Димитър Маринов отхвърлил 2 мегапроекта в САЩ, за да вземе смешните 60 бона от „Капките” ?
55-годишният актьор отказал предложения за няколко плана, с цел да се включи в журито на шоуто за фалшификати „ Като две капки вода”. Миналата година Маринов взе участие като жури единствено в едно издание, само че продуцентът Маги Халваджиян още тогава му предложил да работят дружно в идващия сезон. Емоциите, които актьорът изпитал до момента в който гледа и прави оценка родните гении била толкоз огромна, че незабавно се съгласил.
Според осведомени, поради жеста, който Маринов направил, отхвърляйки 2 мегапроекта в Съединени американски щати, щял да получи рекорден хонорар – 60 000 лева, научи „ Уикенд”. Маги бил уверен, че новият сезон ще задмине по триумф всички останали и обилно развързал кесията си за световноизвестния земляк. „ Преговорите бяха дълги, тъй като може да ми се наложи сред епизодите да излитам до Съединени американски щати и Европа поради неотложни ангажименти”, съобщи при идването си в София предходната седмица Маринов. Още с първото си осъществяване в понеделник вечерта, той впечатли феновете и журито с брилянтното си превъплъщаване във безконечния Франк Синатра.
Димитър се родил като извънбрачно дете през 1964 г . в Търговище, където майка му Йорданка била разпределена да учителства, срещнала евреин, студент по корабостроене. За да избегне позора по времето на соца и да резервира тайната от роднините си, дамата се скрила във Варна, до момента в който роди. Митко се появил на бял свят на 6 октомври 1964 година в София. Бебето развило тежка двустранна бронхопневмония, а лекарите не давали голям късмет за живота му. Изпаднала в невъзможност, младата му майка го оставила в столичен „ Дом майка и дете”. Тя споделила за обстановката с вуйна си, която била бездетна вдовица, омъжена за един от най-богатите и известни по това време индустриалци у нас братя Маринови – едни от прототипите в романа „ Тютюн” на Димитър Димов. Лелята на майка му го осиновила и му дала името на починалия си брачен партньор Димитър.
Първата година от живота му минала в апартамент на централната столична улица „ Оборище” 33. Днес същото жилище населява естрадната прима Лили Иванова. През ноември 1965 година комунистическата власт прокудила Митко и осиновителката му от жилището и настанила в него активистката Вълка Горанова. Те се преместили в различен парцел на осиновителката му на ул. „ Будапеща”. Там заживели в кухня на жилището, която споделяли с още две фамилии. Въпреки мизерията момчето се запалило по музиката. Едва 4-годишен, Димитър почнал да свири на цигулка. Како възпитаник станал член на детската филхармония „ Пионер” и с нея пътувал по света. Димитър почнал да посещава актьорска школа, водена от Невена Коканова. Именно великата актриса, която станала първата му учителка по актьорско майсторство, му предрекла огромно бъдеще. „ Каза ми, че съм роден за артист и не би трябвало да се отхвърлям, до момента в който не го реализира. Тя първа повярва в мен”, споделя Маринов.
Един от най-суровите моменти за надарения актьор е, когато едвам 19-годишен взема решение да избяга със собствен другар в Западна Европа с „ Ориент Експрес”. Хващат ги и ги закарват в 4-то районно, където от Държавна сигурност ги разпитват и бият в продължение на 40 дни. Осъден е на 3,5 година затвор. В пандиза бъдещият притежател на „ Оскар” претърпял нечовечен тормоз. Старшина счупил пръстите на едната му ръка. Маринов, който от 4-годишен свирел на цигулка, се тормозил, че в никакъв случай повече няма да може да свири. С помощта на затворническия доктор, който се оказал обожател на класическата музика, ръката на Димитър била избавена и той траял да свири. Излежал тъкмо 2 години, 6 месеца и 10 дни от присъдата. Излязъл на независимост през 1986 година, когато бил 22-годишен.
Напук на клеймото „ Враг на народа”, той съумял да приключи ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. За да се прехранва, до момента в който следва Димитър станал нощен чистач в спектакъл „ Сълза и смях”. Денем ходел на лекции, а нощем работел. С фолк-джаз групировката „ Магическите гласове” почнал да гастролира из Европа, Канада и Съединени американски щати. Емигрантският му живот почнал от летището в Ноксвил, Тенеси, единствено с една цигулка и 112 $ в джоба. Така актьорът станал политически емигрант. Без да знае нито дума на британски, Димитър почнал да свири на улицата. След това благ чинии в ресторант. Често му се случвало да взема заеми от другари, с цел да оцелява. „ Живеех безусловно с по 3-4 $ дневно, които ми стигаха за храна. Пушех цигари назаем”, спомня си нерадостните времена българинът.
Семейство американци, което изгубило сина си при злополука, прочело за тежката му орис на махленски музикант в един от локалните вестници. Оказало се, че Митко бил роден на една и съща дата със починалото момче. Освен морално, фамилията го подкрепило и финансово. Години откакто американците го осиновили за повторно, от признателност той кръстил по-малкия си наследник на името на своя осиновител.
„ Аз нито бях българин, нито бях американец, бях дърво без корен дълго време.Това, което ме накара да поема тази стъпка, да изляза от България, беше несигурността от това, което идваше, а не това, което беше. След като отпътувах за Щатите и започнах да чувствам и носталгията, и компликацията, и се зачудих дали да остана, дали не... Тогава обаче се получи това цялостно превръщане, знаейки какво се случва в България 91, 92, 93-та година – страшните години. От една страна си споделих, ето няма да се оправим скоро, има сега проблем, дано се концентрирам аз тук, да забия кола, дето има една приказка”, признава през днешния ден Маринов.
През 1997 година българската осиновителка на Димитър умряла. Заможната вдовица издъхнала на 90-годишна възраст. Когато се върнал за погребението й у нас, Маринов научил, че е била изнудена от родственици да подпише подправено наследство. Така емигрантът бил лишен от законното си завещание като неин осиновен наследник. „ Аз нямам тук нито дом, нито нищо”, тъжно установи артистът.
След десетилетия непосилен труд, Димитър Маринов почнал да работи в киното чак през 2009 година, когато е на солидните за страт в този отрасъл 45 години. Неговите сътрудници Башар Рахал и Захари Карабашлиев го навили да се яви на кастинг. Димитър въобще не очаквал, че на такава възраст може да получи какъвто и да било кино ангажимент, още по-малко пък в холивудска продукция. „ Пробвах и първият ми триумф беше реклама с Аштън Къчър, в която бях основен артист. Рекламата беше много сполучлива, въртя се 2 години. Хиляди долари получих за нея и съзнателно ми плащаха отчисления за всяко излъвне – по четвърт цент, но като я пускат милиони пъти, се натрупа добра сума... Седмица по-късно завоювах роля във кино лентата „ Мъже от стомана” споделя несломимия българин.
С „ Мъже от стомана” той за пръв път стъпил на аления килим. Последвали участия в сериали с известни имена като Матю Пери, Клифърт Съдерланд, София Вергара, която го кръстила Мистър БГ Бийн. Днес Маринов преподава в театралната академия в Сан Диего, само че живее със брачната половинка си Дженифър в уютния си дом в Карлсбад, безшумно курортно градче сред Лос Анджелис и Сан Диего. Дават на децата си български имена. 14-годишният Йордан носи името на рождената майка на Маринов – Йорданка. 7-годишният Михаил е кръстен на американският му осиновител Майкъл.
Големият пробив на Маринов в „ А” група на киноиндустрията е присъединяване му във кино лентата „ Зелената книга” на Питър Фарели с продуцент Стивън Спилбърг. Още преди кастинга за роля във кино лентата го отрязали, че е прекомерно уталожен. Задължително било да умее да свири на виолончело. 52-годишният Маринов незабавно намерил чело чартърен и почнал да взема уроци. Свирел по 6 часа дневно. „ Отидох на кастинга и 20 минути ме разпитваха за персонални неща. После пристигна моментът с виолончелото. Изпрасках си парчето и в последна сметка ме избраха. Разбрах, че за мен са дали своят вот тримата – и Виго Мортенсен, и Питър Фарел, и Стивън Спилбърг”, гордо установи артистът, развял българското знаме от сцената на „ Долби Тиатър” на премиите „ Оскар” през 2019 година А хейтът, който го заля тогава – че е постъпил селски и надали не се е изложил, въобще не го тормози. „ Всеки има право да изрича свободно мнението си. Напълно обикновено е да има хора, които не ме утвърждават. Америка ме научи да одобрявам това обикновено и да не се нервирам от това, че някой не ме харесва”, усмихва се постоянно позитивния Димитър Маринов.
Според осведомени, поради жеста, който Маринов направил, отхвърляйки 2 мегапроекта в Съединени американски щати, щял да получи рекорден хонорар – 60 000 лева, научи „ Уикенд”. Маги бил уверен, че новият сезон ще задмине по триумф всички останали и обилно развързал кесията си за световноизвестния земляк. „ Преговорите бяха дълги, тъй като може да ми се наложи сред епизодите да излитам до Съединени американски щати и Европа поради неотложни ангажименти”, съобщи при идването си в София предходната седмица Маринов. Още с първото си осъществяване в понеделник вечерта, той впечатли феновете и журито с брилянтното си превъплъщаване във безконечния Франк Синатра.
Димитър се родил като извънбрачно дете през 1964 г . в Търговище, където майка му Йорданка била разпределена да учителства, срещнала евреин, студент по корабостроене. За да избегне позора по времето на соца и да резервира тайната от роднините си, дамата се скрила във Варна, до момента в който роди. Митко се появил на бял свят на 6 октомври 1964 година в София. Бебето развило тежка двустранна бронхопневмония, а лекарите не давали голям късмет за живота му. Изпаднала в невъзможност, младата му майка го оставила в столичен „ Дом майка и дете”. Тя споделила за обстановката с вуйна си, която била бездетна вдовица, омъжена за един от най-богатите и известни по това време индустриалци у нас братя Маринови – едни от прототипите в романа „ Тютюн” на Димитър Димов. Лелята на майка му го осиновила и му дала името на починалия си брачен партньор Димитър.
Първата година от живота му минала в апартамент на централната столична улица „ Оборище” 33. Днес същото жилище населява естрадната прима Лили Иванова. През ноември 1965 година комунистическата власт прокудила Митко и осиновителката му от жилището и настанила в него активистката Вълка Горанова. Те се преместили в различен парцел на осиновителката му на ул. „ Будапеща”. Там заживели в кухня на жилището, която споделяли с още две фамилии. Въпреки мизерията момчето се запалило по музиката. Едва 4-годишен, Димитър почнал да свири на цигулка. Како възпитаник станал член на детската филхармония „ Пионер” и с нея пътувал по света. Димитър почнал да посещава актьорска школа, водена от Невена Коканова. Именно великата актриса, която станала първата му учителка по актьорско майсторство, му предрекла огромно бъдеще. „ Каза ми, че съм роден за артист и не би трябвало да се отхвърлям, до момента в който не го реализира. Тя първа повярва в мен”, споделя Маринов.
Един от най-суровите моменти за надарения актьор е, когато едвам 19-годишен взема решение да избяга със собствен другар в Западна Европа с „ Ориент Експрес”. Хващат ги и ги закарват в 4-то районно, където от Държавна сигурност ги разпитват и бият в продължение на 40 дни. Осъден е на 3,5 година затвор. В пандиза бъдещият притежател на „ Оскар” претърпял нечовечен тормоз. Старшина счупил пръстите на едната му ръка. Маринов, който от 4-годишен свирел на цигулка, се тормозил, че в никакъв случай повече няма да може да свири. С помощта на затворническия доктор, който се оказал обожател на класическата музика, ръката на Димитър била избавена и той траял да свири. Излежал тъкмо 2 години, 6 месеца и 10 дни от присъдата. Излязъл на независимост през 1986 година, когато бил 22-годишен.
Напук на клеймото „ Враг на народа”, той съумял да приключи ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. За да се прехранва, до момента в който следва Димитър станал нощен чистач в спектакъл „ Сълза и смях”. Денем ходел на лекции, а нощем работел. С фолк-джаз групировката „ Магическите гласове” почнал да гастролира из Европа, Канада и Съединени американски щати. Емигрантският му живот почнал от летището в Ноксвил, Тенеси, единствено с една цигулка и 112 $ в джоба. Така актьорът станал политически емигрант. Без да знае нито дума на британски, Димитър почнал да свири на улицата. След това благ чинии в ресторант. Често му се случвало да взема заеми от другари, с цел да оцелява. „ Живеех безусловно с по 3-4 $ дневно, които ми стигаха за храна. Пушех цигари назаем”, спомня си нерадостните времена българинът.
Семейство американци, което изгубило сина си при злополука, прочело за тежката му орис на махленски музикант в един от локалните вестници. Оказало се, че Митко бил роден на една и съща дата със починалото момче. Освен морално, фамилията го подкрепило и финансово. Години откакто американците го осиновили за повторно, от признателност той кръстил по-малкия си наследник на името на своя осиновител.
„ Аз нито бях българин, нито бях американец, бях дърво без корен дълго време.Това, което ме накара да поема тази стъпка, да изляза от България, беше несигурността от това, което идваше, а не това, което беше. След като отпътувах за Щатите и започнах да чувствам и носталгията, и компликацията, и се зачудих дали да остана, дали не... Тогава обаче се получи това цялостно превръщане, знаейки какво се случва в България 91, 92, 93-та година – страшните години. От една страна си споделих, ето няма да се оправим скоро, има сега проблем, дано се концентрирам аз тук, да забия кола, дето има една приказка”, признава през днешния ден Маринов.
През 1997 година българската осиновителка на Димитър умряла. Заможната вдовица издъхнала на 90-годишна възраст. Когато се върнал за погребението й у нас, Маринов научил, че е била изнудена от родственици да подпише подправено наследство. Така емигрантът бил лишен от законното си завещание като неин осиновен наследник. „ Аз нямам тук нито дом, нито нищо”, тъжно установи артистът.
След десетилетия непосилен труд, Димитър Маринов почнал да работи в киното чак през 2009 година, когато е на солидните за страт в този отрасъл 45 години. Неговите сътрудници Башар Рахал и Захари Карабашлиев го навили да се яви на кастинг. Димитър въобще не очаквал, че на такава възраст може да получи какъвто и да било кино ангажимент, още по-малко пък в холивудска продукция. „ Пробвах и първият ми триумф беше реклама с Аштън Къчър, в която бях основен артист. Рекламата беше много сполучлива, въртя се 2 години. Хиляди долари получих за нея и съзнателно ми плащаха отчисления за всяко излъвне – по четвърт цент, но като я пускат милиони пъти, се натрупа добра сума... Седмица по-късно завоювах роля във кино лентата „ Мъже от стомана” споделя несломимия българин.
С „ Мъже от стомана” той за пръв път стъпил на аления килим. Последвали участия в сериали с известни имена като Матю Пери, Клифърт Съдерланд, София Вергара, която го кръстила Мистър БГ Бийн. Днес Маринов преподава в театралната академия в Сан Диего, само че живее със брачната половинка си Дженифър в уютния си дом в Карлсбад, безшумно курортно градче сред Лос Анджелис и Сан Диего. Дават на децата си български имена. 14-годишният Йордан носи името на рождената майка на Маринов – Йорданка. 7-годишният Михаил е кръстен на американският му осиновител Майкъл.
Големият пробив на Маринов в „ А” група на киноиндустрията е присъединяване му във кино лентата „ Зелената книга” на Питър Фарели с продуцент Стивън Спилбърг. Още преди кастинга за роля във кино лентата го отрязали, че е прекомерно уталожен. Задължително било да умее да свири на виолончело. 52-годишният Маринов незабавно намерил чело чартърен и почнал да взема уроци. Свирел по 6 часа дневно. „ Отидох на кастинга и 20 минути ме разпитваха за персонални неща. После пристигна моментът с виолончелото. Изпрасках си парчето и в последна сметка ме избраха. Разбрах, че за мен са дали своят вот тримата – и Виго Мортенсен, и Питър Фарел, и Стивън Спилбърг”, гордо установи артистът, развял българското знаме от сцената на „ Долби Тиатър” на премиите „ Оскар” през 2019 година А хейтът, който го заля тогава – че е постъпил селски и надали не се е изложил, въобще не го тормози. „ Всеки има право да изрича свободно мнението си. Напълно обикновено е да има хора, които не ме утвърждават. Америка ме научи да одобрявам това обикновено и да не се нервирам от това, че някой не ме харесва”, усмихва се постоянно позитивния Димитър Маринов.
Източник: blife.bg
КОМЕНТАРИ