Според 57% от българите правителството има пръст в сделката за ЧЕЗ
57% от българите са на мнение, че държавното управление е забъркано по някакъв метод в продажбата на най-голямото електроразпределително сдружение в България ЧЕЗ на пазарджишката компания " Инерком ". Това е едно от заключенията в настоящо изследване на публичните настройки на организация " Алфа рисърч ". Един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя персонален рейтинг, се споделя още в него. Същевременно 42% са на мнение, че в политически проект този скандал се употребява от съперниците на държавното управление, с цел да го смъкват от власт. Така, въпреки симпатизантите на ГЕРБ също да са сериозни към договорката, във връзка с държавното управление те заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът резервира доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се усилват неговите критици (до 43%), като отрицателните настроения нарастват основно измежду столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници. 37% дефинират българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% - като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този подтекст министър председателят Борисов покачва рейтинга си с 3% по отношение на декември. Министрите, директно зает с европейската политика, са измежду най-одобряваните в кабинета - Т.Дончев, който покачва рейтинга си с нови 5 на 100, Л.Павлова, Е.Захариева.
Сред външно-политическите фактори, оказали ненадейно мощно въздействие върху публичното мнение, би трябвало да се означи на първо място отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил. 67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни. Извън съответните думи обаче, за първи път се следи по-сериозно проблематизиране от необятни публични пластове на държанието, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
В резултат от тези промени, за първи път след Украинската рецесия и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в обичайно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%. Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на Скрипал, ще проличи в идващите месеци. Охладняването към Русия, обаче, паралелно с европейската интензивност на държавното управление, води до нов растеж на всекидневно високата поддръжка за Европейски Съюз (от 50% до 58%), само че също по този начин и до прочут растеж в утвърждението на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).
Въпреки наситения с несъгласия сред институциите интервал и разминаващите се с държавното управление позиции по редица проблеми, президентът Р. Радев остава непокътнат от горещите настоящи кавги. С 59% утвърждение и 10% отрицание той реализира най-голям рейтинг от началото на своя мандат.
Eдин от най-интересните резултати от изследването е по какъв начин тази плеяда от разнообразни и даже разнопосочни събития въздейства на електоралната партийна поддръжка. След свадите към ЧЕЗ, акцията против приемането на Истанбулската спогодба, офанзивите против посредническата роля на България на европейската сцена, Българска социалистическа партия отбелязва свои символни победи и съкратява дистанцията с ГЕРБ до 2.5%. Антиевропейската като цяло изразителност на Българска социалистическа партия обаче я слага в самобитен капан във връзка с първите избори, на които ще бъде тествано нейното въздействие – Европейските през 2019г. Успявайки да ерозира облика на Европа измежду своите гласоподаватели, тя ги демотивира от присъединяване в тях до степен, че при проективен въпрос за избор на Евроизборите, дистанцията сред нея и ГЕРБ нараства на 7%. А това разрешава да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали борбите за публичното мнение, които водят, могат да ги доведат до действителни електорални победи.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници. 37% дефинират българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% - като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този подтекст министър председателят Борисов покачва рейтинга си с 3% по отношение на декември. Министрите, директно зает с европейската политика, са измежду най-одобряваните в кабинета - Т.Дончев, който покачва рейтинга си с нови 5 на 100, Л.Павлова, Е.Захариева.
Сред външно-политическите фактори, оказали ненадейно мощно въздействие върху публичното мнение, би трябвало да се означи на първо място отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил. 67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни. Извън съответните думи обаче, за първи път се следи по-сериозно проблематизиране от необятни публични пластове на държанието, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
В резултат от тези промени, за първи път след Украинската рецесия и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в обичайно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%. Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на Скрипал, ще проличи в идващите месеци. Охладняването към Русия, обаче, паралелно с европейската интензивност на държавното управление, води до нов растеж на всекидневно високата поддръжка за Европейски Съюз (от 50% до 58%), само че също по този начин и до прочут растеж в утвърждението на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).
Въпреки наситения с несъгласия сред институциите интервал и разминаващите се с държавното управление позиции по редица проблеми, президентът Р. Радев остава непокътнат от горещите настоящи кавги. С 59% утвърждение и 10% отрицание той реализира най-голям рейтинг от началото на своя мандат.
Eдин от най-интересните резултати от изследването е по какъв начин тази плеяда от разнообразни и даже разнопосочни събития въздейства на електоралната партийна поддръжка. След свадите към ЧЕЗ, акцията против приемането на Истанбулската спогодба, офанзивите против посредническата роля на България на европейската сцена, Българска социалистическа партия отбелязва свои символни победи и съкратява дистанцията с ГЕРБ до 2.5%. Антиевропейската като цяло изразителност на Българска социалистическа партия обаче я слага в самобитен капан във връзка с първите избори, на които ще бъде тествано нейното въздействие – Европейските през 2019г. Успявайки да ерозира облика на Европа измежду своите гласоподаватели, тя ги демотивира от присъединяване в тях до степен, че при проективен въпрос за избор на Евроизборите, дистанцията сред нея и ГЕРБ нараства на 7%. А това разрешава да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали борбите за публичното мнение, които водят, могат да ги доведат до действителни електорални победи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ