72 години музикална и творческа дейност, времето така лети. Не

72 години музикална и креативна активност, времето по този начин лети. Не мога да кажа, че ми е бил слънчев и нехаен животът – по-скоро един доста динамичен, изпълнен с доста хубави и неприятни неща. Животът е един прелестен празник с всичко вътре – хубаво, неприятно, радостно, тъжно, ярко, мрачно – всичко.

Преди всеки концерт има тръпка. Всичко е като за пръв път, всичко е ново непринудено и сега. Човек излиза на сцената и по-късно оцелява с безкрайното наслаждение от свиренето и контакта с публиката или както ще бъде на идния концерт – с оркестъра, с диригента. Всичко е отлично.

Това сподели пред БГНЕС известната и емблематична българска пианистка проф. Милена Моллова, която под диригентството на виенчанина Саша Гьотцел на 10 май в зала „ България “ ще свири соло в националния ни симфоничен оркестър Симфония номер 4 на Брукнер и Концерт за пиано и оркестър номер 1 на Бетовен.

Преди концерт страстта е като пред първа среща, няма рутина. Хубавата музика, изсвирена добре, носи наслаждение за изпълнителя. А контактът с публиката, която е пристигнала от интерес да чуе този концерт, този създател и този реализатор, това прави приятното прекарване от един концерт – неповторим и единствен.

Проф. Моллова си спомня по какъв начин, когато е трябвало да стартира да преподава е била на 22 години. „ Аз приключих Музикална академия на 19 и една година по-късно бях в Москва при огромния пианист проф. Емил Гилелс на специализация и като се върнах, към този момент ме поканиха като помощник на проф. Панка Пелишек, моята професорка. Аз бях ужасена да преподавам. Първото, което си помислих, е, че това, че ще преподавам, ще отнеме от моето персонално време, а няма да мога да върша каквото желая. Но скоро разбрах какъв брой доста е потребно за мен като реализатор да преподавам. Когато човек слуша другите, които желаят да се учат, той също се учи. Много е забавно и е доста потребно. Моите студенти споделят, че съм била превъзходен учител. Аз можех да им изсвиря всичко, което те учат, тъй като аз съм ги свирила и знам тези неща, защото имам голям репертоар. Някак си контактът с учениците ми се случваше, беше ми забавно и прелестно. Разбира се имаше и конфликтни моменти. Веднъж хвърлих по някого един молив и някой разказваше: „ тя ги замеря, тя ще си убие студентите “. Но те се забавляваха, дори най-после ми подариха един огромен молив, с цел да бъде по-ефективно.
Проф. Моллова се гордее с триумфите на надарени свои възпитаници / БГНЕС
Много се гордея с моите възпитаници. Много от тях получиха своята реализация, за жалост малко от тях тук в България. Повечето съумяха отвън България, тъй като и времената бяха сложни и за жалост нашите колегиални връзки не са доста колегиални. Трудно се одобряват новите персони, колкото и да са надарени.

Проф. Моллова с наяве наслаждение изреди някои от своите възпитаници, като акцентира, че с всички се гордее и им се радва. Имам един студент – Иво Калчев, който е проф. във Вашингтонския университет. Ани Димова, проф. във Виена, други, които са преподаватели, диригенти, пианисти - в Норвегия, Австрия, Германия, Сингапур – на всички места. Много ми е прелестно да проследявам техните триумфи. Даже един път се смяхме, че в случай че аз потегли да обикалям моите студенти, които са се пръснали из целия свят, няма да ми стигне една година, в случай че заставам при всеки един от тях най-малко три дни.

Сега към този момент има и доста млади, които получиха изключителни награди. Преди две години Алина Комитова и Николай Шаланов, които са дуо пияно, получиха първа премия на най-големия и най-трудния конкурс за пиано и за принадлежности - в Мюнхен ARD. Там се дават единствено три награди и е доста мъчно. А те взеха освен първа премия, а и премия на публиката.

Преди 10 години други мои студенти взеха Гран при на конкурс в Токио. Сега имам възпитаници, като Анжела Тодорова, която взима по няколко награди в годината. Подготовката е сложна, не е елементарно, някой път стигаме до конфликти, само че всичко е в полза на музиката.

Всяка премия е направена и изсвирена с толкоз работа, напрежение и нерви. Аз мога да кажа, че съм притежател на доста награди от най-големите състезания и сякаш съм единствена в България.

Печелих на първи интернационален конкурс на името на Пьотр Илич Чайковски в Москва, това беше голям триумф за мен – аз бях 18-годишна. Сега дребната ми щерка откри една черна плоча от концерта, която се продаваше в интернет. Аз я нямах тази плоча. Като го чух, видях, че в действителност е имало защо да получа премия. Хареса ми по какъв начин изсвирвам, колкото и да съм сериозна и към себе си, и към учениците си. След това имам премия на интернационален конкурс за пианисти и цигулари "Маргарита Лонг – Жак Тибо" в Париж. В интернационалния конкурс на най-голямата социална медия в Германия ARD в Мюнхен също имам премия. Даже по-късно ми разказваха, че е трябвало да има първа премия, тя е била уговорена някак си. И тъй като доста съм се вклинила в проектите, на никого не дадоха първата. Втора дадоха на този, който е трябвало да бъде пръв – това е сегашният огромен диригент Кристоф Ешенбах и на мен дадоха трета премия. Това за мен беше голям триумф, тъй като идвах от изтока, без хора в журито. Даже имаше случаи, когато имах българи в журито, които вместо да ме поддържат, пречеха. Но това е животът. Обичам състезанията, дори се дръзвам, че това е моят спорт. Да има напрежение, адреналин. В Париж, когато свирех, преди мен трябваше да свири една френска пианистка, която демонстрираше такова самочувствие и неуважение към мен, че това ме вбеси извънредно. Тя като свърши, аз просто си споделих: „ в този момент ще чуеш, ти “. Кой знае по какъв начин съм свирила, само че за пръв и финален път в живота ми цялата последна страница на „ Карнавала “ Шуман, който свирех, публиката аплодираше. Това на концерти не се случва. Това доста ме впечатли, а аз взех премия, французойката не взе.

Наградата в живота за проф. Моллова е това, че има три прелестни деца, двама внука, а и хората, които са с децата й – зетьове и снахи. Това е моето благополучие, споделя тя. Всичко дружно, забъркано, това е моят живот. Децата живеят на надалеч от дълго време, по този начин се случи. Не, че желаеха да изоставен България, само че по този начин ги заведе работата и ориста. Само огромната ми щерка към този момент от две години работи в България, само че е във Варна. Тя също е чудесна пианистка. Беше 5 години професор в Сеул, преди този момент в Италия. А синът ни е огромна рок звезда, барабанист, прочут в света. Той се споделя Орлин Радински, само че в специалността му споделят Линч Радински. И го познават в целия свят. Живее в Англия.

Проф. Моллова има отношение и към рок музиката, за какво е била подготвена от сина си. Когато бяха още възпитаници, свиреха у дома, а пък аз бях в прилежащата стая и си учех сонатите на Бетовен. Трябваше да привикна. И толкоз съм привикнала, толкоз ми харесва, че я диря да я чувам хубавата същинска рок музика. Ценя положителните музиканти. Всеки един род може да бъде прелестна музика, стига да бъде изсвирен от експерти, а не от фенове. Любителите като за свирене – са за у дома, за пред другари, за след чаша. Но когато фенове се качват на сцената, това не звучи добре. А още по-малко, когато има кой да ги слуша и да им заплаща пари – това не е съществено.

За това дали музиката й е лишила нещо от персоналния й живот, пианистката съобщи, че нищо не може да й отнеме. Аз бях затворено дете, доста четях. Свиря от съвсем 5-годишна, а преди този момент знаех да чета. От тогава учех френски и знаех да приказвам и пиша френски. След това постоянно съм била при изключителни преподаватели. Когато бях 8-9-годишна при проф. Панка Пелишек, свирех 100 етюда на година, което през днешния ден, като го чуят мои сътрудници, се ужасяват. Днешните възпитаници свирят 2 до 3 етюда за цялата година. Затова имам необикновено добра база – техническа и професионална. Това доста ми оказва помощ доста бързо да изучавам нови творби и да съм сигурна в ръцете си. И характерът ми оказва помощ – той е опак. Казват, че съм харизматична, кой знае, може би това е мекият вид на лудичка, само че желаят да го кажат по-меко да наподобява, смее се тя. Признава, че когато реши нещо да направи, го прави. Така беше и с моите три деца – аз не взех нито ден отпуск по майчинство. Като се роди третото ми дете – щерка ми на 10-ия ден потеглих на турне. Никога обаче не можех да подцени своите професионални задължения поради децата. Те знаеха, че когато има работа, се работи. Това им оказа помощ и на тях. Не поучавах и не приказвах, те виждаха какво се прави – работа и работа.

Музиката е всичко. Музиката е просто моят живот. Всичко е звуци и всичко е обвързвано с музиката. Което е към музиката – хора, деца, възпитаници, това е отново хубаво. Това прави живота доста по-богат. Аз от дълго време знам и от дълго време приказвам, където мога, само че никой не го прави това нещо. Всички деца, без изключение, би трябвало от доста дребни да се научат да пипнат един инструмент. С два пръста да направи една дребна мелодийка. Това ще постави съзнанието на това дете на друго равнище. А не както в този момент някои хора споделят „ Аз съм музикален неработоспособен “. Какво значи това – това е ужасно. Слуша и не може да разбере музиката. Не е нужно да я познава. Да я слуша и да се любува – това е най-съвършеният прочувствен език. Той върви от сърце до сърце. Той не се нуждае от пояснение. Аз фактически имам прелестен живот, в това число и прелестни врагове, които ме държат в тонус цялостен живот, още веднъж се смее музикалната хала. /БГНЕС

--

Световноизвестният български пианист и възпитател Милена Моллова e измежду малцината щастливи български музиканти построили се като реализатори в школата на такива колоси на музикалното изпълнителство и творчество като проф. Емил Гилелс, проф. Димитър Ненов, проф. Панка Пелишек. Нейният път на концертния подиум е посипан с триумфи, награди, гастроли и завладяване на върхове, с гостувания на концертни сцени по целия свят, както и с многократни концерти във всички страни в Европа, в Япония, Съединени американски щати, Канада.

Нейният величествен репертоар включва произведения от разнообразни стилове и столетия и се разгръща в необятния диапазон от солистичното и камерното музициране в разнообразни обединения до партньорство с камерни оркестри и огромни оркестрови сформира.

Милена Моллова е била солист на най-значими български и европейски симфонични оркестри и е свирила под палката на най-големи български диригенти като Дбрин и международни звезди като Кирил Кондрашин, Казиоши Акияма, Рудолф Баумгартнер, Жорж Ципин и доста други.