Над половината българи смятат, че има корупция в здравеопазването
60% от българите считат, че в бранш „ опазване на здравето “ има корупция, само че едвам 18 на 100 от станалите очевидци или жертви на сходни практики са подали сигнал за тази неправда. Данните са от проучване на „ Глобал Метрикс “, оповестени от шефа на организацията Радостина Ангелова.
„ Концентрацията на корупционни практики се свързва в най-голяма степен с управлението или с шефовете на здравните заведения, което единствено по себе си също ни демонстрира, че на процедура целият здравен бранш действа под едни непрекъснати публични съмнения за корупционни практики, освен това на всички равнища “, уточни тя, представена от БНР.
Изследването е извършено във втората половина на месец май по поръчка на Българския институт за правни начинания.
Адвокат Цветомир Тодоров от неправителствената организация уточни и проблемите, които са лъснали с огромна мощ по време на Covid пандемията.
„ На първо място това е неглижиране на отнасяне на хронични болести. Никакви ограничения не са вземани години наред за възстановяване здравната просвета на популацията, слаба профилактика, съвсем нулево равнище на следболнични грижи, стеснен достъп до експерти за част от популацията на страната, неразбираемо или напряко да го кажем може би сбъркани протоколи за лечение, неизяснени връзки сред частни и общински държавни лечебни заведения, дефицит на личен състав, несъответстваща на времето материално-техническа база някъде “, сподели още Тодоров.
„ Концентрацията на корупционни практики се свързва в най-голяма степен с управлението или с шефовете на здравните заведения, което единствено по себе си също ни демонстрира, че на процедура целият здравен бранш действа под едни непрекъснати публични съмнения за корупционни практики, освен това на всички равнища “, уточни тя, представена от БНР.
Изследването е извършено във втората половина на месец май по поръчка на Българския институт за правни начинания.
Адвокат Цветомир Тодоров от неправителствената организация уточни и проблемите, които са лъснали с огромна мощ по време на Covid пандемията.
„ На първо място това е неглижиране на отнасяне на хронични болести. Никакви ограничения не са вземани години наред за възстановяване здравната просвета на популацията, слаба профилактика, съвсем нулево равнище на следболнични грижи, стеснен достъп до експерти за част от популацията на страната, неразбираемо или напряко да го кажем може би сбъркани протоколи за лечение, неизяснени връзки сред частни и общински държавни лечебни заведения, дефицит на личен състав, несъответстваща на времето материално-техническа база някъде “, сподели още Тодоров.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ