60 добре запазени останки от корабокрушения, които разказват историята на

...
60 добре запазени останки от корабокрушения, които разказват историята на
Коментари Харесай

Археолози откриха над 60 останки от корабокрушения на дъното на Черно море

60 добре непокътнати остатъци от корабокрушения, които описват историята на корабоплаването в Черно море, са били открити на дъното на Черно море от експедицията Black Sea Map. Международният екип, който прави едно от най-големите подводни археологически изследвания в света, показа резултатите си през днешния ден в Бургас, оповестиха организация " Фокус " и Министерството на културата.

В третата си, последна година планът закръгля значимите си находки на 60, като най-ранното корабокрушение датира от интервала VI-V в. прочие н. е. Черно море е характерно с безкислородните си условия, в които органични материали като дърво и даже корабни въжета могат да се запазят цели със епохи. Поради това, а и богатият набор от корабокрушения от римския, византийския и османския интервал, обхващащи две и половина хилядолетия, задграничните медии нарекоха дъното му " музей на корабоплаването ". Днес археолозите показаха и сбирка от амфори и други предмети, извадени от корабокрушенията.

 Компютърно изображение на
© Black Sea M.A.P

Компютърно изображение на " Цветето на Черно море " - османски съд, потопен сред XVII и XIX в., смайва учените със непокътнати въжета и изящна дърворезба

" Корабокрушенията, с които ние работихме през тези две години, разделяме на две групи. Едната са наши открития в Южното Черноморие, а други бяха регистрирани като евентуални обекти по време на изследванията за работата по Южен поток. Нашата задача и по двете беше да ги документираме добре, да ги заснемем, да можем да определим какви са ", сподели доктор Калин Димитров от Центъра за подводна археология в Созопол, сътрудник на плана, в който вземат участие още учени от Англия, Съединени американски щати, Швеция Норвегия, Гърция и Украйна. Водещ е университета в Саутхемптън.

Историята на корабоплаването и търговията в Черно море, която може да бъде реконструирана по находките, е единствено част от задачите на експедицията, описа преди време пред " Дневник " шефът на Националния археологически музей Людмил Вагалински. Вече трета година тя обследва дъното благодарение на най-новите роботизирани лазерни сканиращи, акустични и фотограметрични техники, с цел да изследва ландшафтните промени и следите от живот по дъното от праисторията до през днешния ден. Проучването, финансирано от английски милиардер, ще бъде показана и във филм, сниман от Дейвид Белтън и продуцент на сериала на Би Би Си " Синя планета " Анди Байът, носители на БАФТА.

 Министерство на културата
© Министерство на културата

Министерство на културата

Сега българските археолози показаха вяра изследванията да продължат . " Бихме желали да продължим за по-дълго време с един по-малък план за продължение разкопките в залива пред устието пред река Ропотамо. Надяваме се да имаме продължение на различен план, обвързван с дълбоководните корабокрушения за две години, само че това изисква събирането на съществени средства ", сподели Калин Димитров.

По думите на министъра на културата Боил Банов, участвал на представянето на резултатите, работата заслужава да продължи. Той описа са визията си за основаването на Музей на подводната археология, който да събира археолози от целия свят на острова Св. св. Кирик и Юлита край Созопол.

Днес " Хавила суб сий ", изследователският транспортен съд, взел участие в последния стадий на експедицията това лято, е отворен за гости на бургаското пристанище.



Всичко, което би трябвало да знаете за: Наука (1155)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР