна, в случай че и един човек от вас напусне Пловдив. "
Пред паметника в Пловдив, повдигнат в признателност на България, избавила евреите, през днешния ден за следващ път се събраха еврейската общественост, представители на локалната власт, възпитаници, пловдивчани - думите, които бяха произнесени, свързваха в мост това ужасно време с надигналите се пронацистки настроения в Европа, те бяха следващо предизвестие за действителната заплаха и за измеренията на този вид мислене.
Ето едно от тези измерения - доктор Нарцис Калева е водещ детски ендокринолог в Пловдив, нейният баща- доктор Нисим Калев, беше един от най-хубавите хирурзи в Пловдив. Той е бил едно от тези деца, които, почтени в своето неведение, са се радвали, че ще се возят на трен.
" Затова ние, евреите, сме най-големите патриоти на България ", споделя доктор Калева. " Оставаме тук, децата ни са тук и се надяваме и внуците ни да са тук. Тази година денят съответствува с християнския празник Сирни Заговезни, когато се желае амнистия и се дава амнистия. Аз желая да изкажа признателност на всички, които ни избавиха. "
Сара Биджерано тогава е била на 4-5 години. И още помни по какъв начин са пристигнали някакви хора у тях, наредили са им да си вземат багаж - по една торбичка на всеки и да отиват в еврейското учебно заведение. Помни по какъв начин родителите ѝ са и споделили да не плаче, отиват да се возят на трен. И най- страшното - помни какъв брой се е радвала, че ще се вози на трен. А той е бил към този момент композиран на гара Пловдив и е очаквал евреите, с цел да ги закара в концентрационните лагери.
Всичко е било въпрос на часове. Докато вътре в учебното заведение еврейските фамилии са мислели, че ги изселват, вън по-информирани и решени да се борят българи стартират трескава подготовка на акт, който по този начин и остава невиждан в териториите и на враговете, и на съдружниците на Третия райх - те не позволяват българските евреи да бъдат депортирани. Имената на видните пловдивчани , застанали с целия си престиж и увереност в тази борба, би трябвало да се помнят - това са пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, основателят на Пловдивския панаир Обрейко Обрейков, Ангел Станков - ръководител на Адвокатската гилдия, общественикът и публицист Недко Каблешков, журналистът Лука Говедаров, юристите Йордан Ковачев и Георги Кръстев . Помнят се и се предават от потомство на потомство думите на митрополит Кирил, произнесени пред уплашените хора със жълти звезди на реверите: " На релсите ще легна, в случай че и един човек от вас напусне Пловдив. "
Пред паметника в Пловдив, повдигнат в признателност на България, избавила евреите, през днешния ден за следващ път се събраха еврейската общественост, представители на локалната власт, възпитаници, пловдивчани - думите, които бяха произнесени, свързваха в мост това ужасно време с надигналите се пронацистки настроения в Европа, те бяха следващо предизвестие за действителната заплаха и за измеренията на този вид мислене.
Ето едно от тези измерения - доктор Нарцис Калева е водещ детски ендокринолог в Пловдив, нейният баща- доктор Нисим Калев, беше един от най-хубавите хирурзи в Пловдив. Той е бил едно от тези деца, които, почтени в своето неведение, са се радвали, че ще се возят на трен.
" Затова ние, евреите, сме най-големите патриоти на България ", споделя доктор Калева. " Оставаме тук, децата ни са тук и се надяваме и внуците ни да са тук. Тази година денят съответствува с християнския празник Сирни Заговезни, когато се желае амнистия и се дава амнистия. Аз желая да изкажа признателност на всички, които ни избавиха. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ