Днес е Гергьовден, вземаме сила от Светеца воин
6-и май е измежду най-тачените дни в празничния календар на българите. Той е обвързван с чудотворния живот на свети великомъченик Георги Победоносец.
Според преданията Свети Георги е римски боец и християнин, който израства в Кападокия, днешна Турция, в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската войска. Младият Георги следва пътя на татко си и постъпва на военна работа, където се демонстрира като добър боец и бързо се издига във военната подчиненост. Служи в персоналната армия на император Диоклециан. Според житието му през 303 година Диоклециан издава едикт за систематичното гонене на християните в цялата империя. На Свети Георги е заповядано да вземе присъединяване в преследванията, само че вместо това той открива себе си обществено като християнин и подлага на критика решението на римския император. Разяреният император подрежда Свети Георги да бъде подложен на изтезание слагали голям камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му стоманени нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие мощни токсини. Благодарение на мощната си религия в Христос Георги понесъл философски всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и единствено с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги самоуверено отговарял: " По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, в сравнение с аз – да претърпявам мъченията. "
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, незабавно повярвали в Христа. Повярвала и Александра, брачната половинка на императора. Диоклетиан заповядал тя и светецът да бъдат екзекутирани като предатели.
Мощите на Свети Георги са заровени в палестинския град Лида в актуален Израел. Скоро по-късно християните стартират да го почитат като страдалец за многото чудеса, направил след гибелта си като небесен боец и покровител.
Уникална персона в Християнската история, името на свети Георги е на особена респект освен измежду почитателите на кръста, само че и измежду мюсюлманите - шиити и сунити, роми и други А памет за светеца откриваме още преди хилядолетия, в облика на Тракийският Херос, който съгласно някои откриватели е
прототип на светеца войник
По българските земи войнът с копие, който убива звяр, е сакрално провидение от хиляди години, за което предците ни са оставили доста свидетелства. В неговия облик дълго време те пазят античните митологични показа за двуединството сред божествата, настойници на земеделието и войната. В тях откривателите виждат връзка сред облика на св. Георги с античния Тракийски конник – Херос, основният анонимен господ на траките.
Изобразяван най-често като млад конник с копие и щит, или с погубен дивеч в ръце, следван от лакей, куче или лъв, епохи той е олицетворявал многостранна и многолика мощ. В своя мистериозен облик Херосът е съвместявал функционалностите на настойник на растителността и лова, на ливадите и лозята. Той бил обаче уважаван и като всезнаещ и всечуващ – всебог. В него народът на Орфей припознавал и бога врач, който гонел заболяванията и дарявал здраве, само че също и бога на войната, несломим в борбите с врага.
В националната митология свети Георги е показан като
левент, с девет сърца, язди бял крилат кон,
дели площада със самовили, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно слънце, води люта борба с лами и змейове, които побеждава.
По остарял бит още в ранни зори дамите и децата се търкалят в росата, която има лековита мощ. Берат млад здравец, гергьовче, коприва, детелина, кичат с тях вратите на къщите, праговете на кошарите и оборите за здрави, плодовитост и благодат. Децата се люлеят на люлки, с цел да са пъргави и жизнерадостни. Момите свиват китки, които пазат за лек против заболявания, вълшебства и неприятни очи.
С магическата символика на 6 май е свързван и обичаят наричане на китки и гадаят кой ще бъде техния предстоящ брачен партньор.
В чест на св. Георги Победоносец се коли курбан – мъжко агне, за здраве и благоденствие на цялото семейство. Жените подготвят обредни хрябове за общоселската софра.
Светецът е настойник на домашните животни и е на особена респект измежду овчарите.
Днес той е патрон на българското войнство, което му отдава заслужена почит на церемониален церемониал и освещаване на войнските флагове на българската войска.
Отколешна е традицията на българските мюсюлмани на 6 май да честват
Хъдърлез
Посветен е на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, чиято задача била да оказват помощ на хората. Белязал начало на лятото, Хъдърлез кореспондира директно с концепцията за възраждащата се природа. Мюсюлманите имат вяра, че благодарение на избрани обреди човек може да доближи до ново положение на тялото и духа. Затова по традиция вървят по ливадите и миели лицата си в росата, вярвайки в божествения генезис и пречистваща мощ на водата. Берат зелени клончета, с които кичат къщите и хамбарите, с цел да е плодовита годината. Провират се под корените на орехови дървета и люлеят децата на люлки, с цел да са здрави.
Такава чудодейна мощ на 6 май има капещата вода на масива Дамбалъ над Момчилград. Стара традиция е в навечерието на Хъдърлез на тези свети места да отиват тежко заболели от заекване, глухота, ревматизъм, безпродие, епилепсии, стресови неврози и др, с цел да намерят излекуване. Там болните се потопят в студената вода, създадат аптез и отпиват три пъти от лековитата вода. Дрехите, с които правят ритуала, оставят по клоните на околните дървета, с цел да прогонят заболяванията от себе си. Много постоянно вярващите хвърлят дребни пари в лековитите води, като подарък на извора.
Именници: Георги, Георгиа, Гергана, Геро, Гео, Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юра, Юрия, Юрка.
Според преданията Свети Георги е римски боец и християнин, който израства в Кападокия, днешна Турция, в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската войска. Младият Георги следва пътя на татко си и постъпва на военна работа, където се демонстрира като добър боец и бързо се издига във военната подчиненост. Служи в персоналната армия на император Диоклециан. Според житието му през 303 година Диоклециан издава едикт за систематичното гонене на християните в цялата империя. На Свети Георги е заповядано да вземе присъединяване в преследванията, само че вместо това той открива себе си обществено като християнин и подлага на критика решението на римския император. Разяреният император подрежда Свети Георги да бъде подложен на изтезание слагали голям камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му стоманени нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие мощни токсини. Благодарение на мощната си религия в Христос Георги понесъл философски всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и единствено с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги самоуверено отговарял: " По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, в сравнение с аз – да претърпявам мъченията. "
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, незабавно повярвали в Христа. Повярвала и Александра, брачната половинка на императора. Диоклетиан заповядал тя и светецът да бъдат екзекутирани като предатели.
Мощите на Свети Георги са заровени в палестинския град Лида в актуален Израел. Скоро по-късно християните стартират да го почитат като страдалец за многото чудеса, направил след гибелта си като небесен боец и покровител.
Уникална персона в Християнската история, името на свети Георги е на особена респект освен измежду почитателите на кръста, само че и измежду мюсюлманите - шиити и сунити, роми и други А памет за светеца откриваме още преди хилядолетия, в облика на Тракийският Херос, който съгласно някои откриватели е
прототип на светеца войник
По българските земи войнът с копие, който убива звяр, е сакрално провидение от хиляди години, за което предците ни са оставили доста свидетелства. В неговия облик дълго време те пазят античните митологични показа за двуединството сред божествата, настойници на земеделието и войната. В тях откривателите виждат връзка сред облика на св. Георги с античния Тракийски конник – Херос, основният анонимен господ на траките.
Изобразяван най-често като млад конник с копие и щит, или с погубен дивеч в ръце, следван от лакей, куче или лъв, епохи той е олицетворявал многостранна и многолика мощ. В своя мистериозен облик Херосът е съвместявал функционалностите на настойник на растителността и лова, на ливадите и лозята. Той бил обаче уважаван и като всезнаещ и всечуващ – всебог. В него народът на Орфей припознавал и бога врач, който гонел заболяванията и дарявал здраве, само че също и бога на войната, несломим в борбите с врага.
В националната митология свети Георги е показан като
левент, с девет сърца, язди бял крилат кон,
дели площада със самовили, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно слънце, води люта борба с лами и змейове, които побеждава.
По остарял бит още в ранни зори дамите и децата се търкалят в росата, която има лековита мощ. Берат млад здравец, гергьовче, коприва, детелина, кичат с тях вратите на къщите, праговете на кошарите и оборите за здрави, плодовитост и благодат. Децата се люлеят на люлки, с цел да са пъргави и жизнерадостни. Момите свиват китки, които пазат за лек против заболявания, вълшебства и неприятни очи.
С магическата символика на 6 май е свързван и обичаят наричане на китки и гадаят кой ще бъде техния предстоящ брачен партньор.
В чест на св. Георги Победоносец се коли курбан – мъжко агне, за здраве и благоденствие на цялото семейство. Жените подготвят обредни хрябове за общоселската софра.
Светецът е настойник на домашните животни и е на особена респект измежду овчарите.
Днес той е патрон на българското войнство, което му отдава заслужена почит на церемониален церемониал и освещаване на войнските флагове на българската войска.
Отколешна е традицията на българските мюсюлмани на 6 май да честват
Хъдърлез
Посветен е на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, чиято задача била да оказват помощ на хората. Белязал начало на лятото, Хъдърлез кореспондира директно с концепцията за възраждащата се природа. Мюсюлманите имат вяра, че благодарение на избрани обреди човек може да доближи до ново положение на тялото и духа. Затова по традиция вървят по ливадите и миели лицата си в росата, вярвайки в божествения генезис и пречистваща мощ на водата. Берат зелени клончета, с които кичат къщите и хамбарите, с цел да е плодовита годината. Провират се под корените на орехови дървета и люлеят децата на люлки, с цел да са здрави.
Такава чудодейна мощ на 6 май има капещата вода на масива Дамбалъ над Момчилград. Стара традиция е в навечерието на Хъдърлез на тези свети места да отиват тежко заболели от заекване, глухота, ревматизъм, безпродие, епилепсии, стресови неврози и др, с цел да намерят излекуване. Там болните се потопят в студената вода, създадат аптез и отпиват три пъти от лековитата вода. Дрехите, с които правят ритуала, оставят по клоните на околните дървета, с цел да прогонят заболяванията от себе си. Много постоянно вярващите хвърлят дребни пари в лековитите води, като подарък на извора.
Именници: Георги, Георгиа, Гергана, Геро, Гео, Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юра, Юрия, Юрка.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ