72% от българите забелязват фалшиви новини
72% от от жителите на България виждат подправени вести в медиите. Това демонстрира национално представително изследване, извършено по самодейност на Медийната стратегия на фондация „ Конрад Аденауер ". Едва 13% декларират, че не познават феномена на подправените вести. Относно политика българите се осведомят най-вече от малкия екран (91%). След тях с огромна разлика следват онлайн и печатните медии. Политиката на национална сигурност също e част от проучването: на доверие по този въпрос се радва Европейският съюз, следван от НАТО. Като цяло Европейският съюз печели по-голямо доверие от Русия.
Данните бяха показани по време на конференцията „ Фалшиви вести, агитация и геополитика ", проведена от фондация „ Конрад Аденауер " на 27-ми юни в София. Проучването е извършено от организацията за проучване на публичното мнение „ Алфа Рисърч ". Извадката от 1024 интервюирани е национално представителна. Всеки четвърти българин (25%) вижда ежедневно подправени вести в медиите, а всеки шести (17%) няколко пъти в седмицата, и още толкоз - няколко пъти в месеца. Общо 72% са се натъквали на подправена информация. „ Тези високи проценти свидетелстват, че въпреки и за българското публично мнение този феномен да е релативно нов, то към този момент демонстрира висока сензитивност към него ", разяснява Боряна Димитрова, ръководещ сътрудник на „ Алфа Рисърч ". „ Най-често разпознават подправените вести представителите на междинното потомство с високо обучение от огромните градски центрове. Може да се допуска, че те са и най-критични към сходен жанр информация. За жал хората от дребните обитаеми места с по-ниско обучение, както и най-младите, по-слабо разграничават подправените вести, което ги прави евентуален обект на техните офанзиви.
Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните излъчвания. 91% научават политически вести от малкия екран. След тях следват онлайн осведомителните портали (24%), обществените мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се употребява за източник на информация от 17% от запитаните. Малко българи търсят политическа информация на уеб страниците на публични институции (правителство, Европейски Съюз, НАТО) или на неправителствени организации - те се посещават от по-малко от 6%.
„ Мнозинството от българите са дейни всеки ден в интернет, само че от позиция на публицистично наличие, гледането на телевизия взима превес ", акцентира Кристиан Шпар, началник на Медийната стратегия Югоизточна Европа на фондация „ Конрад Аденауер ". „ Социалните медии имат също толкоз значимо значение за политическия разговор, колкото и професионалните онлайн медии. Журналистите към този момент нямат монопол върху предлагането на вести и би трябвало да убеждават жителите още повече с качествено наличие. Особено печатните медии и радио предаванията би трябвало отначало да потвърдят своята значителност като източници на политическа информация ". Кристиан Шпар разяснява също по този начин, че политическите институции би трябвало да оформят своето онлайн показване по атрактивен метод и да популяризират наличието си в обществените мрежи.
„ Данните ясно демонстрират, че голямото болшинство продължава да следи новините по малкия екран, само че от ден на ден фенове не се задоволяват с това, а редом насочват вниманието си и към други канали, които играят ролята на различни източници за информация, обвързвана с политика ", означи Орлин Спасов, изпълнителен шеф на фондация „ Медийна народна власт ". „ Въпреки тази положителна наклонност, превъзходството на малкия екран към този момент не е съществено оспорена ", заключи той.
Отделен аспект на проучването е доверието към други страни и интернационалните организации. 38% от българите имат огромно, респективно доста огромно доверие в Европейския съюз. Други 38% му се доверяват по-умерено, а 24% малко или доста малко. 33% гласоподават на Русия високо или доста високо доверие и 44% умерено доверие. Също по този начин и Германия се радва на доверието на българите (31% високо/много високо, 43 % умерено). Съединени американски щати имат по-малки стойности на доверие със надлежно 15% и 37%. НАТО се радва на огромно или доста огромно доверие при 27% от запитаните, и на умерено доверие при 38%.
По отношение на националната сигурност 29% от участниците в изследването се доверяват на българските сили за сигурност. Също 29% имат доверие на Европейския съюз, 20% на НАТО и 18% на Русия. Въпросът е с няколко вероятни отговора. „ Все по-ясно се обрисува връзката сред световното осведомително пространство и въпросите на сигурността ", сподели Йордан Божилов, президент на „ Софийския конгрес за сигурност ". Свидетели сме по какъв начин интернет и обществените мрежи са обект на потребление от страна на радикални организации за привличане на почитатели и от страни за разпространяване на агитация и подправени вести. Сред най-уязвимите на тези опасности са демократичните страни. НАТО и Европейски Съюз подхващат към този момент на практика ограничения за тяхното обезвреждане, само че е значимо и обособените страни-членки да имат ясни и съответни политики ".
„ Фалшиви вести с антиевропейско наличие са към този момент оценени в подробност от Европейската комисия и други институции ", сподели Кристиан Шпар. „ Сега освен е належащо да се разобличат пропагандните механизми, само че Европейски Съюз би трябвало да откри елементарни и ясни послания в обществените мрежи, с цел да обясни своите полезности и преимуществата на своя политически модел по по-добър метод. При това, Европейски Съюз не би трябвало единствено да популяризира обстоятелства, само че и да провокира повече положителни страсти ".
Конференцията на Медийната стратегия на фондация „ Конрад Аденауер " в София беше проведена със съдействието на „ Софийски конгрес за сигурност " и фондация „ Медийна народна власт ". В подиумните полемики по отношение на подправените вести и политиката на национална сигурност взеха присъединяване медийни и информационни специалисти от България, Германия, Украйна, Русия, Румъния и Черна Гора, както и от НАТО. Сред тях беше показана и организацията „ Репортери без граници ". Журналисти, дипломати, политически съветници, учени и жители наблюдаваха дебата.
Данните бяха показани по време на конференцията „ Фалшиви вести, агитация и геополитика ", проведена от фондация „ Конрад Аденауер " на 27-ми юни в София. Проучването е извършено от организацията за проучване на публичното мнение „ Алфа Рисърч ". Извадката от 1024 интервюирани е национално представителна. Всеки четвърти българин (25%) вижда ежедневно подправени вести в медиите, а всеки шести (17%) няколко пъти в седмицата, и още толкоз - няколко пъти в месеца. Общо 72% са се натъквали на подправена информация. „ Тези високи проценти свидетелстват, че въпреки и за българското публично мнение този феномен да е релативно нов, то към този момент демонстрира висока сензитивност към него ", разяснява Боряна Димитрова, ръководещ сътрудник на „ Алфа Рисърч ". „ Най-често разпознават подправените вести представителите на междинното потомство с високо обучение от огромните градски центрове. Може да се допуска, че те са и най-критични към сходен жанр информация. За жал хората от дребните обитаеми места с по-ниско обучение, както и най-младите, по-слабо разграничават подправените вести, което ги прави евентуален обект на техните офанзиви.
Най-разпространеният източник на информация за политика са телевизионните излъчвания. 91% научават политически вести от малкия екран. След тях следват онлайн осведомителните портали (24%), обществените мрежи (23%) и печатните медии (18%). Радиото се употребява за източник на информация от 17% от запитаните. Малко българи търсят политическа информация на уеб страниците на публични институции (правителство, Европейски Съюз, НАТО) или на неправителствени организации - те се посещават от по-малко от 6%.
„ Мнозинството от българите са дейни всеки ден в интернет, само че от позиция на публицистично наличие, гледането на телевизия взима превес ", акцентира Кристиан Шпар, началник на Медийната стратегия Югоизточна Европа на фондация „ Конрад Аденауер ". „ Социалните медии имат също толкоз значимо значение за политическия разговор, колкото и професионалните онлайн медии. Журналистите към този момент нямат монопол върху предлагането на вести и би трябвало да убеждават жителите още повече с качествено наличие. Особено печатните медии и радио предаванията би трябвало отначало да потвърдят своята значителност като източници на политическа информация ". Кристиан Шпар разяснява също по този начин, че политическите институции би трябвало да оформят своето онлайн показване по атрактивен метод и да популяризират наличието си в обществените мрежи.
„ Данните ясно демонстрират, че голямото болшинство продължава да следи новините по малкия екран, само че от ден на ден фенове не се задоволяват с това, а редом насочват вниманието си и към други канали, които играят ролята на различни източници за информация, обвързвана с политика ", означи Орлин Спасов, изпълнителен шеф на фондация „ Медийна народна власт ". „ Въпреки тази положителна наклонност, превъзходството на малкия екран към този момент не е съществено оспорена ", заключи той.
Отделен аспект на проучването е доверието към други страни и интернационалните организации. 38% от българите имат огромно, респективно доста огромно доверие в Европейския съюз. Други 38% му се доверяват по-умерено, а 24% малко или доста малко. 33% гласоподават на Русия високо или доста високо доверие и 44% умерено доверие. Също по този начин и Германия се радва на доверието на българите (31% високо/много високо, 43 % умерено). Съединени американски щати имат по-малки стойности на доверие със надлежно 15% и 37%. НАТО се радва на огромно или доста огромно доверие при 27% от запитаните, и на умерено доверие при 38%.
По отношение на националната сигурност 29% от участниците в изследването се доверяват на българските сили за сигурност. Също 29% имат доверие на Европейския съюз, 20% на НАТО и 18% на Русия. Въпросът е с няколко вероятни отговора. „ Все по-ясно се обрисува връзката сред световното осведомително пространство и въпросите на сигурността ", сподели Йордан Божилов, президент на „ Софийския конгрес за сигурност ". Свидетели сме по какъв начин интернет и обществените мрежи са обект на потребление от страна на радикални организации за привличане на почитатели и от страни за разпространяване на агитация и подправени вести. Сред най-уязвимите на тези опасности са демократичните страни. НАТО и Европейски Съюз подхващат към този момент на практика ограничения за тяхното обезвреждане, само че е значимо и обособените страни-членки да имат ясни и съответни политики ".
„ Фалшиви вести с антиевропейско наличие са към този момент оценени в подробност от Европейската комисия и други институции ", сподели Кристиан Шпар. „ Сега освен е належащо да се разобличат пропагандните механизми, само че Европейски Съюз би трябвало да откри елементарни и ясни послания в обществените мрежи, с цел да обясни своите полезности и преимуществата на своя политически модел по по-добър метод. При това, Европейски Съюз не би трябвало единствено да популяризира обстоятелства, само че и да провокира повече положителни страсти ".
Конференцията на Медийната стратегия на фондация „ Конрад Аденауер " в София беше проведена със съдействието на „ Софийски конгрес за сигурност " и фондация „ Медийна народна власт ". В подиумните полемики по отношение на подправените вести и политиката на национална сигурност взеха присъединяване медийни и информационни специалисти от България, Германия, Украйна, Русия, Румъния и Черна Гора, както и от НАТО. Сред тях беше показана и организацията „ Репортери без граници ". Журналисти, дипломати, политически съветници, учени и жители наблюдаваха дебата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ