Викат Цацаров в парламента по афера с лекарства
74-годишната Веска Марешка ръководи бизнеса с медикаменти на семейството
Веска Марешка
Главният прокурор Сотир Цацаров ще разкрие пред депутатите от комисията за битка със сивата стопанска система и контрабандата до каква степен са стигнали инспекциите за контрабандната “Хумира ” от Турция открита в аптека “Марешки ”, паралелния експорт на скъпоструващи медикаменти, както и аферата с изчезналите при започване на предишния месец онколекарства за 800 000 лева от склад в София.
На съвещанието в комисията, ръководена от Емил Димитров, в четвъртък ще бъдат препитани също вътрешният министър Валентин Радев, шефът на Агенция “Митници ” Георги Костов, на Национална агенция за приходите Галя Димитрова и на Изпълнителната организация по медикаментите доцент Асена Стоименова. Очаква се да участват и спецпрокурори. Поканена е и Валя Ахчиева, от чиито следствия в “Открито ” потеглиха прокурорските следствия.
Ахчиева сподели, по какъв начин в България се внася контрабандно от Турция скъпоструващото лекарство “Хумира ” и се доставя на пациенти. Доставчикът “Фармнет ” доставя с него аптеки “Марешки ”. По този метод се източва НЗОК, която заплаща въпросната “Хумира ”.
Механизмът е следният: в опаковката вместо истинска “Хумира ” от Съединени американски щати се слага контрабандна турска “Хумира ” и тя се дава на българските пациенти и се заплаща от НЗОК. А извадената истинска се слага във подправена опаковка и отива за успореден експорт. Само 10% от “Хумира ” се употребява от заболели. Останалите 90% отпътуват за успореден експорт. След “Открито ” прокуратурата ведната стартира следствие.
След като Ахчиева разкри схемата, на първо време в комисията на Емиил Димитров бе извикана шефката на ИАЛ доцент Асена Стоименова. От изнесените от нея данни стана ясно, че българската организация по медикаментите има лимитирани пълномощия – на процедура тя е една пощенска кутия, в която търговците пускат бланки с планове за успореден експорт на скъпоструващи лекарства.
Миналата седмица основният прокурор Сотир Цацаров е приел поканата на Емил Димитров да бъде изслушан в комисията.
Междувременно стана ясно, че майката на зам.-председателя на Народно събрание Веска Марешка не се е явила в прокуратурата. Проверката против нея е почнала още през май, след следствието на “Открито ” за паралелния експорт на медикаменти. Към него се прибавя и следствието на турската “Хумира ”. В понеделник 74-годишната Веска Марешка е трябвало да се яви на разпит като шеф на компаниите на семейството Марешки, които са свързани с медикаментите. Тя ръководи компанията, която дистрибутира медикаменти “Фармнет ”. Тя е и шеф на компания “Лита ”, която има аптека “Марешки ” в Бургас, продала контрабандната турска “Хумира ”. Марешка и прокурист на рускинята Нина Катченко, на която е трансферирана “Трейднет-България ”.
“Труд ” научи, че сега службите проверяват изгубването на медикаменти за онкоболни на стойност 800 000 лв.. Обирът бил осъществен в нощта на 6 против 7 октомври от склад на Околовръстното шосе в София. По първична информация ударът бил осъществен от трима маскирани. Изяснява се чие дело е кражбата – на най-обикновени обирджии или е поръчана от съперници. Според осведомени има и версия за инсценировка, която е дело на вътрешни хора от компанията. Ще се ревизира дали не става въпрос за прикриване на неналичието на медикаментите, които преди време са били отпътували като реекспорт за чужбина. На записи от охранителни камери се виждало, че маскираните изобщо не се лутали из склада, а непосредствено се насочили към скъпите лекарства. Заради това чиновници от компанията ще бъдат привикани на детектор на лъжата, споделиха близки до следствието.
Въпросите към основния прокурор
Ще може ли страната да сътвори работещ и ефикасен механизъм за надзор на паралелния експорт на лекарствени артикули и да реши въпроса с дефицита им за българския пазар?Ще се подхващат ли ограничения и какви за взаимоотношение и тясно съдействие сред институциите, с цел да се пресече престъпната активност съпътстваща паралелния експорт на лекарствени артикули?Налага ли публичния интерес и степента на публичен заплаха криминализирането на действия, реализирани с лекарствени артикули (фалшифицирането на лекарства)?Ще има ли най-сетне ефикасен надзор върху противозаконната търговия на лекарствени артикули, реализирана отвън обектите и лицата, които управлява Изпълнителната организация по Лекарствата (продажба на анаболи във фитнес зали; продажба през уеб сайтове в интернет)?Налагат ли се законодателни промени за едноинституционална и самостоятелна регулация в региона на медикаментите взаимствани от другите страни членки на Европейски Съюз?
АБВ със законодателна самодейност
Половин милиард лв. годишно изтичат с успореден експорт
Единна осведомителна система да наблюдава медикаментите по номер оферират от АБВ. Това ще попречи на лекарство, изписано в България да бъде таксуван на касов уред в Германия, да вземем за пример, сподели на конференция доцент Георги Кючуков, зам.-председател на здравната комисия в 43-тото национално заседание. Необходими са законодателни промени, които да разрешат на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) да управлява реекспорта, защото сега ИАЛ е единствено регистриращ орган, сподели още доцент Кючуков.
Повечето следствия по тези случай имат резултат “глас в пустиня ”, сподели ръководителят на АБВ Константин Проданов. Според неофициални данни, паралелният експорт ощетява българския жител с близо половин милиард лв. годишно. Близо половината от този реекспорт минавал по противозаконни пътища, стана ясно още от изказванията на АБВ. Румен Петков, член на изпълнителното бюро на АБВ напомни, че има 15 компании, които интензивно се занимават с реекспорт на медикаменти. Нека се извади листата с тези 15 компании, да се знае чия благосъстоятелност са, прикани Петков. И означи, че от на следващия ден от АБВ стартират диалози и с парламентарната комисия за наблюдаване на приходните организации и битка със сивата стопанска система и контрабандата, защото евентуално част от този експорт се случва в сивата стопанска система и контрабандата. Реекспортът въздейства директно върху живота и поддържането на здравето на редица пациенти, защото нормално касае животоспасяеми и животоподдържащи лекарства, означиха още от АБВ.
Челен опит от Словакия
Спряха търговците с санкции до 1 млн. евро и лишаване на лиценз
Строгите правила от началото на тази година в Словакия понижиха фрапантно паралелния експорт.
Проблемът с паралелния експорт се разрасна освен в България, само че и в доста от страните на така наречен Източен блок. Но срещна сериозен отпор в Словакия, където влязоха в действие драконовски ограничения, които регламентират търговията с медикаменти. Благодарение на тях паралелният експорт е намалял фрапантно. Така да вземем за пример в словашкия закон за медикаментите и медицинските произведения е записано, медикаментите, обект на успореден експорт са в специфична електронна система. Така медикаментите влизат в умишлен лист. Достъп до системата имат фармацевти, производители и дистрибутори, а Поддържането й се прави от производителите на медикаментите в листата. Системата би трябвало да дава опция на фармацевтите да вършат незабавни поръчки за медикаментите, които желаят пациентите им. Производителят има право да откаже доставка, в случай че поръчките на аптеката надвишават двойно тези, които е имала за минал интервал. Ако реши да достави въпреки всичко сходно лекарство, той би трябвало да е сигурен, че то ще се употребява за продажба в аптека в Словакия. Дистрибуторите имат право да доставят медикаменти единствено до аптеки, незабавна помощ, армията, амбулатории в избрани области на страната и до различен дистрибутор, само че единствено с експлицитното изискване, че медикаментът ще отиде в аптека. Нарушителите на новите правила ги заплашват санкции от 100 000 до 1 млн. евро. А при повторни нарушавания и се стига до лишаване на лиценз.
СХЕМИТЕ
Законна, само че укорима
Първата скица е законна – внасяне на по-големи количества и изнасяне на част от тях. Когато този реекспорт касае 15-20 % от внасяните лекарства, това директно не въздейства върху здравната ни система. Но съществуват редица експертни данни, че до 70 % от импортираните лекарства се рееекспортират в страни, където цените са по – високи.
Прекупуват от търговците на дребно
Прекупуване от страна на дистрибуторите от търговците на дребно (от аптеките). Това е изрично неразрешено в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина. Според изследване, за първите 5 месеца от комерсиалната мрежа са изкупени от дистрибутори лекарства за 4,4 млн. лева
Фиктивни пациенти и предписания
Още по-ощетяващ освен пациентите, само че и НЗОК е механизмът, при който посредством фиктивни пациенти и фиктивни предписания от аптеките се изнасят лекарства, които се заплащат и от здравната каса. Факт е, че разликата в цената при реекспорта на лекарства за други страни е 4-5 пъти.
Отклоняване на лекарства от лечебните заведения
Чрез отклонение на лекарства от лечебните заведения. Първи случай бе регистриран предходната година във Варна, където шеф на болнична аптека бе приета за отговорна на първа инстанция по обвиняване в длъжностно заграбване в огромни размери на лекарствени лекарства за близо 43 000 лв..
Веска Марешка Главният прокурор Сотир Цацаров ще разкрие пред депутатите от комисията за битка със сивата стопанска система и контрабандата до каква степен са стигнали инспекциите за контрабандната “Хумира ” от Турция открита в аптека “Марешки ”, паралелния експорт на скъпоструващи медикаменти, както и аферата с изчезналите при започване на предишния месец онколекарства за 800 000 лева от склад в София.
На съвещанието в комисията, ръководена от Емил Димитров, в четвъртък ще бъдат препитани също вътрешният министър Валентин Радев, шефът на Агенция “Митници ” Георги Костов, на Национална агенция за приходите Галя Димитрова и на Изпълнителната организация по медикаментите доцент Асена Стоименова. Очаква се да участват и спецпрокурори. Поканена е и Валя Ахчиева, от чиито следствия в “Открито ” потеглиха прокурорските следствия.
Ахчиева сподели, по какъв начин в България се внася контрабандно от Турция скъпоструващото лекарство “Хумира ” и се доставя на пациенти. Доставчикът “Фармнет ” доставя с него аптеки “Марешки ”. По този метод се източва НЗОК, която заплаща въпросната “Хумира ”.
Механизмът е следният: в опаковката вместо истинска “Хумира ” от Съединени американски щати се слага контрабандна турска “Хумира ” и тя се дава на българските пациенти и се заплаща от НЗОК. А извадената истинска се слага във подправена опаковка и отива за успореден експорт. Само 10% от “Хумира ” се употребява от заболели. Останалите 90% отпътуват за успореден експорт. След “Открито ” прокуратурата ведната стартира следствие.
След като Ахчиева разкри схемата, на първо време в комисията на Емиил Димитров бе извикана шефката на ИАЛ доцент Асена Стоименова. От изнесените от нея данни стана ясно, че българската организация по медикаментите има лимитирани пълномощия – на процедура тя е една пощенска кутия, в която търговците пускат бланки с планове за успореден експорт на скъпоструващи лекарства.
Миналата седмица основният прокурор Сотир Цацаров е приел поканата на Емил Димитров да бъде изслушан в комисията.
Междувременно стана ясно, че майката на зам.-председателя на Народно събрание Веска Марешка не се е явила в прокуратурата. Проверката против нея е почнала още през май, след следствието на “Открито ” за паралелния експорт на медикаменти. Към него се прибавя и следствието на турската “Хумира ”. В понеделник 74-годишната Веска Марешка е трябвало да се яви на разпит като шеф на компаниите на семейството Марешки, които са свързани с медикаментите. Тя ръководи компанията, която дистрибутира медикаменти “Фармнет ”. Тя е и шеф на компания “Лита ”, която има аптека “Марешки ” в Бургас, продала контрабандната турска “Хумира ”. Марешка и прокурист на рускинята Нина Катченко, на която е трансферирана “Трейднет-България ”.
“Труд ” научи, че сега службите проверяват изгубването на медикаменти за онкоболни на стойност 800 000 лв.. Обирът бил осъществен в нощта на 6 против 7 октомври от склад на Околовръстното шосе в София. По първична информация ударът бил осъществен от трима маскирани. Изяснява се чие дело е кражбата – на най-обикновени обирджии или е поръчана от съперници. Според осведомени има и версия за инсценировка, която е дело на вътрешни хора от компанията. Ще се ревизира дали не става въпрос за прикриване на неналичието на медикаментите, които преди време са били отпътували като реекспорт за чужбина. На записи от охранителни камери се виждало, че маскираните изобщо не се лутали из склада, а непосредствено се насочили към скъпите лекарства. Заради това чиновници от компанията ще бъдат привикани на детектор на лъжата, споделиха близки до следствието.
Въпросите към основния прокурор
Ще може ли страната да сътвори работещ и ефикасен механизъм за надзор на паралелния експорт на лекарствени артикули и да реши въпроса с дефицита им за българския пазар?Ще се подхващат ли ограничения и какви за взаимоотношение и тясно съдействие сред институциите, с цел да се пресече престъпната активност съпътстваща паралелния експорт на лекарствени артикули?Налага ли публичния интерес и степента на публичен заплаха криминализирането на действия, реализирани с лекарствени артикули (фалшифицирането на лекарства)?Ще има ли най-сетне ефикасен надзор върху противозаконната търговия на лекарствени артикули, реализирана отвън обектите и лицата, които управлява Изпълнителната организация по Лекарствата (продажба на анаболи във фитнес зали; продажба през уеб сайтове в интернет)?Налагат ли се законодателни промени за едноинституционална и самостоятелна регулация в региона на медикаментите взаимствани от другите страни членки на Европейски Съюз?
АБВ със законодателна самодейност
Половин милиард лв. годишно изтичат с успореден експорт
Единна осведомителна система да наблюдава медикаментите по номер оферират от АБВ. Това ще попречи на лекарство, изписано в България да бъде таксуван на касов уред в Германия, да вземем за пример, сподели на конференция доцент Георги Кючуков, зам.-председател на здравната комисия в 43-тото национално заседание. Необходими са законодателни промени, които да разрешат на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) да управлява реекспорта, защото сега ИАЛ е единствено регистриращ орган, сподели още доцент Кючуков.
Повечето следствия по тези случай имат резултат “глас в пустиня ”, сподели ръководителят на АБВ Константин Проданов. Според неофициални данни, паралелният експорт ощетява българския жител с близо половин милиард лв. годишно. Близо половината от този реекспорт минавал по противозаконни пътища, стана ясно още от изказванията на АБВ. Румен Петков, член на изпълнителното бюро на АБВ напомни, че има 15 компании, които интензивно се занимават с реекспорт на медикаменти. Нека се извади листата с тези 15 компании, да се знае чия благосъстоятелност са, прикани Петков. И означи, че от на следващия ден от АБВ стартират диалози и с парламентарната комисия за наблюдаване на приходните организации и битка със сивата стопанска система и контрабандата, защото евентуално част от този експорт се случва в сивата стопанска система и контрабандата. Реекспортът въздейства директно върху живота и поддържането на здравето на редица пациенти, защото нормално касае животоспасяеми и животоподдържащи лекарства, означиха още от АБВ.
Челен опит от Словакия
Спряха търговците с санкции до 1 млн. евро и лишаване на лиценз
Строгите правила от началото на тази година в Словакия понижиха фрапантно паралелния експорт. Проблемът с паралелния експорт се разрасна освен в България, само че и в доста от страните на така наречен Източен блок. Но срещна сериозен отпор в Словакия, където влязоха в действие драконовски ограничения, които регламентират търговията с медикаменти. Благодарение на тях паралелният експорт е намалял фрапантно. Така да вземем за пример в словашкия закон за медикаментите и медицинските произведения е записано, медикаментите, обект на успореден експорт са в специфична електронна система. Така медикаментите влизат в умишлен лист. Достъп до системата имат фармацевти, производители и дистрибутори, а Поддържането й се прави от производителите на медикаментите в листата. Системата би трябвало да дава опция на фармацевтите да вършат незабавни поръчки за медикаментите, които желаят пациентите им. Производителят има право да откаже доставка, в случай че поръчките на аптеката надвишават двойно тези, които е имала за минал интервал. Ако реши да достави въпреки всичко сходно лекарство, той би трябвало да е сигурен, че то ще се употребява за продажба в аптека в Словакия. Дистрибуторите имат право да доставят медикаменти единствено до аптеки, незабавна помощ, армията, амбулатории в избрани области на страната и до различен дистрибутор, само че единствено с експлицитното изискване, че медикаментът ще отиде в аптека. Нарушителите на новите правила ги заплашват санкции от 100 000 до 1 млн. евро. А при повторни нарушавания и се стига до лишаване на лиценз.
СХЕМИТЕ
Законна, само че укорима
Първата скица е законна – внасяне на по-големи количества и изнасяне на част от тях. Когато този реекспорт касае 15-20 % от внасяните лекарства, това директно не въздейства върху здравната ни система. Но съществуват редица експертни данни, че до 70 % от импортираните лекарства се рееекспортират в страни, където цените са по – високи.
Прекупуват от търговците на дребно
Прекупуване от страна на дистрибуторите от търговците на дребно (от аптеките). Това е изрично неразрешено в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина. Според изследване, за първите 5 месеца от комерсиалната мрежа са изкупени от дистрибутори лекарства за 4,4 млн. лева
Фиктивни пациенти и предписания
Още по-ощетяващ освен пациентите, само че и НЗОК е механизмът, при който посредством фиктивни пациенти и фиктивни предписания от аптеките се изнасят лекарства, които се заплащат и от здравната каса. Факт е, че разликата в цената при реекспорта на лекарства за други страни е 4-5 пъти.
Отклоняване на лекарства от лечебните заведения
Чрез отклонение на лекарства от лечебните заведения. Първи случай бе регистриран предходната година във Варна, където шеф на болнична аптека бе приета за отговорна на първа инстанция по обвиняване в длъжностно заграбване в огромни размери на лекарствени лекарства за близо 43 000 лв..
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ