На старини в България - защото е по-евтино
63-годишният Пеет закусва на балкона си и гледа към морето. Новото му жилище е единствено на пет минути пешком от плажа, а наемът е 180 евро на месец. В България от пенсията му остават задоволително пари, с цел да прави това, което в Германия не може да си разреши - да върви на ресторант, да поддържа връзка с други хора и да се любува на живота. Пенсионерът от Хамбург е един от основните герои в документален филм на немската обществено-правна телевизия ZDF, който бе излъчен предходната седмица под заглавие " Пенсионерско благополучие на Слънчев бряг - на старини в България ". Режисьор на кино лентата е Сибиле Шмолка.
От него фенът научава, че страната, в която Пеет е решил да прекара старините си, е една от най-бедните в Европейски Съюз. Средната работна заплата в България е 320 евро, а българските пенсионери са принудени да се оправят с пенсии от стотина евро. В подмяна на това разноските за живот в България са доста по-ниски, в сравнение с в останалата част на Европейския съюз и точно това трансформира страната в едно от обичаните места за живеене на пенсионери от Германия.
От документалния филм на ZDF излиза наяве, че през днешния ден близо 4,9 милиона немски пенсионери живеят под границата на бедността. Затова и мнозина обръщат тил на родината си. Досега най-предпочитаната дестинация за превозване на старините е била Тайланд, където живеят към 30 000 немски пенсионери. Само че раят под палмите бързо може да се трансформира в призрачен сън, в случай че човек се разболее и самичък би трябвало да заплаща здравното обслужване. В подмяна на това България е член на Европейски Съюз и немските пенсионери могат да разчитат на немската си здравна осигуровка. Според ZDF, в България са регистрирани публично 500 немски пенсионери. Истинският им брой евентуално е още по-висок.
Ако приказваш български, е по-лесно
Във кино лентата си режисьорката Сибиле Шмолка съпровожда общо четирима германци по пътя им към България. Един от тях е към този момент упоменатият Пеет, който споделя, че просто търсел някаква смяна в живота си. Пеет към този момент приказва малко български и познава страната. По времето на Германска демократична република той е работил в България като екскурзовод, а по-късно е прекарвал отпуските си на Черно море. Всичко това доста улеснява акомодацията му.
И 61-годишната Мария се е преместила от Германия в България. Само че на нея ѝ е по-трудно. Тя е обиколила света, защото дълги години е работила като стюардеса на транспортен съд. Преди три години се разболява и стартира да получава пенсия по болест. А нейният размер е доста по-нисък от този на общоприетата пенсия. След отчисляване на твърдите разноски, в Германия от пенсията ѝ оставали едвам 120 евро. Тъжна равносметка след 40-годишен трудов стаж и едно дете, което е отгледала сама. Пред камерата на ZDF дамата споделя, че в България се усеща добре във финансово отношение. С пенсията си от 818 евро Мария може де си разреши да живее в тристайно жилище. При покупки не се вглежда доста в цените. Остават ѝ даже пари за екскурзии. Въпреки това 61-годишната германка не е изцяло щастлива. Тя към момента не приказва български и обществените ѝ контакти се изчерпват с обикновени диалози в магазина и в приказки с различен немски пенсионер, който живее на две пресечки от нейното жилище. " Щеше да е доста по-хубаво, в случай че можех дружно с някого да изпия чаша вино ", споделя тя.
Децата не ни посещават
Валдемар и Хилдегард са другите герои в документалния филм на Шмолка. В Германия той е бил стругар, а тя - чистачка и водач на такси. Преди осем години събират последните си спестявания и купуват къща за 20 000 евро в България. Двамата трансформират съборетината в комфортен дом. На масата им са подредени фотоси на децата и внуците. Те обаче не ги посещават в България. Валдемар и Хилдегард описват, че те още преди време били срещу проекта им да стартират всичко изначало и то на 2 000 километра от Германия. Валдемар обаче признава, че се страхувал най-вече от това да не стане финансово подвластен от децата. " Ние трябваше да се махнем от Германия, с цел да не бъдем никому в тежест ", споделя той.
Журналистката Анте Хилдебранд от немския вестник " Ди Велт " разяснява в публикация за онлайн изданието на вестника: " Филмът на Сибиле Шмолка е тъжно удостоверение за положението на немската обществена страна. Какво ще стане с немските изселници, в случай че се нуждаят от обгрижване на старини? Медицинското обслужване в България е пагубно. Там няма положителни лекари. "
Документалният филм фактически демонстрира по какъв начин хората, които постъпват в болница в България, би трябвало да си носят лично спално долни дрехи и да ангажират свои близки, които да се грижат за тях. " Страната-членка на Европейски Съюз е също толкоз зле оборудвана за заболели хора, както и " раят " под палмите на Тайланд. Тя е подобаваща единствено за здрави хора ", написа Анте Хилдебранд и прибавя, че немските пенсионери последователно се трансформират в стопански фактор в България. В града, в който живеят Валдемар и Хилдерагд, към този момент е отворил порти първият частен старешки дом. Месечната такса стартира от 420 евро нагоре. Говори се, че първите германци към този момент живеят пробно в него.
Източник: Deutsche Welle
От него фенът научава, че страната, в която Пеет е решил да прекара старините си, е една от най-бедните в Европейски Съюз. Средната работна заплата в България е 320 евро, а българските пенсионери са принудени да се оправят с пенсии от стотина евро. В подмяна на това разноските за живот в България са доста по-ниски, в сравнение с в останалата част на Европейския съюз и точно това трансформира страната в едно от обичаните места за живеене на пенсионери от Германия.
От документалния филм на ZDF излиза наяве, че през днешния ден близо 4,9 милиона немски пенсионери живеят под границата на бедността. Затова и мнозина обръщат тил на родината си. Досега най-предпочитаната дестинация за превозване на старините е била Тайланд, където живеят към 30 000 немски пенсионери. Само че раят под палмите бързо може да се трансформира в призрачен сън, в случай че човек се разболее и самичък би трябвало да заплаща здравното обслужване. В подмяна на това България е член на Европейски Съюз и немските пенсионери могат да разчитат на немската си здравна осигуровка. Според ZDF, в България са регистрирани публично 500 немски пенсионери. Истинският им брой евентуално е още по-висок.
Ако приказваш български, е по-лесно
Във кино лентата си режисьорката Сибиле Шмолка съпровожда общо четирима германци по пътя им към България. Един от тях е към този момент упоменатият Пеет, който споделя, че просто търсел някаква смяна в живота си. Пеет към този момент приказва малко български и познава страната. По времето на Германска демократична република той е работил в България като екскурзовод, а по-късно е прекарвал отпуските си на Черно море. Всичко това доста улеснява акомодацията му.
И 61-годишната Мария се е преместила от Германия в България. Само че на нея ѝ е по-трудно. Тя е обиколила света, защото дълги години е работила като стюардеса на транспортен съд. Преди три години се разболява и стартира да получава пенсия по болест. А нейният размер е доста по-нисък от този на общоприетата пенсия. След отчисляване на твърдите разноски, в Германия от пенсията ѝ оставали едвам 120 евро. Тъжна равносметка след 40-годишен трудов стаж и едно дете, което е отгледала сама. Пред камерата на ZDF дамата споделя, че в България се усеща добре във финансово отношение. С пенсията си от 818 евро Мария може де си разреши да живее в тристайно жилище. При покупки не се вглежда доста в цените. Остават ѝ даже пари за екскурзии. Въпреки това 61-годишната германка не е изцяло щастлива. Тя към момента не приказва български и обществените ѝ контакти се изчерпват с обикновени диалози в магазина и в приказки с различен немски пенсионер, който живее на две пресечки от нейното жилище. " Щеше да е доста по-хубаво, в случай че можех дружно с някого да изпия чаша вино ", споделя тя.
Децата не ни посещават
Валдемар и Хилдегард са другите герои в документалния филм на Шмолка. В Германия той е бил стругар, а тя - чистачка и водач на такси. Преди осем години събират последните си спестявания и купуват къща за 20 000 евро в България. Двамата трансформират съборетината в комфортен дом. На масата им са подредени фотоси на децата и внуците. Те обаче не ги посещават в България. Валдемар и Хилдегард описват, че те още преди време били срещу проекта им да стартират всичко изначало и то на 2 000 километра от Германия. Валдемар обаче признава, че се страхувал най-вече от това да не стане финансово подвластен от децата. " Ние трябваше да се махнем от Германия, с цел да не бъдем никому в тежест ", споделя той.
Журналистката Анте Хилдебранд от немския вестник " Ди Велт " разяснява в публикация за онлайн изданието на вестника: " Филмът на Сибиле Шмолка е тъжно удостоверение за положението на немската обществена страна. Какво ще стане с немските изселници, в случай че се нуждаят от обгрижване на старини? Медицинското обслужване в България е пагубно. Там няма положителни лекари. "
Документалният филм фактически демонстрира по какъв начин хората, които постъпват в болница в България, би трябвало да си носят лично спално долни дрехи и да ангажират свои близки, които да се грижат за тях. " Страната-членка на Европейски Съюз е също толкоз зле оборудвана за заболели хора, както и " раят " под палмите на Тайланд. Тя е подобаваща единствено за здрави хора ", написа Анте Хилдебранд и прибавя, че немските пенсионери последователно се трансформират в стопански фактор в България. В града, в който живеят Валдемар и Хилдерагд, към този момент е отворил порти първият частен старешки дом. Месечната такса стартира от 420 евро нагоре. Говори се, че първите германци към този момент живеят пробно в него.
Източник: Deutsche Welle
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ