Акад. Георги Марков: Съединението е последният акт на националното ни обединение, смайваме Великите сили
6 септември е доказателството, че когато сме обединени, можем да успеем, сподели в изявление за " Монитор " историкът акад. Георги Марков. Той е създател на близо 20 книги и учебници, експерт по нова история, интернационалните връзки и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век.
- Акад. Марков, ваши сътрудници са определяли 6 септември като „ акт на нечувана смелост “, „ мирна гражданска война “. Какво в действителност е 6 септември и какви са поуките от позиция на днешната реалност?
- Поуките са дълготрайни и мъдри. Преди всичко, че когато сме обединени и имаме обща национална идея, можем да успеем. Тогава сме го постигнали, макар че меродавните Велики сили се афишират срещу Съединението. Според мен даже би трябвало да назоваваме този акт единство - на народа, на огромните цели. И тогава, както в този момент, е имало нетърпимост сред партиите, сред техните водачи, само че като се стига до Съединението, те са си подавали ръка.
- Когато приказваме за Независимостта, нормално се акцентира, че е акт на дипломация, от който и днешните водачи би трябвало да се поучат. Какъв акт обаче е Съединението?
- Съединението за разлика от Независимостта стартира от долу на горе. Българският скришен централен комитет, управляван от Захари Стоянов, е връзката с освободителното придвижване преди възобновяване на българската страна. Това е един сполучлив стадий от националното ни обединяване. За страдание и последният, когато макар Берлинския контракт, българите от двете страни на Стара планина извикват „ Да живее Съединението “. Защитиха го с една блестяща, само че къса война към агресорката Сърбия. Тогава се следи едно възрожденско неспокойствие. Така че народът искаше национално обединяване и то стартира от съединението сред Княжество България и Източна Румелия.
- Обикновено, когато приказваме за такива дати, проучваме обстоятелствата. Върху какво би трябвало да се замислим през днешния ден?
- Трябва да се замислим, че 6 септември сплотява българите. Не инцидентно престанахме да означаваме дата като 9 септември, тъй като тя ни разделяше. Нямаше по какъв начин да бъде народен празник. Докато 6 септември може да ни служи за поука. Стефан Стамболов съумява да накара княз Александър да поддържа Съединението, макар рисковете за неговата корона. Той поддържа този акт, само че единствено след година би трябвало да абдикира поради ядосания си братовчед Александър III. Тук обаче дано вметнем и че без армията нямаше да има сполучливо Съединение. Тогава цялата източнорумелийска милиция застава на страната на четите и революционерите.
- Днес постоянно си приказваме за водачи, а не за герои. Кои обаче са героите на Съединението?
- На първо място Захари Стоянов. Също по този начин Георги Странски, който е ръководител на краткотрайното държавно управление до идването на княз Александър. Данаил Николаев, който обезпечава източнорумелийската милиция. Една фигура, която прекалено много е възпята - Чардафон Велики и неговата избраница, Иван Андонов, който пък е сподвижник на Левски и е връзката с освободителното придвижване. Има и училищен доброволчески легион, народни представители, които обличат военната униформа, с цел да се бият на Сливница. Но ние сякаш бяхме не запомнили за тази борба. Само да напомня, че уличката до сегашната постройка на Българска академия на науките се споделяше „ Съединението “. Но след това бе преименувана, защото някои смятаха, че 7 ноември е Великата октомврийска гражданска война, а в действителност тогава е успеха при Сливница. Но това е различен въпрос и мотив за друга полемика.
- Наистина ли тогава Русия се дистанцира от този акт, постоянно се повдига този въпрос?
- Така е. Известно е, че Александър III не е понасял своя братовчед Александър I. Той се афишира срещу съединението, само че пък от това следва и нещо позитивно. За един-единствен път в международната история Англия оказва помощ на България. Отначало кралица Виктория се афишира срещу този акт, само че когато схваща за позицията на Александър III, тя трансформира мнението си и го поддържа, с цел да отбие русофилството в България. Това е единственият принос на британската дипломация.
- Идеологизираме ли обаче по някакъв метод тези събития през днешния ден?
- Не бих споделил. Дори в тези 45 години, когато историята не беше обществено-политическа просвета, идеологията беше угаснала. Съединението постоянно се е отбелязвало, тъй като в него няма политика, а единствено народен блян. Няма хрумвания, импортирани от вън. Има с какво да се гордеем, а това са единствено някакви 7 години след възобновяване на българската страна на европейската политическа карта. Българите демонстрираме народен темперамент и тъкмо това смайва Великите сили. Тогава доста се приказва за нас като народ, което се случва може би единствено след Априлското въстание. Само след година пък ще последва рецесия, само че тогава в действителност името на България се появява по европейските вестници.
- А пренаписва ли се историята въпреки всичко по някакъв метод? Този въпрос стана изключително настоящ през последните години?
- Особено след 1989 година. Винаги съм протестирал за това и когато жегвам тази тематика, изтъквам Тома Аквински, който споделя, че философията е слугиня на богословието. След 1989 година перифразирах този откъс на „ историята не е слугиня на политиката “. Михаил Покровский споделяше, че историята е политика, обърнала взор към предишното. Затова е добре политиците да оставят историята на историците, въпреки че и ние спорим по разнообразни тематики. Трябва да се престане с пренаписването, тъй като децата губят религия в тази просвета. Сега за едни и същи събития има разнообразни оценки в разнообразни учебници. А до 1989 година имаше един учебник по история. Хората обичат историята, само че нямат доверие на историците.
- Вземаме ли си и съответните поучения от историята?
- Не мисля. Историята се подменя с побутване на монументи. Преди време даже спорих за Паметника на Червената войска и попитах дали откакто го съборят, могат да трансформират събитията по някакъв метод? Ще пренапишат историята ли? Времето няма по какъв начин да се върне, по тази причина дано политиците да се учат от историята, да намерят време да четат. Историята не трябва да се употребява в злободневните политически диалози. Крайно време е да бъде оставена на учените и те да я напишат обективно. Това е моя апел за Деня на Съединението. Има национални цели, които е належащо да се следват. Но за това народът би трябвало да бъде единен. Не бива да бъркаме понятията. Поуките са значими. Историята не се състои в това кой какъв брой е убивал. Трябва да се върви към единство.
- Акад. Марков, ваши сътрудници са определяли 6 септември като „ акт на нечувана смелост “, „ мирна гражданска война “. Какво в действителност е 6 септември и какви са поуките от позиция на днешната реалност?
- Поуките са дълготрайни и мъдри. Преди всичко, че когато сме обединени и имаме обща национална идея, можем да успеем. Тогава сме го постигнали, макар че меродавните Велики сили се афишират срещу Съединението. Според мен даже би трябвало да назоваваме този акт единство - на народа, на огромните цели. И тогава, както в този момент, е имало нетърпимост сред партиите, сред техните водачи, само че като се стига до Съединението, те са си подавали ръка.
- Когато приказваме за Независимостта, нормално се акцентира, че е акт на дипломация, от който и днешните водачи би трябвало да се поучат. Какъв акт обаче е Съединението?
- Съединението за разлика от Независимостта стартира от долу на горе. Българският скришен централен комитет, управляван от Захари Стоянов, е връзката с освободителното придвижване преди възобновяване на българската страна. Това е един сполучлив стадий от националното ни обединяване. За страдание и последният, когато макар Берлинския контракт, българите от двете страни на Стара планина извикват „ Да живее Съединението “. Защитиха го с една блестяща, само че къса война към агресорката Сърбия. Тогава се следи едно възрожденско неспокойствие. Така че народът искаше национално обединяване и то стартира от съединението сред Княжество България и Източна Румелия.
- Обикновено, когато приказваме за такива дати, проучваме обстоятелствата. Върху какво би трябвало да се замислим през днешния ден?
- Трябва да се замислим, че 6 септември сплотява българите. Не инцидентно престанахме да означаваме дата като 9 септември, тъй като тя ни разделяше. Нямаше по какъв начин да бъде народен празник. Докато 6 септември може да ни служи за поука. Стефан Стамболов съумява да накара княз Александър да поддържа Съединението, макар рисковете за неговата корона. Той поддържа този акт, само че единствено след година би трябвало да абдикира поради ядосания си братовчед Александър III. Тук обаче дано вметнем и че без армията нямаше да има сполучливо Съединение. Тогава цялата източнорумелийска милиция застава на страната на четите и революционерите.
- Днес постоянно си приказваме за водачи, а не за герои. Кои обаче са героите на Съединението?
- На първо място Захари Стоянов. Също по този начин Георги Странски, който е ръководител на краткотрайното държавно управление до идването на княз Александър. Данаил Николаев, който обезпечава източнорумелийската милиция. Една фигура, която прекалено много е възпята - Чардафон Велики и неговата избраница, Иван Андонов, който пък е сподвижник на Левски и е връзката с освободителното придвижване. Има и училищен доброволчески легион, народни представители, които обличат военната униформа, с цел да се бият на Сливница. Но ние сякаш бяхме не запомнили за тази борба. Само да напомня, че уличката до сегашната постройка на Българска академия на науките се споделяше „ Съединението “. Но след това бе преименувана, защото някои смятаха, че 7 ноември е Великата октомврийска гражданска война, а в действителност тогава е успеха при Сливница. Но това е различен въпрос и мотив за друга полемика.
- Наистина ли тогава Русия се дистанцира от този акт, постоянно се повдига този въпрос?
- Така е. Известно е, че Александър III не е понасял своя братовчед Александър I. Той се афишира срещу съединението, само че пък от това следва и нещо позитивно. За един-единствен път в международната история Англия оказва помощ на България. Отначало кралица Виктория се афишира срещу този акт, само че когато схваща за позицията на Александър III, тя трансформира мнението си и го поддържа, с цел да отбие русофилството в България. Това е единственият принос на британската дипломация.
- Идеологизираме ли обаче по някакъв метод тези събития през днешния ден?
- Не бих споделил. Дори в тези 45 години, когато историята не беше обществено-политическа просвета, идеологията беше угаснала. Съединението постоянно се е отбелязвало, тъй като в него няма политика, а единствено народен блян. Няма хрумвания, импортирани от вън. Има с какво да се гордеем, а това са единствено някакви 7 години след възобновяване на българската страна на европейската политическа карта. Българите демонстрираме народен темперамент и тъкмо това смайва Великите сили. Тогава доста се приказва за нас като народ, което се случва може би единствено след Априлското въстание. Само след година пък ще последва рецесия, само че тогава в действителност името на България се появява по европейските вестници.
- А пренаписва ли се историята въпреки всичко по някакъв метод? Този въпрос стана изключително настоящ през последните години?
- Особено след 1989 година. Винаги съм протестирал за това и когато жегвам тази тематика, изтъквам Тома Аквински, който споделя, че философията е слугиня на богословието. След 1989 година перифразирах този откъс на „ историята не е слугиня на политиката “. Михаил Покровский споделяше, че историята е политика, обърнала взор към предишното. Затова е добре политиците да оставят историята на историците, въпреки че и ние спорим по разнообразни тематики. Трябва да се престане с пренаписването, тъй като децата губят религия в тази просвета. Сега за едни и същи събития има разнообразни оценки в разнообразни учебници. А до 1989 година имаше един учебник по история. Хората обичат историята, само че нямат доверие на историците.
- Вземаме ли си и съответните поучения от историята?
- Не мисля. Историята се подменя с побутване на монументи. Преди време даже спорих за Паметника на Червената войска и попитах дали откакто го съборят, могат да трансформират събитията по някакъв метод? Ще пренапишат историята ли? Времето няма по какъв начин да се върне, по тази причина дано политиците да се учат от историята, да намерят време да четат. Историята не трябва да се употребява в злободневните политически диалози. Крайно време е да бъде оставена на учените и те да я напишат обективно. Това е моя апел за Деня на Съединението. Има национални цели, които е належащо да се следват. Но за това народът би трябвало да бъде единен. Не бива да бъркаме понятията. Поуките са значими. Историята не се състои в това кой какъв брой е убивал. Трябва да се върви към единство.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ