Мъж и жена 65 години заедно? Възможно е!
65 щастливи години празнуват 88-годишните Надежда и Димитър Шербетови от Велико Търново. И двамата споделят, че да бъдат дружно повече от шест десетилетия си е същински шанс и необикновено прекарване. Те се врекли във безконечна честност и любов на 26 октомври 1953 година, в този момент Димитровден, само че честват дълголетното общуване на 30 юли, когато Димитър празнува своя 88-ми рожден ден. Надя пък е родена през септември. Ще съберат у дома най-близките родственици и ще вдигнат наздравица да доживеят и своите 70 години дружно, а за какво не и повече.
Димитър е избрал рождения си ден, с цел да означи уместно и 65-годишното фамилно благополучие, тъй като счита цифрата 88 за сакрално. Според сакралната геометрия 88 значи добрина, самообладание, тестване, страдалчество, усеща за дълг към родината, блян към духовното, ентусиазъм, креативност, все добродетели, към които Шербетови са се стремели, а през днешния ден могат да се гордеят с тях. Освен това усещам цифрата 88 някак си по-особено, като ентусиазъм, което ме кара да не помни за болното сърце, което ме мъчи в последно време, признава рожденикът.
Отиваме на една женитба в Павликени, брат ми с жена си са кумове. Аз свирех на китара и пеех доста хубаво. Но по традиция тогава, като отидеш на посетители, домакините ти дават албуми да разглеждаш фотоси. Азр като разпростирам фотосите, зървам едно хубаво момиче. Откъснах фотографията, сложих я на прозореца и взех да изсвирвам, гледайки момичето. Питам коя е, дори желаех да я доведат на сватбата. По едно време в стаята влиза едно прелестно момиче, срещаме се и аз ѝ споделям, че я познавам, сочейки фотографията, връща се обратно в годините Димитър. Така почнало 3-годишното другарство сред двамата млади.
Тогава Надя учела в Техникума по облекло в Горна Оряховица, а Димитър трябвало да влезе в казармата. Но от запознанството на сватбата в Павликени, всяка сряда и събота младежът взимал мотрисата от Велико Търново и отивал при Надя в Горна Оряховица. Разхождали се в парка до късно вечерта, а по-късно Димитър тръгвал пешком през Арбанаси за Велико Търново. Това траяло до момента в който Надя не отпътувала да следва в София, а той – боец в Пловдив. Съдбата и тук подкрепила двамата влюбени. Съквартирантката на Надя се оказала отново със същото име Надя, освен това от Пловдив, което улеснило връзката им. Надежда идвала при Димитър в града под тепетата, а той пък ходел в София. Така, макар дистанцията, в продължение на три години ние бяхме все по-често дружно, споделя грейнал Димитър.
След като младият мъж се уволнил от казармата, Надя го посрещнала на гарата във Велико Търново. Имах другари музиканти – кларинетист и акордеонист, взимам два файтона, единия го караше паметният колар бай Димо, прочут на целия град, качваме се всички и с музика отиваме в градския съвет да сключим брак с Надя. Тогава съветът се намираше в Конака, само че беше затворен, защото късно дойде влакът, спомня си Димитър. Но след седмица-две младите подписват брак и заживяват в къщата на Шербетови във Велико Търново, в кв. “Варуша ".
Тогава младоженецът работел в строителна организация, а по-късно станал ръководител на Профсъюза на строителните служащи. В годините летящият старт траял с ръководител на Областната организация на Туристическия съюз, след това пък станал началник на Профсъюза на транспортните служащи, а също на Областната организация на пенсионерите. Пенсионирал се и бил определен за ръководител на пчеларската кооперация “Албина " във Велико Търново, защото заниманието му било пчеларството. В биографията му се вписват още 8 години като началник на кварталния комитет на Отечествения фронт и 33 година като правосъден заседател. Преживял е какви ли не нещастия и ориси в съда.
Като станах ръководител на Съюза на пенсионерите, в окръга тогава имаше 30 клуба, а издадох 130 клуба, регистрира доайенът на пенсионерите. Развили самодейността във всяко село, взели участие на фестивали, печелили медали. По негово време като ръководител на Туристическия съюз пък били издигнати 14 обекта. Туристическият дом във Велико Търново, хижите “Чумерна " и “Буковец ", мотелът “Предела " са издигнати все по негово време. Не помня свободна неделя, провеждахме походи, надпревари по насочване, алпиниади, участия във фестивали за туристическата ария. Чудесни години и прелестни сътрудници, артисти и деятели на туризма, дефинира през днешния ден Шербетов.
Над 50 фиданки е засадил общественикът и в кв. “Бузлуджда " – бяла бреза, липа и явор. Сега дърветата са огромни, радват го и му се желае хората все по-често да залесяват и да пазят това зелено благосъстояние за всички. Като се оженили, Надя пък незабавно постъпила като учителка в Техникума по облекло, в този момент Професионална гимназия по фешън дизайн. Преподавала в учебното заведение 36 години и там се пенсионирала. След това била преподавател на разнообразни шивашки курсове и вечерни занимания за работещи. Грижите за фамилията се паднали на нея, на нея се дължала и мирната атмосфера у дома. От своя страна пък Надя правила повече взаимни отстъпки и май е по този начин в множеството фамилии. Но каквито и компликации да е предложила ориста на Шербетови, те са се справяли и са останали дружно толкоз години.
На младини фамилията си купило мотор с панер. Три години обикаляли Черноморието с него. Димитър качвал Надя зад него, а в коша – двете деца. Всичко било толкоз сантиментално. Сега още млади хората имат по няколко коли в фамилията, напрежението по пътищата е огромно, би трябвало да има приемливост, само че не всеки го съблюдава. Хората живеят в един доста динамичен свят и все по-рядко намират време да се срещнат с другари, поддържат връзка повече виртуално.
Двама сина имат Шербетови, известни като татко си. Децата са нашето благополучие. Първо се роди Любомир, а след 6 години и Владимир. И двамата в този момент имат собствен бизнес и в никакъв случай не са желали да напущат България. Любомир е строителен инженер, началник на компанията “Водстрой " и ръководител на Регионалната строителна камара. Бил е на работа в Куба, а също и президент на “Лайънс клуб – Велико Търново ". Владимир по нищо не отстъпва на брат си, има огромна компания за ВиК материали и развива сполучлив бизнес.
Синовете са ги дарили с трима внуци – Надежда, Николай и Димитър. А внучката Надежда ги радва и с правнука Христомир. Възрастните Шербетови споделят, че и трите фамилии доста се схващат, оказват помощ си, а на 30 юли всичките 11 души от семейството ще бъдат посетители на тържеството у дома. Рожденикът към този момент си е подготвил и речта. А огромното му предпочитание е с Надя да честват дружно и своята плодородна 70-годишна женитба, написа " Янтра през днешния ден ".
Вече се знае и какво ще бъде менюто за гостите – мешана скара, само че тази, които мнозина помнят от близкото минало. В порцията има печени пилешки кълки, пържола на скара, наденица. И обезателно съветска салата. Димитър не скрива, че е занаятчия на хайвера и в случай че му стигнат силите, ще го подготви за празничната софра. Майсторлъкът е разбиването на хайвера, върша го повече от 3 часа, изяснява някогашният профпредседател.
Освен у дома, чичо Митко, както го назовават в квартала, ще чества рождения си ден и със своите другари. Компанията е от 10 души и всяка заран в 10,30 часа се събира на кафе в близката сладкарница в кв. “Бузлуджа ", където Шербетови живеят. Групата е от интелектуалци и някогашни офицери. Вече е станало традиция компанията да се събира у Шербетови на рождения му ден и на Димитровден.
Димитър е избрал рождения си ден, с цел да означи уместно и 65-годишното фамилно благополучие, тъй като счита цифрата 88 за сакрално. Според сакралната геометрия 88 значи добрина, самообладание, тестване, страдалчество, усеща за дълг към родината, блян към духовното, ентусиазъм, креативност, все добродетели, към които Шербетови са се стремели, а през днешния ден могат да се гордеят с тях. Освен това усещам цифрата 88 някак си по-особено, като ентусиазъм, което ме кара да не помни за болното сърце, което ме мъчи в последно време, признава рожденикът.
Отиваме на една женитба в Павликени, брат ми с жена си са кумове. Аз свирех на китара и пеех доста хубаво. Но по традиция тогава, като отидеш на посетители, домакините ти дават албуми да разглеждаш фотоси. Азр като разпростирам фотосите, зървам едно хубаво момиче. Откъснах фотографията, сложих я на прозореца и взех да изсвирвам, гледайки момичето. Питам коя е, дори желаех да я доведат на сватбата. По едно време в стаята влиза едно прелестно момиче, срещаме се и аз ѝ споделям, че я познавам, сочейки фотографията, връща се обратно в годините Димитър. Така почнало 3-годишното другарство сред двамата млади.
Тогава Надя учела в Техникума по облекло в Горна Оряховица, а Димитър трябвало да влезе в казармата. Но от запознанството на сватбата в Павликени, всяка сряда и събота младежът взимал мотрисата от Велико Търново и отивал при Надя в Горна Оряховица. Разхождали се в парка до късно вечерта, а по-късно Димитър тръгвал пешком през Арбанаси за Велико Търново. Това траяло до момента в който Надя не отпътувала да следва в София, а той – боец в Пловдив. Съдбата и тук подкрепила двамата влюбени. Съквартирантката на Надя се оказала отново със същото име Надя, освен това от Пловдив, което улеснило връзката им. Надежда идвала при Димитър в града под тепетата, а той пък ходел в София. Така, макар дистанцията, в продължение на три години ние бяхме все по-често дружно, споделя грейнал Димитър.
След като младият мъж се уволнил от казармата, Надя го посрещнала на гарата във Велико Търново. Имах другари музиканти – кларинетист и акордеонист, взимам два файтона, единия го караше паметният колар бай Димо, прочут на целия град, качваме се всички и с музика отиваме в градския съвет да сключим брак с Надя. Тогава съветът се намираше в Конака, само че беше затворен, защото късно дойде влакът, спомня си Димитър. Но след седмица-две младите подписват брак и заживяват в къщата на Шербетови във Велико Търново, в кв. “Варуша ".
Тогава младоженецът работел в строителна организация, а по-късно станал ръководител на Профсъюза на строителните служащи. В годините летящият старт траял с ръководител на Областната организация на Туристическия съюз, след това пък станал началник на Профсъюза на транспортните служащи, а също на Областната организация на пенсионерите. Пенсионирал се и бил определен за ръководител на пчеларската кооперация “Албина " във Велико Търново, защото заниманието му било пчеларството. В биографията му се вписват още 8 години като началник на кварталния комитет на Отечествения фронт и 33 година като правосъден заседател. Преживял е какви ли не нещастия и ориси в съда.
Като станах ръководител на Съюза на пенсионерите, в окръга тогава имаше 30 клуба, а издадох 130 клуба, регистрира доайенът на пенсионерите. Развили самодейността във всяко село, взели участие на фестивали, печелили медали. По негово време като ръководител на Туристическия съюз пък били издигнати 14 обекта. Туристическият дом във Велико Търново, хижите “Чумерна " и “Буковец ", мотелът “Предела " са издигнати все по негово време. Не помня свободна неделя, провеждахме походи, надпревари по насочване, алпиниади, участия във фестивали за туристическата ария. Чудесни години и прелестни сътрудници, артисти и деятели на туризма, дефинира през днешния ден Шербетов.
Над 50 фиданки е засадил общественикът и в кв. “Бузлуджда " – бяла бреза, липа и явор. Сега дърветата са огромни, радват го и му се желае хората все по-често да залесяват и да пазят това зелено благосъстояние за всички. Като се оженили, Надя пък незабавно постъпила като учителка в Техникума по облекло, в този момент Професионална гимназия по фешън дизайн. Преподавала в учебното заведение 36 години и там се пенсионирала. След това била преподавател на разнообразни шивашки курсове и вечерни занимания за работещи. Грижите за фамилията се паднали на нея, на нея се дължала и мирната атмосфера у дома. От своя страна пък Надя правила повече взаимни отстъпки и май е по този начин в множеството фамилии. Но каквито и компликации да е предложила ориста на Шербетови, те са се справяли и са останали дружно толкоз години.
На младини фамилията си купило мотор с панер. Три години обикаляли Черноморието с него. Димитър качвал Надя зад него, а в коша – двете деца. Всичко било толкоз сантиментално. Сега още млади хората имат по няколко коли в фамилията, напрежението по пътищата е огромно, би трябвало да има приемливост, само че не всеки го съблюдава. Хората живеят в един доста динамичен свят и все по-рядко намират време да се срещнат с другари, поддържат връзка повече виртуално.
Двама сина имат Шербетови, известни като татко си. Децата са нашето благополучие. Първо се роди Любомир, а след 6 години и Владимир. И двамата в този момент имат собствен бизнес и в никакъв случай не са желали да напущат България. Любомир е строителен инженер, началник на компанията “Водстрой " и ръководител на Регионалната строителна камара. Бил е на работа в Куба, а също и президент на “Лайънс клуб – Велико Търново ". Владимир по нищо не отстъпва на брат си, има огромна компания за ВиК материали и развива сполучлив бизнес.
Синовете са ги дарили с трима внуци – Надежда, Николай и Димитър. А внучката Надежда ги радва и с правнука Христомир. Възрастните Шербетови споделят, че и трите фамилии доста се схващат, оказват помощ си, а на 30 юли всичките 11 души от семейството ще бъдат посетители на тържеството у дома. Рожденикът към този момент си е подготвил и речта. А огромното му предпочитание е с Надя да честват дружно и своята плодородна 70-годишна женитба, написа " Янтра през днешния ден ".
Вече се знае и какво ще бъде менюто за гостите – мешана скара, само че тази, които мнозина помнят от близкото минало. В порцията има печени пилешки кълки, пържола на скара, наденица. И обезателно съветска салата. Димитър не скрива, че е занаятчия на хайвера и в случай че му стигнат силите, ще го подготви за празничната софра. Майсторлъкът е разбиването на хайвера, върша го повече от 3 часа, изяснява някогашният профпредседател.
Освен у дома, чичо Митко, както го назовават в квартала, ще чества рождения си ден и със своите другари. Компанията е от 10 души и всяка заран в 10,30 часа се събира на кафе в близката сладкарница в кв. “Бузлуджа ", където Шербетови живеят. Групата е от интелектуалци и някогашни офицери. Вече е станало традиция компанията да се събира у Шербетови на рождения му ден и на Димитровден.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ