Меркел и Макрон подписаха договор за „нова Европа“ в Аахен
56 години след подписването на Елисейския контракт, с който Конрад Аденауер и Шарл де Гол сложиха завършек на враждата сред страните си и сложиха началото на тясно съдействие сред Германия и Франция, двете страни подписаха ново съглашение, което да ги сближи още повече. Така нареченият Договор от Аахен ангажира Берлин и Париж да разискват и хармонизират отсега нататък военната и европейската си политика. Документът бе подписан от канцлерката Ангела Меркел и президента Емануел Макрон в наличието на десетки политици от Европа. В залата за короноване в кметството на Аахен дойдоха ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, ръководителят на Европейски Съюз Доналд Туск, както и румънският президент, който пое ротационното председателство на Евросъвета след Австрия.
Договорът разсъни безпокойствие в някои от страните-членки изключително в Източна Европа, които го поясняват като опит на Германия и Франция да засилят доминатната си роля в Европейски Съюз. „ Искаме да дадем подтик на европейското обединяване “, опита се да успокои духовете през уикенда канцлерката Меркел.
Документът е от 16 страници и в действителност уголемява Елисейския контракт от 1956 година. Още Аденаур и Де Гол се ангажират държавните управления на двете страни да се срещат на постоянни общи съвещания, а Париж и Берлин да съветват външната и военната си политика. Започва обменът сред френски и немски учебни заведения и университети, през който до през днешния ден са минали над 2 милиона младежи и се счита за най-големия миграционен поток в Европа след Втората международна война. През 1988 година към това Хелмут Кол и Франсоа Митеран прибавят и съглашение за основаване на общ финансов и стопански съвет, съвет по запазване на околната среда и съвет за културната политика, както и съвет за политиката по защита и сигурност.
Договорът от Аахен в този момент издига това съдействие на ново равнище. Германия и Франция се договарят в бъдеще да стиковат и пазят позициите си в Брюксел и преди огромни европейски съвещания да организират съвещания на всички равнища.
Създава се общо френско-немско икономическо пространство, което последователно да отстрани бюрократичните бариери сред двете страни. За тази цел се основава „ Съвет на икономическите специалисти “, в който да заседават 10 самостоятелни специалиста.
Двете страни ще си сътрудничат по-тясно в опазването на здравето и в производството на електроавтомобили в граничните региони. Така наречените „ евродистрикти “ ще имат и надгранични правни и административни регулации.
Важна точка в контракта е тази за военното съдействие сред двете страни. За първи път Германия и Франция ще развият взаимни правила за оръжейния износ. Двете страни си подсигуряват незабавна поддръжка при експанзия от трета страна. Германия и Франция ще се стремят и за общо място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
За първи път ще се сътвори и общ парламент – по 50 депутата от двата Народното събрание ще се събират на съвещания един път на две години.
Образованието и дипломите на едната страна ще се признават по-лесно в другата. Ще се подтиква проучването на немски и френски. В граничните райони ще се подтиква двуезичието.
Договорът бе иницииран през 2017 от Макрон, който прикани за ново основаване на Европа и знак, който да покаже стабилността й.
Засилването на тясното съдействие сред Берлин и Париж е остро подложено на критика от популистите в двете страни. Марин Льо Пен предизвести във видеообръщение, че Макрон е подготвен да дели участието на Франция в Съвета за сигурност с Германия. А крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ съобщи, че финансовите дупки във Франция ще се запълват с немски пари.
Договорът разсъни безпокойствие в някои от страните-членки изключително в Източна Европа, които го поясняват като опит на Германия и Франция да засилят доминатната си роля в Европейски Съюз. „ Искаме да дадем подтик на европейското обединяване “, опита се да успокои духовете през уикенда канцлерката Меркел.
Документът е от 16 страници и в действителност уголемява Елисейския контракт от 1956 година. Още Аденаур и Де Гол се ангажират държавните управления на двете страни да се срещат на постоянни общи съвещания, а Париж и Берлин да съветват външната и военната си политика. Започва обменът сред френски и немски учебни заведения и университети, през който до през днешния ден са минали над 2 милиона младежи и се счита за най-големия миграционен поток в Европа след Втората международна война. През 1988 година към това Хелмут Кол и Франсоа Митеран прибавят и съглашение за основаване на общ финансов и стопански съвет, съвет по запазване на околната среда и съвет за културната политика, както и съвет за политиката по защита и сигурност.
Договорът от Аахен в този момент издига това съдействие на ново равнище. Германия и Франция се договарят в бъдеще да стиковат и пазят позициите си в Брюксел и преди огромни европейски съвещания да организират съвещания на всички равнища.
Създава се общо френско-немско икономическо пространство, което последователно да отстрани бюрократичните бариери сред двете страни. За тази цел се основава „ Съвет на икономическите специалисти “, в който да заседават 10 самостоятелни специалиста.
Двете страни ще си сътрудничат по-тясно в опазването на здравето и в производството на електроавтомобили в граничните региони. Така наречените „ евродистрикти “ ще имат и надгранични правни и административни регулации.
Важна точка в контракта е тази за военното съдействие сред двете страни. За първи път Германия и Франция ще развият взаимни правила за оръжейния износ. Двете страни си подсигуряват незабавна поддръжка при експанзия от трета страна. Германия и Франция ще се стремят и за общо място в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
За първи път ще се сътвори и общ парламент – по 50 депутата от двата Народното събрание ще се събират на съвещания един път на две години.
Образованието и дипломите на едната страна ще се признават по-лесно в другата. Ще се подтиква проучването на немски и френски. В граничните райони ще се подтиква двуезичието.
Договорът бе иницииран през 2017 от Макрон, който прикани за ново основаване на Европа и знак, който да покаже стабилността й.
Засилването на тясното съдействие сред Берлин и Париж е остро подложено на критика от популистите в двете страни. Марин Льо Пен предизвести във видеообръщение, че Макрон е подготвен да дели участието на Франция в Съвета за сигурност с Германия. А крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ съобщи, че финансовите дупки във Франция ще се запълват с немски пари.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ